Публикувана: 23 май 2007, 20:03 ч.
Последно мнение: 7 юни 2007, 11:37 ч.

Некролози

68 873
177
1

1
...
3
4
5
...
12
Всички

# 45 23 май 2007, 22:34 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 969

Понякога се зачитам, най-вече, когато са млади хора. В холандските вестници има много некролози и е малко гадно, че са сложени до каретата с родените деца.
Няма снимки, много често деца рисуват нещо и това е отпечатано.
Това е част от живота !

В Америка ми беше много интересно да ги чета, защото пишат цялата история на починалият: къде е роден / гледах от кои части на света/, учил, работил, постигнал, колко живи деца и внуци има.

# 46 23 май 2007, 22:44 ч.

Мнения: 5 313

Когато за пръв път дойдох в България, бях попитала зълвата - да не би да наближават избори? Навсякъде много снимки на кандидат-депутати. Embarassed

# 47 23 май 2007, 22:46 ч.

Мнения: 5 468

Цитат на: Lennie в ср, 23 май 2007, 20:06

( некролог не повече от седмица, две, колкото да съобщи за загубата, тук е разпространено само на табло пред църквата, не по врати).

Да, когато ти загубиш много близък и скъп човек, дръж му некролога 1 седмица и го махни.

# 48 23 май 2007, 22:50 ч.

Мнения: 5 468

Цитат на: пухи пухи в ср, 23 май 2007, 20:38

Изглежда ми като обява.

Ами да, направо като обява за запознанство.

# 49 23 май 2007, 22:51 ч.

Мнения: 11 607

блажка

Аз ги чета......Дори видях съвсем случайно във вестник некролога на докторката,която ми каза,че няма да имам деца и след известно време трябва да помислим за осиновяване!!!

И сега и синът ми ги чете - по вестници, стълбове, докато чака градският транспортпо спирките......

# 50 23 май 2007, 22:59 ч.

Мнения: 1 629

ух, блажке, много си ми хубава Hug

# 51 23 май 2007, 23:13 ч.

Мнения: 1 100

Чета ги като чакам пред входа някоя приятелка. Понякога психясвам и имам навика да си представям себе си и близките си на некролог... Ужасно е.

А като малка учех наизуст посланията и "стихотворенията" от некролозите, но просто много ми харесваха.

Самата аз не бих искала да ми правят некролози. Не ми трябват хора, които ще си спомнят за мен само тогава, когато видят снимката ми на някое дърво или може би търкаляща се по земята.

# 52 23 май 2007, 23:17 ч.

Мнения: 1 533

Понякога се чудя коя ли снимка ще ми изплющят на некролог. Човек никога не се снима с мисълта, че тази му снимка ще бъде снимката му за некролог.

# 53 23 май 2007, 23:35 ч.

Мнения: 1 629

Калин0, всички знаем, че си на възраст, ма чак отсега да приготвяш снимката, тоалета и одеалото, нема нужда Mr. Green

# 54 23 май 2007, 23:37 ч.

Мнения: 1 533

Цитат на: мюриель в ср, 23 май 2007, 23:35

Е няма отсега, ама зодия дева сме така, за всичко се тревожим, дали ще ми е измита косата като се случи и прочие...

# 55 23 май 2007, 23:42 ч.

Мнения: 1 629

хихи, това ми напомни за един мой приятел, на когото кошмарът в живота му е да не го блъсне кола, примерно, да го откарат в реанимацията/моргата, а той да е с непрани гащи Laughing

# 56 23 май 2007, 23:43 ч.

Мнения: 1 100

Цитат на: Калин@ в ср, 23 май 2007, 23:17

Да, и аз това се чудех, докато си пишех предния пост. Rolling Eyes

# 57 23 май 2007, 23:46 ч.

Мнения: 1 533

Цитат на: мюриель в ср, 23 май 2007, 23:42

Ако щеш вярвай, като се обличам да излизам, ако се случи да кръстосам сютюен с неподходящ цвят бикина и си викам оф, дано не ме реанимират точно днес.

# 58 23 май 2007, 23:49 ч.

Мнения: 2 792

Цитат на: мюриель в ср, 23 май 2007, 23:42

Кажи му да не се безпокой, дори и да е с прани, от ударът може да се изпусне, така че притесненията му в тази насока са излишни, да се съсредоточи върху блъскането от колата.

Чета некролози понякога, може би това ми е една от най-недразнещите традиции, намирам смисъл в нея, толкова е нехарактерно за нас всъщност да споделяме мъката си и въобще да споделяме.