Пак това паническо разстройство!

  • 201 739
  • 791
  •   1
Отговори
# 690
Здравейте и от мен..искам да споделя с вас моето положение : от малка се чувствах притеснена в присъствието на много хора ( сега съм на 36) , като ме вдигаха на дъската въпреки че си знаех уроците се изпотявах , почвах да треперя, заеквах, за сърцебиенето няма да говоря - то е свързано с предишните симптоми.  На 14 години ме оперираха от струма нодоза , докторите казваха че било от чернобилската авария! дотук добре! На ненавършени 20 години родих детето си, никой тогава не взе под внимание че съм с оперирана щитовидна жлеза!  Rolling Eyes Както и да е, детето ми е живо и здраво. Та...обаче симптомите пак се появиха, по-точно не са спирали когато съм сред много хора! Беше ме страх да започна нормална работа защото се мислех за непълноценна, мислех че се излагам пред хората, дори приятелите понякога са ме подтискали с някои си изказвания от сорта: кво ти става - що трепериш кат е такава жега? Ходи им обяснявай! Ходих на психиатър дори - още 97-8 година, естествено като всеки такъв лекар като разбра, че съм имала тежко детство ми изписа антидепресанти , които пих цели 6 месеца! Не се чувствах по-добре, всичко си продължаваше по старо му! Спрях ги, напуснах работа, започнах да карам такси, защото нямах шеф над главата си! Да, ама като се качи някой клиент и поиска фактура, веднага се разтрепервах до такава степен, че ми беше невъзможно да я напиша ... започнах да казвам, че не са ми дали фактури и те така! Напуснах такситата 2003 година, започнах в една компания работата, която искам от 20 годишна - да, ама се престраших, защото там имах много познати и винаги може да се обърнеш към някой за помощ. Та оттогава до сега - август месец - напуснах оттам поради прекаленото нервно напрежение, не ти зачитат труда, не те оценяват за това че даваш всичко от себе си, спират ти полагаемата ти се отпуска , едва ли не се подиграват с факта, че си отдаден едва ли не изцяло на работата си, която наистина ми носеше удоволствие, обичах си я! Е, напуснах, останах безработна и реших че трябва най-накрая да обърна внимание на здравето си! Започнах от ендокринолог след консултация с вашия форум ( обаче чак сега се регистрирах защото информацията от тук ми бе пределно достатъчна, без да задавам въпроси , за което Ви благодаря) . Първия такъв ми каза че имам възел и веднага трябва да лягам под ножа! Да ама НЕ! Направих консултация с втори ендо - оказа се ( както и при първото изследване) че хормоните са ми в нормата, имам възел на десния лоб на щит. жлеза, но не е за операция все още, оказа се че при операцията като малка не са ми засегнали самата жлеза, не са рязали от нея , а само са почистили доброкачествените възли и кисти! Такааа...продължих с вегетативната нервна система - дъщеря ми тамън я изучаваше в училище и какво се оказа - симптомите съвпадат  Shocked Айдее, почнах да търся такива доктори...Намерих една хомеопатка, която ми даде капките на Бах, от които се почувствах по-зле( може и да е индивидуално-незнам  ). По това време се явих на едно интервю и умрях от срам - притеснявах се страхотно - а нямаше от какво и това го осъзнавах, но въпреки това треперех като лист, изпотих се, глътнах си езика , добре че те повечето говореха а аз отговарях само с да и не!УЖАС! Бях се вцепенила!Както и да е, не започнах работа там по независещи от мен причини, което донякъде ме успокои, че не са забелязали безпокойството ми.  След това  реших  -а даже и час си записах за компютърна диагностика на вег. нервна система, когато някъде - тук или в друг форум- прочетох за иглотерапията.. е , веднага намерих в интернет една такава докторка и си ангажирах и там час! И представете си това става когато нямам никакви приходи, а навсякъде трябва да шариш минимум по 50 лв. на преглед!!!!!!Уау, в чудо се видях, но си казах, че може и в адски заеми да затъна, но трябва да се оправя, пък после все ще намеря някакъв начин да ги връщам!!!  Все пак ми предстоеше да започвам нова работа,не се знае къде! Още на 3-тия сеанс - обаче два пъти седмично, се почувствах по-добре, дори си намерих нов приятел, започнах да се явявам по интервюта за работа едно след друго, при това без притеснения  Wink усетих сила в себе си и си казах че АЗ трябва да им поставям условията , а не те на мен!  Едновременно с терапията докторката ми предписа и някакви хомеопатични лекарства, които се купуват от аптеката. Адски добре се чувствах, тя едва ли не ми обеща, че ще ми излекува...НЕРВИТЕ! Оказаха се гадните нерви - е да, живота ми до тук хич не е розов и всичко се натрупва  - ма да не ви занимавам с него. Едновременно с това ми каза, че ще работим и за възела в щит. жлеза, който ако не се махне напълно, поне ще се смали  Shocked Повярвах и, при положение че почувствах положителната промяна в себе си, сега малко симптомите са се върнали, но не в оная степен, и то е защото ходя само веднъж седмично поради финансови причини, докато тя каза че е още прекалено рано за това, пък да не говорим за спиране изобщо! Е, намерих си работа - такава каквато исках, много ме харесаха и едва ли не възлагат големи надежди за съвместната ни работа, утре ми е първия работен ден...Стискайте палци, извинявам се за дългия пост, но имайте предвид че пак не съм казала всичко , което исках за моето ПР... Успех и търсете алтернативи, не се предавайте!

