Колко време ви отне да преодолеете една раздяла?

  • 617
  • 17
  •   3
Отговори
  • Мнения: 24
Искам да ви попитам нещо лично. На тези от вас, които са преживявали тежка раздяла, колко време ви отне да я преодолеете,
Бях почти пет години във връзка, която сякаш непрекъснато се въртеше в един и същи цикъл. Едни и същи ситуации, едни и същи проблеми, едни и същи разочарования  и въпреки всичко все намирах причина да остана защото не спирам да се виня

# 1
  • Мнения: 1 785
Беше преди доста години, когато преодолявах раздели, но ми отнемаше няколко секунди.
По-трудно беше решението за раздяла. При мен това е трудното. За всяко нещо мисля и премислям и после действам  без да се колебая и не се обръщам назад.
Дори сега обмислям.един вид раздяла, нямам предвид ММ, друг тип отношения искам да прекратя и ми е трудно. Втора година го мисля.
Може да се каже че преодолявам раздялата преди нея. Grinning

# 2
  • Мнения: 2 342
Завс го е казала много добре - преди прекратяването на отношенията, го преживяваш и слагаш точката. После вече става по-лесно.
В младостта си преживявах всяка раздяла много тежко и бурно. Минаваше ми за около 4-5 месеца и то без да се хвърлям в нови връзки или да се записвам на народни танци и йога. Просто тялото се изморява да страда и в един момент не чувстваш повече празнота и тъга.

# 3
  • Sofia
  • Мнения: 8 772
Зависи от собствената ти емоционалност, от това, което си вложила в тази връзка, от партньора също (дали е "боклук" или "свестен" човек), какви хубави и какви лоши моменти сте имали, кой е инициирал раздялата и т.н.

На мен ми отне около година да си стъпя на краката чисто емоционално и да не страдам. (Връзката беше продължила 7-8 години.) Но после отказвах с години да се виждам с него, защото ме беше страх от собствените ми чувства. Беше ме страх, че като го видя пак ще изпадна в същата дупка, в която бях, когато се разделихме. Той редовно ме търсеше, чувахме се, пишехме си, но не приемах никакви срещи. И до ден днешен е така - поддържаме връзка, но аз съм поставила граници, именно защото не знам доколко съм преживяла раздялата.

# 4
  • Мнения: 860

Бях почти пет години във връзка, която сякаш непрекъснато се въртеше в един и същи цикъл. Едни и същи ситуации, едни и същи проблеми, едни и същи разочарования  и въпреки всичко все намирах причина да остана защото не спирам да се виня

Наистина ли след 5 г. мъчение не се чувстваш свободна и щастлива?

# 5
  • Мнения: 382
Сега приключи ли тези отношения или продължаваш да намираш причина да чакаш и продължаваш?
Бавно ще се възстановиш, защото ще имаш нужда от болката и от това напрежение.
АКо ти е хубаво и свободно ще усещаш сякаш нещо ти липсва. Ще се чувстваш сякаш си празна.
Осъзнай, че това не е било любов и осъзнай, че любовта може да е лека, приятна, спокойна и продължи напред.
След няколко месеца ще си много по-добре.

# 6
  • София, Bulgaria
  • Мнения: 3 095
Най-пропиляното време е времето в преживяване на раздели, но винаги го разбираш след години.

# 7
  • Мнения: 1 119
Много зависи от обстоятелствата. Раздяла след двугодишна връзка съм я преодолявала за няколко часа (буквално нямаше и ден), раздяла след друга двугодишна връзка я преодолявах сигурно по-дълго от самата връзка (знаех си, че съм активно зле и в процес на преодоляването й няколко месеца, но сега, много години по-късно, като ми попаднат снимки от година-две след тази раздяла, си спомням колко зле бях тогава, макар че всъщност в онзи период не го осъзнавах. Сигурно 2-3 години я преодолявах "пасивно", един вид - не да страдам целенасочено и с тази конкретна причина по цял ден и всеки ден, както беше първите няколко месеца, но си бях зле, ама зле-зле между 2 и 3 години. Голяма дупка беше тогава, осъзнах го с пълна сила едва като излязох от нея).

# 8
  • Мнения: 15 671
Мели, аз такава раздяла не съм преживявала, но разбирам, че ти е тежко. Вие сте живели заедно, имала си мечти, но очевидно този човек не струва. За да ти тежи раздялата, вместо да се радваш, че си се отървала, явно ти е трудно да преодолееш навика, инерцията да си с него. Не ми се вярва все още да го обичаш, след като, извинявай за грубия израз, вече си разбрала какъв боклук е.
Изживей си мъката с пълна сила, за да можеш да се изчистиш и дано скоро да си стъпиш пак на краката.

# 9
  • Пловдив
  • Мнения: 22 598
Най-пропиляното време е времето в преживяване на раздели, но винаги го разбираш след години.
То не става само с разбиране това. Чувствата имат друг механизъм, може да го разбираш съзнателно и пак да страдаш.

# 10
  • Мнения: 24
Сега приключи ли тези отношения или продължаваш да намираш причина да чакаш и продължаваш?
Бавно ще се възстановиш, защото ще имаш нужда от болката и от това напрежение.
АКо ти е хубаво и свободно ще усещаш сякаш нещо ти липсва. Ще се чувстваш сякаш си празна.
Осъзнай, че това не е било любов и осъзнай, че любовта може да е лека, приятна, спокойна и продължи напред.
След няколко месеца ще си много по-добре.

Преди, когато сме се разделяли, сме се разделяли за по два-три месеца. И той пак идваше в България да ме издирва, и аз пак се връщах с нова надежда, с нови мечти, този цикъл се повтаряше точно така почти 5 години защото аз не можех да живея в Англия а той там живее , дълго е за обяснение.

Но като цяло, да, приключих тази връзка преди три месеца. И то категорично от моя страна. Преживявам го много трудно и се надявам това да приключи по-бързо. Надявам се да се освободя от тази болка и от тази празнота. Наистина чувството е много гадно. Просто нещастие.

# 11
  • Paris, France
  • Мнения: 18 448
Само географията ли ви спира да сте заедно? Ако да, трудно ще преживееш раздялата.

# 12
  • Мнения: 66 075
Зависи от коя страна си. Ако ти  си инициатор и просто искаш да се отървеш, не е трудно.
Ако си вложил чувства, имал си планове и очаквания и всичко пропадне, тогава може и години да ти отнеме да се съвземеш.
В млада възраст също е много по-лесно и бързо.

# 13
  • Шоплука
  • Мнения: 5 179
Различно, в зависимост от това, колко дълбоко съм била потънала в една връзка.
Но ако раздялата е моя идея, най-доброто лечение на любовната мъка след това е да седнеш и да напишеш причините защо повече не искаш да си с този човек.
И всеки път като те обземе носталгията по него - сядаш и ги четеш.
Повторението е майка на знанието и накрая ще се самоубедиш колко правилно си постъпила и по-лесно ще преодолееш мъката.

# 14
  • Мнения: 3 552
Една цигара време отнема. Колкото да си напомниш, че няма незаменими хора.

Общи условия

Активация на акаунт