При бягство на дете от дома - полицията спи...

Тя не ползва влюбването като метод за укриване от вас.
Тя търси навън това, което не знае как да поиска и получи от вас.
Любов.
Но не любов с условия, макар и те да са в неин интерес. Тя сега няма уши и очи за това. Вече е опитала вкуса на „свободата”. Няма да й лесно да се примири отново с живота на едно дете, защото тя вече не е дете, колкото й да не искате да го приемете.
Може да не е узряла за да взима разумни решения за себе си, но това е друга песен. И други сме я пяли. Тя сега иска хем да уважите правото й на собствена територия, но й се ще до болка да я гушнеш и да й кажеш, че я обичаш, каквато и да е… каквото и да прави.

Не е първото момиче, което търси любовта на мама и татко в обятията на някой мъж. Само, дето няма да я намери скоро. Поне, докато не намери и себе си.
И така, не се учудвай. Ще продължи да прескача от батко, на батко. И съм убедена, че нито батковците, нито секса сам по себе си я вълнува. Но така се чувства обичана… за малко… после остава само горчивината. Затова минава на следващия, който ще я гледа с обожание, докато стане негова…

Ще пие, ще пуши. Ще си мисли, че е голяма. Ще страда за майчина прегръдка, докато потъва… и ще й все по-трудно да се върне. Не само при вас, а и в самата себе си.

А може и да не се случи.

Може да спреш да се питаш кое е правилно. Можеш с почуда да откриеш, че детето ти, макар и опитало доста рано от „плодовете на греха” е все още чисто вътре и плаче за майчина ласка.
Но първо, трябва да усети приятелството ти. Че вярваш в нея и, че тя може да ти се довери. Без присъди. Без оценки. Без условия.

Може нещата, които казвам да звучат като пълна демагогия. А може и да са чистата истина. Ти решаваш, всичко е в твоите ръце.
Мога само да си представя колко е трудно от вашата страна. Но повярвай, от другата - тази на детето е не по-малко трудно. Външен човек надали ще ви помогне да намерите пътя една към друга. Дано успеете.

Мила Аист, тази тема ме "боли" по особен начин. Започнала си я на 28 май 2007, когато детето ти го е нямало вече 4 седмици. Кошмар ... представям си какво си изживяла тогава и какво продължава да се случва в сърцето ти и в душата ти. Изчетох темата за сетен път и ми е трудно да си представя, че нещата могат да се върнат обратно и да започнат от "нулата" пак.

Като я "залавя" полицията в училище не и прави голяма услуга - и от там ще си отиде така .... Дали има някакъв начин да се постави "ново начало" - с много компромиси от твоя страна (тя едва ли е готова на такива на тази вузраст). Например да се потърси вариант за личната и самостоятелност (знам че е много малка за това, но вече това е факт по особен начин). Вижда ми се по-приемливо отколкото да я прехвърлят мъже.
Сега има такава възможност "частна ученичка" - работиш, издържаш се, подготвяш се за изпити с ресорен преподавател, насрочват ти персонални дати за изпити. Този вид "обучение" може и да е временен (правата се връщат по всяко време), а може и да се завърши средно образование така.
Ако пък и се намери някакъв вариант за "жилищна самостоятелност" - общежитие, квартира, стаичка на място което я устройва, може да си я подреди сама, поддържа някак си .... дали ще се съгласи. Може би тогава ще оцени твоята подкрепа и съпричастност.

Тук си припомням колко "трудно" (трето) дете съм била самата аз - исках да живея сама на 16 години, на 18 "плашех" майка си, че ще си родя дете (каква ирония на съдбата -  днес съм майка на осиновено дете за което не съм съжалявала и страдала и минута), на 24 години оцених родителите си и се "лепнах" за тях като ваденка (а майка ми се смееше че ми се е връзвала на пилешкия 16 годишен мозък), на 36 се ожених със зор ... а сега сме си особено близки и скъпи с родителите ми, които са много възрастни и са ми голяма грижа и болка в душата ми (гаснат и се променят с дни от няколко месеца, а аз не съм готова да се разделя с тях и страдам невероятно...).