# 691
  • Мнения: 957
Elfi07, според мен за част от проблемите ти имаш нужда от психиатър, а за останалото -
Батманжелидж, Ф. Водата лекува, лекарствата убиват

# 692
Както казах, ходих на психар и не ми помогна...само иглотерапията помага, чувствам се много по - добре, ако не сте ме разбрали, сори...исках да дам надежда на многото жени, които страдат от това, преодолява се, но бавно...и без туй не ми се влизаше пак тук, явно не оценявате това, което ви казвам...хахх

# 693
  • Мнения: 9 052
Както казах, ходих на психар и не ми помогна...само иглотерапията помага, чувствам се много по - добре, ако не сте ме разбрали, сори...исках да дам надежда на многото жени, които страдат от това, преодолява се, но бавно...и без туй не ми се влизаше пак тук, явно не оценявате това, което ви казвам...хахх
мога ли да те попитам за иглотерапията ... специално за ПР ли се прави или иглотерапията си е общо поняие и помага за вси;ко ... те. може ли да имаш проблеми с друго и ПР и да се оправят с едно ходене на иглотерапия? Не веднъж ходене , а наведнъж за двете ?

# 694
  • Мнения: 398
Момичета и момчета,

Всички говорим как да си помогнем попадайки в това състояние никъде не се казва какви изменения в организма се появяват.
Аз например днес си размишлявах,че всичко това е някаво нарушение в нервната система а всички знаем,че нервните клетки не се възстановяват което води то безкрайност. Всищност,отключи ли се веднъж ПА тя е за цял живот.
Пролетта бях в тежко състояние,направих всичко възможно да се оправя и след като останах без работа отново се повтори макар и не толкова силно изразено защото вече знам какво е и как да се боря. Добре де,ама аз не за пръв път оставам без работа или попадам е неловка ситуация а никога преди не съм имала такива усещания нито съм прибягвала към лекарства-просто напр. сърцебиене което след полувин час отмине и не съм му обръщала внимание. Да,сега наблюдавам себе си повече,но има за какво.Вече нищо не ми минава за полувин час а отнема дни.

