Публикувана: 31 май 2007, 15:22 ч.
Последно мнение: 25 ноем. 2007, 01:10 ч.

Кризата на третата година

21 649
221
1

Отговори

1
...
6
7
8
...
15
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво представлява кризата на трета година и какви са нейните характеристики, симптоми и съмнения?
Какви са препоръките и стратегиите за справяне с кризата на трета година?
Защо децата правят сцени?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво представлява кризата на трета година и какви са нейните характеристики, симптоми и съмнения?
  
  Кризата на трета година се характеризира с негативизъм, упоритост, неподчинение, своеволие, подценяване на възрастни и стремеж към деспотизъм като проявление на откритa агресивност и конфликтност към външни фактори, ограничаващи желанието за експериментиране и изразяване. Това е етап от развитието на детето, характеризиращ се с прояви на упоритост, склонност към избухвания и изисквания за третиране като възрастен. Детето в тази фаза се опитва да утвърди своята независимост и да се почувства ценно и необходимо в очите на другите. Те могат да проявят манипулативно поведение, да изразяват волята си и да тестват границите на своето поведение. Това е период, когато децата търсят самостоятелност и установяват своята личностна идентичност, като понякога показват интензивни емоционални реакции като тръшкане, рев и прояви на неподчинение. Родителите изразяват съмнения относно поведението на децата си, както и за начини да се справят с тези предизвикателства.
- Какви са препоръките и стратегиите за справяне с кризата на трета година?
  
  Препоръките включват позитивно насочване на подсъзнанието, насърчаване на желанието за самостоятелност, отбелязване на доброто поведение, охлаждане на страстите по време на сцена, използване на техниката „обърната психология“ и предоставяне на свобода на избор, като се избягва компромис с важни правила. Някои стратегии за справяне с кризата на третата година включват пренасочване към други дейности, установяване на ясна йерархия в семейството чрез поставяне на ясни правила и насърчаване на спазването им, насърчаване на идеята за обвързване, приятелство и работа в екип. Всяко дете е уникално и може да изисква индивидуален подход. Някои стратегии включват установяване на ясни граници и правила, насърчаване на независимостта, осигуряване на подходяща подкрепа и избягване на поддаване или удовлетворяване на капризи и прояви на неподчинение. Препоръките за справяне с кризата включват търпение, позитивен подход и установяване на ясни граници. Важно е да се насърчи самостоятелността чрез осигуряване на подходяща среда за изразяване на емоциите му. Също така е важно да се избягват негативни етикети като „тиран“ и да се потърси основната причина за поведението на детето.
- Защо децата правят сцени?
  
  Децата правят сцени поради няколко основни причини, включително нуждата да изразят чувствата си, нуждите и желанията си, липсата на контрол над собствения им живот, неспособността да контролират емоциите си и възможните физиологични фактори като глад, изтощение, превъзбуда и скука.
- Как можем да предотвратим избухването на конфликти?
- Какво да правя след буря, когато детето спре с истерията?

# 90 23 юли 2007, 20:38 ч.

Мнения: 5 370

Хммммм.....така като гледам, можем даже група за взаимопомощ да си образуваме. Mr. Green

И забелязах и друго-все си мислех, че има някаква закономерност и майките, които почти сами си гледат децата, нямат такива проблеми. Ама....явно не е така. Дотук виждам няколко примера. ooooh!

# 91 24 юли 2007, 00:04 ч.

Мнения: 1 110

Добър ве4ер и от мен в тази наболяла тема...

