Защо честитим празници на близките си в сициалните мрежи?

  • 458
  • 18
  •   3
Отговори
  • Мнения: 72
Здравейте,
   напоследък ми прави силно впечатление нещо, което виждам все по-често в социалните мрежи – Facebook, Instagram, TikTok и т.н. Хора честитят празници на своите близки чрез публични постове, при това с лично обръщение към самия човек.
Например: „Скъпо мое дете, благодарна съм, че си част от живота ми...…“
   И тук започвам да се чудя – а детето къде е? Не е ли точно до Вас? Понякога дори е толкова малко, че вероятно няма профил в социалните мрежи и не може да прочете написаното. Същото се случва и със съпрузи, партньори и други близки хора - публикация с лично обръщение към човека, който в този момент може да е точно до Вас на дивана.😊
   Разбирам напълно желанието да споделим празника с приятели, роднини и познати. Това е чудесно. Но тогава публикацията не трябва ли да е насочена към тях "Скъпи приятели/роднини/близки .....................".  Когато обаче пишем: „Скъпо мое дете…“, „Любов моя…“, „Мило мое…“ и т.н., обръщението е към конкретния човек.
   И точно това ми е интересно – какво Ви мотивира да го направите публично, вместо просто да кажете същите думи директно на човека?
   Не питам с критика и в никакъв случай не осъждам. Всеки има право да изразява емоциите си по начина, който му носи щастие и аз го уважавам.❤️ 
   Просто ми е любопитно какво стои зад това - социален тренд, навик,  или нещо друго?

Наистина ми е интересно да чуя как го виждате Вие.

# 1
  • София
  • Мнения: 38 162
Виждам го като тяхна работа.
Всеки сам решава как, дали и кога да честити на близките за него хора (независимо дали става въпрос за роднини или приятели).

# 2
  • Мнения: 4 111
Най-забавно е когато пишат послание за някой, който няма ФБ или за малко дете: "ти осмисли живота ми, ти си всичко, как съм живяла без теб" и т.н., а то детето на 5 г. и нито има ФБ, нито може да чете.😆

# 3
  • Мнения: 4 642
Виждам го като обществен проблем, който доказва, че хората масово изглупяват,  губят способността си да общуват на живо, подценяват риска и опасностите, които носят социалните мрежи, не могат да разграничават реалността от виртуалния свят, запълват празнини, търсят одобрение и затвърждаване, внимание и съчувствие на неправилното място, търсят внимание, и мнооого други.

# 4
  • SA
  • Мнения: 3 540
В социални мрежи честитя празник само на хора, които няма как да ги видя лично и не са сред най-близкия ми приятелски кръг.
Намирам за смешно да поздравяваш например във фейсбук човек, с когото живееш заедно, или ще се видиш по повод на празника.
Но факт е, че много хора намират това за смислено, щом го правят.

# 5
  • Мнения: 4 642
То да е само честитки … качват се некролози, също жалейки или свещи за профилна снимка.
Защо бе? Защо?

# 6
  • Мнения: 1 734
Ама това, че някой е постнал честитка за близък човек с когото живее, не означава че преди това не му е честитил празника на живо, вкъщи!
И на мен ми се е случвало преди да честитя на някоя приятелка или колежка, и по-късно през деня да се видим, и пак да й честитя.
В един момент спрях да честитя на когото и да било във Фейсбук. Може би от 8-9 години вече. Правя го по други начини.
На хора с които знам, че ще се видя същия ден, или човек с когото живея, им честитя face to face само.

Последна редакция: нд, 20 сеп 2026, 14:52 от Borqna Sto 771419

# 7
  • София
  • Мнения: 38 162
Около нас непрекъснато слагат некролози, обяви и какво ли не по стълбове на ул. осветление, по дървета и т.н. "Социалните мрежи" от едно време.
Нищо ново под Слънцето.

# 8
  • SA
  • Мнения: 3 540
Слагането на некролог го разбирам, защото това е начин да се съобщи за смъртта на близък човек на много хора, които иначе не биха научили, а някои от тях биха искали да отидат на погребението.
Но сърцераздирателни излияния да честитиш нещо на човек дето сутринта си го видял и по принцип си му честитил празника, както казах, ми се виждат леко странни.

# 9
  • Мнения: 4 382
Е, просто показност и търсене на внимание, какво да е друго?
То като цяло концепцията да излагаш на показ живота и отношенията си не я разбирам (то е филтрирано и изкривено така или иначе), но се навъди много сган, която се смята за интересна и неповторима личност... Пък всички правят едно и също накрая - вместо да изпъкнат, стават още по-безлични.

# 10
  • Мнения: 1 491
Ооо, аз се изкушавам всеки път да напиша коментар „Вие говорите ли си вкъщи?“ 😂 Като цяло от такива публикации веднага ти става ясно колко му е капацитетът на някого. Понякога обаче се смея с глас.

# 11
  • Мнения: 2 324
Нищо не бие поздрав на майка с патешки джуки и тежък грим, но пък в тюлена нощница ала Дева Мария, към 1-годишното й дете: "Благодаря ти, че ни избра!"

# 12
  • Мнения: 4 642
Съжалявам, но съм сигурна, че съвсем скоро това поведение, че бъде включено в учебниците по медицина и ще се добави към пристрастяванията като алкохол, наркотици, хазарт.
И ще ви кажа как се забелязва, че става отклонение: човекът не е готов да махне рождената си дата от профила си, защото това рязко ще намали броя на поздравленията, които получава. Човек отказва да направи настройка да не бъде писано по стената му и да не бъде отбелязван, защото това рязко прави социалната му “комуникация” и активност по-малка. Отказва да не поства лични неща в продължение на 1-2 седмици. Времето в мрежите започва да пречи на останалите истински неща.

# 13
  • Мнения: 698
Публичното демонстриране на внимание ( празници , обяснения в любов и прочие ) ми изглежда като театър за пред хората .
В моите очи - цирк .
Нелепо ми е .

Като имаш желвние да поздравиш , обаждаш се или пишеш на лични .

Последна редакция: нд, 20 сеп 2026, 19:16 от 130886

# 14
  • Мнения: 19 940
Търсене на внимание чрез демонстрация на уважение. За съжаление забелязвам, че хора, които са по-обрани и не харесват такива шумни изпълнения, биват притиснати да участват.

Общи условия

Активация на акаунт