Знаете ли къде е АДА?!

  • 3 112
  • 69
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 3 835
Чакайте, бе, адът не е ли разгул,
пиячка, купон, и пак, и пак, и още...
Червени цветове, червени очи, червено бельо.
Със сигурност не е скучно в ада.

Там ли? Кога? Готов съм!

Ама и ти си кат бабите! Mr. Green

# 61
  • Мнения: 3 423
Тео, бабите отиват в рая.
Наборите - в ада. Точка.

# 62
  • Мнения: 3 835
Тео, бабите отиват в рая.
Наборите - в ада. Точка.

 Thinking Thinking Thinking

Изпаднах в дълбок размисъл!!!!!!!!!! Whistling

# 63
  • Мнения: 3 674
Ада е на земята..Ада е нашите терзания и депресии....

Ада е  нашата злоба и завист които са се вселили в сърцата ни.Всички тези неща ни карат да се чувстваме нещастни.Нашите черни и негативни   мисли за света около нас...ние градим Ада си всеки ден....несъзнателно,но уверено....Като се оплакваме от ежедневието си,работата си,...живота си...от всичко.

Ако проследите мислите си наистина ще се усетите!! Повечето хора са настроени негативно към оклония сат ...отколкото обратното....
 А има хора които не  познават Ада..те са щастливи от това което са...от това което имат...дори и да е много малко,то ги радва. Те са благодарни на Бог за всеки ден в който се събуждат и виждат света с нови  очи..Тези хора не  знаят какво е Ад.За тях живота е Рай...


Искам да ви разкажа едно нещо което прочетох в една книга...и това обърна живота ми на 180 градуса!!! Накара ме  да се замисля върху много неща.Не цитирам дословно....а по памет.Случката е за един човек....който разказва.

....Оох,работя като луд,плащам големи сметки за  новата кола.Тази голяма къща с това обзавеждане....колко много ми струва!!.А скъпите  университети на децата!!!А и тази моя секретарка все за вдигане на заплати говори..!!! Няма ли да има край на мъките  ми най-после...!!!

И така пак един слънчев ден отивайки на работа пак проклинах себе си и "трудния си и безсмислен"  живот...Охххх като се сетя пак колко сметки ме чакат в офиса...и в къщи си имам задачи..." ..и така се ядосвах  на себе си...докато на светофара не видях един човек без крака!!!

Той имаше само туловище и това туловище беше сложено на една дъска с четири колелета и с ръцете си  той се придвижваше напред...Когато се разминахме,той с широка грейнала усмивка на лицето ми каза:"Здравейте сър! Какъв слънчев и прекрасен ден е днес..нали?"

 Аз се засрамих от себе си!!! Това беше като мълния от ясно небе...как може да съм  бил такъв глупак!!!
Та аз си имах всичко!!!Прекрасна жена,чудесни деца,страхотен бизнес,нова кола,голяма къща...секретарка..и освен това имах си и КРАКА!!! И се оплаквах от съдбата си!!!...а този човечец беше по-щастлив от мен и се радваше на слънчицето което грееше навън...но аз бях заслепен и не виждах слънчевия прекрасен ден,...докато не срещнах този човек без крака ,чрез който разбрах какъв щастливец СЪМ АЗ!!!


Моля се за Нели  Praynig Praynig Praynig

Лек и успешен ден ви желая  bouquet

Последна редакция: сб, 19 май 2007, 03:38 от roza66

# 64
  • Мнения: 5 370
Във връзка с написаното от РОЗА искам да перифразирам подписа на една съфорумка, която, за жалост, май вече много рядко влиза :"Бях много тъжен, че си нямам обувки, докато не видях човек без крака".
Адът за мене е това, което никога, ама никога не се случва с мен самата-и след което само се кръстя безмълвно и си мълвя наум"Добре, че не е с мене".
Не видях дотук някой да напише, че....в бягането от ада откриваме най-човешкото чувство-инстинктът за самосъхранение, или ако щете-го наречете с другото му име-ЕГОИЗЪМ. В умерени дози той е полезен, нали, как мислите?
Живея в район, в който дори и на Коледа пищят неистово линейки. И до ден днешен не можах да свикна с тях и да ги приема като неизменна част от ЖИВОТА. Но всеки път, ама абсолютно всеки, с мене се случва все едно и също-благодаря си вътрешно там, в себе си, на Някого, че и този път Адът ме е подминал
Егоизъм, пусто, както да го правиш. Confused

# 65
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Не ми се философства на тема Ад, но познавам една жена, чието първо дете е починало на 2г., вторият и син почина на 23. Ей това е ад. Ние само си плямпаме.

# 66
  • София
  • Мнения: 15 480
Всеки е имал, има в момента или ще има в бъдеще моменти в които ще си мисли ,че е в ада! Тогава просто трябва да има много Вяра, Надежда и Любов ,много сила и много приятели, които да му помагат да издържи и да се пребори. Благодаря Ви! newsm51 Обичам Ви всички! smile3525

# 67
  • Мнения: 1 006
Пак настръхнах като прочетох поста на Сакри.....

Защото си в час, мацко... Heart Eyes и ме четеш между редовете. Включително и за частичката от рая, за която Сърдитко Петко ти е разказал. Laughing


Видях какво си писала в споделящата тема, стискам палци всичко да е ок, всъщност вярвам, че всичко е ок, защото не аз съм майката в случая, иначе щях да съм горе на черешата.
  Готина си, стабилна си, ти можеш, това от мен  Laughing

Тревогите свързани със сина ми в момента са част от ада. Мога...наистина. Стопих се, но мога. Всъщност най-труден е ръба, на който балансирам между образните рай и ад. И колкото по-трудно ми става, толкова по-силна се оказвам дори и за моя изненада.

Не приемам трудностите за даденост, не се примирявам с тях, не си ги търся също. В същото време съм им благодарна, когато ги преодолея и се окажат стъпало напред и нагоре. Баси стълбицата към небето. Laughing Един по желание да не посочвам - да лепне линк към песента със същото име, че отивам да прибера дъщеря ми от рисуване.

# 68
  • Мнения: 636


Има Един който ни обича и дойде да ни даде Живот и то изобилно, само ако повярваш....не в демагогията, а реален живот...


Не се заяждам, но винаги съм се чудела защо в Библията се говори в такова глаголно време. Все едно си била там като е дошъл, а то е било преди 2007години все пак newsm78 Не е ли по-правилно: Има Един който ни обича и е дошъл да ни даде Живот и то изобилно, само ако повярваш....не в демагогията, а реален живот...

По темата: И аз мисля като Вяра Кучовска. Освен това съм и запалена по книгата на Пако Рабан. В нея той описва как със всеки един живот човек се преражда във все по-висша форма. Първите прераждания сме животни, после се раждаме хора-като минем през всички нива докато така усъвършенстваме душите си, че да спрем да се връщаме на земята и минем в някаква по-висша форма.
Би било мнооого смешно и жалко ако това е животът и след него-точка, край, няма нищо.  hahaha Тогава всички религии и вярвания ще идат на вятър.

# 69

Общи условия

Активация на акаунт