# 695
  • Мнения: 141
lubopitna - здравей отново! Отдавна не си писала. Надявам се, че всичко с теб и с новата ти работа е ок. Напълно съм съгласна, че пълно излекуване няма - защото не можем да изтрием просто ей така - като с магическа пръчица - тази част от живота си. ПА винаги ще се прокрадва покрай нас, ще ни наобикаля - ей така - да види дали случайно няма да може да пробие отново. Няма начин да забравим това - нашето спасение е да се научим да я държим тази гадна ПА настрани Laughing, далеч от нас. Да направим така, че всеки един наш ден да е победа над нея, докато.... докато спрем да броим вече колко пъти сме я надвили. Докато това да я побеждаваме стане като детска игра за нас и дори ще си играем с нея, ще я предизвикваме, за да види, че не може вече никога да ни победи. Laughing Така си представям аз нещата. А колкото до физическите промени - нормално е да ги има. Поради много причини. Това пълно изтощаване, което следва след всичко, което евентуално би могло да доведе до ПА / не казвам след ПА, защото знаем, че и всички рискови ситуации са ни достатъчни на нас Laughing/ неизбежно оставя следи по нас като психика и оттам вече и като физика. Например аз след пътуване например с непознати или нещо, което е изпитание за мен - поне два-три дни са ми нужни да вляза отново във форма. Често се опитвам да обясня на моя приятел - всъщност какво чувствам  -  защо съм така уморена, когато другите не са. Пълно изтощение. Отдавна вече елементарни неприятни истории - като зъболекар например, като разговор с лицемер /не мога да понасям/ - ми носят толкова нерви - и то не заради друго - просто нямам нерви и за тях Laughing и се бунтувам и ядосвам и....съм груба и....само глупости!!! Laughing С всичко това исках да потвърдя версията на Любопитна, че действително става все по-трудно с ежедневните неприятности, защото организмът неизбежно се изтощава. Всички знаем в една ПА какво се случва с целият организъм. Ами то да не е от желязо това тяло Laughing Но и това е част от нашият път. И това е нещо, което ни кара да осъзнаем някаква истина за себе си. Всичко, което ни се случва е за да ни накара /понеже ние явно сме много твърдоглави/ да се научим да живеем - както трябва. Не заради другите, не заради нещо - заради себе си. Толкова простичко и толкова сложно за изпълнение. Започваме нова седмица - пожелавам ви успех - никакви ПА - те са ЗАБРАНЕНИ!!! Laughing Hug Hug Hug

# 696
  • Мнения: 941
А на мен с времето ми става по лесно защото осъзнавам факта че нищо лошо няма да ми се случи .
Момичета не бягайте от страховете си колкото повече се срещаме с тях по силни се чувстваме и по леко преодоляваме ПА.
Зная че е трудно  Hug

# 697
  • Мнения: 209
Аз също се притеснявам когато има много хора да не ми прилощее мисля си,че така ще се изложа или ще ми се смеят.Като се замисля и осъзнавам че нищо такова няма да се случи,нито ще ми  се смеят нито ще се изложа.Често се сещам за 1 случка по време на първата ми бременност,прилоша ми точно на пазара когато имаше страшно много хора припаднах доста хора дойдоха при мен помогнаха ми станах и си тръгнах и дори разказвах тази случка през смях.Аз все още продължавам да се надсмивам над тези си мисли пък дано така ги прогоня PeaceУспех на всички.

# 698
  • Пловдив
  • Мнения: 2 748
всичко това е някаво нарушение в нервната система а всички знаем,че нервните клетки не се възстановяват което води то безкрайност

Това доказано ли е , че е така ? Защото звучи ужасно. Аз пък съм чувала, че този род заболявания се дължат на недостиг в мозъка на определени вещества. Няма ли тук някой специалист да каже каква е истината ?

