Публикувана: 1 септ. 2026, 18:21 ч.
Последно мнение: 4 септ. 2026, 16:55 ч.

Дреме ли ви?

3 157
134
1

1 септ. 2026, 18:21 ч.

Мнения: 19 852

Ама честно. Пука ли ви за проблемите на другите, особено на онези, които не са ви близки или са направо непознати? Яде ли ви вина, неудобство, че се чувствате кофти и искате да се оплачете, но някъде има някой с по-голям проблем от вашия и затова мълчите?
Всъщност някой опитва ли се да ви затвори устата и да омаловажи проблема ви? Няма значение какъв е.
На мен взе да ми идва в повече, щото. И аз имам проблеми и ако някой няма да слуша за моите или ще ме обвинява - то и аз не искам да слушам за чуждите неволи.
Като цяло споделянето на проблемите напоследък ми се струва едно надцакване кой е по-прегазен от живота. Няма значение дали някой може да помогне, всъщност целта изобщо не е някой да помогне, а да се изгради най-жалният жертвен образ. Кавър на ‘не сакам на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле’, гарниран с жажда за внимание. Вижда се и е неприятно.
Честно си казвам - мен не ме интересува.

# 1 1 септ. 2026, 18:35 ч.

София
Мнения: 23 990

Дреме ми, понякога даже се сещам, докато си правя нещо у нас - какво ли прави този човек, как ли се справя.
После като видя, че е едностранно, се дразня. И много мразя някой да ми омаловажава, като пандемия е.
И да, степенувам проблемите. Смятам, че сравнително обективно. Когато някой има по- сериозен, мога да отстъпя, но когато моят е по- сериозен, очаквам същото. Не че се случва.

Скрит текст:

По горната причина се обидих на един човек и това беше началото на края на нашето зараждащо се приятелство. От там насетне всичко започна да ме дразни. Обади ми се и каза, че биопсията му е злокачествена. Мислих го, поревах си и се оказа, че това не е така. Че той си мислел, че ще е. А буквално ми каза, че са му дали резултатите.

# 2 1 септ. 2026, 18:38 ч.

Мнения: 8 683

Ако много близък не иска да ме изслуша за моите проблеми, ще се замисля колко всъщност ми е близък.
Иначе тук, във форума, си има от години тема за оплаквания, в която по-голямата част от абсолютно непознати потребители са изключително добронамерени. Тази тема ми е отдушник. Слава Богу и в реала има на кого да помрънкам. И да, интересувам се, ако някой има проблем дали мога с нещо да помогна. Получавала съм помощ от най-неочаквани места. Нещо като "Предай нататък".

# 3 1 септ. 2026, 18:43 ч.

Melmak
Мнения: 11 642

Всеки човек има проблеми. Преживяваме ги по различен начин. За близките ми пука, разбира се. Аз съм контактна и често пъти хора , с които не съм близка, може да ми споделят нещо. Не го приемам толкова навътре, но и не мисля, че е чак някакво надцакване кой е по-зле.

Ето сега сме на почивка и собственичката на къщата, в която сме ми каза, че детето й има здравословен проблем и са по лекари тези дни. Не ми е близка, позната ми е. Стана ми мъчно за проблема на детето и се надявам да се оправи.

# 4 1 септ. 2026, 18:43 ч.

Paris, France
Мнения: 18 305

За някои хора ми дреме, а за други не. Когато мога, изслушвам, независимо дали и колко ми е близък човекът. Гледам да помагам колкото мога.

Взаимност не очаквам, защото много хора са ме изслушали и са ми помогнали, а аз на тях не съм. Помагам на хора и животни в нужда.

Оплаквала съм се тук, но за спорта. Доскоро живеех във Франция, където всеки недоволства и се оплаква от нещо. ОК ми е, но аз съм по-непретенциозна, а не обичам да ме занимават с незначителни неудобства.

# 5 1 септ. 2026, 18:44 ч.

Мнения: 674

Дреме ми и на мен, ама за качествените хора в живота ми.
Иначе описаното го разбирам. Някои хора просто обичат да се изкарат кой е по-по-най-зле, но отдавна махнах тия хора в живота си.
Никаква емпатия нямат, те може да са се уболи но карфичка, ти без ръка да си останал. Те не могат да го преживеят, ама теб нищо ти няма, ще се "оправиш".
Ако имаш нужда от помощ или нечие рамо да поплачеш, няма ги. Ако спаделиш нещо, всичко се изкарва към тях, те са центърът на вниманието, те са по-зле, несапсяеми, велики, специални.
Към такива хора не трябва да ти дреме. Направо ги махаш от живота си и оставяш хората, способни на истинско разбиране и емпатия, да бъде взаимно.
Едит: виж една по-стара тема за пиявицине в живота ни, имаше доста аналогични неща

# 6 1 септ. 2026, 18:45 ч.

Мнения: 1 445

Въобще не ми дреме за проблемите на хора, които не са ми роднини. Нямам намерение да си затормозявам мозъка с излишни неща. Оплаквам се само пред роднини.

