Юнче Крис, здрав при Лилибон да се завърне, за да може силно тя да го прегърне!

Хайде още едно юнче   Ама хубав ден е днес!

Аз имам още един въпрос: Как ви се променят зърната на гърдите? Еднакви ли са? При мен нещо ме тревожи. Едното отдавна изглежда точно като биберон, има си нещо като дупчуца и прави корички всеки ден както чета, че е редно. Другото обаче не дава никакви признаци   Ни дупчица, ни корички. И се тревожа да нямам проблеми с тази гърда  
И още един въпрос към родилите: Като смъкнахте 6-7 кг из болницата чувствате ли се по-леко? Пооправи ли се задъхването? А, и с какви дрехи бяхте на изписването? Имам една пола отпреди с лек ластик отгоре и смятам нея да приготвя. Така или иначе съм наддала само на корем, дали ще се побера в нея  

На лекциите тук така учат, само с 1 разлика: Ако бебето е сукало от едната гърда много по-малко, да се доизцеди, за да не ставал мастит. А да те питам, Лъвичке, правиш ли тоя номер да стискаш малко гърдата да потече, преди бебо да засуче? Уж така се предотвратявало да засмукне много силно и да разрани зърното  

Хайде,честито на новите ни обебили се мами.
Да са им живи и здрави мъничетата.
 Светли,по въпроса ти за облеклото за изписване-имай предвид ,че както влезеш така и излизаш/имам предвид корема-той се прибира по-късно/.Таке,че си приготви отново някой широкичък тоалет.
 А за гърдите-и моите още първият път си бяха различни и малкият можеше да суче само от едната.И така си останаха-едната с оформено зърно,а другата с по-малко.Сега как ще се храним не знам.
 За сега чао и ще влизам пак за хубави новини.
А някой има ли чувството,че коремът му се е смалил.Аз постоянно се гледам в огледалото и се виждам по-дребна и с по-малък корем-а може би си внушавам?

Аз съм Ива на краси-мира дъщеря и. Вчера на 9.6.07 12.00ч. на   обяд мама роди момче Цветан-4кг;54см-нормално раждане.   

Еха, да й е живо и здраво голямото момче на Краси-Мира 
Ива, поздрави я специално от нас. Мног се радвам.
Ели_Ok2 - й на теб да ти е живо и здраво момченцето.
Редиците на чакащите мами оредяват бвано, но сигурно

Светли, както са ти писали вече, не се приготвяй да излезеш по-малко бременно-изглеждаща, отколкото си влязла
Коремът все така си стои голям, но с допълнителна екстра - леко увиснал и празен, прибира сепостепенно, при някои по-бързо, при други - не.
Аз този път твърдо съм решила даго стегна след раждането, колкото мога, понеже първия път не подходих сериозно и иначе си бях слаба, но коремът ми си стърчеше като на похапнала бабичка.
За зърната - по същия начин съм, но успчвах да кърмя и от двете гърди, надявам се и сега да стана номера
Галя, ми помпата аз в такъв случай за какво си я взех - изобщо ли не се изцеждаш, аз първия път изцебдах само колкото е останало и го хвърлях, понеже беше съвсем малко.
А преди кърмене нали ги миеш гърдите със сапун и вода, подсушаваш и после леко натискаш да излезе малко кърма и после даваш на бебока?
Ако може и малко инфо за коластрата пак - спомням си в началото гърдите ми станаха като футболни топки, не можех да дишам, кога започвате да се изцеждате - още тогава ли?

Краси, миличка, ти си се измъчила доста с твоя ама баш истински юнак! 4 кг и 54 см са си мнооого мъжки размери! Дано бързо се възстановиш!