Сигурна съм, че моментът на вашата голяма близост предстои тепърва, но ще трябва да го извървите и двете с много болка и сълзи.

  Кураж мила Аист! Желая ти спокойни празници, много хубави емоции през идната година, по-малко болка в душата, добри приятели и душевна връзка с твоето момиче.

Наистина не знам как щях да се справя без вас- които пишете тук и на лични. Сега ми е ужасно трудно, без вас щеше да е непоносимо.

И аз мисля, че нещата могат да се успокоят малко и да тръгнат в добра посока, ако тя поживее малко самостоятелно.Подкрепяме я за това и тя го знае.Но без контрол, сега не искат да ми съдействат, дори за общежитие, нищо,че там има възпитатели.

 Знам, че институциите искат да помогнат и, че възможностите им са ограничени. Но наистинаимам нужда от професионалната им  помощ в момента.Дори и дъщеря ми да каже- нама повече да бягам, дори и да си вярва.Аз не мога да твърдя, че съм в състояние да контролирам сто процента емоциите и поведението си, камо ли тя.

Проблемът в училище са отсъствията, които си позволява да прави. Но сега там срещам разбиране и желание за компромиси, за да се преодолее трудния период.Но те са готови и с мярката- преминаване на самостоятелна форма на обучение, щом навърши 16г.Сега тя подлежи на редовна форма на обучение(индивидуалната форма на обучение е вариант на редовната и е за деца с хронични заболявания,те се обучават от същите учители, но в инд. часове)Работа с ресурсен учител се полага, когато детето има медицински документ, т. е. е дете със специални образователни потребности, но се обучава в клас.Не мисля, че има нужда от такъв, тя получава мн. добри оценки, а за отсъствията ресурсният едва ли ще й помогне.


Дар, за всичко което написа си много, много,много права.Но какво да решим в момента?Приемното семейство, което уж се търси може и да бъде намерено след половин година.Комисията, чрез възпитателно дело цели да я стресне, но нищи чудно да се стигне и до настаняване във ВУИ...

Наистина ми е празно без нея на Коледа. Рожденния й ден пропуснахме, но изборът беше неин, а сега....

karimona"Трудно ми е да намеря здравия си оптимизъм, след като усилията ни като родители на практика се обезсмислят....  каквото и да правим"

Все намирам пропуснати. ..
Каримона, мила, искам да те поздравя лично, теб и принцеската ти!Много , много усмивки в коледната нощ! 

Аист, почти е Бъдни вечер. Време за молитрва и надежда. Дано Бог ви помогне да откриете пътя една към друга! Нека в тази единствена нощ за вас се роди новото начало!
Весела Коледа!

мила Аист, момичета и момчета, четящи темата и пишещи в нея.
Днес е специален ден и е много трудно в такъв ден да чувстваш празнота в душата и на трапезата си.
Предлагам ви тази вечер, когато се съберете с близките си, когато запалите свещичките, когато прегърнете децата си, отправете една молитва за дъщерята на Аист, за това 15-годишно момиче, изгубено в океана на живота. Помолете се да открие своята пътеводна звезда, която да му посочи най-прекия път към мястото, където ще се чувства най-желана, най-обичана, най-сигурна, най-себе си. (Аз все още смятам, че това място е домът й)

 

 

Аист,трудно е да намери човек думи в такъв момент,а за съвети пък не съм голям специалист.За това единственото което мога да направя е,да се моля за теб и дъщеря ти да намерите пътя една към друга и да се срещнете като приятелки и останете такива за винаги. 