Аз съм от майките които са си зарязали работата и само с дребния се занимавам.
Доскоро бе6е прекрасно дете, но от 1-2 месеца по4на промяната - по4на се с не искам да ям, искам само бонбонииииии, после със залепване за моя кра4ол до степен да не мога да отида до тоалетната.
После мина на 'бубу иска......' (бубу е той самоя, така си се кръсти сам), сега не преви нищо ако не го прави и котето игра4ка и ве4ното НЯМА.
Докато сме дневно време двамата сами, положението е по-контролируемо, или с хора които не са му добре познати, но като се върне тати му ве4ер по4ват цирковете. И аз ве4е се изнервям тотално не само от неговите капризи но и защото само аз говоря, говоря а татито просто след работа си поиграе 4ас макс и толкова - никаква подкрепа.
Та и аз се наоплаках, но дано това отмине поне до година ина4е може и с биала риза с дълги ръкави да се уредя Wink

Лека ве4ер на вси4ки Peace

# 92 24 юли 2007, 09:36 ч.

Мнения: 1 427

Преди около месец бях пуснала тема тук с въпрос дали да търсим специалист за дъщеря ми.Всичко изброено по-горе го има къде повече, къде по-малко.Бях се отчаяла, че нервите ми няма да издържат.Но сега има затишие.И знаете ли какво според мен доведе до това?Ами просто спряхме да излизаме на места , където има много познати деца .Защото там неминуемо започват капризите и караниците, става раздразнителна и оттам идва и тръшкането.Засега действа .Не , че не се тръшна онзи за едни сандалки на една витрина.Оставих я да се потръшка, накрая я нарамих ,крещяща и ритаща, отнесе лек шамар по дупето и млъкна.И, знаете ли, забелязвам, че се успокоява , когато я тупна Shocked

.Всички сълзи и крясъци спират секунди след като я плесна .Я кажете сега това на какво прилича?!В никакъв случай не я удрям силно.Но имам странното усещане , че търси този завършек на всяка сцена.И после всичко е любов и рози.

# 93 24 юли 2007, 11:27 ч.

Мнения: 498

Преди няколко дни онемях. Симеон направи някаква беля, скарах му се, врътна се, затвори се в стаята си и започна да си хвърля всички играчки из стаята. През вратата чувах с какъв яд ги блъска в земята. Накара ме след първоначалния шок да се замисля. Постъпи така абсолютно инстинктивно. Не е виждал такова поведение, това си беше някакъв негов начин да си излее яда.
Реших, че такова поведение е здравословно и просто го оставих да си вилнее в неговата стая. Когато се успокои му предложих да редим пъзел, но преди това да си подреди играчките.
После обаче ми се прокрадната предателската мисъл, че може и да сбърках, че моята роля е да му насоча агресията в правилна посока.
Та въпроса ми по-скоро е как се справяте със себе си, а не с детето. Как преборвате мислите като "Провалям се като родител", "Дали постъпвам правилно", и т.н.

# 94 24 юли 2007, 13:26 ч.

Мнения: 2 051

Цитат на: marianna в вт, 24 юли 2007, 09:36

И, знаете ли, забелязвам, че се успокоява , когато я тупна Shocked

Мила Марианна, любов и рози е само на повърхността...
Дали я пляскаш лекичко или не няма никакво значение. То е реакция на насилие. Насилието ни винаги е резултат от нашето неумение да се справим като родители в някаква ситуация. Получили сме го в достатъчни дози като деца и сега ни пречи да реагираме по-градивно и творчески като възрастни. Блокира ни също и да решаваме нещата самостоятелно. Ето виж - за най-малкото нещо, което прави детето, изпадаме в паники, търсим терапии, тичаме за помощ. Вместо просто да чуем какво иска, за какво са сълзите и крясъците на детето и да си го преведем, какво означава всъщност това желание на детето, какво му липсва....
Насилието винаги стряска и блокира. На повърхността изглежда, че има успокоуние, че сме постигнали някакво подчинение, но всъщност сме създали бъдещи проблеми - например детето да не се научи да се вслушва в думи за да спре и да спира само след насилствено действие. Или дори да търси насилствен акт (както си забелязала нещо подобно) за да направи нещо, просто това да му стане стимулът - ако не ме удариш (напсуваш) няма и да си помисля да направя нещо!
Не я бий, изслушай я и с максималното за теб спокойствие и се опитай да разбереш какво има зад това желание, откъде идва - колкото може повече неща...
Не е лесно, но си заслужава да разбираме децата си по-добре. Успех Heart Eyes