# 7 1 септ. 2026, 18:54 ч.

София
Мнения: 23 990

Цитат на: tetka_the_best в вт, 01 сеп 2026, 18:38

Получавала съм помощ от най-неочаквани места.

Всъщност, като се замисля, и аз съм получавала в повечето пъти или от непознати или от неочакван за мен човек, който хич не ми се води близък. А от тия редовните оплаквачи с набодената ръка от карфичка- не. Те се скриват, когато от тях се очаква нещо.

# 8 1 септ. 2026, 19:03 ч.

Мнения: 26 566

Това, което съм забелязала аз, е че много рядко нещата са 50 на 50, но все пак има някакво житейско равновесие. Като даваш на някого, много рядко получаваш реципрочното от същия човек, но пък се появява друг, от когото да го получиш и на когото не си дал съответното.

# 9 1 септ. 2026, 19:24 ч.

Мнения: 19 852

Не става дума толкова за реципрочност, колкото че има един тип и става все по/разпространен, който съвсем искрено се обижда от чуждите проблеми. Няма значение дали той се е убол, или е счупил крайник, дали другите са си смазали палеца с чук, или са им открили рак. В неговата вселена той е онеправдан страдалец, а другите се справят и сами и не им се полага подкрепа. Точно тази идея за заслуга заради неудобство ми е странна. Странно ми е как минава през времето и пространството - някаква случка от началното училище се представя като актуален проблем и изисквания в в късните 30 пред човек, срещнат онзи ден. Странно ми е и как има разлика чий е проблемът - когато е героят, светът свършва; когато е някой друг - неговото е театър.

# 10 1 септ. 2026, 19:49 ч.

Мнения: 6 980

Дреме ми и не се отучих от това. Изслушвам и направо си съпреживявам чуждите проблеми. Осъзнавам, че това не е мое, но ми тежи и ме разплаква. После започвам да мисля човека с дни и да се интересувам как да му помогна, но това започна да ме изтощава. Трябва да спра.

Последна редакция: вт, 01 сеп 2026, 21:55 от ЗЛОДЕИДА

# 11 1 септ. 2026, 19:50 ч.

София
Мнения: 37 962

Дреме ми, но при мен не зависи от човека, а от проблема. Например ако близък се оплаква от дребен проблем, а чужд човек се оплаква от сериозен проблем, е много вероятно да се притесня и да се ангажирам с втория, а не с първия.

# 12 1 септ. 2026, 20:16 ч.

Мнения: 9 920

При мен проблемът е в мен, че трудно се оплаквам, трупам го в мен и не мога да го споделя. Добре, че е оплакваческата тема, че като видя зора го изливам там. Дали ми дреме зависи за кого става въпрос.

# 13 1 септ. 2026, 20:22 ч.

Мнения: 8 971

Дреме ми и често се улавям, че ги мисля и се товаря с чужди съдби и проблеми. Но, това си е до натура.
Понякога не искам да виждам, чувам и преживявам, натоварвам се ужасно, опитвам се да си мисля за моите проблеми, но още не съм се научила да се изключвам с копче.
В същото време хората, които са вечните жертви ме дразнят.

# 14 1 септ. 2026, 21:03 ч.

Мнения: 26 566

То всъщност, това, че те изслушват/прочитат, хич не значи, че на някой му дреме за нечии проблеми. Да, понякога човек има нужда да си изприказва проблемите, за да си подреди картинката в главата си, понякога с друга цел го прави, различно е. Хората, които изслушват, също го правят с различни цели. Има доста хора, които не само, че изслушват без изобщо да им дреме, ей така, чисто по клюкарски, но има и такива, които се кефят, докато уж те изслушват, че си зле, носи им някакво удовлетворение. Само погледнете темите, в които се коментират с дни, седмици и месеци трагедии с убити, изнасилени, малтретирани и пр.

Препоръчани теми

Бихте ли започнали връзка с човек, който е имал повече от един брак?

6 години без секс в дългогодишен брак – докъде бихте търпели?

Поредно разочарование

Има ли ревността граница и според вас, къде е тя?

Причина:

Причина: