Добре, е сме на едно дередже иначе щах да си помисля, че сме за лудницата. Спокойна съм, че не съм само аз така Еееей уби ме да знаеш
- Публикувана: 11 юни 2007, 10:53 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2007, 21:07 ч.
ЮНИ 2004 - 12 - Честити Рождени Дни ,мили дечица!:-)
Добре, е сме на едно дередже иначе щах да си помисля, че сме за лудницата. Спокойна съм, че не съм само аз така Еееей уби ме да знаеш
...А пък на мен ми е притеснено и свито ,едно таковааа.... Като знам големия ми син колко трудно свикна с градината .Бяха едни ревове ,едни драми....
Водим го след детска градина да си избере каквато пожелае играчка, а той стои с насълзени очи ,гледа ги равнодушно - един вид "все едно ми е какво ще ми купите,само не ме пращайте пак там"...Дълги разговори всяка вечер ...После свикна и даже ме караше да го изчакам да си доиграе.
А малкия е още по-чувствителен. Вчера беше на гости при баба си.Вечерта като се прибра у дома ,не се отдели от мен...А какво остава да е сред госпожи и многа деца, повечето от които са били на ясла досега...
Иначе бързо се адаптира, много е контактен , но ...ще видим.
Ами ей такива са ми тревогите засега...
Ще пиша пак.
Водим го след детска градина да си избере каквато пожелае играчка, а той стои с насълзени очи ,гледа ги равнодушно - един вид "все едно ми е какво ще ми купите,само не ме пращайте пак там"...Дълги разговори всяка вечер ...После свикна и даже ме караше да го изчакам да си доиграе.
А малкия е още по-чувствителен. Вчера беше на гости при баба си.Вечерта като се прибра у дома ,не се отдели от мен...А какво остава да е сред госпожи и многа деца, повечето от които са били на ясла досега...
Иначе бързо се адаптира, много е контактен , но ...ще видим.
Ами ей такива са ми тревогите засега...
Ще пиша пак.
Цяла сутрин чакам да ми се обадят от градината, телефона мълчи, май е добре засега. Изглежда ще спи там. Днес е първият и ден. Дано да е добре и дано и утре не реши, че вече не и се ходи. Като знам какви ревове рева големия - цяла година 1 група, и в началото на втора пак, чак после миряса. Сега му е добре.
Ще я видим и госпожицата какви ще ми ги сервира.
А пък моите впечатления са, че се държат различно на различни места децата - става въпрос за бабите и градината. А това за лепването за задните ми части още го има, нормално е да им стане мъчно - моите бяха 2 седмици без мен при баба си, заедно с баща си, като ходих при тях в събота и неделя. И накрая пак се залепиха за мен, няколко дни ми се гушкаха и натискаха - ей така - играе, играе, стане, гушне се за не повече от няколко секунди и пак изчезва, че играта не чака
.
Eis, и аз днес съм сама, но не съм станала от компютъра, чак забравих, че трябва да готвя. До вчера и двамата с мен, не мога до тоалетна да отида, а днес тишина. Ами аз какво ще правя по цял ден. Дали да не се замислим за 3-то...
Ще я видим и госпожицата какви ще ми ги сервира.
А пък моите впечатления са, че се държат различно на различни места децата - става въпрос за бабите и градината. А това за лепването за задните ми части още го има, нормално е да им стане мъчно - моите бяха 2 седмици без мен при баба си, заедно с баща си, като ходих при тях в събота и неделя. И накрая пак се залепиха за мен, няколко дни ми се гушкаха и натискаха - ей така - играе, играе, стане, гушне се за не повече от няколко секунди и пак изчезва, че играта не чака
.Eis, и аз днес съм сама, но не съм станала от компютъра, чак забравих, че трябва да готвя. До вчера и двамата с мен, не мога до тоалетна да отида, а днес тишина. Ами аз какво ще правя по цял ден. Дали да не се замислим за 3-то...
Здравейте!
