Кризата на третата година

  • 20 032
  • 221
  •   1
Отговори
# 15
  • ВАРНА , Владисливово
  • Мнения: 103
Слави, браво!  smile3501 Много полезна информация , която вече ми е от полза.
Благодаря!  smile3525

# 16
  • Мнения: 234
Благодаря за полезните съвети.

# 17
# 18
  • Мнения: 2 722
Хич не ми е ясно /давайте идеи моля/, защо след като спазвам всички насоки за правилно възпитание, съобразени с характера и темперамента на моето 3 годишно дяволче, снощи ми спретна ЖЕСТОКА ИСТЕРИЯ /само 10 минути, ама с каква сила/, започвайки с това че вече иска да излиза от ваната, после че не иска, после че пак иска и....... не ме питайте как го отсапуних без да го изпускам да се пребие докато се тръшкаше.
Следващите 10 минути чак се засиня от истерия - искам къпам, искам вода, искам кучето, искам..... /да ама като му дадохме водичка тоя я плисна на земята и пак пищеше че я иска/
Ей така е весело от време на време при нас - рядко, но качествено.
Не помага гушкането /помогна ми само да се сдобия с красиво издрано лице и без малко да ми отхапе носа/, не помага спокойното припяване, нито мълчание, нито ответна истерия от наша страна.
Всъщност все едно че някой ми е подменил слънчевото лъчезарно дете. /е, зодия близнаци, ама това не е достатъчно оправдание/

# 19
  • Мнения: 4 915
Благодаря за темата, много ми е полезна.   bouquet

Освен с бебешкия пубертет на каката, се проявява и ревността й към бебето, съревнованието за внимание, желанието за утвърждаване и какво ли още не... Tired Като се има предвид, че голямата щерка принципно си е лудо и щураво дете, циркът у дома е пълен, завършен и съвършен.  Mr. Green

Темата ми даде още няколко идейки, ще пробвам как "работят".  Laughing

# 20
  • Мнения: 4 187
Така ми е хубаво да ви чета  Grinning, това ме успокоява....... Явно детето ми е нормално  Mr. Green. Последно време през такива фази минава, че едвам издържам  Rolling Eyes.

# 21
  • Мнения: 705
Благодарности за статиите   bouquet
Съжалявам само, че мъжът ми прочете една десета и каза "Това е много повърхностно" или нещо от тоя род.

Хич не ми е ясно /давайте идеи моля/, защо след като спазвам всички насоки за правилно възпитание, съобразени с характера и темперамента на моето 3 годишно дяволче, снощи ми спретна ЖЕСТОКА ИСТЕРИЯ /само 10 минути, ама с каква сила/, започвайки с това че вече иска да излиза от ваната, после че не иска, после че пак иска и....... не ме питайте как го отсапуних без да го изпускам да се пребие докато се тръшкаше.
Следващите 10 минути чак се засиня от истерия - искам къпам, искам вода, искам кучето, искам..... /да ама като му дадохме водичка тоя я плисна на земята и пак пищеше че я иска/
Ей така е весело от време на време при нас - рядко, но качествено.
Не помага гушкането /помогна ми само да се сдобия с красиво издрано лице и без малко да ми отхапе носа/, не помага спокойното припяване, нито мълчание, нито ответна истерия от наша страна.
Всъщност все едно че някой ми е подменил слънчевото лъчезарно дете. /е, зодия близнаци, ама това не е достатъчно оправдание/

Ох, затова във форума се научават реалните ситуации, а в книгите идеалните, ошлайфаните.
Единствената рецепта, която не видях да си ползвала е изведнъж да промениш ситуацията, с което да му отвлечеш вниманието. Нали знаеш как телефонът звънва в подходящ момент и те вади от сконфузна сцена, скандал или друго. Същият ефект се търси, обаче нарочно създаден и без детето да усети, че правиш машинации.

Аз лично понякога успявам да го направя и съм много горда  Mr. Green Понякога не успявам и съм смазана  Tired
Успех!

