Случва ли ви се да ви дразнят чуждите деца?

Боже, като ви гледам какви сте дразнителни, ако сте на мое място ще полудеете 

В градинката, в която си играе дъщеря ми най-често, има едно момиченце, което просто ме е учудвало с поведението си. На около 3 годинки е. Няколко пъти съм забелязвала, че обикаля и дебне децата и щом види, че някое се е заиграло с нещо се спуска и го блъска, или го стряска, или му взима играчката. Като животинче е. Опитвала се е да взима играчките и на моето дете, но обикновено съм наблизо и не се е случвало.
Аз не си падам по това да правя забележки или да се карам на чужди деца. Това, което направих, е постепенно да предразположа това дете, закачам я, говоря си с нея. В резултат моето дете е единственото, което тя не тормози. Вярвам, че няма лоши деца, а има лош подход към децата.

Да,има деца ,които ме дразнят.Много често и моето влиза в тази категория. Първо опитвам с добро да се разберем,ако не стане-отивам при майките им.

Да, естествено, дразнят ме ! Дразнят ме чуждите ,  дразни ме и моето (последно време най - вече  ). Аз съм крива и раздразнителна по  принцип, не знам дали се зачита отговора....

аз също!

Случва се да ме подразни някое, но не се обаждам, ако не прави някоя видна простотия. Има едно, което ме дразни само с вида си, ако пък ми заговори - иде ми да му извия тънката шия. Моето дете не ме дразни- слънце е 

Това и аз не го понасям. Едно гостенче веднъж реши да яде леща с ръце, после се изтри ръцете в косата и се хилеше с пълна уста, идеше ми да му отвъртя главата, при все благия ми нрав. Мърлявината ме дразни във всичките си проявления.

Да, случвало се е. Има едно дете, което идва на площадката и само като го видя настръхвам. Прекалено лигаво е и се бие, хапе.

Да.Често се случва по площадките,но няма как.Не можем да се затворим в къщи.

Дразнят ли ме чуждите деца? Мисля си - не. Те са отговорност на родителите си, които ако възпитателните им методи се различават от моите едва ли ще се правим познанства и приятелства с тях.

 

 Обикновено не, все пак за деца говорим, имало е конфликтни ситуации, спорове и опити за решаване не по начина, по който аз си представям, тогава се намесвам, не толкова със заповеднически тон или мнение, а като страничен наблюдател. Опитвам се да разигравам ситуацията, така че да бъде разбрана от участващите в нея, без да влагам виновност в поведението, на която и от страните. Обикновено при тези детски спорове ми е по-лесно да общувам с децата, от колкото да очаквам или търся намесата на другия родител, дори го избягвам, защото с дете мога да се разбера, но с възрастен ми е по трудно 
 Иначе се дразня на едно чуждо дете, не точно на него, а на родителите му, най-вече баща му, много съм му ядосана на моменти, защото допуска огромни грешки, поради възраст или поради факт, че зад гърба си има 4 зрели дъщери, които се оправят с живота много добре. За да стане ясно, става въпрос за баща ми и породения ми брат, който е на възрастта на Димана (двамата са с 5 дена разлика и наистина са най-добри приятели), там са ми дразненията.Баща ми си позволява разни своеволия и липса на всякаква елементарно дисциплина, защото от негова гледна точка сега са маловажни, но когато бяхме деца, не беше така, тотално през просото се хвърля поради сигурността, че нещата са се получили, да ама не по този начин и на тази възраст  . Та в този случай точно възпитанието ме дразни, защото ми пука за брат ми, всъщност когато е с мен, той няма никакъв проблем да спазва моите правила и се оправяме много добре, опитва се да ме играе по тъч линията, но не му се получава особено добре, по тая тема ферман мога да напиша, но тотално измествам основната.

Повече се дразнех преди аз самата да имам деца. Сега много, наистина много рядко, дори не се сещам скоро да съм се дразнела, вече ги разбирам и познавам добре. Не са ми толкова изхабени нервите, все пак, та да се дразня от чуждите деца. Виж, от моите се дразня, но то е защото техните прояви са ми присърце.

Ако въпросът е поставен така-не, не се сещам чуждо дете да ме е подразнило.

Но много, много ме подразни едно приятелско детенце онзи ден. С няколко дни е по-голямо от Иво. Бяха ни на гости с майка му и баща му. Пуснахме им по едно време да гледат "Полярен експрес", защото въпросното детенце е луд на тема влакове. Иво има един надуваем фотьойл и седна да гледа филмчето на него. Другото дете-на едно Ивово столче. В някакъв момент детето реши, че трябва да се разменят. Хубаво, обаче Иво не искаше да става от фотьойла. И започна някаква разправия-чудо на чудесата. Две деца реват и крещят и всяко дърпа фотьойла. Укротих аз Иво, накарах го да отстъпи, седна другото дете на фотьойла, Иво кротко заподсмърча, а приятебчето му започна като навито на пружина: "Няма да седиш на фотьойла.... Аз ще седя.... Аз ще гледам от фотьойла..... Ти отивай другаде, няма да седиш на фотьойла....." и така-нон стоп. Майката-засрамена и ядосана, уж-не извади никаква реакция. И аз не реагирах-при двама родители там, как да се метна да правя забележка. Но яко ме дразнеше детето, защото определено и целенасочено дразнеше Иво, при положение, че той без никакво желание остъпи.
Друг е въпросът, че тъпият фотьойл  ни е в къщата, че може да седи на него когато си пожелае и т.н. Като си тръгне гостенчето-фотьойлът си остава у дома.............. Аз затова и накарах Иво да стане. Макар че той обикновено сяда на него (ако изобщо седи) когато гледа филмче.

Преди да се роди дъщеря ми се е случвало, сега като се замисля емоцията е била насочена към родителите по-скоро (какво прави дете в опушено заведение след 21.00 ).

Наскоро ме подразни лееекичко едно нахалничко 5-6 годишно, крещеше в лицето на дъщеря ми нещо от сорта: "Ти не си момиче, момче си!". Детето ми е доста чувствително и определено се стресна от "тона", за сведение майката на другото хлапе беше на 2 метра, никаква реакция.
Искаше ми се да обясня на другото хлапе, че не е хубаво да се крещи така още повече на бебе, но си прецених силите и предпочетох да тръгнем.

Миналия ден отиваме на заведение с детска площадка и един младеж си празнува 7-я рожден ден. На масата на рожденика има разни снаксове и сокове. Моето дете ги видя и поиска , купих му от сервитьора. След 5 мин. забелязвам огромна врява около детето ми седнало на въртяща люлка. Всичко деца , начело с рожденика се скупчили около моя син и дърпат снакса , почти изпадал на земята. Питам дърпащия яростно рожденик , Защо и той ми отговаря: той го е откраднал от масата!”. Спокойно обясних , че съм го купила и не е взет от масата , детето ме обвини че лъжа.
За първи път в живота си не харесах държанието на дете. Много обичам децата , обожавам да общувам с тях , но този път не исках да общувам с това дете.
Предупреждавам , че не съм от майките орлици.

Подкрепям изцяло това мнение! И аз като нямах деца често ме дразнеха другите, и когато синът ми беше малък ме дразнеха по-големите, но сега имам и по-малко и по-голямо детенце и опитът ми вече е по-дълъг, за да ме дразнят децата!