Проблеми малки и големи с нашите деца

И аз да си кажа - същия проблем и с двамата. При баткото преминва вече, защото започва сам да се къпе (под зоркия ми поглед, разбира се). Това, което пише Маня_66 малко помага - ние сме с подвижен душ, вкарвам ги във ваната, навеждам главата назад и гледам вода по лицето да не тече.
А малката иначе изобщо не се страхува от водата. Тя е била в някаква програма за плуване на бебета. Имаме я 6-месечна на снимка как плува сама по гръб в басейн. Обаче при миенето на главата крещи и забравя всичко около себе си. Даже присьствието в банята на божеството "тати" не може да я успокои.

Мине, не мине половин година и я завъртаме водната тема 
А аз съм експерт в нея 

Нова звезда е дала много добра идея - нещо пред лицето, за да не се стича вода по него.
Предполагам, че при миенето "на конвеир", преди нашата поява в живота им, децата са развили тази ненавист към водата. Преминава, а колко бързо - един дявол знае 
Важното е много търпение и здрави нерви.
И още една идейка - не превръщайте миенето на главата в идея-фикс. Може да е мита, може да е мръсна. Като започнат пазарлъ;ите преди баня, не давайте категоричен отговор - днес ще мием, днес - не, а предложете на детето само да си полее главичката /било то с подвижния душ, или пък с кофичка/. Е, главата няма да е от най-измитите в последствие, но поне ще е доброволно намокрена, а това си е постижение.
И пишете за резултатите.

А опитвали ли сте, особено когато децата са по-малки и в началото, да влезете под водата с тях?

Аз правех така с Ирина, защото при Валя отшумя много бързо всичко.
Вярно, момиченца са, но и с малки момченца не мисля, че е голям проблем. А може и таткото да замести тогава.

Като видят как смело и с удоволствие се поливаш с вода, особено ако го превърнете на игра, доста се отпускат. Ние си правехме "костюми" от пяна и после ги събличахме с вода. Иначе пробвайте всичко, което са казали момичетата досега, все нещо може да проработи.

А, и първите пъти, просто я гушках в мен и тогава започвах да ни обливам с вода. Така беше най-спокойна.
Валя например, в морето гушната в мен, нямаше никакъв проблем, но ако я отделях и за миг, започваше да плаче.

Иначе, наистина повечето деца мразят вода на лицето си. Стига да им наклоните главичката назад, приемат по-добре водата.

Странното е,че моето не понася вода само на косата.Когато и пръскам лицето с душа умира да се смее.Гълта вода и се кикоти.
Опитвам сега нов метод-да гъделичкам "мадамата" в нея.Избираме заедно шампоан,за да мирише хубаво-не на бебе,а на госпожица.След това я издухвам с дифузер и четка,като голяма.Малко намаля зора,но пак си е драма.

Izviniavam se za latinitsata - daletche sum i ne mi se polutchava s tazi klaviatura na bg. Problemut s kosata mi pomogna da go razreshim podarena silikonova "kozirka" za kupane. Prilitcha na oreola na statuiata na svobodata (s uleitcheta po neia) i ne pozvoliava na vodata da vliza v otchite. Mislia tche beshe azstriiska i bila mnogo evtina (2-3 EURO). 

Няма да съм много полезна,но да се запиша и аз в отбора за водната тема,но с тази разлика,че не пищи,а скимти и се мята.Много е болезнено да го гледаш.Единственото,което върши работа при нас е да го оставиш да си играе сам със слушалката.Тогава си пръска лицето,пие вода и се кикоти и покрай тази игра си мокри и главата.За награда в края на банята му позволяваме да намокри и къпещия родител.Просто забелязах,че изкараме ли всичко на игра става по-лесно.Имаме и силиконова козирка,но при нас не помогна,защото той не търпи нищо на главата си и я махаше,а когато се опиташ да му я сложиш отново се ядосва,зачервява се като домат и ядосано я тръшка на земята.Иначе много обича да се къпе и ни подканя,ако реши,че се бавим с приготовленията.Учудващото беше,че на морето си скачаше във водата и се потапяше сам.Всъщност нищо чудно - там си беше забавление.

