



Честит рожден ден със закъснение на Вечерница/моя стара слабост,която напоследък явно е претрупана с домашни,че нещо не и остава време за нас

Стискам палци на Пипив и Цветето да е успешна операцията


Гуен,разбирам те и се моля да имаш сили да посрещнеш всички изпитания,но пък искам да ти кажа- самия факт,че свекърва ти е такъв свестен човек е много голям плюс цялата ситуация....дано да продължавате да се разбирате и да можеш да разчиташ на нея ...дано и съпружеството ти да се вразуми/аз вярвам,че може,но трябва желание и от негова страна/...и дано вече не пропускаш мигове,но пък си помисли колко други неща ви предстоят заедно със Съни-дано тях да си ги изживеете заедно..И дано са му здрави крачката...и все на интересни места да го водят

Стайпърче,как е при вас?
Ани-невероятна си...сега като прочетох цялото стихотворение си дадох сметка,че наистина е много хубаво....и се усеща ,че си го мислила персонално за всяко едно от децата...Благодаря ти!



Елфче,мерси за отговора-но при нас няма проблем с разстройство,или нещо здравословно....просто явно има доста добра обмяна....но пък се притеснявам да не го прехранвам...че както казва и Олчето-при нас няма празно-яде се докато дават.........да не вземем да им разширим стомасите


За Венци и неговите компютърни набези ми стана смешно ...обече и ние сме на тая вълна-Иво като се покатери на бюрото/прилежно барикадирано с табуретки,столове и друга едра покъщнина/ и като заблъска с мишката и отваря разни неподозирани за мен менюта,понякога успява и да попромени едно -друго/всичко това става за времето през което аз също се опитвам да стигна до компа-ама мен загражденията ме бавят повече...да не говоря,че съм цялата в синини от прескачането им/ ........и после се налага да си повишавам компетентността опитвайки се да оправя положението/понякога се налага и да звъня на познати да питам....ама вече ми свикнаха


Да докладвам и за вчерашната консултация-ние пак само нагоре растем/явно превръщаме всичко в мускулна маса и енергия/-но сме качили цели 50гр и 1.5 см за последния месец...и рекапитулацията за първата ни година е следната:приключваме я с 9.550кг,81.5см,12 цели зъба и поне 4-ри на път.....пълни с идеи за щуротии и много малко интелектуални прояви/но да не пропускам факта,че след няколко месечно непрекъснато пеене на "Хей ръчички" на-после почнахме да ги мяткаме в началото и после да си галим лакътя.........от няколко дни се обаждаме/уж/ по телефона...и това е...а имаше един период дето каквото му кажех-повтаряше,но бързо го израстнахме/....сега почнахме и да се срамуваме-и като го закачи някой и се дупим в количката или в мама и си крием лицето.............но пък нямаме проблеми с измъкването на кабели,късането на книги,яденето на хартия и цветя и най-вече с бъркането в СД-та,ДВД-та и записвачки разни,готварската печка също е любима спирка по пътя.......А,най-добри сме в алпинизма/там определено вече си ревем за закупуване на подходящо оборудване