# 22
  • Мнения: 2 722
изведнъж да промениш ситуацията, с което да му отвлечеш вниманието. Нали знаеш как телефонът звънва в подходящ момент и те вади от сконфузна сцена, скандал или друго. Същият ефект се търси, обаче нарочно създаден и без детето да усети, че правиш машинации.

Аз лично понякога успявам да го направя и съм много горда  Mr. Green Понякога не успявам и съм смазана  Tired
Успех!

Пропуснала съм да напиша че го правя, ама и това вече е обречено на неуспех - тотално отрицание, нито вижда нито чува. Вярно че истериите са му рядкост - веднъж на десетина дни, но определено ми се иска да ги овладявам - нямам идея дали в последствие няма да се отразят на психиката му.
Приемам всички видове критики и идейки - не се знае кое може да подейства.
Изключвам фактора ревност заради братчето.
Всъщност аз лично с удоволствие бих прочела как вие самите се справяте с успокояването на детето при истерична сцена - дори да е подействало само веднъж успешно.

# 23
  • Мнения: 1 446
Благодаря за положения труд!  bouquet

# 24
  • Мнения: 37
Много се зарадвах на тези теми, т.к ние навлизаме именно в тази проблемна възраст. Записвам се да следя
  bouquet

# 25
  • Мнения: 2 125
Понякога прилагам прочетеното от книгите или форума и виждам, че работи  Peace. Но с това изнервено ежедневие, доста често си изпускам нервите и съжалявам за което.
Ще следя темата за да стана спокойна, бавна и тиха  Embarassed

# 26
  • Мнения: 705
...
Всъщност аз лично с удоволствие бих прочела как вие самите се справяте с успокояването на детето при истерична сцена - дори да е подействало само веднъж успешно.

Кирчо реве много, когато:

 - друго дете му вземе играчка - успокоява се, когато си получи играчката обратно. Голям проблем ми е това...

 - той е гладен, жаден и/или изморен - успокоява се като яде, пие вода

 - аз съм гладна и/или изморена - не мога да го успокоя, защото най-често не мога да седна да ям насред конфликтната ситуация.
  Безсилна съм и го оставям да реве.
  Или успявам да се нахраня, докато той реве и после сякаш той усеща, че вече не съм нервна и много лесно се успокоява  Grinning

 - той предполага, че ще се случи едно нещо, а става друго - Тук имам няколко успешни начина за справяне с конфликта... и много неуспешни.
  Най-важното е, че много често (но не винаги) той самият иска да излезе от ситуацията, а не върви ей така да спре да реве  Laughing но при първа възможност се връзва на това, което му говоря и се заиграва с нещо.
  Успешно го успокоявам като му обяснявам какво е очаквал той и какво е станало:
"Ти искаше да ходим на разходка с колелото, така ли?"
newsm45 Дааа"
"А ние излезнахме с колата, нали?"
newsm45 Дааа"
"А ти каза ли навреме, че искаш с колелото?"
newsm45  newsm45 Нееее"
"Следващият път ще кажеш навреме и ще излезем с колелото, нали?"
" newsm45  newsm45  newsm45 "
"Сега отиваме при баба ти, а до там можем да стигнем само с кола..." следват спокойни и интригуващи обяснения за разстоянията в киломерти, скоростта на пешеходеца в км/ч и какъвто и да е поток от думи по темата. Но картите са сложени на масата. Аз явно декларирам, че разбирам защо той реве, значи вече е готов да се успокои. Започва да ме слуша, даже се усмихва. Аз започвам да се шегувам, той се радва. Точно тук е моментът, в който той се прави на ударен, все едно нищо не е станало и помага да приключим конфликта.
 
Но горният случай е когато зная какво го е разстроило. Ако не зная, често се успокоява като влезна в роля. Правя се на някоя от бабите му, започвам да говоря с нейните изрази, наричм го както тя го нарича. Може да се пошегувам "Къде е майка ти? Май нещо сте се счепкали с нея, а? Я ми разкажи...." Много често се съгласява на тази игра и дълго време след това ме нарича с името на бабата. Когато се съгласи да съм баба му това е неговата доброволна стъпка да приключим конфликта. Даже скоро пак рева (бяха му взели играчка) и не мога да го успокоя. В една пауза той сам започна да ми говори с името на баба му без да реве. В случя пък аз съм за бой, защото вече се бях напушила и му се троснах, че съм Мая...той пак се разрева и ме нарече с името на баба му и аз след малко кандисах.

