С какво ви дразнят свекървите? - 178

За новата - хумористични изцепки. Без терор.

Вярно ли тук някой се изживява като жертва и ходи да докладва, та се стига до триене?

А най-голямата ирония е, че има момче! Кармата е кучка!

Благодаря за темата!
Какво не прочетох?

И аз благодаря за темата.
И а дано я запълваме по-бавно, защото снахи и свекърви живеят в мир и взаимно уважение.

Понеже сте приключили старата тема, а аз сега я дочитам, та да си кажа.

Много добре знам, че бебетата плачат. Знаех го и преди 13.11.2025, знам го и сега. Знам и че има хора, които се правят на разсеяни и не им изнася явно какво пиша, но нищо. Та мненията ми са по конкретни случки, описани от Злодеида, а не по принцип. И коментарите да не се къса връзката баба/дядо - внуче и уточнението, че става дума за адекватна баба/дядо издишат в казуса на съфорумката, защото там нямаме адекватна баба. И да, с такава аз бих процедирала с изгонване, Iris04!

veluna, помня какво написа и през какво е минала покрай бременността си! Помня, че тогава се е наложило операция, помня и че мъжът й не е бил на себе си и че нейните родители са му били подкрепа и упора. Свекърите й дори и в този момент са се държали неадекватно. Та според написаното от нея и моите спомени неговата реплика изобщо не ми изглежда неадекватна. И честно казано история знае много случаи, в които да прекъснеш контакти с родителите си е най-добрият здравословен изход от ситуацията. future го доказа, както и самата veluna. Има и такива като Злодеида, които ще търпят всичко, което търпят, ще си съсипват здравето, детето им ще плаче допълнително, но няма да прекъснат връзката със свекървата, защото тя била майка на мъжа им. И тук не казвам синът да не се вижда с майка си!

Това е само капка в морето от цялата история.

Още когато забременях, тя някак усети. Ние искахме да изчакаме малко и да съобщим хубавата новина и на моите, и на неговите родители по специален начин. Тя обаче ме попита три пъти в рамките на един ден дали не съм бременна. След като разбра, започна непрекъснато да говори как щяла да се пенсионира, за да гледа детето, как то нямало да ходи на ясла и всякакви подобни планове, за които никой не я беше питал.

По време на бременността имах скъсена шийка и лекарката ми беше препоръчала да избягвам да си пипам корема заради контракциите. Наложи се многократно да ѝ обясняваме да не го докосва. Казвахме ѝ, а след това се държеше така, сякаш изобщо не е чула. Започнаха и едни странни подмятания. Например сипва храна на мъжа ми и ми казва: „Ела ти да си сипеш, да не кажеш после: тая какво сипа на сина си, пък на мен какво сипа“. Аз дори не бях повдигала подобен въпрос.

След раждането вече беше черешката на тортата. Както споменах, детето е недоносено и мен ме изписаха по-рано. Когато дойде време да изпишат и него, поканихме родителите ни да дойдат до болницата, за да го видят. Не бяхме планирали гости вкъщи. Тя обаче се самопокани и в крайна сметка останаха от 11 до 18 часа.

След като приключи бащинството на мъжа ми, дойде за една седмица уж да помага. Предварително ѝ бях казала: „Заповядай да видиш детето, но нужда от помощ нямам“. Тя обаче започна да се вживява в ролята на майка, а не на баба — искаше да прави всичко и непрекъснато да обяснява как трябва да се случва. Когато срещна отпор, започнаха интригите, опитите да настройва мъжа ми срещу мен и пасивно-агресивните подмятания.

Понеже не ѝ позволих да пуши вкъщи, решила да пуши в общите части на блока — точно под газовия разпределител. Една съседка я видяла и ѝ направила забележка, а тя се изпокарала с нея.

Междувременно разбрах, че е звъняла в неонатологията да пита дали не може да си вземем бебето, а майката — когато я изпишат. Била разбрала, че вече е изваден от кувьоза, и сама си направила извода, че проблемът е в мен, а не че детето все още има нужда да остане в болницата.