Отдавна не съм писала тук.Гледам,че всички ни вълнува темата с градината.Ния тръгна на градина през- юни в сборни групи.Преди това не е ходила на ясла.Първия ден влезе и ме забрави,вечерта беше ентусиазирана да ходи пак и всичко това докато не стана време за лягане - започна с "няма да ходя на градина","не искам","искам при теб,"искам при баба","искам при тати" и т.н.Сутрин като отвори очи и започва да реве,по пътя също,вечер пак.Лятото не ходи много редовно,беше при баба си за малко,пък и бяха с доста по-големи деца в една група и затова,после август градината почиваше и така й се насъбра месец и половина прекъсване.
Сега от миналия понеделник пак наново,но този път в нейната си групичка,с връстници и повечето деца познава от парка.Но отново отиде с мрънкане,сълзи и др.екстри.
Вчера и днес,обаче,колкото и да е чудно не е плакала,беше й малко мъчно сутринта,но се държа геройски.Само преди да я оставя в градината ме попита: "Мамо,нали довечера ще дойдеш да ме вземеш?".
А вечер настава голямото глезене,гушкане и целуване.
Иначе денем и аз пазя тишина да не я събудя.
Само да са ни живи и здрави децата,другото се надявам да се оправи!
за куража!Ама то с мислене не става... 
Отдавна не съм писала тук.Гледам,че всички ни вълнува темата с градината.Ния тръгна на градина през- юни в сборни групи.Преди това не е ходила на ясла.Първия ден влезе и ме забрави,вечерта беше ентусиазирана да ходи пак и всичко това докато не стана време за лягане - започна с "няма да ходя на градина","не искам","искам при теб,"искам при баба","искам при тати" и т.н.Сутрин като отвори очи и започва да реве,по пътя също,вечер пак.Лятото не ходи много редовно,беше при баба си за малко,пък и бяха с доста по-големи деца в една група и затова,после август градината почиваше и така й се насъбра месец и половина прекъсване.
Сега от миналия понеделник пак наново,но този път в нейната си групичка,с връстници и повечето деца познава от парка.Но отново отиде с мрънкане,сълзи и др.екстри.
Вчера и днес,обаче,колкото и да е чудно не е плакала,беше й малко мъчно сутринта,но се държа геройски.Само преди да я оставя в градината ме попита: "Мамо,нали довечера ще дойдеш да ме вземеш?".
А вечер настава голямото глезене,гушкане и целуване.
Иначе денем и аз пазя тишина да не я събудя.
Само да са ни живи и здрави децата,другото се надявам да се оправи!
Дали да не се замислим за 3-то...
за куража!Ама то с мислене не става... При нас бързо стават - докато решим и на другия месец е готово. За големия даже не бяхме и решили...
Тъй че важното е да решим
Тъй че важното е да решим
По едно време имах желание за трето,но бързо се изпари.
А ние сега май трябва да започваме да го обсъждаме, досега не съм искала, винаги съм знаела, че ще имам 2. И преди да се омъжа, и след като се роди големия, и след малката... никога не ми е минавала мисълта за 3-то. Сега съм по-навита, ама май годините ми стават много, и се притеснявам от усложнения.
Да де, и затова се замислям много - но пък те минават и се забравят. Аз също трябваше да лежа при втората бременност и имам спонтанен аборт преди това... но всяка бременност е различна. Така че, не се знае. Но и мисленето не трябва да е прекалено много, защото годините се трупат и става по-тежко. За мен спъващ фактор е финансовата страна. Не сме чак толкова добре материално. А с 3 деца може изобщо да не мога да почна работа.
