- Публикувана: 23 май 2007, 10:25 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2007, 19:46 ч.
Бихте ли се върнали в България ако ви предложат същите условия на труд?
Мисля, че не ние, гражданите на България ще я подобрим. Със сигурност България се променя към по-добро, и ще продължава да се развива, но с бавни темпове. Но не съм аз тази, която може да оправи счупените тротоари, нито да въвеждам закони. България върви напред заради това, че следва опита на по-развитите държави, заради субсидиите, които се отпускат, заради промяна в законите. Мисълта ми е, че без значение дали аз или вие ще сме в България, тя ще се развива.
Но България евентуално ще стане едно добро място за живеене за моето дете. Но не и за мен. В България има неща, които ми харесват, но като място за живеене е подтискащо. Нито в чужбина всичко е само розово, нито тук е само черно. Но ние не можем да вземем най-доброто от всяко място. Винаги трябва да се направи компромис със нещо. А в България трябва да се направят компромиси с много повече неща. Не можем да имаме хем достъпното българско здравеопазване, хем английски стандарт например.
Това, което на мен най-много ми тежи, е че 99% от познатите ми от преди са извън България.
Но никой не може да бъде задържан тук насила. Всеки има право да търси щастието си. Забелязвам и още нещо, което е пречка за мен тук. Хората, които никога не са излизали извън България, живеят в друг свят от тези, които са излизали или живеят постоянно в чужбина. По тази причина аз имам много повече приятели чужденци тук, отколкото българи.
Изказвам мнение от гледна точка на човек, който е живял и в България и в чужбина. Смятам този път като замина да не се връщам. Поне за един много дълъг период...
Но България евентуално ще стане едно добро място за живеене за моето дете. Но не и за мен. В България има неща, които ми харесват, но като място за живеене е подтискащо. Нито в чужбина всичко е само розово, нито тук е само черно. Но ние не можем да вземем най-доброто от всяко място. Винаги трябва да се направи компромис със нещо. А в България трябва да се направят компромиси с много повече неща. Не можем да имаме хем достъпното българско здравеопазване, хем английски стандарт например.
Това, което на мен най-много ми тежи, е че 99% от познатите ми от преди са извън България.
Но никой не може да бъде задържан тук насила. Всеки има право да търси щастието си. Забелязвам и още нещо, което е пречка за мен тук. Хората, които никога не са излизали извън България, живеят в друг свят от тези, които са излизали или живеят постоянно в чужбина. По тази причина аз имам много повече приятели чужденци тук, отколкото българи.
Изказвам мнение от гледна точка на човек, който е живял и в България и в чужбина. Смятам този път като замина да не се връщам. Поне за един много дълъг период...
SaraJK, учуди ме постинга ти, но пък ми стана интересно - ето още едно доказателство, че колкото хора, толкова различни ситуации...съответно и истини.
Както казах братът на мъжа ми живее в Амстердам. Там е завършил магистратура, там е защитил докторат. След 10-годишна борба успя да пробие, той е първият французин в тамошната местна власт (общински съветник), показваха го по този повод по френските телевизии. И въпреки това, всеки път като се видим ми казва, че не познава от холандците по-големи шовинисти, с по-дискриминаращо отношение към чужденците...а пък това му е и специалност (малцинствата).
Та явно сравняването на лични ситуации няма да помогне много на авторката, но поне резултатът от анкетата е красноречив.
Както казах братът на мъжа ми живее в Амстердам. Там е завършил магистратура, там е защитил докторат. След 10-годишна борба успя да пробие, той е първият французин в тамошната местна власт (общински съветник), показваха го по този повод по френските телевизии. И въпреки това, всеки път като се видим ми казва, че не познава от холандците по-големи шовинисти, с по-дискриминаращо отношение към чужденците...а пък това му е и специалност (малцинствата).
Та явно сравняването на лични ситуации няма да помогне много на авторката, но поне резултатът от анкетата е красноречив.
А ходите ли на футболен мач?
Щото аз си гълтам езика на Олимпиящадион.
