Здравейте, момичета. Публикувам това анонимно, защото главата ми е пълна каша, чувствам се разкъсана и нямам на кого да споделя всичко без цензура. Имам нужда от страничен и честен поглед върху ситуацията.
Предисторията:
Имах връзка с момче (ще го нарека М.), с което много се обичаме, но всичко се срина заради огромен външен натиск. Най-големият удар дойде, когато неговият най-добър приятел (който ми е бивш) разбра за нас. Бившият започна да му пълни главата, че моите родители са много строги, че ще стане огромен скандал, че са най-добри приятели и че не трябва да ми се връзва. Под този натиск М. се счупи и се отказа – каза ми, че е по-добре да останем „само приятели“ и че го прави за мое добро, за да ми пази името. Когато го накарах да ми звънне тогава, той беше супер мълчалив, личеше му, че му е ужасно гадно и неудобно, и се чудеше какво да каже.
Настоящата ситуация и смесените сигнали:
След раздялата той започна да дава супер объркващи и противоречиви сигнали. Пред общата ни позната/приятелка един ден каза, че ме мисли още, а буквално на следващия ден пред нея пък обърна думите си и заяви, че ме уважава само като приятелка. Най-лудото е, че в същото време страшно много се ядосва на тази приятелка, когато тя му говори за мен (и на мен за него), защото знае, че това ни травзира, и ѝ крещи да спре. Тя пък прави всичко от криворазбрана солидарност – ходи да му говори за мен, за да види какво му е истинското отношение.
Вторият фронт – новият приятел:
В опит да продължа напред и да заглуша болката, тръгнах с друго момче. Момчето е невероятно добро, казва ми, че ме обича, но аз просто не усещам нищо към него. Правя компромиси, избягвам да му говоря мили неща (стигам максимум до „много си мил и сладур“ и дотам) и се чувствам ужасно винаги, когато го гледам, защото знам, че го лъжа и че сърцето ми е другаде.
Моите най-големи страхове:
Страшно много ме мъчи мисълта: Възможно ли е чувствата на М. да са се променили за 1-2 дни само заради натиска на приятеля му и страха от скандали? Дали наистина не ме обича вече, или просто се крие зад защитни стени и обстоятелства?
Чувствам се в капан. Сънувам го, усещам го, но не знам дали има смисъл да се надявам, че нещата някога ще се подредят, или само се мъча и мъча новото момче насила.
Момичета, кажете ми искрено отстрани – има ли шанс човек да си върне любовта след такъв външен натиск, или когато някой се откаже веднъж и те сложи в графа „приятели“, няма връщане назад? Как бихте постъпили на мое място? Благодаря ви от сърце! ( Не знам дали тук е правилното място, но се надявам за съвет)
Предисторията:
Имах връзка с момче (ще го нарека М.), с което много се обичаме, но всичко се срина заради огромен външен натиск. Най-големият удар дойде, когато неговият най-добър приятел (който ми е бивш) разбра за нас. Бившият започна да му пълни главата, че моите родители са много строги, че ще стане огромен скандал, че са най-добри приятели и че не трябва да ми се връзва. Под този натиск М. се счупи и се отказа – каза ми, че е по-добре да останем „само приятели“ и че го прави за мое добро, за да ми пази името. Когато го накарах да ми звънне тогава, той беше супер мълчалив, личеше му, че му е ужасно гадно и неудобно, и се чудеше какво да каже.
Настоящата ситуация и смесените сигнали:
След раздялата той започна да дава супер объркващи и противоречиви сигнали. Пред общата ни позната/приятелка един ден каза, че ме мисли още, а буквално на следващия ден пред нея пък обърна думите си и заяви, че ме уважава само като приятелка. Най-лудото е, че в същото време страшно много се ядосва на тази приятелка, когато тя му говори за мен (и на мен за него), защото знае, че това ни травзира, и ѝ крещи да спре. Тя пък прави всичко от криворазбрана солидарност – ходи да му говори за мен, за да види какво му е истинското отношение.
Вторият фронт – новият приятел:
В опит да продължа напред и да заглуша болката, тръгнах с друго момче. Момчето е невероятно добро, казва ми, че ме обича, но аз просто не усещам нищо към него. Правя компромиси, избягвам да му говоря мили неща (стигам максимум до „много си мил и сладур“ и дотам) и се чувствам ужасно винаги, когато го гледам, защото знам, че го лъжа и че сърцето ми е другаде.
Моите най-големи страхове:
Страшно много ме мъчи мисълта: Възможно ли е чувствата на М. да са се променили за 1-2 дни само заради натиска на приятеля му и страха от скандали? Дали наистина не ме обича вече, или просто се крие зад защитни стени и обстоятелства?
Чувствам се в капан. Сънувам го, усещам го, но не знам дали има смисъл да се надявам, че нещата някога ще се подредят, или само се мъча и мъча новото момче насила.
Момичета, кажете ми искрено отстрани – има ли шанс човек да си върне любовта след такъв външен натиск, или когато някой се откаже веднъж и те сложи в графа „приятели“, няма връщане назад? Как бихте постъпили на мое място? Благодаря ви от сърце! ( Не знам дали тук е правилното място, но се надявам за съвет)
