При бягство на дете от дома - полицията спи...

Би могло да се случи на всеки. Осиновени или не... няма по-трудно нещо на света от това да си родител.
Скъса ли се нишката на връзката между дете и родител, сякаш попадат в един лабиринт без изход...

Надявам се и вярвам, тази ваша нишка, Аист, просто да се обтегнала повечко, но не и да е прекъсната.

Детето определено не е престъпник ( с противообществени прояви, както се казва)  след като го намират в ... училище. независимо какво казват разни наредби, това и на полицаите е ясно  - и те са хора и деца имат.

Ти това си го знаеш по-добре от мен, но всеки страничен набюдател с учудване би констатирал  противоречие между мястото (не къде да е , а училището) и това, което се свързва с детето.

    Аист, сега имаш и повод и физическата възможност за разговор с нея. Но разговор смислен и простичък, а не за полицията, училището, дневния режим, приятелите и т.н. и т.н.
   Знам, че на чужд гръб и сто тояги са малко, но ние всички сме зад теб и ако трябва в определен час всички ще се помолим за теб и ще ти пратим най-добрите си и градивни мисли.
   Фусси ми е взела думите от устата, под нейния постинг  и аз се подписвам с две ръце.

Не мога да те лъжа, че бягствата са еднакви за всички деца, а и никой няма нужда от това.

Само ще ти разкажа една история на близки хора, което не си позволявах до сега, понеже някои от тях не са живи.  Да ми проси Господ, че ги споменавам, но го правя за добро.
А тя е : много добро семейство с високо положение с осиновен син като бебе, вече порастнал и пълнолетен. Купуват му се мотори разни модерни, за онези времена това си беше нечуван лукс - западен мотор, каски и всичко металик блестящ и пр. и пр.. 
Та след поредното ПТП синът ожулен и превързан, но жив, посред нощите  седи с родителите си в хола, едва се прибрал и говорят по тел с милицията, идват, правят се протоколи, четат ги родителите, сълзи , сополи, лекарства пият, кръстят се хората и пр.... и последно звънят от милицията и казват, че от мотора само железа останали и питат майката дали иска да иде някой да си прибере ламарините или милицията да ги прибира, че от тях нищо не става, а шосето следва да се разчисти. И майката по тел. крясва, абе да им таковат таковата на ламарините, нали сина ми си е у нас, жив, майната им на ламарините, и на моторите,  и на всичко. Да ги взима ламарините който иска ...
И  синът се сепва  и вика, нещо в смисъл боже значи ти ме обичаш, въпреки че аз такива поразии направих ...

Мир на праха на покойниците от тази случка, дано ти бе полезна, моля на мен да простят за разказа !

Фусси същото ти казва. За осиновяване не смея да те съветвам да говориш директно от вратата, иска ми се да се изясните , но не смея да е рязко. Тя е на края на силите си, дете е и няма друг освен вас, а вие имате живота си преди нея и другото дете. Ако вие сте в клетка, тя е в по-стегната, а и няма вашата зрялост.
Кажи колко ви липсва и че тя си има място и за теб е незаменима, абе Фусси го е казала.

Мисля, че тя разбра, че се боря за живота й. Колкото и да си казваме ,че се обичаме, аз виждам нейната лабилност и най- малката емоция може да я накара да скочи през терасата в къщи. Това не й е първия опит.Сега ми се иска да намерим начин да заживее както тя иска - самостоятелно. Не, че когато е навън не й минават мисли за самоубийство, но е по-малко вероятно това да се случи.
Може да ви се струват сухи сметки, но най -важното за мен сега е именно това - да стане това което иска тя, за другото ще мислим после.

Аист, не знам какво да кажа. Не мога и да си представя болката ти. Но се моля Бог да е с вас и да ви води по верния път.

ЗаБравих да кажа  ...
Според мен има и една добра новина - върнала се е на училище, нали. Значи търси пътя обратно, детето иска да бъде намерено  , така мисля аз.

Аист, още веднъж - господ да я пази, а ти да съхраниш силите и вярата си.

Успех мила 

Този рефрен, не ми дава мира. Стига сравнения!

Ей, Богу!
Ясно е, че децата бягат по различни поводи, защо все изпадаме дотам.

Осиновените бягат заради нещо.
Сексуално насилваните деца бягат заради нещо.
Малтретираните деца бягат заради нещо.
Дори и глезените и презадоволени деца бягат заради нещо.

