Аз не си харесвам малкого име. Смятам, че е натоварено с отрицание още преди да се родя. Не бих искала да нося името точно на тази си баба. Колкото пъти съм казвала на майка ми е ставал скандал. Повече си харесвам галеното име, имам чувството, че майка ми винаги натъртваше на пълното ми име и всички ме наричаха с него. Иначе ми харесва комбинацията от двете ми имена - лично и фамилно, звучи красиво и тежко.
- Публикувана: 4 септ. 2026, 21:30 ч.
- Последно мнение: 18 септ. 2026, 23:32 ч.
Как е редно учител да се обръща към учениците си?
Ами тя го каза - излишна строгост внасяло и били като в казармата.
Мен ако ме питате да сменя училището и готово.
Когато аз бях някъде 7. клас имахме един много неприятен учител по физика. Дали се правеше или такъв му беше стилът не знам, но винаги се обръщаше към нас по всякакви начини, но не ѝ на име. Един ден ме вдигна с думите “да каже момичето с финтифлюшката на главата от втория чин”. Много се ядосах. Станах, казах му името си и му казах кой номер съм. Да се постарае да ги запомни, защото аз когато отида в учителската стая не питам за “господина с парцала около врата”. (Ходеше с вратовръзки). Тоя толкова се ядоса, че почти всеки час през първия срок още с влизането в класната стая казваше номерът ми и да изляза на дъската. Всеки божи час! Пишеше ми оценки 4-5, защото вси за 6 не ми достигаше, но пък винаги всичко си знаех. До края на годината никога повече не се обърна към мен по описателен признак, а винаги на име или с номер. Ако сега трябва да избирам бих реагирала отново по същия начин.
Научете ги тия деца да променят каквото могат или да изтърпяват това, което не може да променят.
Мен ако ме питате да сменя училището и готово.
Когато аз бях някъде 7. клас имахме един много неприятен учител по физика. Дали се правеше или такъв му беше стилът не знам, но винаги се обръщаше към нас по всякакви начини, но не ѝ на име. Един ден ме вдигна с думите “да каже момичето с финтифлюшката на главата от втория чин”. Много се ядосах. Станах, казах му името си и му казах кой номер съм. Да се постарае да ги запомни, защото аз когато отида в учителската стая не питам за “господина с парцала около врата”. (Ходеше с вратовръзки). Тоя толкова се ядоса, че почти всеки час през първия срок още с влизането в класната стая казваше номерът ми и да изляза на дъската. Всеки божи час! Пишеше ми оценки 4-5, защото вси за 6 не ми достигаше, но пък винаги всичко си знаех. До края на годината никога повече не се обърна към мен по описателен признак, а винаги на име или с номер. Ако сега трябва да избирам бих реагирала отново по същия начин.
Научете ги тия деца да променят каквото могат или да изтърпяват това, което не може да променят.
Спомням си, че в прогимназията имахме един учител, на когото се носеше славата, че към момичетата се обръщал с Карамфилке или Трендафилке. Към мен не се е обръщал така, май не съм го чувала и към други момичета от класа, но с това съм го запомнила. Иначе ни изпитваше по номера – това беше масовата практика, особено по разказвателните предмети, когато ни изпитваха пред дъската, а не си играехме на тото да попълваме тестове.
След днешния 15-ти септември стана ясно... Практиката ще си е същата. Господинът ги привиква по фамилии все едно са редници в казармата. Дъщеря ми не харесва такова обръщение. Като свикват от учителите и помежду си започват да се обръщат така. Малкото име напълно изгубва смисълът си.
На мен ми се струва, че по-скоро за майката това е проблем, а дъщерята просто копира нейното отношение. Не мисля, че малкото име си губи смисъла толкова лесно, доста силни думи. Някъде другаде е проблема, не в името или фамилията, но едва ли ще разберем къде е точно.
Всъщност и на учителите едва ли им харесва да ги наричат „господина“ и „госпожата“, ама кой ли ги пита. 
На мен ми е странно само, че и родителите, вместо да поправят децата си, също ги използват. „Господина по физическо“, „госпожата по математика“... Аз не знам да има такава професия – господин и госпожа, ама знам ли какво им пише в длъжностните характеристики на учителите.
Иначе съм чувала за професия или длъжност „мадам“, ама това е в друг бранш.
На мен ми е странно само, че и родителите, вместо да поправят децата си, също ги използват. „Господина по физическо“, „госпожата по математика“... Аз не знам да има такава професия – господин и госпожа, ама знам ли какво им пише в длъжностните характеристики на учителите.
Иначе съм чувала за професия или длъжност „мадам“, ама това е в друг бранш.
Всъщност и на учителите едва ли им харесва да ги наричат „господина“ и „госпожата“, ама кой ли ги пита.
На мен ми е странно само, че и родителите, вместо да поправят децата си, също ги използват. „Господина по физическо“, „госпожата по математика“...
На мен ми е странно само, че и родителите, вместо да поправят децата си, също ги използват. „Господина по физическо“, „госпожата по математика“...
Да, също и “историчката”, “биоложката” и любимото ми “българИчката”.
Аз съм чувала за "се(и)ньората" - много любима учителка по биология. Така са я наричали учениците й (с любов и уважение), но са се обръщали към нея с "госпожо". "Името" ѝ е дадено, защото владее испански и е слагала ? и ! пред и след изреченията.
Но не е за това обсъждането. Защото няма дете/ученик, който да се обръща към учителката с "математичка/българичка".
А родителите - аз лично не успях да запомня целия пети клас фамилиите на всички учители. Затова господинът/госпожата по ..." ми вършеше перфектно работа.
Най-трудно ми е било с учителки с фамилни имена с тире. С коя от двете фамилии да се обърна към тях? Впечатлението ми е, че повечето предпочитат девическата си фамилия.
Но не е за това обсъждането. Защото няма дете/ученик, който да се обръща към учителката с "математичка/българичка".
А родителите - аз лично не успях да запомня целия пети клас фамилиите на всички учители. Затова господинът/госпожата по ..." ми вършеше перфектно работа.
Най-трудно ми е било с учителки с фамилни имена с тире. С коя от двете фамилии да се обърна към тях? Впечатлението ми е, че повечето предпочитат девическата си фамилия.
А родителите - аз лично не успях да запомня целия пети клас фамилиите на всички учители. Затова господинът/госпожата по ..." ми вършеше перфектно работа.
А защо „учителят/учителката по...“ не ти вършат работа? Все пак „господин“ и „госпожа“ са обръщения, не длъжности.