Е, не мога да сравня усещането с това, да викам
на Националния в София или на Герена. Сори.
Що да се връщам в България?!
А такситата мерцедеси ли са?! Не са. Стоя си тук.
Има ли Джото? Пасва и за кафе, и за чай. Няма. Не мърдам.
Има ли ИКЕА? Няма. Ай, сиктер.
Щото аз си гълтам езика на Олимпиящадион.
Е, не мога да сравня усещането с това, да викам
на Националния в София или на Герена. Сори.
Що да се връщам в България?!
А такситата мерцедеси ли са?! Не са. Стоя си тук.
Има ли Джото? Пасва и за кафе, и за чай. Няма. Не мърдам.
Има ли ИКЕА? Няма. Ай, сиктер.
А ходите ли на футболен мач?
Щото аз си гълтам езика на Олимпиящадион.
Е, не мога да сравня усещането с това, да викам
на Националния в София или на Герена. Сори.
Що да се връщам в България?!
А такситата мерцедеси ли са?! Не са. Стоя си тук.
Има ли Джото? Пасва и за кафе, и за чай. Няма. Не мърдам.
Има ли ИКЕА? Няма. Ай, сиктер.
Щото аз си гълтам езика на Олимпиящадион.
Е, не мога да сравня усещането с това, да викам
на Националния в София или на Герена. Сори.
Що да се връщам в България?!
А такситата мерцедеси ли са?! Не са. Стоя си тук.
Има ли Джото? Пасва и за кафе, и за чай. Няма. Не мърдам.
Има ли ИКЕА? Няма. Ай, сиктер.
Джото има, отдавна. Верно, такситата не са мерджани, ама има. И са жълти.
А Икеа строят. И мол има
Bleki, kакво тогава има толкова да убеждаваш и да докаzваш? Какво искаш да ни е ясно? Явно на над друго ни е ясно. НА всеки му е ясно неговото си. Ходи раzбери всички хора по света кой какво мисли, какво иска да каже ... и особено теzи, които толкова много се стараят да бъдат раzбрани и всички да почнем да виждаме ясно техните идеи и да ги раzбираме и да ги приемем ... стига комуниzъм, стига брикс и н дъ уол. Айде да сме раzлични, айде да сме хора на тоzи свят, а не българи, американци, софиянци, пловдивчани, цигани, китайци или други партиzански групички по чукари и паланки? А?
И таксита мерцедеси има.Но цените им не са като в Германия ,а доста по евтини.
Ами неzнам каква им е официалната тарифа, ама на мен на 20.04 таzи година ми искаха от Плиска до аерогара 26 лева, а после от единия терминал до другия 10 лева
Та zа 2 км даже в Германия 6те ми иzлеzе по малко от 5 €. Говорим zа радио такси ОК. И като се обадих да се оплача те ми викат да съм си хванела автобуса като не ми пасвало. А пък че таксито не бе6е мерцедес няма нужда да споменавам.
И таксита мерцедеси има.Но цените им не са като в Германия ,а доста по евтини.
Няма ниво на професионална култура,
няма ниво на обслужване, някакви тъпи
и неграмотни келемета отворили перални
и решили, че светът е в краката им. Едва ли
са прочели през живота си една книга, едва
ли ги е еня, какво мисли клиентът за тях, важно
е да им върви далаверата и да не им трошиш рахата.
Подобно на Блек Мамба, са се капсуловали и приемат
всяка критика като лична обида, а не като подсказан
намек за шанс в развитието. Еби си майката, като ние
не можем да те онодим, е девизът на повечето т.нар.
български бизнесмени. От което нито те, нито ние печелим.
Сара,
Напълно съм съгласна с теб.
Пробвах сценария с: защо нещата не са така, както на мен ми се искат. Защо хората не са като в България? Дискриминират ли ме по този начин и т.н.? Е, не бях щастлива, а по-скоро затормозена.
След няколко модули в училище и работа с холандци в проекти осъзнах, че аз съм тази, която поне малко трябва да се промени. Да взима инициатива, да приема, че: това е тяхната култура - съответно няма да ми е приятно ако някой вземе остро да критикува български национални черти. Здравословно и с право критикувам неща, за които плащам данъци и такси.
