Вдъхновение за стартиране на темата беше поредният изкаран приятно уикенд в гр. Пирот. Оказа се, че в околностите на града и по-точно в сръбската част на Стара планина има доста места за приятна разходка. След като влязохме в Сърбия, малко след Димитровград, се отклонихме директно към планината. Първо спряхме за кратко на Смиловското езеро - там няма нещо особено, интересно е предимно за любителите на риболова, но все пак става и за кратка отбивка. Следващата спирка беше в началото на парка - Vidikovac Vidlič - открива се красива гледка, на която можеш да се насладиш от беседка с бинокъл или пейка-шезлонг за слънчеви бани. Има и "Адреналинска Льульашка" - люлка за възрастни за вдигане на адреналина 
Всъщност целта ни за деня беше Славињско грло - ждрелото на река Росомачка. Разходката от село Славиньа е лека и приятна с дължина малко над километър. Скалите на ждрелото са много интересни, но като цяло атракцията е малка, не очаквайте нещо внушително и мащабно.
След кратката разходка се отправихме към Пирот, където бяхме запазили прекрасен апартамент за нощувка и продължихме с градско раздвижване по крайречната алея, която също е изключително приятна в хубавото есенно време. Вечерта уважихме сръбските месни изкушения в традиционна кафана.
На следващия ден след освобождаване на квартирата се отправихме на запад към Нишорски вир. Колата оставихме близо до основния път, а ние поехме пеша към реката. Разстоянието е около 1,7 км. Оказа се, че непосредствено преди вира се намира термалният извор Dag Bajica, който е с постоянна температура от 27 градуса, но за съжаление ние не бяхме подготвени с бански и натопихме само крака.
Последната ни спирка беше манастирът Св. Георги в Темска - изключително приятно място с райска градина с много цветя. За децата има допълнителни атракции от птичето царство - пауни, кокошки, папагали и щрауси. За съжаление в момента църквата беше затворена за реставрация. Иначе можете да си купите лечебен мед, ликьори, сувенири или икони от манастирското магазинче.
Следва да спомена, че това ни беше втори уикенд в близка Сърбия, съчетаващ вкусно хапване и приятна разходка и се надявам да има и още. Предишният път беше през март миналата година, когато посетихме Кози камень и Суковски и Погановски манастири и ни се отвори апетит за подобни преживявания. Направи ми впечатление, че пътеките за разходка и местата за излет са добре поддържани в Сърбия - има много пейки, беседки, табели и маркировка. Учудващо - посетителите не са толкова много, особено в сравнение с подобни места в България, но и местата за паркиране са ограничени.
Надявам се темата да е интересна и други да се включат с лични впечатления и да споделят за заслужаващи посещение места в близките да границата райони.
Всъщност целта ни за деня беше Славињско грло - ждрелото на река Росомачка. Разходката от село Славиньа е лека и приятна с дължина малко над километър. Скалите на ждрелото са много интересни, но като цяло атракцията е малка, не очаквайте нещо внушително и мащабно.
След кратката разходка се отправихме към Пирот, където бяхме запазили прекрасен апартамент за нощувка и продължихме с градско раздвижване по крайречната алея, която също е изключително приятна в хубавото есенно време. Вечерта уважихме сръбските месни изкушения в традиционна кафана.
На следващия ден след освобождаване на квартирата се отправихме на запад към Нишорски вир. Колата оставихме близо до основния път, а ние поехме пеша към реката. Разстоянието е около 1,7 км. Оказа се, че непосредствено преди вира се намира термалният извор Dag Bajica, който е с постоянна температура от 27 градуса, но за съжаление ние не бяхме подготвени с бански и натопихме само крака.
Последната ни спирка беше манастирът Св. Георги в Темска - изключително приятно място с райска градина с много цветя. За децата има допълнителни атракции от птичето царство - пауни, кокошки, папагали и щрауси. За съжаление в момента църквата беше затворена за реставрация. Иначе можете да си купите лечебен мед, ликьори, сувенири или икони от манастирското магазинче.
Следва да спомена, че това ни беше втори уикенд в близка Сърбия, съчетаващ вкусно хапване и приятна разходка и се надявам да има и още. Предишният път беше през март миналата година, когато посетихме Кози камень и Суковски и Погановски манастири и ни се отвори апетит за подобни преживявания. Направи ми впечатление, че пътеките за разходка и местата за излет са добре поддържани в Сърбия - има много пейки, беседки, табели и маркировка. Учудващо - посетителите не са толкова много, особено в сравнение с подобни места в България, но и местата за паркиране са ограничени.
Надявам се темата да е интересна и други да се включат с лични впечатления и да споделят за заслужаващи посещение места в близките да границата райони.