Написах, изтри се, пиша втори път сега. Нямам сили да е пак  дълия текст, а и няма смисъл. За секса беше писало едно дете и аз и мнениета ми бяха толкова близки, че чак еднотипни. Който се интересува - да чете. Не е лесно да си толкова искрен за тези неща, а ние бяхме.    Сега да го преписвам на Коледа  не иде.
Тя не търси секс, тя търси мама и поне миг покой и защитеност, но е малка и не знае, че никога няма да ги намери в безусловния им вид. А да се примирява - също не се  е научила.
Респектирана съм от хората, подали молбата, която ти наричаш "молбичка".
Вашите проблеми са много далече от въпросите за половото възпитание и пр., сексуалните контакти на тинейджърите и пр.
Вие имате революционна ситуация у дома, която се изразява в това, че слабата страна(тя) не желае, а силната (вие) не може да живее по старому. Вие искате, но не ви се дава възможност от нея, а тя не иска, а има възможност да живее по старому. Вие не желаете да се говори за нещата, които за вас са неприятни. А тя не може да издържи на натиска на вакуума. Резервоарите и за обич са празни, у вас  за нея е страшно. Не казвам, че не сте и дали любов, а че тя не е получила, до нея не е стигнало нищо. Като с писмата е - може да е изпратено, но ако не е получено, то адресатът няма писмо.
Разбирам ви и вас - може да нямате сили за адекватна реакция.
Юридически не намирам нарушения у органите, дори им се възхищавам на отговорността да не се подведат под наглед неморалната ситуация.
Дали е морално това, което те предлагат - ами с това дете толкова неморални неща са извършени, като започнем от био-майката, че сега това, че спи със съученик, си е направо на последно място ако се подредят неморалните неща.
Забелязвам, че органите са отговорни към децата.

За нея любов е равна на изоставяне. Единственият начин да не бъдеш изоставен когато обичаш, е да си тръгнеш пръв.

И аз си губя човешкия образ на втората минута от някои пуберски изпълнения, но на мен ми е по-лесно отколкото на теб.  На другия ден започваш начисто и гледаш да дадеш аванс на детето, че ще го приемеш, каквото и да стане.
Но във вашия случай както проблемите, така и решенията, са си у вас. Не са у полицията, социалните и пр.

Дано Господ ви пази и да намерите спокойствие

Да кажа най-важното - в къщи си е, спокойно ми е, до кога не знам. Казали са й - това е временно решение. Спирам да мисля за решения , поне в близките дни.Социалните щели да "наблюдават детенцето". Идва ми да попитам как, през крив макарон?

И да използвам момента да уточня:
Думата беше само цитирана от мен, макар и без кавички. Леко се изприщвам като чуя "молбичка", "парички" и подобни когато се говори на големи хора.

И още:
Мира, да си дойдем на думата.....

А ,че мястото на детето е в семейството му, спор няма , Дефи.

  За всички които бяха с нас през трудната Коледа.

Е, от кога чакам тази новина Аист!     
В момента искрено се радвам за теб, за нея, за цялата Ви къща.
Дано нещата да се подредят вече. Дано онази приказка за "временните работи, са най-дълготрайни", да е с пълна сила при вас. Стискам палци.

Аист,
моля се за теб и дъщеря ти! Дано успеете да намерите верния път към сърцата си! Аз вярвам, че ще успеете! Топлина в душите и мир в сърцата ви пожелавам! Прегръщам ви и ви пожелавам ново начало през идната година!

Аист, много се радвам и много те прегръщам 

Всички останали неща си ги знаеш

В последния постинг на Дар има много, много истини за детето ти. Препрочитай го...