 - аз предполагам, че ще правим нещо, а той иска друго - В този случай аз съм източникът на заразата. Или го убеждавам в мойто, или не се справям с проблема, защото пък аз не искам да отстъпя  Confused Струва ми се, че като отстъпя, си правя лоша услуга за бъдещи ситуации. Понякога вече искам да отстъпя и търся средно решение. Не става   Embarassed

 - по цял ден сме заедно и сме си писнали - Отвратително е. Поне един от нас е раздразнителен и малко ни трябва да стане проблем. В такива случаи се усещам и гледам да го оставя на някоя баба или да отидем на детски клуб.
Успешна стратегия - давам си сметка, че съм раздразнителна и преди да стане някоя глупост се хибрнейтвам  Mr. Green спирам да обръщам внимание на повечето неща. Отговарям, само ако е наложително. И то отговарям дебилно любезно. Правя каквото реша, ако и Кирчо е съгласен. В тези ситуации той ме усеща и също се успокоява, започва да ме слуша. Не стигаме до конфликт.

 - баща му се разсърди и прекали с нервното си поведение - Лошо, защото и аз се изнервям, когато мъжът ми вика. Най-вече се наежвам като гледам как Кирчо изпада в хълцаща истерия от виковете на баща си. Нямам решение на проблема. Отделяме се с Кирчо и го успокоявам, но не ми се мисли какви ще са последствията от тези сцени  Cry  Успокоявам се само с мисълта, че всеки човек може да е здрав и щастлив, стига да го осъзнае и поиска  Joy

Mama_Galia_66, не зная колко ще ти е от полза това, но на мен ми е от полза да си систематизирам нещата  Blush






# 27
  • София
  • Мнения: 888
Интересна тема и ще  я следя Simple SmileТочно в тази възраст навлизаме сега ,но покрай малката разлика между бебето и нея нямам време за дълги обяснения и направо действам - например готови сме за разходка,бебето е в количката и мрънка, а тя изведнъж казва,че не иска да излиза. Нямам време да я убеждавам и й казвам довиждане и излизаме с бебето пред вратата като му говоря,че отиваме в магазина,на  люлките и т.н тя чува и почва да отваря врата да идва с нас. Друг случай - както се разхождаме тя решава да спре и ми казва чао. Аз продължавам  да вървя с количката като се обръщам към нея и й казвам чао, но да внимава само да не я вземе някой, Ефекта засега е мигновен - има избор - да тръгне  подир мен или да я вземе някой. Но ако ми спре както си пресичаме улицата направо я хващам за ръката както си бутам количката и ревяща  пресичаме. В магазина  като пазаруваме ако вземе нещо дето не го искам й насочвам вниманието към друго,което било по -вкусно. Ако не иска да облече нещо или да й правя прическа й казвам,че не е красива и да ходи така некрасива и тя веднага казва,че иска да е красива и се облича както искам. Но ако се сбие с някое дете ми става много неудобно и просто незнам как да реагирам тогава. ЩЕ бъда благодарна на бързи съвети при биене,слагане на пясък върху друго дете и т.н.

# 28
  • Мнения: 2 242
Петрова  Hug този метод непременно ще го пробвам, живот и здраве след няколко месеца Mr. Green

Хайде и аз да си разкажа сагата – нашата е дълга, има няма вече 4-5месеца  ooooh! тъкмо си мисля че ей го на свърши се и … току се открие нов начин на себеизразяване. Преди няколко седмици периода на пищенето намаля, но сега откри че явната и безочлива манипулация над нещастните й родители върши чудеса. Малката хиена направи грижите за нея привилегия  Shocked ooooh! – когато е сърдита на тати, не му дава да я облича, води за ръка… каквото и да било, казва ‘МАМА’ гледа го лошо и чака… Естествено същото ми се случва ако аз направя забележка – привилегията бива моменталически отнета и дадена на следващият наличен щастливец! В началото беше забавно, но естествено детето стигна до крайности и сега пак търся начини да преодолеем и тази фаза. Варианта с избора, за който спомена Петрова, като че ли е най-успешен.