  Ние с теб догодина ще празнуваме заедно май?  Пък и само 45 минутки разлика в раждането, то направо са си астрални лзнаци нашите синковци 

Светли, няма да се притесняваш за гърдите! Щом родиш всичко ще си дойде на мастото. Преди раждането гърдите могат и да не подсадат сигнал, че само часове след раждането вече ще хранят бебе. И при мен дясната цица имаше на 2 пъти коластра, а лявата нищо, пък сега и двете се борят ожесточено коя да вземе приза за "първенец в млеконадоя"  . И не стискам нищо преди ядене - давам си на бебето директно да яде. В началото е малко болезнено, но после нещата се оправят. Рагади - няма  , имах малко в болницата, но те се появиха от помпата за кърма, която беше в болницата.

Лаленце - гърдите не съм си ги измила НИТО ВЕДНЪЖ със сапун и вода!!!
ВОда виждат само в банята, когато си вземам душ. НА бебето си давам директно да си суче. Това с миенето отдаааааааааааана е отхвърлено, ша знайш 

Помпата си я държа, защото и Любослав е човече и ако пропусне ядене - да мога да си "сваля" напрежението от гърдите. НО не изцеждам!
Ако усетя запушен канал - пия лецитин + топли кърпи на мястото с масаж от тялото към зърното.
В болницата имах такъв момент, когато тръгна да слиза кърмата. Е, топлия + студения компрес (от зелеви листа) + лецитин оправиха положението. ПРИ ТОВА - БЕЗ ЦЕДЕНЕ!

Абе, мацки, не четете ли в кърмаческия, бре  ? Там  има тоолкова изписано по тези въпроси - при това с обяснения защо, кое и как се прави или не . Аз с удоволствие си споделям опита, ама що не пиете водичка директно от изворчето  .
Един вид - моите съвети са си от опит + малко четене, а в библиотеката на кърмаческия и в сумати теми има безценна информация, която е преводна, достоверна и актуална 

Светли, дрешките ти може да са от по-ранния бременен период. За 5 нощувки или 6 дни в болница след секцио, коремчето се поприбирга доста ( или поне при мене е така).

Мерси, Галя, както винаги за изчерпателното инфо 
Вземи разкажи как беше самото раждане, виж аз и Кетката сме се наредили на опашка за разказ и нервно потропваме с копитца

Добре дошли на Анимир, Цветан и Константин! Живи и здрави да са и много да радват родителите си!

Здавейте и от мен, момичета!
Маслинка, Кетка, да се включа и аз - нито за миг не се изкушавайте да давате с шише!!!
Ще се нормализират нещата-наистина децата ту са гладни, ту преяли, но  няма как да следите колко са изяли. Те сами ще си направят режим и ще привикнат.

Лионес, чак такава героиня като теб не съм - не давам на поискване! Е, не мога да подавам цица, щом поиска  ами ако ме няма като огладнее  Но да ми е живо и здраво детето - яде си добре. И на мама зърната разранява, но ТВЪРДО ТЕ ПОДКРЕПЯМ  и аз също съм скарана със сапуна и водата, само дето понякога изцеждам по няколко капки в началото, та да не боли толкова.

За дрешките: боди с дълъг или къс ръкав и съответно палтенце по-тънко или по-дебело, гащички и ританки. Една тънка пелена /бархетна/ и едно памучно одеалце - температура 21-22 градуса. Прекалявам ли?

От 8-я ден сме в къщи и спим на терасата сутрин.
от 4-5 дена сме навън

Успех!

Здравейте, момичета!
Бързам да се отчета и аз. На 6.06. точно в 18ч изплака и нашата втора дъщеричка Михаела. Роди се 2900г, 49см. От вчера сме си в къщи. Още се боря с проблемите при кърменето и ей сегичка влизам в кърмаческия да понауча туй-онуй. Още не съм ви изчела, но обещавам да наваксам.  Не знам още кои вече са в редиците на майките и кои на чакащите, затова няма да честитя поименно. Но от сърце желая да са живи и здрави всички бебоци, които са се родили докато ме нямаше. На майките им пожелавам много послушни бебчета и бързо да се възстановяват.   

Честито на КРАСИ-МИРА ,да е жив и здрав ЦВЕТАН пу голямо бебче,да расте все така добре и да стне силен мъж! Честито и на ААНИ да ти е жива и здрава дъщеричката и само хубави мигове!