Различните деца, бягат поради различни поводи…

Но в дъното стои любовта. Или липсата на усещане за такава. Или търсенето й.
Как да го кажа по-просто, че да спре тази война?

Аз не съм осиновена, а ти, Мираета, била ли си на мястото на тези, описаните горе деца? Бягала ли си? Кажи какво те караше да бягаш?

Всички имаме някаква история. Някои имат по-светла, други не. Но, ако ще я караме така, с убеждението, че никога, никога не бихме разбрали другия, перспективите са доста черни.

Може и да не разберем в детайли какво изпитват децата ни, но можем да се опитаме да разберем от какво имат нужда, нали?

Аз бягах регулярно от 13 годишната си възраст докато навърших 19. После избягах завинаги. Не съм осиновена, но съм търсила любовта и одобрението на мама, по-отчаяно отколкото можете да си представите.
Съжалявам, но повече от това не искам да вадя на показ.


Аист, убедена съм, че има път към свитото сърчице на детето ти. Вдъхни си кураж отнякъде и го намери този път.
Трябва да си върнеш доверието й. Ти най-добре знаеш как.

Природно е различно, не съм го измислила аз.
А хората създават подобието. Колите имитират образи на животни, колкото по-хищно животно - толкова по-тузарски модел ..., пухените играчки имитират бебешко лице по пропорциите си и т.н.

Разбира се, че в основата на бягствата седи крещящата нужда от любов и приемане, но на нас колкото и любов да ни дадеш, все не стига, като каци бе дъна сме. Няма спор по думите ти, но те не изчерпват реалността.
Причините са си вътре в нас за вечния недостиг на любов, не са криви осиновителите.
На осиновителите им е по-трудно отклкото на мен с моите тинейджъри. Достатъчно стара станах и мога да го разбера.

Дар, няма война, не знам защо така го възприемаш. 
От 4-годишна възраст живея с мислите за осиновяването, за тези 38 години  от тогава (сега съм на 42 г.) все нещо верно съм разбрала дори, ако сметнеш повечето ми мисли за пълна глупост. Ти се занимаваш с тази проблематика от около 1,5 - 2 години. Дори всеки мои 10 години да приемем, че са равни на твоя една по интензитет (ако например съм по-скована, несъвременна, немодерана, несхватлива и т.н. от теб ), пак става двойно повече. 3,8 къмто 1,5-2.
Математиката има душа. Не се неглижирам и самообиждам, опитвам се да подходя делово и да ти дам предимство. Ти си още в това, което е като следродилна треска, млада мама си и затова така горещо приемаш нещата. С времето всичко ще улегне и ще гледаш с други очи на тези редове.

А освен поредната доза вина за това, че има "Сексуално насилвани деца, ...Малтретирани деца, глезените и презадоволени деца..." и т.н. друго не поемам от твоите думи, честно. Разбирам те защо бягат, но ние не говорим в тази тема за тях.

Питаш дали защо съм бягала. Не съм, не ми е хрумвало даже. Толкова се бях изпразнила от съдържание, че сега когато постепенно каня душата в тялото си отново и все едно ставам по-млада и по-щастлива. Даже и майка ми се чувства много по-добре с мен.
Не ми е хрумвало да избягам, аз съм от типа, от който е и мъжът на Хоуп. С моите дипломи може да си тапетираш хола, но не  са ми дали елементарното спокойствие и увереност. Никога не съм противоречила и сега на моменти завиждам на майка ми като моите деца гракнат в хор и никой никого не слуша. Не съм закъснявала, не съм ходила с никого, не се е налагало нашите да треперят дали и кога ще се прибера. Като ходех на рождени дни се обаждах, че съм пристигнала, че РД върви и че тръгвам (минимум 3 пъти), а нямаше гсм-и, то домашни телефони не вички имаха.След безцелно търсене на телефонна кабинка в Люлин преди 20 год. престанах да ходя по партита, ми то за какво да се мъча, мерси за такава забава. Хората не са били лоши с мен , аз знаех, че немога да си позволя това, което другите могат, за да не ги наранявам.
Та може би бягащите са си оставили поне малко от съдържанието. Аз си плачех и се молех земята да се отвори и да ме прибере, като дете често плачех в мазето или в стаята си. Коато някой влезеше пак си бях вечно усмихната, бодра и т.н.
Може би ми е било слабост, че не съм намерила и парченце душа за да избягам. А и много ми беше жал за мама, мислех, че трябва да я защитавам, а ако ме няма - тя няма да се справи без мен.