# 95 24 юли 2007, 13:51 ч.

Мнения: 2 051

Цитат на: smiling в вт, 24 юли 2007, 11:27

После обаче ми се прокрадната предателската мисъл, че може и да сбърках, че моята роля е да му насоча агресията в правилна посока.
Та въпроса ми по-скоро е как се справяте със себе си, а не с детето. Как преборвате мислите като "Провалям се като родител", "Дали постъпвам правилно", и т.н.

Мисля си, че ролята ни като родители да трансформираме агресията в градивно действие. При децата агресията е нормално явление - започват да чувстват някакви сили в себе си и ги насъчват съм нещо, но те не знаят още за какво са тия сили (Симеон е почувствал тази сила как му напира, ами расте, ще чувства все повече и най-различни сили).
ие обаче би трябвало да знаем Wink

и да им показваме, да им дадем ориентирите за развитие, идеите за добро и зло. Не винаги ще разбират веднага какво им показваме, но ако не спираме да им го показваме с личен градивен пример, ще имат това за ориентир и неминуемо ще го усвоят. А ако им показваме само нашето недоволство и агресия - ще ги имат тях за модел...
Просто това е - наистина трябва много търпение и не винаги всичко личи в момента, но резултатите след години са си налице.
Според мен си му дал добър пример - ето, не си бил прав, вилнял си нещо тука и трябва сега да подредим - да го поправим по някакъв начин. И си му показала, че не е толкова страшно, че има изход, при това дори приятен Laughing

- ще подредим и после пъзелът. Създала си му някаква положителна идея да изход от ситуацията. Може да не вдене веднага, но на следващия или по-следващия път ще вдене, спокойно Hug

# 96 24 юли 2007, 15:09 ч.

Пловдив
Мнения: 1 665

Ведра, заинтригува ме посоката на твоите мисли! Значи смяташ, че зад всяка криза стои нещо конкретно, че всяка криза ни говори нещо за детето?А не например, че детето просто понякога има приумици , които нямат някакво обяснение?
И означава ли това, че децата, които се чувстват по- неразбрани, се тръшкат повече, за да изразят това, което не разбираме?
Не мога да обясня по-добре какво искам да кажа, дано ме разбираш...Интересно ми е какво мислиш...

# 97 24 юли 2007, 16:25 ч.

Мнения: 1 427

Ведра,не бих казала , че я бия.Аз също съм против теи мерки, но понякога , честно, ми е много трудно.Изслушвам я, говоря й, но на моменти тя просто не желае да чуе нищо.Просто трябва да се тръшне на всяка цена.Ако не за едно, то за друго.В случая , който описах, тръшкането беше да й купя сандали, от които изобщо нямаше нужда.Оставих я достатъчно да вилнее пред публика(повярвай ми, спираха се хора), но не стана.Когато я взех на ръце започна да ме рита и скубе.Е, какво правим тогава?Признавам си, човек съм,има предел за нервите ми.
yulinga, ти знаеш за какво говоря, нали Wink

# 98 24 юли 2007, 16:27 ч.

Мнения: 2 051

Цитат на: yulinga в вт, 24 юли 2007, 15:09

Наскоро ровехме за разни съществуващи теории в една чужбинска тема и си задавахме разни въпроси. Единият беше доколко всичко е ген и доколко социално влияние (възпитание в нашия случай)..
Като най-оптимистично съотношение излезе 50:50 Laughing