Да ни е честит най-големия мъж юнски!

Хей, дъжд от бебчета само за един следобед!

Честит голям мъж на Краси и цялото и семейство! Все така голям да расте и много радост да донесе в дома ви! Краси, герой си 4 кг не е майтап работа.

Аани, честита ви втора дъщеричка! Да ви е жива и здрава и двете с кака умни хубавици да растат! Знаех си аз, че ще се похвалиш скоро време, защото ми изчезна от полезрението  .

Честит син и на Ели! Да ви е жив и здрав и много да ви радва!

Ето как се роди Любослав.
Тук отново най-важен герой е д-р Стаменов, към когото изпитвам все по-силен и по-силен респект, уважение и възхищение. В последните два дни преди раждането взехме спешното решение, че бебето ще се роди по оперативен път. Причината – твърде банална – малшанс, че получих болки, наподобяващи активирането на херпес.  В името на бебето, неговото здраве и безрисково появяване на бял свят, Докторът ми подреди нещата така, че да родя планово секцио.
 Планът бе да бъда първата родила не по спешност на датата 02.06.2007 г. – един прекрасен за страната ни ден, когато почитаме Ботевата смелост, жертвоготовност и родолюбие.
Още с първите часове на нощта, започнаха ритмични, хубави контракции, без болка, но минутките между тях бяха 5, а продължителността на всяка  - 1. Молех се да устискам само още 2-3 часа, защото в главата ми се появяваха страховитите поражения при активиран HSV при новородено.
И междувременно ронех ужасно големи сълзи от мъка, че си оставям бъдещия батко в къщи. Имах усещането, че го предавам, изоставям...та аз никога не се бях разделяла с детето си за повече от 10-12 часа ... Точно тази мъка ме смазваше, емоциите от предстоящото раждане бяха отишли на заден план, това, че ще ме оперират – също ... В главата ми беше единствено палавият смях на Оги, нежните му прегръдки и всичко, от което знаех, че се лишавам за следващата близо седмица. Лишавах и детето си от мен.
Любимият ми мъж стана с мен около 4, направи ми финалния тоалет, изкъпах се и аз самичка си направих една лека клизма, за да не се излагам там. Дойде майка ми, за да бъде с бъдещия батко, а прегърнах и целунах като за последно спящия Оги и тръгнах ... със сълзи на очи.
В болницата влязох в стаята за приемане, вратата се затвори зад мен завинаги. Знаех, че повече от тази врата назад няма да изляза, болница „Св. София” става моят дом за следващите 6 дни.
Започнаха подготвителните процедури – клизма( пожелах я отново, все пак ми предстоеше 24 часов престой в реанимация), попълване на документи, мерене на тоновете на бебко, слагане на абокат и вливането на няколко банки с разни разтвори.
Дойде д-р Игов – анестезиологът и пое изцяло моятаподготовка за родилната зала. МЕждувременно, лежейки в предродилното отделение, в процеса на подготовка, изведнъж болничната врата пред мен се „запълни”, на нея застана онази едра, снажна фигура, с една от най-лъчезарните и топли усмивки – д-р Стаменов. Влезе, поздрави екипа, поинтересува се как съм – внесе спокойствие в мен...
Направиха ми антиалергичния тест и поехме към операционната зала.
Там нещата протичаха светкавично – включване на поредната -5та система с банка на някакъв разтвор, Д-р Игов пое нещата с анестезията. Команда – Обърни се на ляво, свий се като коте, а! Чудесно си застанала! Сега ще сложа местната упойка – усети ли затопляне? Сега не трябва никак да мърдаш, дръж се, НИКАКВО МЪРДАНЕ! Сега усещаш ли затопляне, ок? ХАйде – обръщаме те”... Със скоростта, с която сте прочели написаното премина всичко.
Обърната, дясната ръка бе положена за мерене на кръвно и за ползване на абоката. Имах леки усещане за допир при обръщането и малко след това, въпреки, че топлината в краката и липсата на всякаква координирана реакция с тях от моя страна – вече беше налице. Попитах – „Ама май ви усещам”, д-р Игов ми се усмихна и каза – „А това усети ли?” – аз  „не”, а той с усмивка – „Значи всичко е наред”.
„Наредът” всъщност бе, че д-р Стаменов вече бе използвал необходимият инструмент да направи първи разрез. Д-р Григорова, вторият опериращ, една невероятна жена, дребна, на средна възраст, но с изключително излъчване на пълководец, с неповторим леко напевен глас и осанка на Авторитетът в тази родилна зала, пое заедно с Докторът ми обичайното поредно планово секцио, което за мен бе Раждането на малкия ми син.
Само след една-две разменени реплики между тях чух „Хайде,Гале, вадим бебето”. Усетих някаъв вид „спадане на напрежението ми” в корема, а в следващия миг се чу бебешко прореваване. В лицето ми бе „завряно” едно белезникаво мъничко дупенце  и едни големи топки по него. В този момент акушерката коментираше какъв красив татко стоял на вратата да си види бебето, а то – какво било надарено с мъжки атрибути. Майтапът продължи в тази посока, че д-р Стаменов знаел къде живее въпросният хубав татко на този надарен младеж, но нямало да казва адреса. Междувременно на ръката ми бе закачена синя гривна с номер КЛК 6679, а в залата проехтя следното: „Бебето тежи 3 кг и 700 грама и е дълго 52 сантиметра, записваме го – час на раждане 6:45”.