Убедена съм, че не всички деца бягат и няма никаква нужда всички мами да очакват някакви ужасии и пр. Светът става по-зрял, децата са нови хора и няма да бягат не защото са се изпразнили от душата си, а защото новите мами ги приемат с тяхната си душа.

Аз не обичам да давам съвети защото всеки познава децата си и своето семейство най добре, но преди няколко дни се бях замислила за Аист и бягствата защото и моят син на два три пъти ме заплашва как щял да избяга от дома. Аист след като иска да живее сама може би е по добре да я оставиш да опита но я помоли да ти се обажда през ден или си определете някакъв срок по телефона за да се чувстваш по спокойна.Обясни и колко спокойна ще бъдеш ако ти се обажда и ти казва, че е добре и когато иска по свое желание може да си определяте срещи на по кафе.Не и натяквай нищо отнасяй се с нея като със зрял човек и я остави тя да води.Но най доброто е да и разкажеш всичко за осиновяването. Моята братовчедка е осиновена и и казаха комшии когато беше на около 15 год. избяга от вкъщи и се наложи майка ми да ходи да говори с нея и да я убеди да се върне.Предполагам, че е разбрала и след като имате и биологично дете си мисли, че не е обичана и се опитва по този начин да те накаже или да привлече внимание.Може да ви прозвучи смешно но нашите мисли имат голяма сила и когато си легнеш вместо да си представяш как бяга пак или къде е сега просто и изпращай мислено любов ,представяй си как се връща у дома изобщо представяй си положителни картини. Може би не съм много ясна но си представи как се връща от училище как те прегръща как прегръща сестра си неща от този род.

Опитвах с покана за срещи, не стана. Но  може би си пропуснала новината ,че я намериха. Все още не  е в къщи. Ходя й на свиждане. Добрата новина е ,че се работи по вариянт тя да не живее с нас , но да е в града и да ходи на училище.Това с мислите и представите го разбирам напълно, обичаме една и съща литератутра с теб.Да, това действа.
Още веднъж - много ценно за мен беше мнението на мами и деца за бягствата. Благодаря им на всичките. 
Специални благодарности на Мата, която успя да "влезе под кожата" на дъщеря ми, докато беше в нелегалност и да я убеди, че си струва дори и в това положение да ходи на училище. Абе, обмениха, с една дума опит в партизанската война.
Може би след връзката с Мата тя намери смелост да осъществи връзка с мен в нета.
Има светлина в тунела, ама като се върна назад за последните година две-колко пъти я е имало, май не бързам да се радвам. И въпреки това ми е спокойно.

Изобщо не е смешно, а е начин да ръководиш съдбата си, чрез мисълта. Да материализираш желанията си, чрез мисли, защото мисълта е енергия.

Изобщо Аист, много съвети - всеки по своя начин иска да ти помогне. Аз не знам какъв съвет да ти дам. Само казвам една молитвичка, всеки път като отворя темата ти.Питам се какво бих правила, ако съм на твое място. Ще се моля, аз съм вярваща, ще обърна нещата вътре в себе си- ако искаш нещо толкова голямо да се промени, значи и ти самия трябва да  промениш нещо в себе си , и то много . Не знам дали ме разбираш. И Аист- мое мнение-  ти нямаш вина. Има неща, които не могат да бъдат предотвратени по никакъв начин. Има деца, които ще бягат , каквато и съдба да имат- ако са осиновени- защото са осиновени, ако са матретирани- защото са матретирани, ако  са разглезени- защото са разглезени.

Току- що прочетох публикувания ти постинг- нямам време да редактирам моя. Радвам се, че си спокойна, защото това е много важно. Бог да е с вас  и Света Богородица!

Направо "да заковем" час за Аист и дъщеря и. ТОва е малко време, в което всички да насочим мислите си към тях, всеки да се помоли както неговата душа иска, за тяхното добруване и разбирателство. Предлагам точно в 17, 00 часа всеки ден. Като английското "файф о 'клок" малко.

http://vbox7.com/play:a1b85c27

Ако имате други предложения за час - казвайте !