След това гостуване се прибра, но започна да ми звъни постоянно — сутрин на път за работа, в обедната си почивка, вечер на път към вкъщи. Разговорите бяха от типа: „Аз утре ще взема един заек и ще го направя в бурканчета, защото първо трябва да го захраниш със заешко месо“, „Колко мляко изпи днес?“, „Ака ли?“. Всичко се поднасяше като решение, което тя вече е взела, а аз трябва да изпълня.

Имахме проблем със шишетата и тя беше предложила да ги сменим. Не го направихме веднага. Когато впоследствие се оказа права, реагира с такова самодоволство, сякаш най-важното беше да се докаже, че е трябвало да я послушаме.

Когато гостувахме у тях и детето се разплачеше в кошарата, тя тичаше пред мен, за да стигне първа. Постоянно ми го вземаше от ръцете. Случвало се е да бутам количката, тя да дойде, да ме избута и да я поеме, без дори да каже нещо или да попита.

Настояваше и да му купи проходилка. Многократно ѝ обяснихме, че няма да го слагаме в такава. Въпреки това една вечер звънна с думите: „Аз не знам дали да ви споделя, но съм решила да купя проходилка“. Мъжът ми отново ѝ каза да не купува.

Накрая решихме да поговорим с нея и да се опитаме да се разберем. Вместо разговор последваха крясъци, обиди, тряскане на врати, излизане и влизане. Тогава прекратихме контакта.

След това настрои всички роднини срещу мен. На сватбата ни се държа отвратително и с моите родители и близки — обръщала им гръб на масата, не разговаряла с тях, но когато искала детето, им нареждала със заповеднически тон: „Дай ми детето“.
Поредица от ситуации, в които ясно заявените ни решения като родители бяха системно пренебрегвани — грубо навлизане в личното ни пространство, отричане на случилото се, изопачаване на фактите, газлайтинг и всевъзможни форми на манипулация.
Влизане в ролята на жертва — сълзи, демонстративно страдание и опити да ни се вмени вина.
Когато видя, че и тази тактика не постига желания ефект, започна да наказва сина си с мълчание.
След това направихме още един опит за разговор, при който тя отново лъжеше, изопачаваше случилото се и си измисляше всевъзможни неща. И ме нарекоха циганка.
Стигна дори дотам да прави подмятания, поставящи под съмнение бащинството на син и — намекваше, че детето не е от него.

В частите на темата има много забавни истории, за жалост злодеида, ариел и още една злощастна снаха, трудно дават поле за изява и на други страдалки 😂

Темата няма лимит на участниците, нито се изисква наше разрешение, за да се включи някой. И ако не си забелязала ме попитаха.

scalestone, а разбирам съветите и коментарите ти, но пак ти казвам - майка е на мъжа ми, не съм аз човека, който ще прекъсва връзката. Аз съм доволна, че не ми виси на вратата през ден, макар и да се опасявам, ще след като мине първа смяна в училището ще се тупва отново след работа и филма с изключените телефони и камерата ще започне отново. Проблема ми не е, че идва вкъши, а че прави и говори глупости, но аз не мога да я променя. Не съм аз тази, която да настрои син против майка му. Той трябва да си прецени кога, как и къде да се вижда с нея. Нека сам си прецени силите и лимитите, голям човек е.

И аз не мисля, че свекървата на Злодеида е чак за прекъсване на контакт. Невъзпитана, нахална, селянка, да, но нищо особено. Вече не идва всеки ден без покана, това е прогрес.

От последния пост на veluna лъха такава дребнавост и вглеждане в незначителни детайли, че ми стана мъчно за свекървата. И за мъжа и.

Аз не виждам незначителни детайли Един и същ пост ли четем?
Ако някой се държи по подобен начин с мен, ще го сполети същата съдба. Пасивната агресия пак е агресия.

Не е дребнавост, а незачитане на другия човек. На мен ми се случи преди доста години, нещо подобно, не чак толкова фрапантно. Моята свекърва се сърди и мълчи, като не стане на нейното и получи твърд отпор, а после и минава...