# 699
  • Мнения: 398
Светле,
Аз съм стигнала до този извод,незнам дали е така.Затова и попитах.

Пете,аз не се чувствам толкова изморена колкото объркана и не виждам как ще се науча като всеки път причините са различни и  когато очаквам някоя поредната среща с неизвестното аз очаквам да ми стане "нещо" и съответно я избягвам.По този начин съкращавам кръга и на срещи и на нови познанства. И до кога така?Може би завинаги.
Не съм на работа от една седмица,съкратиха ме.Причините уж са световната икономическа криза а всъщност всеки ден научавам нещо ново и виждам,че причината може да е и в мен-в моите паник атаки. На няколко пъти като ми кажат нещо оето не искам да чуя ме избива на рев и давам ход на емоциите си (мисля си,че не ги показах в офиса,но дали е така няма как да разбера).И да се нарева и да не го направя при всички положения това ми влияе психически и първото което започвам несъзнателно да правя е да пия вода без реално да съм жадна-страха от поредната криза е на лице. Сега вече съществува и страха,че в следващия офис ще се случи същото и категорично отказвам да работя в затворено помещение,а къде-може би на пазара да продавам домати и краставици,но и там ще се срещам с хора.
Аз също умолявам ако има специалисти нека ни обеснят какво всъщност става с нас в такива моменти? Някой ми беше казал,че за секунди мозъка не получава досатъчно кислород затова припадаме (е,ние сме се научили да се борим с това и не стигаме до там,но усещането,че ще се случи е на лице).
Защо се покачва долната граница на кръвното (аз три пъти съм стигала до болница в момент на криза и трите пъти ми беше повишена долната граница на кръвното)? Лекарите не ми обясниха нищо а доколкото съм чувала точно това води до проблеми със сърцето.
Не съм сигурна,че тези промени макар и моментни не влияет на други органи. И да,от паник атака не се умира,но от инфаркт и инсулт се умира.Каква е разликата тогава,само в това,че говорим с различни имена ли?

Извинявам се за негативния пост,но точно тези въпроси ме терзаят в момента. Някой от вас се борят с това от много години,аз изпаднах в това състояние тази година и всички около мен виждат как съм се променила.
Няма как да не се променя като първата ми криза ме събори 40 дена на легло,последваха антидепресанти,доктори,болници...уж се оправих и ето ме в подобно състояние само след 3 месеца,още първия ден след като ми дадоха писмото за съкращение с тази разлика,че вече знам какво е и как да не търся лекари.И с лекар и без лекар аз не съм пълноценен човек.

# 700
  • Мнения: 209
lubopitna   не съм специалист,но си мисля ,че имаш нужда от психолог или психотерапевт.Сигурна съм,че ще имаш полза.Аз ходя при психотерапевт и съм много доволна.Лошото е че няма как да знаеш кой си разбира от работата и кой не.Пожелавам ти успех.Аз вчера успях да прогоня една ПА и бях много горда със себе си. newsm44Моят съвет е "ДА СЕ ОБИЧАМЕ ТАКИВА КАКВИТО СМЕ И ДА ВЯРВАМЕ,ЧЕ РЕШЕНИЕТО НА ПРОБЛЕМА Е В НАС САМИТЕ,ПРОСТО ТРЯБВА ДА ГО ОТКРИЕМbouquet  bouquet  bouquet

# 701
  • Мнения: 941
Любопитна я стига с тия мрачни мисли  Naughty
Гледай по позитивно на нещата Ще си намериш нова работа, ще се справиш с ПА И
 аз в началото се чувствах така , но след няколко години свикваш с ,,ненормалните'' реакции на тялото си  и вместо да изпадаш в ужас започваш да му се надсмиваш на проблема .
ПА не е болест влез в някой друг форум където хората са наистина болни почети малко за да видиш какъв дух имат въпреки че не е сигурно дали утре ще са живи
Ще се справиш хората с ПА сме по чувствителни но много силни. Hug
УСПЕХ

# 702
  • Мнения: 209
Напълно съм съгласна с denigs .Живота продължава и това е доста важно да се разбере,че ПР НЕ Е  болест.Аз съм по добре след като го осъзнах.Това е състояние.Просто ние сме по емоционални,по чиствителни ,ние сме СПЕЦИАЛНИ.Преди време писах за една"приятелка"която ми се обажда само да си излее негативните емоции.Преди дни ми се обади но няма да споделя с вас за какво ми говори защото е много smile3511.Пак не намерих сили да и откажа да я изслушам но се натоварих адски много.Но вече съм твърдо убедена,че следващия път няма да и позволя да излее всичките си отрицателни емоции върху мен.