БЯСНА СЪМ....Съжалявам, темата за мрънкането е друга, но пък тук му е мястото.
На полицията, отдавна не съм бясна, просто съм тихо примирена .
Започвам да беснея на социалните служби, които смятат , че е нормално детето да си остане затворено и на Коледа.Или да си пропуска училище, щом до там го е докарало-до задържане с  прокурорско решение, “пък те сега преди ваканцията едно учене учат!!!” Търсих съдействие от шефове на отдели, уж го получих, пък после- защо да бързаме,” все се обръщат към нас , когато е късно”, та се наложи да припомням, че съм се обърнала с първа писмена молба към тях през март, последваха още две...Да не говорим за превенция...А най ме боли за това. Много неща можеха да не се случат.Да ме извинят социалните работници, които четат тук.Ама работата не е да си получат заплатата за някаква свършена работа, а да реагират адекватно и навреме, недайсибоже, наистина да зависи живота на някого от бързината на действията им...Абе , бясна съм от оправията ни,изкарвам си го на хорицата.
Като капак-ДНЕС ме уведомяват, и то по телефона, че УТРЕ ще бъде възпитателното дело, нищо, че има законови срокове и писмено известяване...Ако мине...Да,  ама  днес не ми е ден, не са уцелили момента.

Аист, съчувствам ти, защото и на нас ни мина много през главата, но само едно ще ти кажа - не се съгласявайте да бъде настанена в "Седмична грижа" с цел поправяне на поведението и т.н.. Условията са добри, но никой не работи с детето и халхабер си нямат от проблемите на такива деца като нашите. Стискам ти палци! А това, че ти казват един ден преди възпитателно дело  - така е. Ужасна какафония е и в социални, и къде ли не, да сме живи и здрави да можем да търчим по инстанции и вършим работата на другите, която трябва да  вършат.

Korni6onko, братко по съдба, това с възпитателното дело не мина, не са знаели с кого си имат работа.Когато съм права и мечка убивам, камо ли да накарам някого да спазва закона, пък и правил си той илюзии да претупа батака си и да пийва спокойно по празниците.Е, треперя от нерви от два дни, ама....  Само едно не ми дава мира, да не вземе дъщеря ми да го отнесе, че да посрещаме двете нова година със свиждане.
Пак ще пиша, нямам време сега.

ВЕСЕЛА КОЛЕДА И СВЕТЛИ ПРАЗНИЦИ!

 Момичета, дължа ви много.Спасявате ме и в буквален и в преносен смисъл. Позволих си извадки от всяка, не са в избран ред или подбрани по специален начин. Дано не съм пропуснала някого.

Darena”Звучиш по-оптимистично!Вярвай! За един проблем има най-малко три начина за разрешаване! А майчината любов върши чудеса! Пожелавам ви го!”Дарена,Весела Коледа на теб и синчето ти.

Hope”Децата винаги се връщат! Дано да е скоро! Скъпа, нека Дядо Коледа дойде с пълен чувал за теб и съпруга ти.

Manya 66 „Всичко споделено тук е полезно за всеки от нас. Ние всички сме майки. Независимо дали децата ни са осиновени, дали ние сме осиновени”Маниа, весела Коледа за теб и Лили, дано желанията ви се сбъднат.

k.dimitrova"Аист, не само полицията, цялото общество спи."К.димитрова,весели празници за теб и момчетата, а за мъжа ти-дано няма дежурства.

Venecias”А тъй ми се искаше да мога да помогна по някакъв начин!...Чувствам се тъжна за тревогите на родителите и вцепенена за детето! „Венециас, светла коледна нощ на теб и детето ти.

Fussii”Знам и че е много лесно от позицията на майка на едно  едногодишно хлапе да давам акъл на тинейджърска мама. Но съм абсолютно убедена, че с лошото си поведение децата тесстват обичта ни и лоялността ни към тях.”Фуси, спокойни празници за вас с Никола.

Dino”С голямия преминахме през тежък период. Не съм чела книгата "Първична рана" - искам, но не ми стига времето. Чела съм други книги, живяла съм и живея с проблемите на децата си и си мисля, че това е важно.”Дино, много усмивки за теб и момчетата.

Mishenceto”Аист мисля, че те разбирам много добре. Сестра ми, която макар и да не е осиновена също избяга от къщи”Весели празници, Мишенце. Не ми се сърдиш за избухването ми към социалните, нали?

Orange72”Аист, извинявай , ако въпросите ми ти се сторят ненужни или глупави, но това което ви се случва ме вълнува много. Детенцето ми е още малко , но никой не е застрахован. „Весела Коледа и на вас с млкото съкровище. 

Purmamarka”Браво! Успех!”Всичко най, най- хубаво!

Hey ya”Аист, следя темата и направо съм изумена наред с теб. Не искам и да си мисля какво ти е на теб в момента. Защо така това дете?”Весели празници и на теб, хейя.

