Публикувана: 23 май 2007, 20:03 ч.
Последно мнение: 7 юни 2007, 11:37 ч.

Некролози

71 764
177
1

1
...
4
5
6
...
12
Всички

# 60 24 май 2007, 00:01 ч.

Пловдив
Мнения: 1 219

И в некролозите виждам смисъл и в черните кърпи и в жалеенето. Знам, че нищо няма да върне човека който съм загубила - затова и не ходя на гробищата. Но ако има нещо което поне малко ще ми помогне да преодолея ужасната болка го правя - колкото и нелогично и абсурдно да изглежда на другите. Не трябва да се правят тези неща само "защото какво ще кажат хората". Но ако в този момент близките имат необходимост от това, мислите ли, че вие сте тези които да решат - тъпо, не тъпо. Аз не носих бижута и не се гримирах 40 дни. Не знам да има такъв обичай, но в такъв момент малко хора се интересуват от чуждо мнение - и така и трябва да бъде.
Извинете ме ако съм била малко рязка, но съм в такова настроение днес.

П.П. Абе Тони, ти изчерпа ли темите за сватби, бе майка?!

# 61 24 май 2007, 09:54 ч.

София
Мнения: 1 102

Цитат на: Горгона Meдуза в ср, 23 май 2007, 20:05

... но ако е младо момиче или момче се спирам да го погледна на снимката. ... Tired

И аз така, и не знам защо го правя.

# 62 24 май 2007, 10:01 ч.

София
Мнения: 2 622

Това с некролозите по вестниците
някак си се преживява и да, често
се заглеждам търсейки познато лице,
и надявайки се да не намеря.
Обаче не мога да си представя друго
и моля мамите, които живеят в Чехия
да кажат дали е така. Бабата на бившо
гадже е чехкиня и ми каза, че там е традиция
да се правят снимки и видеокасети
на погребенията Sick

Показа ми цял
албум със снимки от погребения на нейни
близки - що за простотия е това идея нямам Shocked

# 63 24 май 2007, 10:11 ч.

Мнения: 30 598

Аз съм виждала снимки на погребения в стари албуми. И тук е имало такъв обичай. Навремето родовете са били многобройни и са се събирали всички само на сватби и погребения.
Снимките, които съм виждала, бяха на погребения на дечицата на бабините сестри. Навремето жените са раждали често, но малко от децата са оцелявали. Единствените снимки, останали от тях, единственият спомен е бил от тяхното погребение...
Обичаи разни. Но моето мнение е, че мястото на снимките на мъртвите ми близки е в албумите и изобщо в дома ми, а не по стълбове, дървета и стени.
На моята врата няма некролози. Не желая да слагам. Но даже и да исках, просто нямаше да има място за всичките ни близки, които вече ги няма.
И изобщо, без да обиждам никого, за мен скръбта е лично и интимно преживяване, не си падам по показните й изяви. Peace

# 64 24 май 2007, 10:22 ч.

Мнения: 8 916

Цитат на: Тони Сопрано в ср, 23 май 2007, 20:03

Не книгата на арменският автор, а тези по вестниците и стените..
Зачитате ли се в тях? Познати намирате ли? Какво си мислите за анонимните за вас хора от снимките?
Има ли смисъл от тях въобще? И до кога имат живот некролозите?

Да, често виждам познати хора, и то млади Tired

Като се замисля доста голям процент е от катастрофи - с коли, с мотор. Sad

# 65 24 май 2007, 11:47 ч.

Мнения: 843

Цитат на: Чесън в ср, 23 май 2007, 22:08

от години, във всяка работа си правя файлче: tatko.doc

Правя го за нашата врата.

И аз си правя. tatko.doc и batko.doc. Правя си им некролозите, да не травмирам мама излишно.
утре и на мен някой ще ми направи файл..., тва е положението bouquet

Важното е да има кой да ти направи файлчетата...

# 66 24 май 2007, 14:03 ч.

Мнения: 3 491

Цитат на: SmaRt в ср, 23 май 2007, 22:25

Не ми харесва тая работа с некролози по вестниците. Не я разбирам. Rolling Eyes

Има смисъл, когато вестникът се архивира и пази с десетилетия, дори столетия назад. Понастоящем това става чрез сканиране и индексиране в агрегирани електронни информационни източници (databases). Некролозите никой не изпуска, защото имат генеалогична стойност, там се споменава името на човек, къде и кога роден, къде е живял, оставил ли е наследници, и други подробности. Дори вестник "Ню Йорк Таймс" има отделен индекс, само за некролози.
На мене ми се е случвало да помагам на хора да намират некролози на някой пра-прадядо (работя в библиотека). Много е приятно да видиш как очите на човека срещу теб светват от благодарност, че да, това е той, пра-прадядото, имало го е реално, не се прекъсва родовата линия, изследването продължава.
И от друга страна - срещата с разочарованието. Защо няма некролог? Близките ли са решили, че не си е струвало да споменат за смъртта му? Човек, и след човека - червей? Наистина ли е толкова просто и логично? В такива случаи и на мене ми става кофти за празнотата, която жегва човека отсреща. А от генеалогично-изследователска гледна точка пък е неетично да не подпомогнеш потомството, но за това предните поколения едва ли са си давали сметка.

# 67 24 май 2007, 14:16 ч.

София
Мнения: 3 062

Когато видя некролозите във вестниците, винаги си мисля, за какво използват хората старите вестници - да увият някакъв боклук, някои си бършат прозорците, други... Абе, не бих поръчала некролог във вестник по тази причина. Иначе, по улиците..., ами понякога това е начин да разбереш, че някой е починал. Ама пак не ми харесва.

# 68 24 май 2007, 14:38 ч.

Мнения: 30 733

Цитат на: PLP в чт, 24 май 2007, 00:01

# 69 24 май 2007, 14:50 ч.

Мнения: 2 712

Некрологът е част от нашата култура. Приемам го като даденост. Откакто имам детски спомени, от тогава са и спомените за тия плакати.
Смешни са ми обаче обяви-некролози във вестниците за хора, починали преди 40 години. И то обикновени хора, не са някакви популярни хора. Тъпо ми е. То, дет се вика, и внуците им са ги забравили.

# 70 24 май 2007, 16:08 ч.

Мнения: 511

Най- мъчното и тъжно нещо е това да правиш некролога на починал близък, поне за мен. И въпреки това държа аз да го направя, преживявайки всички спомени с този човек, влагайки чувства и емоции.
Преди все си мислех, че тия западни бабички кви са хубави, гримирани, фризирани, а нашите селски женици почти до една почернени, струваше ми се че тая стара традиция трябва да премине и отшуми.Вече не мисля така! Как да кажа на собствената си майка де не слага черен шал, и да не облича черно, като то всъщност душата и е изгоряла и за нея е без значение как изглежда, всяка черна забрадка, черен шал, некролог е символ на болката и мъката преживяни от хора за техните близки. Символ на скръб.
Жестоко е да погребеш млад човек, в разцвета на силите си, не създал дори поколение, докато съм жива ще имам файлове с неговото име и некролога му на вратата ми!

# 71 24 май 2007, 18:14 ч.

Mediterraneo
Мнения: 43 852

Цитат на: jullianna в чт, 24 май 2007, 10:01

... че там е традиция
да се правят снимки и видеокасети
на погребенията Sick

Показа ми цял
албум със снимки от погребения на нейни
близки - що за простотия е това идея нямам Shocked

И тук го има това. Баба ми пази снимки от погребенията на родителите си Sick

И друг път съм го писала- когато почина детето ми, сестра ми не беше в Бг. Бабата на моя мъж даде прекрасната идея да направим снимки за лелята #Crazy

Само дето не я убих, честно smile3515

Това за мен е от простотия нагоре, не знам...