# 703
  • Габрово
  • Мнения: 2 549
lubopitna, като човек с дългогодишен стаж /6 год./ в борбата с ПР ще ти кажа, че за много неща бъркаш. Инфаркта и инсулта нямат нищо общо с ПА. Прочети малко. По време на ПА не можеш да ги получиш. Кръвното се вдига и при спорт. За да получиш някаква увреда на сърцето трябва доста дълго време да имаш нелекувана хипертония. Аз няколко пъти съм вдигала кръвно 130/90, при положение, че моето е 95/60. И какво от това. Въпреки че съм получавала много на брой ПА съм физически здрава, дето има една дума - като бик. Всичките усещания, които имаме по време на ПА са психосоматични, т.е. плод на подсъзнанието, а не на увреда на органите. Трябва да живееш дълги години с нелекувано ПР, за да се сдобиеш с язва например. За това ПР трябва да се лекува. Аз съм имала два рецидива, вярно много много по-леки, при които се е налагало да се лекувам с медикаменти и психотерапия. Имало е моменти, в които съм била пред спиране на лекарствата и се е налагало пак да увелича дозите защото ПА пак се връщаха. Но сега мога да се похваля, че няма място или ситуация,които да избягвам от страх, че ще получа ПА. Щом ти се налага пак се лекувай. Ако беше с диабет щеше ли да се оставиш без лечение? Лечението на ПР е продължителен процес. На мозъка му трябва време да забрави усещането при ПА и да не го възпроизвежда. Медикаментите са за това да снабдят мозъка със серотонин, за да не е толкова възбудим.
И преди да кажеш, че явно положението ми не е било толкова тежко, че говоря така, ще ти кажа, че аз също съм била на легло, макар и не 40 дни.  
Искам да ви кажа още толкова много неща, но мястото няма да ми стигне. Оправия има,гарантирам ви го. Трябва само да приемете състоянието си като нещо моментно, което трябва да изтърпите. И да ще се промените, но от вас зависи дали към по-добро.

# 704
  • Мнения: 398
lubopitna   не съм специалист,но си мисля ,че имаш нужда от психолог или психотерапевт.Сигурна съм,че ще имаш полза.Аз ходя при психотерапевт и съм много доволна.Лошото е че няма как да знаеш кой си разбира от работата и кой не.Пожелавам ти успех.Аз вчера успях да прогоня една ПА и бях много горда със себе си. newsm44Моят съвет е "ДА СЕ ОБИЧАМЕ ТАКИВА КАКВИТО СМЕ И ДА ВЯРВАМЕ,ЧЕ РЕШЕНИЕТО НА ПРОБЛЕМА Е В НАС САМИТЕ,ПРОСТО ТРЯБВА ДА ГО ОТКРИЕМbouquet  bouquet  bouquet

Нели,
Аз от съвсем скоро не ходя по болници.Минах през комисия за да ми спрат терапиите и лекарствата. Сега спазвам само хранителна диета,не ям/пия нищо с кофеин,портокали и т.н.
Психотерапервта,професор в Института по Неврология в Лондон ми каза,че щом се движа сама,не ме е страх да влизам в метрото и да оставам сама в къщи нямам нужда от него.И аз имам такава "приятелка" но и вдигам телефона когато ми се слуша.
Ива,искренно се надявам да е временно и да си остане в 2008 година.Не искам да си мисля,че ще съм в тежест на всички в къщи и за напред.Все пак съм на 30+ години.

Общи условия

Активация на акаунт