D iva”Дълбоко съчуствам на Аист. За мен отсега най-големият проблем е с дрогата”Дива, светла Коледа на теб и малкия ти син!

Дефи”Дръж ни в течение. Ще стискаме палци всичко с детето да е наред.”Дефи,желая много светлина в душите.

Miraetta”Малко тъпичко така да те успокоявам, но и у нас идват тийнчета, аз правя голяаааама пица, сокове, разни други работи и се събират децата, преспивали са също лятото на тавана като седят до среднощ, а аз не съм питала дали родителите им знаят, че са у нас.
Сгрешила съм, трябвало е да питам.”Весела Коледа на мама и дете в теб!А за питането- дано повече майки питат.

Diki”Струва ми се, че полицията не спа, ами върна момичето за пореден път.”Весела Kоледа, Дики. И на полицията също.

Korni6onko”Много са сложни нещата, и не е лесно да се дава оценка. Че полицията спи - е точно така.”Спокойни дни за вас и сина ви, Корнишонко!

Tanya”Не знам какво ми е писано да преживея с моето дете един ден. Аист, не знам какво да кажа. Не мога и да си представя болката ти. Но се моля Бог да е с вас и да ви води по верния път. „Весела първа Коледа на вас и вашето слънчице.

Eslly”За инстанциите - и полиция и социални, вашият случай е просто поредният случай. Няма как да ги боли, Аист, както вас.”Если,весели празници!

Неизвестна”Първите месеци се чувствах виновна но сега и казвам че връщане назад няма и в къщи има правила който се спазват.”Хубави семейни мигове, Неизвестна!

Eti d”Ако дъщеря ти е непълнолетна, ако приятелката и е непълнолетна, как така живеят някъде сами и нищо не може да се направи ??? Аз имах бурен пубертет и въпреки страхотните ми родители съм правила щуротии.”Весела Коледа и по скоро Дядо Коледа да дойде при вас!

Ивка 10”Хубавите моменти са най-сладки,идва момент,когяато децата порастват и когато навлизат в тежък пубертет,тогава именно ние майките и бащите сме хората които трябва да им подадем ръка.”Ивка, само хубави неща за вас през новата година!

Kremmi”Ще израсте тази възраст,ще преживее болката и тогава ще си спомняте с усмивка тревогите.Бъдете силни „Сила и спокойствие за теб и семейството ти, Креми!

Уляна”Моето дете е по-малко, но доста проблеми имахме и нещата заплашваха да се влошат до момента, в който проумях да разглеждам ситуациите от негова гледна точка и да осъзная, че почти винаги детето ми е било право.”Весела Коледа и на вас, Уляна.

Miraaa"Децата са такива каквито ние ги направим."Весела Коледа, Мирааа, на мъжа ти-лека работа.

Nevada”Значи всъщност ти я знаеш къде е... поне в общи линии... но тя не ще да се върне при вас... Това все пак е много  успокоително.”Невада, хубави коледни и новогодишни празници.

Фоксче"Днес съм нервна, ама много нервна и ти ме правиш още по-нервна и вече нищо не разбирам - няма го или го има или ни правиш на гламави?"Весела Коледа на вас с Исак, Фоксче.Сега вече знаем защо си била нервна, лек януари.

Lali”Не всичко, което се пусна из интернет-пространството е така, както е представено.”Весела и натеб Лали, едва ли се познаваме, имначе нямаше да напишеш това. Не го прави в други теми.

Matakosmata”ай сйя нищо кой знае кво не е станало. давайте по ведро. всичко ще се намести.”Весела Коледа на Мата, Галин и Алекс.
ku[d]ku[d]yaka”На мен не ми досаждаш, за другите не знам, но аз чакам с огромно нетърпение всяка новина в тази тема.”Весела Коледа и успешна година, Кудкудяка!

Wa wa”Може да получиш полезен съвет, затова и продължавай да пишеш”Весела Коледа, Ва ва, сигурна съм ,че за теб тя ще  незбравима.

Tea”Аист, не давай "Първичната рана" на дъщеря ти.
Не е книга за дете на 14-15 години.”Весели празници и спокойни дни на теб и семейството ти, Теа!

Slava73”Фуси прекракрасно си го написала, децата  постоянно ни подлагат на изпитание нашата любов.”Слава, прекрасни празници за теб и синчето ти!

А на себе си пожелавам Коледа. Чудеса за близките ми. -mas: