За смъртта и Човешкото отношение между Човеците

Ако искате да ми помогнете - добре, а ако ще ме съдите или ще ми давате определения - още по-добре, това няма да ме нарани по никакъв начин, а ще ми помогне да изградя и едни други качества у себе си.
Благодаря.

[/quote]
Ние ти помагаме,мила Petya70.Радвай се на различните от твоето мнения.Разнообразието е по-голямо и човек си сверява часовника.Аз лично бягам от теми,дето всички грачат в един глас:ах,мила,съгласна съм с теб,ах,скъпа,точно така.
Невада,клюкарника наистина е голям,стига си размахвала пръст в тая тема,че можеш да си бръкнеш в окото.С най-добри чувства.

Да, преставам да размахвам пръст, че май бръкнах в окото на Chanel... sorry, мила!

По темата...
Ами човек, чийто живот е само низ от щастливи събития, е и си остава повърхностен... нечувствителен към другите...
Нещастието дава дълбочина... смекчава сърцето... придава човечност...

Мдааа...
Знаех си аз, че от Човеците ще стигнем и до Злите Кучки... 
Deja vu. 

Не съм съвсем съгласна. Всичко опира до това, как възприемаш света около себе си, а това е силно индивидуално. За някои страданието е пречистване, за други - генератор на злоба и завист. Кой както си го направи.

Хубавото на дървените философи е, че и след безброй чупения на главата оцеляват (поради дървеното и нечупливо естество на главата, все пак), за да ни радват с нови сили.

Не се притеснявай,периферно те мернах.

Казах ,че за мен смърта е естествена, както и раждането, и изгрева и залеза,... - има и естествена смърт, но има и не такава, особено трудно е да приема, че мой близък ей така естествено е умрял и не се притеснявам от това си чувство.
Но само човек, който е  преживял загуба на близък може да разбере борбата от чувства, които бушуват. - Да, така е, поне за мен.
Понякога се осъзнават и оценяват много минали моменти, на които не им е било обръщано съществено значение. - За мен не е важно да обръщам на миналото внимание.

Трябва ли човек да получи рана в сърцето си за да промени отношението си към живота и да оцени неговата уникалност? І не, отговарям за себе си.
Много ли усилия изисква действието: със събуждането си човек да се усмихне и да се зарадва, че отново ще види слънцето? - не ми пречи, ако тази процедура я пропусна, понякога се радвам не само на Слънцето.
Трудно ли е да имаме Човешко отношение един спрямо друг? - Да, особено с нечовеци
Не трябва ли да уважаваме мнението на другите? - Трябва, ако е аргументирано и не дразнещо.
По-добра ли е критиката зад гърба на човека, отколкото онази другата - градивната пред съгрешилия?[/b] - зависи от критиката, и в двата случая не си пестя нерви да критикувам напразно.

Не е ли време да станем малко повече Човеци или все така ще продължаваме по линията, че Човек е Човек, когато е човек на друг Човек - Повече от човек не мога да стана, но мога да се развивам и усъвършенствам, да уча и да обучавам, това ми носи усещането за човечност.

Добре де, защо трябва да е валидно за всички ни радостното събуждане и спиращият дъха момент с изгрева? Не може ли да има и щастливи, които стават криви, мразят да им свети в очите и си мърморят целодневно? Защо се връзвам на тази инфантилна тема? Щастлива ли ме прави това? Може би да.

Е, мерси. По-благо ми е да не се задълбочавам.
Всеки от нас умира по малко всеки ден.

Трудно ли е да имаме Човешко отношение един спрямо друг?
Не е ли време да станем малко повече Човеци или все така ще продължаваме по линията, че Човек е Човек, когато е човек на друг Човек.
Идеята може да не се  харесва на всички, но това е моя начин да намеря себе си.


и как да те разбера, че търсиш себе си, след като употребяваш множествено число. темата е с въпрос не как да станеш ти по-човечен човек, а по-скоро призив към другите да стават човеци.
така, че няма нужда да се правиш на обидена, защото поне моята цел не е била да те обидя.

инертното отношение към ценностната система не ми харесва. прекрасно е да откриеш, че си станал по-добър, ужасно е, че се е случило след тежка загуба. просто този призивен тон не е по моя вкус.
мисля, че щеше да е по-уместно да разкажеш как ти си станала по-добра и да запиташ другите как те са го постигнали и какво им е помогнало за това. така темата щеше да е информативна и полезна.
на мен лично ми напомни минали времена, комсомол, призиви и лозунги.
сама спомена градивната критика, ами опитвам се да бъда градивно-критична, а ти се фръцкаш като ущипана мома.
не съм искала да те обиждам, само те запознавам със становището си, което би трябвало да респектираш в тема, пусната за масите.
ако искаш само положителни мнения, пиши и си отговаряй сама. след като се стремиш към комуникация, ще се наложи да търпиш и уважаваш и чуждите мнения, дори да не ти харесват.
това е пък във връзка с толерантността, която също е едно от най-ценните качества на Човека.

заглавието - какво ви направи по-човечни - би трябвало да свъши работа.
и сега да не вземеш да се обидиш пак, петя70, щото няма да си играя инак повече с теб.

Хи хи. Старостта наближава с 60мин./час. Хи хи.

Явно да си добър не е на мода?!  Това е изводът от всичко, което прочетох до тук!

Обаче ние всички искаме човешко отношение спрямо нас самите, нали? Не вярвам някой да му е кеф да го правят на резил или да го крадат, или...............?!

Защо тогава и ние да не сме добри към другите? Какво е лошото на това да можеш да прощаваш, да изслушваш, да съчувстваш?

 genu6, не става въпрос за мода. Не става въпрос дори за това какво искам аз. Никой неможе да ме направи за резил, ако не се оставя или ако сама не се направя. Зависи от гледната точка. Лично аз съм песимист, с рядко опимистично чувство на фона на черното в мен. Не ми е кеф от почти нищо, така че и да ме направят за резил, едва ли ще ми пукне, а и едва ли някой ще разбере. За мен доброто на изгрева е да се събудя до любовта си и до детето си. За мен доброрто на днешното не се заключава нито в работата ми, нито в това на кого ще сторя добро, направя отстъпка за нещо или простя. Не правя компромиси със себе си, в това число и не правя компросмис с това да изслушвам, когато има нужда. Опората е в самите нас. Човек не е нужно да се сблъска със смъртта, за да осъзнае тленността на жалкия си живот. Не ми пука, че някой ще ме помни с добро или лошо. Правя онова, което чувствам, правя онова, което желае душата ми. Дали съм лош човек. Сигурно. Дали добър. Също. Много са перспективитв на развитие на човешкия дух, но никой и никак не може да ги заключава в тези категории.