Почувствах се много щастлива, на бял свят е вече второто ми дете. След  една прекрасна бременност, преминала спокойно, въпреки честите ми разболявания и един прекаран грип, дойде и дългоочакваният финал. А той е едно голямо, добре износено и хубаво момче. Идеше ми да скоча от масата, да прегърна доктора си, да му целуна златните ръце.
Всъщност, ако оставя емоциите на страна, реалността беше друга. Д-р Игов ме попита „Гади ли ти се?” – не ми се гадеше, но ме обхвана някаква странна нервност. Едно, че треперех силно от упойката, но и не ме свърташе на едно място. Някаква шугавост ме подгони. Д-р Игов ми разтриваше раменете и ръцете и ме успокояваше, че всичко ще е наред. Последва около 20 минутно зашиване на „входа за живот” на малкия Любослав. После с малко мъжка ръка и усилия ме прехвърлиха в легло количка, за да ме изведат за минутка при най-любимия ми мъж и баща на децата ми. Получих си дългоочакваната целувка с репликата „ Много е хубав, благодаря ти”, едно бързо погалване по челото и отново поех обратно към вратата срещу операционната зала, а именно РЕАНИМАЦИЯТА.
Стая с 6 легла, свободното място е колкото да се разместят 2 легла, за да мине количката и да „стовари” следващата оперирана родилка. Това са може би най-тежките ми часове ... свързани с много физическа болка, поносима единствено с инжекции диазепам. Треперенето ми свърши след около 1 час, а краката лееекинко започнах да усещам след около 3... Катетърът, поставен ми след слагането на спиналната упойка, вършеше чудеса, защото поемах течности, а желание за пишкане липсваше. Започнаха часовете на лежане, бърборене с мамите от съседните легла, четене на книжка ... всъщност всичко ми беше в една странна мъгла. Нямах особени интереси към разговорите, нито към книжката ... усещах се унесена, спокойна...а навън валеше.
Вечерта пожелах да се опитам да стана, бяха минали около 14 часа от операцията, а аз, надъхана от форума, бързам да се раздвижвам.
С мнооооооого усилия успях да поседна в леглото, чувствах се горе долу-добре. След 3-4 минутки акушерката дойде да ме изправи, но ... появи се зверска болка, по краката ми се стекоха струи лохии, а от там и световъртеж. Студена пот обля цялото ми тяло, очаквах, че всеки момент ще падна и пожелах да седна и да легна отново. Да, за съжаление първия опит бе неуспешен.
Нощта мина доста досадно, защото две „съквартирантки” решиха да не спят и да си говорят на висок глас от 3 до към 5... диазепамът вече не действаше, но пък си имах МР3 албуми на Блекморс найт – отпуснах се и се върнах в топлия спомен от концерта на любимата ми група, състоял се наскоро.
Сутринта дойдоха акушерки и рехабилитатор и по спешност ни „изфъшкираха” подред – без особено старателно раздвижване. Командите бяха – „Момичета, сядайте в леглата! Хайде сега – една по една САМИ! Отивайте до мивката и обратно! Махнете им катетрите!”
 Даам, мигове на много болка, физическа слабост, световъртеж. А в главата ми беше само постоянното сравнение за буквално никаквата болка от раждането и епизиотомията в сравнение с болката от разреза, трудното ставане, прохождане ... Мъчех се, а тепърва мъките започваха...
Пренесоха ме в една изключително хубава и слънчева стая, донесоха ми багажа и така, както допреди 30 миунтки бях прикована в легнало положение и реанимираща, така в следващите мигове вече сама трябваше да се оправям. Ставането, сядането и ходенето бяха жива мъка, но часът наближаваше 10, а тове е време, в което се взимат бебетата от неонатологичното отделение.
Дойде прилив на сили, защото там някъде, след 2 коридора ме чакаше едно мило, мъничко създание, чиято майка му е липсвала през първите му близо 30 часа.
Успях да достигна до заветната точка и с разтреперен от вълнение глас да си поръчам да ми извадят количка с бебе 6679. А! Ето го и него – наистина е прекрасен, съвършено копие на батко Оги. Добутах количката с много усилие до стаята и в следващата минутка започнах опити за хранене от мамината гръд. Първи опит – неуспешен. Любослав просто не знаеше какво е отва, а инстинктът още не бе проговорил. След малко усилие, повикахме Природата  и мъничката устичка вече инстинктивно бе засукала.
Да, една мъничка устичка и сега е готова да засуче. Същата тази,чийто собственик   в края на септември бе опроверган като бременност от кръвно изследване на ЧХГ, но пък видян в 9та г.с. от Доктора ни. Това е малкото ембрионче, което бе обект на вниманието на няколко прекрасни доктори – Д-р Стаменов, д-р Георгиев, д-р Царичкова. Същото това, което пи с майка си антибиотик през болнавия период, за да се роди здраво и без нуждата от каквото и да е неонатологично лечение.

