Бихте ли се върнали в България ако ви предложат същите условия на труд?

Сигурно за да стигна до подобен извод имам наблюдения. И не съм казала че всички са такива, аз отбелязах че всичко е индивидуално. Хора има навсякъде.
Vivita, изобщо не искам да се заяждам с теб. Всеки има право да си мисли че е прав. Ти 2 пъти ми цитираш че проблема е в мен, можеш да си мислиш каквото пожелаеш. Всичко което пиша е на база личен опит. И за детските градини, и за образователната система, и за детските общопрактикуващи педиатри и за познанствата и приятелите. Не мога да ги пиша тези неща наизуст, ако не съм се сблъскала с тях. Но мога да говоря много положителни неща за лекарите специалисти, за подадена ръка от колеги в  момент който най-малко очакваш и т.н, също че и тук таме се среща човечност. Наистина за едно си права, тези неща се намират по висшите ешелони на обществото(така наречените класи от теб).
Темата не е дали на мен ми харесват или не германците.

Е ти силно ме окуражи. Приемам че съм преполвила периода за адаптация.

На юг интеграцията е по-бърза, веднага те засмукват и след 1 месец ти знаят и майчиното мляко, вече си им обичайна част от пейзажа

Бискара, съжалявам, ако не ти е харесало мнението ми, а цитатите са от твоите писания. Сори, ако не ти харесват 


zабеляzала съм, че страшно мног осе радват на децата 

аz наистина много ти се иzвинявам   

А мен това много ме окуражи - като се сетя в Бг какъв майсторлък ти трябва да изкопчиш нещичко като си нов колега и много се притеснявам, че и тук ще така, но явно е по-добре. Дано! Защото сферата в която съм работила са такива хиени в Бг, надявам се тук да са по френдли 

Сори за ОФФ-а 

Biskara , аz имам една прителка, която е до6ла в Германия преz 2001. Откакто я поzнавам само се оплаква6е какви били германците, колго били лиЦемерни. Как само чакала да zавър6и и да се омита от таzи тъпа страна....... Не мога да опи6а колко пумия се иzля от нейната уста. Дойде лятото на 2004 и тя ре6и, че и е време да си отива в БГ zавинаги и zимата на 2004 окончателно се премести. Уж zавинаги. Като се видяхме няколко месеца по късно в БГ тя ми каzа " Не съм очаквала, че животът тук е толкова сложен. Искам да си дойда в Германия" От лятото на 2006 тя отново е тук и каzва " В БГ само на почивка"

Очевидно проблемът не опира само до това колко ти е голяма zаплатата, а до много други не6та. Преz годинити, в които ти си живяла в Германия ти си се променила. Може и да не го усе6та6, но е така.

Няма ли начин да отиде6 в БГ zа няколко месеца, пробно, преди да вzеме6 окончателното си ре6ение?   

Не , ако зависи от мен не бих се върнала в БГ , при никакви условия !
Това което видях като се прибрах тази зима напълно ме кара да съм на това мнение .

Казаме ли ви?
Не вЕрвахте...

Ех. Видях темата от темата на Шанел. Не смятах да се намесвам. Но щом има въпрос, който касае живеещите в България, ще му отговоря
Не. Завършвам висшето си образование в момента. Говоря 4 езика.Съпруга съм на компютърен инженер. Можем да отидем където си поискаме. Но не искаме. В момента тук има страшно много възможности за развитие. Наистина, ще започнеш от ниските заплати, ще се гърчиш известно време, но на 23-24 години (ако си започнал работа по време на следването) можеш да взимаш четирицифрени суми. И да живееш с тях нормално в София. Тва, че аз не ги взимам тия суми, е друг въпрос За корупцията не знам, не съм имала взимане-даване с такива институции. Баща ми е държавен служител всъщност, в икономическа институция, не съм чула за корупция при тях, имаха специални "обучения" по темата...Може и другите да са се поучили. Здравеопазването ми харесва, макар че само веднъж съм се сблъсквала със сериозен мой проблем. Развих пневмония за 3-4 дни. GP ме изпрати още същата вечер с направление в болницата, сестрата беше много мила, лекарите се грижеха за мен сякаш съм тяхна дъщеря, настаниха ме в самостоятелна стая, за да не слушам болежките на всички баби в отделението. Абе общо-взето малко като на курорт си изкарах в болницата. Образованието е добро. Закостеняло е висшето, има нужда от промени, но е много силно, може би именно, защото е закостеняло и трудно влизат както рушащи го, така и добри идеи. Средното, може би зависи къде, но мисля, че също пази добрите си основи, колкото и се опитват да съсипят учителите...Битка е за нас, които искаме да останем. Но не можем всички да си тръгнем...Някой трябва да се опитва да промени нещата към още по-добро.   И все пак имам приятели в чужбина, които искат да се върнат...

Някой попита за добри HR агенции - AIMS Human Capital, работят с едни от най-големите компании на пазара. KPMG са много силни също, но се занимават и с други неща, не само HR.

Да, Еовин, но ако не си на 23,
и си се опитвала да промениш нещата към по-добро не една и две години, но без да изпиташ нужното ти удовлетворение, 
и децата ти скоро ще са абитуриенти,
няма да мислиш толкова безгрижно и четирицифрената бг заплата няма да ти е кой-знае какъв стимул..
Просто критериите са различни.

А в КПМГ България е ежедневие работният ти ден да продължи над 12 часа....

Хех, знаех си аз...По-доброто не става за 1-2 години. Явно и за 20 не става, макар че има напредък. Но ако всяко младо поколение си тръгва, няма да остане кой да се бори за следващото по-добро.  Това ми е мисълта. Всеки има право на избор. Аз съм направила моя, вие вашия, който явно ви харесва, чудесно. Никой не ви е опрял нож в гърба да се връщате. Просто ви показвам, че не всички в България мислим колко е зле. Иначе аз явно се движа в добра среда, щом повечето ми възрастни познати също не са хукнали и са удовлетворени от положението си...
KPMG ги споменах като добра агенция, не да работиш там, а да ти намерят работа

Добра ти е мисълта и има напредък, съгласна съм
Само малко нюанс да вкарам - мисля, че няма защо целия живот да минава в борба за следващото по-добро.
Човек може да прави добро на някого (и на себе си) без непременно да е борба, няма защо да е толкова патетично всичко...
Имаме и личен живот все пак, не се реализираме само в общественополезен план...и растящи деца имаме и заради тях в един момент вземаме някакви решения...нали децата са също част от това "следващо по-добро".

Просто различните периоди на живота са с различни приоритети и различни неща ги осмислят - ако преди ме е устройвало да живея и работя в България и само да пътувам навън, сега просто не ме устройва. 
Нито връщането, нито заминаването го виждам като героичен жест или проклятие за невъзвращенци. Просто се връщаме и пак заминаваме за различни места, какво толкова има....