Освен, че съм осиновена и имам поглед върху проблема от тази плоскост, то съм майка на две момичета, едното вече 18 годишно и съм натрупала бая опит от типа  "укротяване на опърничавата".
В този ред на мисли, просто ще изразя мнението си. Децата, съзрявайки, оформяйки се като личности, минават през разнообразни етапи и промяна на вкусове, мнения, настроения, всевъзможни чувства и емоции бушуват в тях, нервите им са опънати като струни вследствие на всичко това и на фиестата, която хормоните си спретват в телата им.Това явно е периода, наречен пуберитет, но не отдавам всичко само на него, всеки млад човек носи и своята уникалност и индивидуалност.Единственото общо между всички подрастващи обаче е това, че всички те искат да бъдат забелязани, да бъдат чути, разбрани и най-вече обичани.При осиновените деца тази потребност е в пъти по-силна, те се нуждаят от това болезнено и с всяка фибра на тялото и душата си.По тази причина, дори когато е очевадно, че са обичани и зачитани, те не престават да търсят доказателства за това, като кога неусетно, кога напълно нарочно подлагат родителите си на нескончаеми тестове и изпитания за силата на любовта и търпимостта им.При част от децата тази несигурност е толкова болезнена, че подлагат мама и тате на фрапиращи изпитания, само и само да докажат, че любовта им не е безгранична и да достигнат момента, в който тя ще се изчерпа и родителите уморени и отчаяни най-после ще се откажат от него/нея и ще бият отбой.Разни хора, разни идеали, макар това да са садистично-мазохистични чувства и действия, то това не ги прави ненормални и нереални.Просто някои дечица са много по-чувствителни и имат нужда от много по-драматични доказателства за любовта към тях. И тук смятам, че се касае за точно такова лесно ранимо и ненаситно за обич момиче, чиито действия за отчаян зов за обич.Страшното е това, че почти сте се отказали, че вместо да я накарате да разбере, да и го изкрещите в лицето, че каквато и да е, каквото и да направи, ще продължите да я обичате, обичате я и тя е вашето момиче, вие сте намесили една камара институции.Нито полицията, нито социалните могат да помогнат на момичето, само вашата любов, вашата безрезервна обич и търпение може да укроти духовете, които се бунтуват в нея.Всичко, което е извършила, на което ви е подложила е от жажда за обич, не защото е лоша, напротив тя е много по-смела от другите несигурни и търсещи любовта на родителите си деца, но за жалост с тази смелост руши живота и устоите си.Казвам го, защото аз като осиновена също съм подлагала родителите си на изпитания и съм имала и имам крещяща нужда от обич, но не съм стигала до такива крайности по много причини, характер, по-кротка съм, знаела съм че ще е с ужасни последици за мен и може би защото не съм била толкова смела и готова на всичко, явно чувството ми за самосахранение е било по-силно......знае ли човек.
В заключение ще кажа, че не искам да съдя никой, не приемайте написаното като укор.Просто искам да бъда полезна, като споделя чувствата и мнението си на осиновено дете.Дано всичко написано ви помогне да намерите път към детето си и да успокоите най-после духовете и страстите му.

Не знам да съм написала някъде, че е лоша.Че руши живота и устоите си и не само нейните-това казвам. Причините си ги изяснявам вече година.Форумът ми е един от основните начини за това.

И за камарата институции да поясня. След първото бягство преди година и половина се отказахме да търсим полиция.
Обаче отделът за закрила на детето, за който дълбокото ми убеждение е , че е създаден да закриля деца в риск( в каквото дете се превърна дъщеря ни след ентото бягство) ни анатемосваше, че не сме се обръщали към полицията.
И ние се обръщахме в половината от случаите. Те, от своя страна задействат възпитателни дела към комисията за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.Комисията  пък налага наказателни мерки, консултации и т. н.Не ме питайте какво удоволствие е да си под ударите на тези институции, които и координация кой знае каква нямат.

За мен са ценни и постовете на осиновените деца, и на порасналите бягали деца, и на хората, работещи с осиновени деца и семействата им, и на тези, които отскоро, но с голям хъс(като мен преди години) са станали родители.

Много се радвам за теб.

Имаш поредния шанс, дано имаш сили.
Знам, че си като  мен и имаш с още доста хора да се съобразяваш, ама ако не опиташ няма как да разбереш.
Върни се назад по темата и си почети на спокойствие и с кафенце в ръка, но след като си се отспала и отпочинала. След това си дай шанс.