Да задаваш този въпрос също е кофти 
- Публикувана: 7 септ. 2026, 12:34 ч.
- Последно мнение: 8 септ. 2026, 02:23 ч.
Срамно ли е на 38 г. мъж да няма никакъв сексуален и любовен опит?
И аз не виждам как човек със срамежливост в общуването с жени ще се кръсти с арогантно уверен ник точно за пред жени.
Ако все пак всичко е вярно, а никът е за самонапомпване на кураж, то самият факт на допитването за проблема до жени вече е някакво малко действие в посока преодоляването му. Браво и мисля, че няма да си девствен след има няма още 38.
Ако все пак всичко е вярно, а никът е за самонапомпване на кураж, то самият факт на допитването за проблема до жени вече е някакво малко действие в посока преодоляването му. Браво и мисля, че няма да си девствен след има няма още 38.
Много е възможно мъж на 38 години да не е имал никаква връзка, само че зад това нещо има много причини и предистория обикновено.
Имахме съседи, където майката беше доста властна вкъщи, в същото време, мишка навън. Вкъщи си правеше децата на нищо, крещене за най-малкото, налагане на своето на всяка цена. Ако някое от децата се опъне, следват игнор, мръщене, цупене, докато стане на нейното. Дъщерята ми е споделяла, че някакси от малко дете и е внушено, че е срамно едва ли не да си играе с момчета, да общува с момчета, изобщо трябвало е да избягва момчешка компания. Тя беше ужасно срамежлива, вървеше и гледаше в една точка, буквално. Имаше трудности в общуването като цяло с хората, голям срам да попита непознат за нещо. В някакъв момент обаче се осъзна момичето и се омъжи, откъсна се от този ад и се оправиха нещата при нея. Но брат и беше смазан психически от майката, не сме го виждали изобщо с жена, пък и майка му се оплакваше, че не общува с жени или направо ги отбягва. След години получи психически отклонения момчето и беше истински кошмар за семейството.
Имахме съседи, където майката беше доста властна вкъщи, в същото време, мишка навън. Вкъщи си правеше децата на нищо, крещене за най-малкото, налагане на своето на всяка цена. Ако някое от децата се опъне, следват игнор, мръщене, цупене, докато стане на нейното. Дъщерята ми е споделяла, че някакси от малко дете и е внушено, че е срамно едва ли не да си играе с момчета, да общува с момчета, изобщо трябвало е да избягва момчешка компания. Тя беше ужасно срамежлива, вървеше и гледаше в една точка, буквално. Имаше трудности в общуването като цяло с хората, голям срам да попита непознат за нещо. В някакъв момент обаче се осъзна момичето и се омъжи, откъсна се от този ад и се оправиха нещата при нея. Но брат и беше смазан психически от майката, не сме го виждали изобщо с жена, пък и майка му се оплакваше, че не общува с жени или направо ги отбягва. След години получи психически отклонения момчето и беше истински кошмар за семейството.
Е тука изтрещяването дето орисваш не е от самата девственост. Било си е системен тормоз.
Междудругото и аз се сетих за такива примери, момичето успя да избяга в чужбина чак. Синът също се изнесе, ама не се усети далеч да отиде и е под постоянен тормоз и посещение изневиделица от майката.
За мъж това ми е обяснението, като има някаква такава срамежливост да е втълпена отнякъде. Както се каза, може и да има някой сприхав баща, да е посягал.
При някои дами пък си спомням, като нямаха никаква връзка никога винаги имаха едно нереалистично очакване какъв да е мъжът. И по-лошото - всеки който добронамерено се опитваше да общува с тях беше отритнат. Все в мисълта им беше "тоя само иска да ме мине" или "само ще ме нарани".
Някои притеснения имат разбира се основания, форумът е пълен с такива случаи. Ама да живееш цял живот в страх не си е работа, съжалявам.
Междудругото и аз се сетих за такива примери, момичето успя да избяга в чужбина чак. Синът също се изнесе, ама не се усети далеч да отиде и е под постоянен тормоз и посещение изневиделица от майката.
За мъж това ми е обяснението, като има някаква такава срамежливост да е втълпена отнякъде. Както се каза, може и да има някой сприхав баща, да е посягал.
При някои дами пък си спомням, като нямаха никаква връзка никога винаги имаха едно нереалистично очакване какъв да е мъжът. И по-лошото - всеки който добронамерено се опитваше да общува с тях беше отритнат. Все в мисълта им беше "тоя само иска да ме мине" или "само ще ме нарани".
Някои притеснения имат разбира се основания, форумът е пълен с такива случаи. Ама да живееш цял живот в страх не си е работа, съжалявам.
След години получи психически отклонения момчето и беше истински кошмар за семейството.
Е как няма да получи. Предвид всичко е логично да получи отклонения.
Злоди, въпросът ти е в десетката. И ключът към проблемите.