За вземане на работа: да, трудно е, но не непостижимо. Важното е веднъж да пробиеш и да си създадеш име. Ако само оплаквам колко е трудно: до никъде няма да стигна.
Между впрочем умирам от яд, когато в България наемат чужденци на високи заплати, а има българи, които биха могли да работят това. Сигурно ще ме нарекат чужденците там шовинистка. И с право. Така се пазят родни интереси.
Напълно съм съгласна с теб.
Пробвах сценария с: защо нещата не са така, както на мен ми се искат. Защо хората не са като в България? Дискриминират ли ме по този начин и т.н.? Е, не бях щастлива, а по-скоро затормозена.
След няколко модули в училище и работа с холандци в проекти осъзнах, че аз съм тази, която поне малко трябва да се промени. Да взима инициатива, да приема, че: това е тяхната култура - съответно няма да ми е приятно ако някой вземе остро да критикува български национални черти. Здравословно и с право критикувам неща, за които плащам данъци и такси.
За вземане на работа: да, трудно е, но не непостижимо. Важното е веднъж да пробиеш и да си създадеш име. Ако само оплаквам колко е трудно: до никъде няма да стигна.
Между впрочем умирам от яд, когато в България наемат чужденци на високи заплати, а има българи, които биха могли да работят това. Сигурно ще ме нарекат чужденците там шовинистка. И с право. Така се пазят родни интереси.
Прочетох мненията, гледам големи страсти бушуват.
И аз да се изкажа и малко да поизместя темата. В България има културен живот и той със сигурност не е провинциален. Има и куклен театър. И в Германия има куклен театър, но не е толква интересен и детето не говори за него следващите 6 месеца.
Пуснах темата защото доста се замислих над факта, че аз стоя в чужбина, а всъщност имам и отговорности в България.
В Бг наистина за някои неща е пълна джунгла, освен това завистта е първото нещо с което се срещаш.Но тука след като опознаеш местните се срещаш с огромната доза лицемерие. Да не се лъжем, в Бг дори и 2-ма приятели да имаш, можеш да разчиташ на тях, тук е трудно човек да контактува интензивно с местни. Поне при нас нещо не се получава. За образователната система няма да пиша зашото съм в потрес от занятията 1-7 клас.
Няма да влизам в спорове, явно всеки е прав за себе си, много гледни точки са представени, честно не вярвах темата да достигне 13 страници.
Проблемът е че не мога да кажа за себе си къде се чувствам по-добре, и това не е от сега. От самото начало и особено след като минаха 2 години, започнах да си задавам въпроса дали това е начина на живот който искам. Не съм все още убедена.
И аз да се изкажа и малко да поизместя темата. В България има културен живот и той със сигурност не е провинциален. Има и куклен театър. И в Германия има куклен театър, но не е толква интересен и детето не говори за него следващите 6 месеца.
Пуснах темата защото доста се замислих над факта, че аз стоя в чужбина, а всъщност имам и отговорности в България.
В Бг наистина за някои неща е пълна джунгла, освен това завистта е първото нещо с което се срещаш.Но тука след като опознаеш местните се срещаш с огромната доза лицемерие. Да не се лъжем, в Бг дори и 2-ма приятели да имаш, можеш да разчиташ на тях, тук е трудно човек да контактува интензивно с местни. Поне при нас нещо не се получава. За образователната система няма да пиша зашото съм в потрес от занятията 1-7 клас.
Няма да влизам в спорове, явно всеки е прав за себе си, много гледни точки са представени, честно не вярвах темата да достигне 13 страници.
Проблемът е че не мога да кажа за себе си къде се чувствам по-добре, и това не е от сега. От самото начало и особено след като минаха 2 години, започнах да си задавам въпроса дали това е начина на живот който искам. Не съм все още убедена.
... Но тука след като опознаеш местните се срещаш с огромната доза лицемерие. Да не се лъжем, в Бг дори и 2-ма приятели да имаш, можеш да разчиташ на тях, тук е трудно човек да контактува интензивно с местни. Поне при нас нещо не се получава....