.
Приемаме тогава, че еднакво значение имат и природата (темперамент, сетивна чувствителност и др. )и влиянието, което упражнява върху всеки външния свят. Доколко ще се тръшка ще зависи и от дадености (физическа сила, темперамент) и от действията, които е изпитало върху себе си - силна уплаха (от нещо, което детето абсолютно не разбира), стряскащ категоричен отговор, забрана да изрази себе си по по-нормален начин...При всички случаи е добре да разграничим (доколкото може) и спокойно (доколкото може) във всеки конкретен случай кое от къде е дошло.
Какъв коз имаме в ръцете си - ами голямата възможност да опознаваме във всеки момент децата си, те непрекъснато ни казват какво искат/не искат и ни дават всякакви други сигнали...Докато отглеждаме бебето си сами и имаме по-цялостен поглед е по лесно, но после почват други намеси, става по-трудно...Затова си мисля, че е хубаво максимално да използваме периода, в който сме най-близо до детето за да опознаем по-добре поне тази част от природните дадености, която е във видимия сектор от самото начало. Mr. Green

Близначките ми например започнаха да проявяват разлики в характерите си от втория ден след раждането! Природа. Какво ще направя аз като родител обаче с тази природа, дали ще я разбера, дали ще и отворя път за развитие или обратното Rolling Eyes

Това за приумиците е интересен въпрос. Не вярвам, че има просто приумици без обяснение. Мисля, си че дори и да е чиста приумица, в смисъл, че понякога ни изглежда нещо направено без никаква логика и първоизточник, пак не е толкова просто. Има деца, които така показват, че малкият АЗ иска да има възможност на избор, иска вече да реши нещо САМ (друга любима думичка в тая възраст) - каквото и да е то, в момента може да е тръшкане за дреха, в друг момент нещо друго, все едно какво. На пръв поглед е чиста приумица, но всъщност е необходимост присъща на този етап на развитие.
Ако зачитаме тази необходимост, в други моменти,ако предлагаме някаква възможност за активен избор на малкия човек, поне за това няма да има тръшкане. Спокойно, де, ще останат много други причини да го прави и да ни поставя пред изпитания Laughing

Но поне за едно ще сме го разбрали и ще сме дали зелена светлина на развитието на някакво качество.
Дано и аз да съм те разбрала Simple Smile

Поздрави

# 99 24 юли 2007, 16:33 ч.

Мнения: 2 051

Цитат на: marianna в вт, 24 юли 2007, 16:25

... но понякога , честно, ми е много трудно.
Ако не за едно, то за друго.
В случая , който описах, тръшкането беше да й купя сандали, от които изобщо нямаше нужда.

Ти го казваш съвсем точно - ако не е за едно, ще е за друго. Нуждата е от друго, не от конкретните сандали. Има нужда да ти докаже нещо - предостави и някакъв избор в други спокойни моменти и я похвали, че е избрала хубаво нещо (каквото там е то). Така и ти ще имаш по много по-спокоен начин нужното доверие и авторитет (много важни, то е ясно).
Не е лесно, мила, но нали така растем всички и те и ние Grinning

# 100 24 юли 2007, 20:05 ч.

Мнения: 2 242

Цитат на: smiling в вт, 24 юли 2007, 11:27

Симеон направи някаква беля, скарах му се, врътна се, затвори се в стаята си и започна да си хвърля всички играчки из стаята. През вратата чувах с какъв яд ги блъска в земята.

Класика – точно подобна ситуация описах в първият пост на темата. Детето не умее да се справи с емоциите си, не знае как да насочи и изрази чувствата си. Почти винаги в такива конфликти (желание-външни забрани) иде реч за натрупване на силен емоционален заряд, който детето не умее да овладява.... и за развиване на умения за контрол и самооценка.

Цитат на: smiling в вт, 24 юли 2007, 11:27

После обаче ми се прокрадната предателската мисъл, че може и да сбърках, че моята роля е да му насоча агресията в правилна посока.