Сега да ви кажа как върви нашето приспособяване в градината. Ами по-зле с всеки ден. През първия не плака като я оставихме, държала се е горе-долу добре - само с едно разплакване през деня. Взех я вечерта без проблем. Втория ден - стана, приготвих я, излезе с батко си и баща си - но се разревала като я оставял, малко била плачлива през деня и се разрева като я вземах. А тази сутрин още със затворени очи каза: Не искам да ходя на гадина. Но отиде в тоалетна, изми си зъбите... и после се тръшна на земята и не даваше да я облека, когато все пак я облякох, пак се тръшна, отъркаля се добре и каза: Ще си изцапам целите дрехи. И аз се съгласих. Едва и обух обувките... знаете като не натиска крачето, става много трудно. Наложи се баща и да я носи и т.н. Довечера ще видим
Сега да ви кажа как върви нашето приспособяване в градината. Ами по-зле с всеки ден. През първия не плака като я оставихме, държала се е горе-долу добре - само с едно разплакване през деня. Взех я вечерта без проблем. Втория ден - стана, приготвих я, излезе с батко си и баща си - но се разревала като я оставял, малко била плачлива през деня и се разрева като я вземах. А тази сутрин още със затворени очи каза: Не искам да ходя на гадина. Но отиде в тоалетна, изми си зъбите... и после се тръшна на земята и не даваше да я облека, когато все пак я облякох, пак се тръшна, отъркаля се добре и каза: Ще си изцапам целите дрехи. И аз се съгласих. Едва и обух обувките... знаете като не натиска крачето, става много трудно. Наложи се баща и да я носи и т.н. Довечера ще видим
Днес Йоанчо е за първи път на детска градина. Тръгна с усмивка, с раницата на гърба , много доволен ,че като батко си ще е ученик. Оставих го без проблеми. Едно момиченце много плачеше и той ме попита защо . Казах му ,че нещо й е тъжно,но като се заиграят ще й мине. Той прие отговора . Сложихме раницата в шкафчето / с картинка корабче / и той влезе при другите деца. Заигра се веднага с някакъв конструктор. Не ми каза "чао".
Но ми е свито в стомаха....и брат му така беше първия ден , а на втория се запъна на врата и един рев, рев....
Обадих се в 12,30 ,казаха че бил много спокоен. Обядвал и ги приготвяха за сън.
Ще видим като го вземе баба му какви ще са реакциите.И още по-важно , как ще е в утрешния ден....
Сложихме раницата в шкафчето / с картинка корабче / и той влезе при другите деца. Заигра се веднага с някакъв конструктор. Не ми каза "чао". Но ми е свито в стомаха....и брат му така беше първия ден , а на втория се запъна на врата и един рев, рев....
Обадих се в 12,30 ,казаха че бил много спокоен. Обядвал и ги приготвяха за сън.
Ще видим като го вземе баба му какви ще са реакциите.И още по-важно , как ще е в утрешния ден....
Здравейте мамчета, влизам на бързо от чужд комп. Моя се повреди нещо и е на ремонт, та затова ме няма, иначе нали знаете, че съм първа на линия
Стам,свикнахте ли? Меги,вие как сте?
Моята бяга към градината и аз търча след нея.
За сега е здрава.Пу пу!
....Моята бяга към градината и аз търча след нея.
...
...
Иска ми се скоро и аз да се похваля със същото.
Днес е 3-ти ден. Сутрин много плаче, на обяд е спокоен / така казват/ , а следобяд като го вземе баба му - много щастлив. Интересното е ,че сам разказва за градината, а ако аз го попитам нещо, веднага започва да хленчи, прераства в плач ,че не иска да ходи повече...
Това е към този момент.
Ние сме все още на етапа на Йоан. Плаче в къщи сутрин и то много, търкаля се по земята, събува си обувките, които току-що съм и обула. Но цирка е до асансьора, най-много до градината. Там била тиха, е, малко нацупена, но си влизала нормално вътре, хванала за ръка госпожата. Като я вземам бяга към мен и се срамува от госпожата, когато трябва да и каже довиждане (обикновено от двора ги вземам). В къщи говори без притеснение за градината, но може би защото се надпреварва с батко си да разказва какво имали за ядене, какво е яла и какво не, как са се видели в двора на обяд и т.н. Там се хранела много добре (а и аз го виждам, защото си ходи в тоалетна всеки ден и пълни гърнето - с извинение).
Така сме засега.
Така сме засега.