Книгата, Човекът. Наркоманът.

Книгата Човека. Наркомана
(Ходене по мъките)

ПРЕДГОВОР
Това тук не е роман. Не е и някаква евтина измишльотина за наивници, дето си мислят, че животът на улицата е „готин филм“. Тук е само и единствено истината – гола, мръсна, без грим, без пудра, без нито едно шикалкавене. Писал съм тези редове цели тридесет години – между спирания и почвания, в ада на хероина, в моментите, когато си мислиш, че си на ръба, но после ръбът се оказва бездънна пропаст. Текстът е суров, на места хаотичен, точно като живота на улицата. Война, в която оцелелите се броят на пръсти. Тук няма литературни украшения, няма филмови геройства – всичко е от първо лице, от калта, от мазетата и мрака.
Днес, вече 11 години напълно чист, знам защо тези страници трябва да ги има. Трябва да ги прочетеш ти – да, точно ти, дето си мислиш, че ще опиташ „само веднъж“. Да видиш чудовището, преди да му подадеш ръка. Да разбереш какво ще причиниш на себе си, а после и на майка си, баща ти, сестра ти, брат ти, на всички, които те обичат истински.
Пиша най-вече за хлапетата, които в момента си мислят, че „айде, к'во толкова, дай да пробваме“. За да видят истинското лице на звяра, преди да му се усмихнат. За да разберат, че не само себе си ще съсипят, а и майките, бащите, целия си свят. Щото после връщане няма.
Пиша и за всички нас, които обществото с лекота зачерква с етикета „измет“. Не, брат, наркоманите не са отпадък. Това са хора, които ги боли до кост, които понякога просто нямат друг избор и им трябва ръка, а не ритник.
И най-накрая – пиша за всички, които умират по дупките, в мизерията на кризите и безверието. За тези, дето си мислят, че няма изход, че са затънали завинаги. Щом аз съм се върнал от дъното след двайсет години на иглата, значи всеки може. Не е въпрос на „не мога“, а на „не искам“. Точка. Тази книга е доказателството.

Посвещавам тази книга на хората в моя живот, които удържаха моя свят, когато аз бях зает да го руша:
На баба ми – за тихата мъдрост, за корените и за молитвите в тъмното.
На майка ми – за нечовешкото търпение, за откупения живот и за това, че никога не пусна ръката ми, дори когато бях на дъното.
На леля ми – за безусловната подкрепа, за присъствието и за вярата, че под наркомана все още е останал човек.
И на последно място, но не по значение, на сестра ми и зет ми – за тяхната всеотдайност и за това, че като мое истинско семейство, винаги бяха моя опора в най-трудните моменти.