Между другото Зори е жив пример за една от най-честите препоръки – не променяйте коренно ежедневието на дете навлязло в криза. Даже тръгването на ясла трбява да е преди 2 или след 3 години…и за съжаление разбрах защо. На 1г и 8м тъкмо се започна първата фаза – голямото НЕ-кане (казваше НЕ и НЯМА дори когато беше очевадно ДА) и … се наложи да тръгне на ясла. Стана страшно – от една страна аз не знаех до колко поведението й е променено от възрастта и колко се дължи на стрес, от друга детето буквално изгуби почва под краката си – твърде много различни модели на поведение, твърде различни изисквания….

А тя е като барометър – след два дни при съседката (взимаше я за по 1-2 часа след ясла) разбрах че бабето здраво я глези и угажда. Започна с тръшкане и нервиране, ако не успяваше да свърши нещо което иска (примерно не си налучква крачола и … мрънкане, хвърляне на панталона и …пак тръшкане), после въобще престана да се опитва – викаше и чакаше възрастен (аз от малка задължително я насърчавам първо сама да опита, дори да съм сигурна че е пряко силите й)… в един момент (има няма за около 1-2 месеца) от уверено и пробващо дете стана пищящо бебе Sick….

наскоро сменихме яслата та й се открива ново поле за идеи  hahaha горките ние, трябва да пишат повече съвети за потъпканата родителска личност- как да оцелеем  Mr. Green

# 29
  • Мнения: 2 242
Мама Галя – за различни периоди все различни варианти са вървели
Примерно при голямото пищене, беше ясно че трябва да се стресне от захласването (почти винаги е имала повод за начало и ..след 2мин го кара по инерция Sick). Та тогава най-сработваше оставянето сама (в първите дни на яслата разви страх да я оставям) –просто казвам че докато се успокои ще стои в стаята си и че на мама не й харесва да слуша писъци (естествено ефекта беше от ходенето до стаята не от обясненията Mr. Green). Почти винаги се успокояваше до 1-2мин…. но това само за известно време. После с отиването към стаята настъпваше още по голяма истерия и... се наложи наистина да я оставям(предполагам вече нямаше страх от яслата).

2-3 пъти ефект имаше тати да й се присмива ‘хе каква си грозна ревла’ ‘я я да видим можеш ли по-силно’ и подобни… А аз така се разсмивах че малката маймуна колкото и да й беше трудно се захилваше… или поне толкова много се изненадваше че спираше

Сега от време на време пак се тръшне, но вече е не е същото, няма такова пищене, по разумна е и се вслушва (все се опитвам да й говоря ooooh!) та сега примерно може да се успокои и от обяснения и предлагане на избор (‘Ако искаш разходка трябва да обуеш този панталон’ ‘бати Криси е долу и ни чака, бързо обувай панталона’ ‘ето избери си кой от двата панталона’ и т.н.)

Петрова за съжаление не мога да ти помогна с практични идеи за тези ситуации – Зори е по-пасивна, по-рядко инициира контакт към връстници и по принцип единствената й агресивна реакция е когато й дърпат играчките, но тогава гледам да не се намесвам. Решила съм да я оставя сама да се справя с проблемите със заобикалящите я Whistling.

Принцесата ти е по-голяма, вероятно вече търси общи игри, единственото което се сещам е такъв вариант ‘искаш ли детенцето да ти е приятел’ ‘приятелите не се удрят’ и въобще в този дух – да си изгражда идеята за обвързване, приятелство, група (след 3г децата умират да са част от общество и паника от това да са отхвърлени), после предполагам ще е по-лесно и с агресивните изяви.

Общи условия

Активация на акаунт