Защо честитим празници на близките си в сициалните мрежи?

По-интересното е как се възприема написаното във Фейсбук от този, за когото се отнасят пожеланията.
Ако са от съпруг към съпруга или съпруга към съпруг, повечето май го очакват, и предполагам ще се разсърдят ако липсва това публично пожелание.
Ако е насочено към тийнейджър, както често се случва, винаги ми е било интересна реакцията на тийнейджъра. Но предполагам е положителен, ако възхваляването и пожеланията продължават да са публични всяка година. Или пък може би тийнеджърът не знае за тези писания.Те имат инстаграми, не толкова Фейсбук.

Относно обраните хора и това, че ги въвличат … преди да спра да публикувам забраних да ме тагват и да ми пишат по стената. Направо ми беше писнало от онези постове дето “… отбележи най-добрата майка”

Относно възприемането мисля, че е строго индивидуално.
Като четящ такива пожелания мисля, че човека, който ги прави не е особено зрял, не е особено уверен, не е с добро ниво на самооценка, цели да покаже неща, които не са така, както му се искат.
Като получаващ такова пожелание се чувствам нелепо и знам, че този човек отбива номера. Като си изтрих рождената дата се потвърди.
За тийновете съм честно казано сигурна, че го намират за мега срамно. Някои ще си го кажат, други ще си замълчат за да не влизат в конфликт. Може и да има деца, на които им харесва, все пак “Сливата круши не ражда”. Моето дете категорично ми забрани да правя подобни неща. Дори казва, че ако празнуваме в заведение ще е много срамно и тъпо персонала да пее, да носи торта и цялото заведение да ни гледа.
Та хора всякакви.
Същото мисля и за пожелания, писани с ИИ.
Уточнявам, че да честитиш на някого със съобщение в месинджър или друг канал е съвсем различно от това, да пишеш на стена във фейсбук или месинджър. Говоря за втория случай.

И аз така. Проблемът не е в самото тагване или някой да ти пише на стената - окей, аз приемам, че някои хора ги радва да бъдат популяризирани по този начин и нямат против стената им да става общо табло. Даже не е проблем, че те не разбират, че има и други предпочитания. Проблем ми е, че не разбират от дума. Моля да не качват снимки, на които присъствам, или да ме замъглят някак - глас в пустиня. Дори да кажат, че няма да качат, просто лъжат и го правят зад гърба ми. При такъв манталитет всякакви уговорки поне да не бъда тагвана или нещо друго от сорта са безпредметни. Мозъкът им просто не може да асимилира такова нещо. Затова и аз слагам всякакви ограничения и се скатавам от всякакви снимки.
Скоро бяхме на тиймбилдинг - по принцип избягвам, но беше дневен. Ами лекторката дава задачи и обикаля и снима. Едната от нашите мениджърки също снима. Мен никой не ме е питал съгласна ли съм - е, не бях, мерси, че се поинтересуваха...  Повече няма да отида на такова събитие.
Ей такива дреболии, и особено просташко става като започнат да те убеждават, че преекспониран нещата. Ами - от тяхна гледна точка преекспонирам, от моя гледна точка на тях им липсва интелект и възпитание. Туше.

На детето ми до един момент честитих във ФБ (докато го ползваше) по следната причина:Разминаване  в режима, отивам на работа твърде рано и не мога да го видя още сутринта, а освен това го поздравявам с постване на някаква любима песен, снимка от любимо място и тн. Харесваше му, приемсше го. Мъжът ми и на друг континент да е(не е бил за всичките ни години заедно) не би възприел такъв поздрав. И не съм го поздравявала. Аз се радвам на виртуални картички, защото приятелките ми, които са далече не ми пращат както някога реални, а и кой ли праща реални.
Ами това е, според случая, според човека.

По-странно ми е, когато със сигурност съпрузи са заедно, а не по някаква причина в различни населени места, за рожден ден или 14 февруари да се пращат цветя на работното място. Това вече е характетопатия за мен.

В социалните мрежи, ако има причина, не ми е странно.
Когато синът ми навърши 18г,направих две клипчета с негови детски снимки и детските му "бисери" и с тинейджъри увлечения (животни, скално катерене, плуване, езда и Т. н), смея да твърдя, че бяха много идейни. И исках да ги споделя с приятели, които не са никак много и са реални хора, с някои от които не се виждаме ежедневно.
Най- скъпите поздравления,  най-милите думи тогава получих от моята някогашна класна и учител по АЕ, която е (за съжаление-беше) уникален човек. Тази емоция не би могла да се случи без СМ в случая.

Сега, на бебе, което е в ръцете ми или на дете, което след 20минути ще заведа в ДГ, ми е странно да честитя и не съм го правила. Но ситуациите са различни и различни мотиви стоят зад тях.

Не го разбирам, но аз не разбирам и качването на полуголи деца, сърцераздирателни постове за починали близки (за мен е нещо супер лично и ми е пределно ясно, че болката ти могат да разберат само най-близките, не виждам смисъл да търся съжаление и утеха в някакви познати), споделяне къде съм във всяка секунда от денонощието и т.н. В общи линии, хората според мен доста свободно споделят много лична информация за живота си публично (без това да е свързано с професията им), а после реват като някой им иска ЕГН, примерно, а те са си изтипосали цялото битие онлайн.

