1 юни на година ще празнува МАЙската дружина!

  е както казах не съм чела темите.
извинявам се за грешката   

Здравейте, мами!
Аз поспрях малко с писането тук, че душа не ми остава да търча навсякъде с Макси. Да не говорим, че вече всички ме оплакват жива, щото аз тъкмо смъкнах някое и друго килце и се чувствам вече добре, а то всички ме изкараха нещо болна  Луди хора... ама иначе наистина се чувствам адски изморена, ама аз  съм си виновна, като се бутам на работа да ходя, че и с детето.

ЧЕСТИТО ХРИСТИЯНЧЕ БОЖА!!!! Да е мирна пред бога и чиста като капка сълза душата й!!!!

Аз пак се захласнах тука по едни прелестни госпожици - Миа и Калинка, и Бетинка 

Хайде разбойника се събуди, отивам да обръщам внимание на малкия работохолик 

Привет от нас!

ЧЕСТИТО прохождане на Мариса! А мама Галющана хич да не ги мисли кг - изглеждаш страхотно, а и сега покрай Мариса фитнесът ще се увеличи доста! 

Кейт, стискам палци добре да се развият нещета при теб 

Уна, къде ходихте на пикник - много приятно място изглежда.

Олче, аз съм за подаръчетата за рожденниците, на Коледното парти доре се получи. Между 10-15 лв. ми се вижда добре. Друго -  Вики /която нещо съвсем се изгуби, не знам дали ще идват/ обсъждахме дали да не потърсим къде да поръчаме и торта за рожденниците. Или да я носим оттук? Макар че не знам дали бебоците ще хапват торта изобщо, та дали е добра идея?
Мислех си, недай Боже, да се налага, но все пак сме с бебета - трябва да имаме координатите за медицинска помощ. Звънях на една позната, която е има родители там, и тя ми обясни,че има поликлиника в центъра и тя е била доволна от педиатрите. Така че, дано не се налага, но поне лекар ще можем да намерим.
И последно по темата - ние днес заминаваме за село и ще пътуваме от там, така че пловдивчанки - можем да поемем някакъв багаж към Априлци /за на връщане обаче не знам, че може да се наложи да пътуваме към София/. Пратете ЛС, ако искате.

Честит рожден ден на патерици на Ния и Ради!    Да са весели, засмяни, много палави и здрави.
Нашата командировка мина чудесно и успях добре да се разтоваря. През дните прекарани в София, се чудех обаче как успяват да живеят хората тук  (не че преди време не съм живяла и аз в Сф). Лудницата е пълна, задръстванията ужасни и това да пътуваш по 1 час за да стигнеш до работа или до някое друго място ............ не знам, видя ми се доста изнервящо. Успях да разгледам МОЛ-а и дори показах на мъжо къде си правите срещичките. Най-интересното преживяване обаче беше триизмерното кино, усещането е невероятно и препоръчвам на всеки да го посети. За съжаление до Пловдив не можахме да доплуваме. Когато си тръгвахме, бяха казали, че магистралата е затворена и мъжа ми реши да мине по подбалканската линия. За това с още по-голямо нетърпение чакам срещата ни в Априлци.
Сиска много е слушала баба си и дядо си. Заспивала е сама, играла си е в кошарата, направо дете-мечта, само където като реши от време на време, че иска нещо и се почват едни тръшкания, викове, но бързо и минава.
Изгледах всички снимки. Дечицата са разкошни, толкова различни и в същото време по толкова много неща си приличат. Малките хубавици са готови за дефилета по плажовете. Калинка е вече екипирана, а Бетинка с удоволствие се наслаждава на морската прохлада.  Попътувах и до Перперикон, благодарение на Олчето.
Съжалявам за диагнозата на Цвети. Вярвам, че всичко ще се оправи, стискам палци и се моля за вас.
Дано и операцията на Калоян мине леко и мизерията в болницата да не е толкова голяма.
Честити ходещи крачета на Йони, Съни и Мариска. Да ги отвеждат на много и красиви места.
Честито християнче на Сиска. Да е здраво, изпълнено с много вяра, надежда и любов.
Идеята с подаръчетата за рождениците не е никак лоша. И аз се присъединявам.

Хайде и аз да се разпиша. Събота и неделя гледам да стоя по-далеч от компютъра, че нали работя основно на компютър, та да си почивам от него. Ние бяхме в провинцията вчера. Водих Мия при моята баба и при братовчедките ми. Баба ми толкова й се радва, направо много трогателно. И всички останали й се радваха, разбира се и правиха опити да я гушкат, ама тя нали въобще не обича и само като някой посегне към нея и прави една тъжна физиономия и се разплаква. Иначе като й говорят от разстояние им се усмихва. Получи и подаръци за миналия вече първи рожден ден и си поспа хубаво в колата -страшно обича да се вози и да си поспива в колата, гледа си през прозореца известно време и после неусетно си заспива. В събота ми спретна една такава истерия в парка, че в чудо се видях. Почна да мрънка и аз си мисля, че нещо се сърди, защото вече като не стане по нейния начин и се сърдим, и изведнъж започва да реве. За по-малко от 5 минути плачът става непоносим вой, аз реших че някой зъб я мъчи и я натоварвам в количката да се прибираме набегом. Тя се тръшка, пищи и реве едновременно. Естествено точно тогава си загубихме обувката и се наложи да се връщам да я търся. Няма да ви описвам как ни гледаха всички докато се приберем вкъщи. Накрая се оказа, че хем зъбче ни боляло, хем гладна била и след 100мл. мляко истерията приключи. А 10 минути преди да почне истерията беше яла плодово пюре, така че въобще не можех да си помисля, че може да е гладна. Ужас направо, тя за храна е безкомпромисна.
Честити ходещи крачета на Мариса, да открива безпроблемно красивите и интересни неща в света.
Пипив, много съжалявам за лошите резултати, но поне сега имате вариант за някакво решение. Много ти съчувствам и стискам палци всичко да се развие по най-добрия начин след операцията.
Честито Христианче на Сиска. Господ да я пази жива и здрава!