слава богу, не съм сама с тоз проблем
нашта водна тема се точи с месеци ... първо, изписахме се зимата и докато дойде топло време за игри с вода, всяко къпане въобще беше драма ... освен под мишница под мивката, сетете се защо, но вече е голяма и не става за цяло тяло ... та коритото го подминахме, дойде топло време, почнахме игрите и криво ляво сега обичаме да се къпем, стига да е с играчки, не в корито, а в леген и да е докато тя играе, аз да действам неусетно някак или заедно с/под душа ...
с косата обаче проблемът стои ... всичко друго - ок, като стигнем до косата - писъци, все едно я дерат ... два подхода имам, в зависимост от разчета на време, който имам в момента - 1) мия косата със светлинна скорост, с макс сила на душа да отмие най-бързо ... косата оставям за последно, да не и развалям кефа и да са по-краткотрайни писъците (казах ли, че пищи през това време?); странното е, че внезапно спира писъците в мига на спиране на водата ... от което е видно, че драмата няма физически произход ; 2) метода на Дар - къпем се заедно - с подходящото заиграване и едновременно правене на нещата - примерно и мойта коса е насапунисана - нещата стават в по-голям брой от случаите успешно ; кусури на този метод - не винаги работи и изисква повече време и планиране кога и вие ще си миете косата, а след това няма време за стандартните процедури, обезпечаващи прилична за пред хора форма на оперението ...

да ме пита човек, защо съм си втълпила, че девойката ще има прилично дълга коса, колкото позволява естеството й, демек - няма да я фъкам нарочно ... само зор си правя, ма пусто тщеславие ...

Знаех си аз, че рано или късно ще стигнеш до извода, колко е секси девойката да е с къса коса 
Насърчавайте самообслужването при миенето на косата, без да придиряте за качество. Пък аз бих казала още - насърчавайте обслужването ви /ако е ден за заплакване на оперението/, така децата ще се почувстват по-добре /демек - тя на мен, ама я сега аз на нея/
Сигурна съм, че ще отмине, при мен два пъти отмина тоя период.

хм, честно, предвид водните драми, често съм си мислела "бе я да го подстрижа тва дете, много ще е сладка с къса коса", ма на ... като претегля зора от подстригването и миенето ... май съм готова да се справя предимно с миенето ... тва подстригването си е за нова тема направо, поне при нас - два пъти съм рязала - един бретон, излезе накриво, а рязах направо за части от секундата и после едни опашки отзад, нещо като каре докарах ... сега е с него, едно увиснало такова ... ама тия опашки ги рязах цял ден на пет пъти ... а аз съм опитен подстригвач ... така че, ще я мия тая коса, квато ще да е, нали не е всеки ден
ако това беше момче, нямам идея какво щях да правя ... щеше да си е хипи от малко

ПП Всъщност, как си подстригвате децата?

Аз много държах на госпожица с коса. А нашата е и една хубава, гъста, чуплива, дето майка й цял живот си е мечтала за такава. Обаче дойде лятото - шноли, ластици - ниц, слагам аз, тя ги дърпа и хвърля. Баткото започна да си ги слага, тя не ще. Започна да й се изпотява много вратлето и даже пъпчици да се появяват.
И един ден реших да се пробвам като детска фризьорка. Тати забавляваше с една книжка за опознаване на животните. Бате подскачаше като маймуна отпред. Аз хванах ножицата и успях да докарам някаква прическа. Добре, че е чуплива косата, та дупките не личат.
Обаче сега и мен са ме налегнали едни такива желания за девойка с дълга коса и съм си обещала отсега нататък само бретона да кълцам. Ще видим докога ще издържа.
Да се върна аз на водната тема - при нас къпането винаги се предхожда от весела игра във ваната. Бени я забавляваме всички докато мия косата и пак винаги е неспокойна. Ваньо се къпе с татко си от доста време (а напоследък и сам) и вече почти не мрънка, ама зор имаше.
Та според мен е нормално да имат страх от течаща по лицата им вода (още не съм наясно за точната причина), но със сигурност се преодолява рано или късно.