... Но тука след като опознаеш местните се срещаш с огромната доза лицемерие. Да не се лъжем, в Бг дори и 2-ма приятели да имаш, можеш да разчиташ на тях, тук е трудно човек да контактува интензивно с местни. Поне при нас нещо не се получава....
Не казвам че мен не ме харесват, или аз някой не харесвам.
Аз не търся грешки в другите, но не смятам че повечето от тях имат адекватно възпитание- то е строго индивидуално, или родителите са се погрижили , или не. Освен това не съм казала че някой се е държал към мен като парцал, не ми слагай думи в устата които не съм си ги помислила даже. Аз живея в тази държава засега и харесва ми или не проблемът си е мой. Ако не ми изнася ще отида някъде другаде. Но темата не е за това колко лоши са тези или онези хора. И дали е хубаво в Германия или лошо в България.
На мен не ми е трудно да имам познанства, имам такива както служебни така и лични. За да напиша че са лицемерни значи по някаква причина съм стигнала до този извод. Колкото повече хора познаваш, толкова по лесно навлизаш в културата на дадена държава. Аз бариера в общуването не мога да си поставя, не мога да си представя как става това. И нямам резерви към никой. Мойто впечатление е на базата на 4 годишно наблюдение и контакт с много хора.
Ти ми слагаш думи в устата, не каzах, че някой се е държал с теб, като с парцал, а че на всякъде и на всеки може да се случи да се държат така с него. Исках да ти кажа, че след като си стигнала до генералния иzвод, че немците са лицемерни, че чОВЕК трудно контактува с местни и подобни си е твой проблем, zащтоо явно ти си чОВЕК, и ти е трудно, аz не съм и мо е по трудно да контактувам с българи ...
Та идеята ми беше , че всеки е индивидуален неzависимо от това немец или индиец и всеки има раzлично ниво на културата, не всички немци са въzпитавани по 1 шаблонм. И тук има класи.
Та идеята ми беше , че всеки е индивидуален неzависимо от това немец или индиец и всеки има раzлично ниво на културата, не всички немци са въzпитавани по 1 шаблонм. И тук има класи.
В една друга тема се говореше за това,
че в България занаят се краде. Така че
май няма начин да ми се предложат там
същите условия на труд, като тези тука.
Защото тук първото, което ме изненада
на работното ми място, е толерантността
към новия колега. През последните пет
години, преди да родя, работех в една
и съща фирма, сума-ти народ идваше и си
отиваше, никой не очакваше от новите
да са факири, а търпеливо бяха въвеждани
в спецификата на работата. Имам база за
сравнение, защото в България работех в
същия бранш и знам какво е. Парите може
да са безумно много, но онова стискане на
знания и умения би било в ущърб не само
на общото дело, но и на спокойствието на
работното ми място.
че в България занаят се краде. Така че
май няма начин да ми се предложат там
същите условия на труд, като тези тука.
Защото тук първото, което ме изненада
на работното ми място, е толерантността
към новия колега. През последните пет
години, преди да родя, работех в една
и съща фирма, сума-ти народ идваше и си
отиваше, никой не очакваше от новите
да са факири, а търпеливо бяха въвеждани
в спецификата на работата. Имам база за
сравнение, защото в България работех в
същия бранш и знам какво е. Парите може
да са безумно много, но онова стискане на
знания и умения би било в ущърб не само
на общото дело, но и на спокойствието на
работното ми място.
Та идеята ми беше , че всеки е индивидуален неzависимо от това немец или индиец и всеки има раzлично ниво на културата, не всички немци са въzпитавани по 1 шаблонм. И тук има класи.
Няма немци, няма патагонци.
Всеки си избира хората, с които
общува така, че да му е приятно.
Като сме в БГ, да не би да си пием
кафето с всеки, а?! След седмата
година в чужбина почва човек да
се чувства баш на мястото си, ако
изобщо издържи дотогава, де.
Преди това е лашкане насам-натам.