Да, благодаря ти, Докторе, че отново ме дари с едно живо и здраво бебе! Родих отново в твоите златни ръце и съм на крилете на щастието, че професионализмът ти ме направи втори път мъжка майка на здраво и хубаво дете!
Да си жив и здрав и винаги така перфектен!

Честита втора дъщеричка на Аани! 
Честито голямо момче на Краси! 
Честито на всички обебили се мами! 
Да са ви живи и здрави дечицата и само радост да ви носят!
Лъвичке много подробно си го описала,радвам се че си попаднала на хубави и кадърни доктори.
Пожелавам и на всички нас които чакаме нашите бебенца всичко да мине спокойно и без проблеми!

ЧЕСТИТИ НИ НОВИ БЕБНЦА!!! НА МАЙКИТЕ ПОЖЕЛАВАМ ДА ИМ РАСТАТ ЗДРАВИ, УМНИ И КРАСИВИ, КАКТО И БЪРЗО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ!!![/b]
За съжаление не мога да пиша повече, но се радвам ужасно на растящия списък от бебета.
Моля се само всичко да е наред с всички малки слънчица и в този ред на мисли - има ли новини за Крис?
По-късно ще се върна да прочета разказа на Лъвичката, както и по-дългите постове, че имам ужасно много работа сега...

Здравейте!

Днес сутринта получих контракции, отидох в болницата, но ме върнаха защото разкритието било малко. Една акушерка ми препоръча горещ душ на кръста без да си топля корема - спомагало за зачестяване на контракциите. В момента имам много силни болки в кръста. С тези темпове до края на деня май пак ще трябва да ходя в болницата ))))

Ако има други новини, ще пишем пак.......