Аз познавам една такава дама. Тя няма нерви да обърне внимание на двете си деца . През цялото време всичко и тежи. Хваща две възрастни жени  , майка и леля, и баща си да и вършат каква ли не работа или ги кара да и гледат децата. И през няколко дена във ФБ - мило мое дете ... и снимки преди ... 2 години, ... преди 5 години. С такива сърцераздирателни думи. Даже мм веднъж ме попита - за какво го прави тя това?

Мен друго ме дразни. Хора съвсем близки, които имат възможност да те видят или да ти се обадят по тел. честитят с 2 думи рожден ден или имен ден или друг празник по уотсап и с това за тях номера е отбит и няма нужда от каквото и да е повече. И това години наред. Аз обичам да пращам пощенски картички или някое малко подаръче за децата по пощара на Коледа, Великден, Рожден ден. От другата страна едно мълчание. По някое време се чуваме и питам дали нещо се е получило ... аааа . дааа . Няма благодаря, няма зарадвах се . Спрях да пращам на такива. Дори ми е много мъчно за толкова близки хора. Хората обаче се изменят.

Това ми е като естественя подбор като видя такива тъпотии и рязко ми пада мнението за човека хахах даже и спирам комуникация, без майтап... Винаги се питам какви бръмбари се въртят в главата на човека, дето ги поства тези неща. То наистина ще се изучава в учебниците по психични отклонения някой ден, защото то не е само да сложиш  някаква снимка и да напишеш ЧРД. То има месеци подготовка за тази снимка. Избират се аутфити и сетчета за обличане (нарочно използвам тези думи, защото са много хареактерни за дадените хора). Някои стигат до наемане на украси, ресторанти и фотографи, за да стане перфектния кадър.. Направо тръпки ме побиват Нещо много счупено има там в техните души и умове. И най-потресаващото е, че зад лигавото пожелание и страхотната снимка, някой път се крие и домашно насилие, изневери (познавам такива двойки).

Излиянията за починал са ми най-неприятни. Едно е да пуснеш некролог, да кажеш на хората. Друго е да броиш 1 ден без теб, 2 седмици без теб и така минали 5 години... барабар с тегавите снимки на свещи и умрели хора, закичени с бели гълъби и сърца.. в смисъл.. имам една колежка, блокирах я. И тя е 40 годишна, тези неща за майка си ги пуска, дето е починала на 70-80 години.. Ти си голям възрастен човек и смъртта е част от живота. Ако ти е трудно да я приемеш, иди на лекар, а не се излагай във ФБ...

А това за честитиките между гаджета и съпрузи -пак познавам жени, дето се сърдят, че половинът не е честитил на стената поредния личен празник... тотална умствена деградация на населението...

И сега като направих това резюме разбрах защо имам останали точно 3 приятелки, които още се държат психическо явно

Събирачество на лайкове е такова честитене. Само че някои хора толкова много се превъзнасят и отплесват и толкова се заразяват един от друг, че нормалните индивиди започват да се питат какво не е им е наред, та не възхваляват и демонстрират обич към роднините си по толкова глупав и "шумен" начин.

какво печелят от тези лайкове? награди ли има ?

Печелят самочувствие, че са харесвани. Ставала съм свидетел на "спор" между колежки, че едната не е лайкнала снимката на другата.

Валидират чувства, стойност, отношение. Наш познат най-редовно поства за детето си разни супер мили и дълбокомислени неща. Трогателно звучи, умее да пише и до голяма степен му вярвам, че е искрен. Но не знам защо толкова много иска хората да знаят той колко се гордее със 8-годишния си син. Което трябва да се види и иначе се вижда.
Ако реша и аз мога да просълзя де що познат ме следва във ФБ, даже си викам, такъв ли съм гьон, че не ми идва на акъла. Но просто не виждам смисъл. По-важното е детето да разбере какво чувстваш към него. Не леля Гинче. Та да си рече - тя Jenny била нормална, бе, глей как си обича детето.

работодателите не ги ли забраняват тези бози между колеги ? как се работи така в екип ? всеки трябва първо да лайкне на всички всичко и тогава може  на митинг без да си изскубят косите ?

Не знам, но аз се дразня в тиймса като почнат с палчетата и сърчицата. На всяко нещо. Иначе съобщенията генерирани с ИИ, че нямало време

слагам палче ако ми отговорят навреме и ми дадат полезно инфо . и на мейлите. показвам че съм прочела и че колегата ме е разбрал и ми е отговорил каквото ми е нужно

Е, работодателя няма как да забрани лична комуникация между колеги и да си го коментират хаха

То си има цяла наука да разчиташ лайкове. Така даже по лайковете се разбра кой с кого е спал, кога са се загаджили, кога са се разделили. Има хора, дето цял ден лайкове следят в социалните мрежи... което в адски тъжно.