                                                                “Из писмата на Леля ми”
В главата ми е пълен хаос, след прочетеното писмо от майка ти, което дойде по братовчедка ти. Не спирам сама да си говоря и мислено да разговарям с теб. Искам много неща да ти кажа, но сега като взех да пиша, толкова сам объркана, че не знам от къде да започна. Не знам и кога ще мога да изпратя това писмо, тъй като самолет ще има чак след Нова година. Но чувствам че имам нужда да пиша, все едно сме седнали и за кой ли път ще разговарям с теб. Всичко съм очаквала, но последната глупост, която си направил просто не мога да асимилирам. Това може да направи човек ако е луд, човек който не уважава себе си и всички около него. Какво мислеше, че щеше да стане от теб, герой ли? Това което ти правиш не е отчаяние от живота, а от неразбиране на живота. Искаш всичко да постигнеш ако не на готово, то с малки усилия. Време е вече да стъпиш здраво на земята, да си залепиш стъпалата с най-якото лепило и да почнеш с мъка да ги отлепваш, крачка по крачка. Днес постигнеш едно-крачка, утре друго-крачка. Всичко се постига с труд и преодоляване на трудности, но ти не разсъждаваш така. Всички който те направиха такъв са егоисти и ти си станал като тях, щом като си продаде якето (ти знаеш защо). И ако оня ден в банята беше отишъл на оня свят, на кой щеше да му накривиш. Най-лесно е  човек да направи това-2м и край. Има хора обречени и се борят с жестоките болести, само и само да имат още една глътка въздух. Лекари се борят със смъртта, учени постоянно работят в/у животоспасяващи лекарства. А  ти си  здрав, прав, насила предизвикваш съдбата си. Здравето Духчо е безценно, не парите, дрехите, лукса, колите и т.н.  Майка  ти толкова се е отчаяла покрай теб и ми пише още веднъж такъв случай с Духчо ще си сложи тя край на живота. Стъпи на земята, откажи се от всички лоши неща, заживей в мислите си и делата си за бъдещото пред теб, ако трябва живей само за майка си и сестра си, не бъди егоист, живота е много хубав, нищо че е свързан с много трудности, препятствия .Не знаеш в кой момент птичката на късмета ще кацне на твоето рамо. Късмета чука много тихо на вратата, трябва само да се вслушваш в живота. Скъсай с порочните си приятели от това само ще спечелиш. Насочи вниманието си към нещо полезно. Така че всичко е в твой ръце. Моля  те кажи стоп на всичко лошо и порочно отдели се безвъзвратно от всички приятели, дори не ги поздравявай, не ходи в заведенията в който ходят те, започни чисто нов живот.. Бъди мъж, живота е пред теб. Остави и забрави всички скрити места където криеш разни неща(ти знаеш за какво става въпрос). Направи така че и всички около теб да забрави за лошите неща завинаги. Избери правилния път и посока напред и дори в мислите си и съня ти да не правиш и най-лекия завой защото е ще е най-лошия завой. Зачеркни всичко старо и не позволявай на себе си да грешиш повече и започни живота си на чисто бял лист. Само не си мисли, че ще ни омайваш с твоите обещания като досега. Искам да те видя като се върна истинския, чистия, другия Духчо.
Винаги ще ви помагам, това ми го завеща баща ти в предсмъртния си час. В пълната болнична стая с роднини и приятели, той само мен гледаше в очите безмълвно движеше устни – вярвам че искаше да ми каже да помагам докато мога. Това е една от моите верую в живота.
Бъди здрав! Нека Новата година да бъде наистина Нова за теб. Нека ти се случват само хубави и добри неща.

                “Из писмата на майка ми и сестра ми”

Непрекъснато мисля за тебе, вярвам в тебе. Ти дано да си добре. Дръж се. Изпълвам се с вътрешна гордост, че имаш воля. Моля те, така да е и за напред. Дръж се чучо(така ми казва майка ми от дете) искам те здрав и  читав. Стискай зъби и всичко ще е наред. Много ми е мъчно за тебе и непрекъснато те мисля, искам като се видим на 17.12 да си вече добре. Продължавай да стискаш зъби знаеш, че всичко зависи от  тебе. Няма да продължавам с нравоученията. Много поздрави от сестра ти, баба ти, леля ти, братовчедка ти, племенницата ти. Всичко много те обичаме!         


                         “Из писмата на муцката” 

Виждам че няма с какво да ми се похвалиш, но и това ще дойде. Не искам да чувам за такива неща от рода, че си решил да си ходиш. Не, не, не и не ! Не ти позволявам !  И като си тръгнеш какво ? А? Разбирам че там където си е гадно, но нали си говорихме че ще мине бързо. Колкото до алкохолиците- е не е приятно, но какво да се прави. Опитай се да не им обръщаш внимание. След като трябва ще миеш, ще чистиш и т.н. Поне се учиш на труд и предполагам не скучаеш. Колко пъти да ти повтарям, че в момента ти си по-важен?! Ама ти май не можеш да го разбереш. Моите проблеми са нищо (взети заедно) в сравнение с твоя , така че...