Аз като майка-гаднярка излекувах на Милен страха, като го записах на плуване. Я сега някой да го извади от водата.
По въпроса за подстригването - реших че и да имам нерви, не съм навита да свършат за един ден и си реших проблема така http://www.mamagalia.snimka.bg/album.php?album_id=235283
И понеже след къпане и подстригване идва лед на рязането на нокти, да отговоря предварително - режа и не питам. не позволявам лигавщини и смес за садене на моркови под ноктите. Режа и пея "пеят, скачат палците" 
А зъбите започнах да мия докато растяха - почесването свърши работа за пристрастяване към четката за зъби.

Аз да отклоня малко водната тема и да попитам за един проблем, който ни е налегнал от няколко месеца.
През април след няколкомесечно боледуване (до последно си беше в ход и в съзнание) почина свекър ми. Ваньо много обичаше дядо си и много се впечатли от това събитие. И до ден днешен не може да го преживее. Постоянно говори за него - защо лекарите не са успели да му помогнат. Даже ме накара да обещая, че ако тръгне някой от нас да умира, веднага ще ходим да се лекуваме, за да се спасим от умиране. Тотално сме намразили Дядо Боже че взима душите на хората. Опитвам се по всякакъв начин да обяснявам живота, но разговорите за това как да си осигурим безсмъртие са всекидневни. А и измъчва свекърва ми и мъжа ми с тези разговори.
Някой сблъсквал ли се е с подобен проблем и как евентуално се преодолява?
Приемам всякакви съвети.

Ганката, дано го преодолеете.
Не бих могла да ти помогна със съвет, защото при нас отношението към смъртта е крайно странно разглеждано. След като на Милен му почина госпожата в детската градина, просто му казахме че това е живота и че хората умират, така, както се раждат.
Интереса му към смъртта е до толкова, доколкото го мъчи любопитството как става технически качването на небето.
Да му имам грижите.
Но при нас го има това предимство, че той пряко не е бил свидетел на боледуването на госпожата.
Дано някой, който е претърпявал загуба де включи с обяснения как е подходил.
За толкова сериозни неща моя вятърничав подход /ако не ти идва от вътре/ би бил по-скоро грешен и натоварващ и за теб и за децата.

Не съвет, а просто опит. При нас много рано настъпи темата за смъртта. Трудни въпроси- А ти ще умреш ли? А Аз ще умра ли?
Обясних нещата така, както аз ги разбирам- с прераждането. Оттогава сме спокойни,че животът не свършва със смъртта. Че след като отидем на небето, ще постоим там и там е много хубаво и ще видим нашата баба и после пак ще се върнем на земята с друго тяло.
По този повод ме пита- Аз после като се родя пак и като съм бебе, пак ли ще съм в бялата къща? И другото интересно по темата е, че не иска да се ражда, защото раждането не било хубаво нещо, защото той като се родил бил гладен и искал да яде, но никой не му дал.
Във всеки случай представени по този начин нещата се възприяха при нас много добре и отдавна вече сме спокойни по въпроса.

Ха видях водната тема, та да се изкажа - първо започнахме да мием косата всеки ден, заедно с къпането. Преди това бяха такива драми - мани, мани. Второ - поощряваме го да си мие сам косата - сам се полива, сам се измива - действа горе-долу. Трето - говорим, говорим, говорим, обещава да не реве. Е, не е ревал близо седмица, ама това не значи нищо де.
За подстригването - той си умира да го подстригвам аз с машинката - както подстригвам тати, та проблеми нямаме - дори сега ме е напънал да го стрижа, ама то е студено.
За смъртта... не ми се мисли - нямам опит, не знам как ще подходя някой ден, дано не е скоро.