Моят опит – детето само’ да намери начина да се справя с емоциите си. Пробвала съм няколко варианта, но единственият успешен беше след като дълго време оставях Зори да си изрази гнева без да се намесвам. Говоря не за състоянието на истерия, а когато очевидно прави бурни демонстрации – хвърля предмети, удря, крещи, рита.... След като бурята поотмине винаги казвам, че мама я обича, че е добро дете.... но тези действия не са хубави, не трябва да ги прави, въобще да разбере че моето отношение не е променено, но не е хубаво да прави така. Много добра идея е след това да играем заедно, но признавам си понякога ситуацията твърде много ме натоварва и самата аз имам нужда от време Twisted Evil

... Ведра го беше написала много хубаво на 1стр и от както го прочетох вече доста се старя Flutter

– гледам поне едно приятно нещо да направим заедно.

Напоследък Зори я гледа баба й (за няколко седмици бях в болница) ... та относно емоциите – нашата баба е като израстък на детето, виси постоянно до нея, прави всичко вместо нея, даже я обува, храни, държи крачетата като се катери ... ooooh!

, да не говорим за по сериозна свобода. Зори до такава степен вече разчита че някой ще я успокоява, ще избира, ще налага, ще контролира ситуацията вместо нея че стигнахме до куриози. Примерно - не може да легне докато не стигне до припадък... като преди това понеже вече е супер изнервена минаваме през цяло шоу –‘искам това... не ... онова.не.... това’ ‘тати гуш... мама гуш’ и т.н. Говоря за дете, което от бебе заспива само', а повече от една година си ляга сама в нейната стая.
И друг фрапантен пример - когато й предоставя избор (къде да пиши, какво да яде...) Зори на няколко пъти направи сцена ('хващат я нерви', хвърля всичко наблизо или ме удря #Crazy

)
Ох предполагам с много търпение нещата пак ще си дойдат на мястото, но... както ни чака и кризата на ревността и проблемите около бебето... направо ми е мътна и кървава...
А някой има ли наблюдения как се отразява на тази възраст ревнуването от други деца в семейството?

Относно ‘пошляпването’ – имам си доста оправдания Wink

, ноооо признавам си -случвало ми се е. Приемам го за моя грешка и мой проблем – както и всеки път когато си ‘изпусна нервите’ и крещя.... а съм доста емоционален човек и проблема ми е сериозен. Е учим се.. и на 30 hahaha

като мама не ме е оставила на 2 да се натръшкам и науча на самоконтрол... Joy

Последна редакция: вт, 24 юли 2007, 20:14 от Slavi

# 101 25 юли 2007, 13:45 ч.

Мнения: 137

Благодаря на авторката за полезната и интересна информация!
Слави, бих искала да те попитам от коя книга /кои книги/ са цитатите?

# 102 25 юли 2007, 18:18 ч.

Мнения: 2 051

Цитат на: Slavi в вт, 24 юли 2007, 20:05

А някой има ли наблюдения как се отразява на тази възраст ревнуването от други деца в семейството?

Тц. За по-малка (1 година) и за по-голяма (5 и повече) разлика мога да пиша, за тази не. Rolling Eyes

При нас тръшкането напоследък е доста по-рядко, но по-интензивно - абе голяма драма Party

Понякога се застъпват и двете едновременно в две части на стаята за едно и също нещо Crazy

# 103 26 юли 2007, 01:06 ч.

Мнения: 918

Много хубава тема.

# 104 26 юли 2007, 10:07 ч.

Мнения: 2 978

Slavi,
нямам две деца, но гледам, че моята (сега ще стане на 3г) е доста ревнива.
Ако баба и гушне друго детенце, или не дай си боже аз да се заиграя с други деца става доста кисела. (ако може да се нарече най-нежно Wink

)

Обаче ако и кажа:
- "Ела да ми помогнеш"- веднага идва.

По тази тема, бях чела, че ако караш по- големите деца да чувстват, че имаш нужда от помощта им, че мама не ги е забравила въпреки малкото бебе, те са щастливи и ревността минава незабелязано Peace

Препоръчани теми

Проблем с леля/възпитателка в ДГ

Бързи въпроси и отговори деца - 9

Детето ми не иска да се храни

Трудно дете на 6

Причина:

Причина: