Проблеми малки и големи с нашите деца

Тъй, тъй, по въпроса за хиперактивността и на мен ми се говори.
Също така ми се говори и по въпроса за блъскането на глава в решетките на креватчето и рев без сълзи.
А адски много ми се говори за начините за овладяване на истеричните непровокирани писъци през деня, които са си чиста проба инат и опит за налагане, обаче нямам идея дали се случват с такава сила при всички тригодишни или при осиновените такива са по-силно изразени.

Не го приемайте като хленчене и оплакване, а просто като сверяване на часовника. На всички ни е ясно, че хубавите моменти са повече от тежките. Нека тези на които им предстои да тръгнат по пътя на осиновяването да не се плашат,  няма лесно и безметежно майчинство.
А пък вече осиновилите да не се страхуват, че не се справят - ами то никой не се е родил научен.
Аз гордо мога да се похваля че овладях първата вълна от първичната рана при Милен, но все още имам много чудения - кое е рана, кое е инат.

Хич не си ни досадила. Темата е много хубава- ДарЗаМен- благодаря ти за нея. Тук могат да се споделят много неща. Ние например имахме проблем, когато се преместихме тук в началото на годината. Отначало започна да се нааква- това го преодоляхме за една седмица, но после беше големият проблем- липсваха му приятелите, тайфата му, бандата му и изби в една агресивност- не ви е работа. Както сме на пътя- хваща камък и хвърля където му очите видят, всичко блъска и в къщи и навън, бие децата без причина, блъска ги. С днешна дата - имаме приятели и тайфа и тука  , агресията вече я няма и престана да ми казва-" Мамо, искам да си отидем у дома, в нашата къщичка. " Но който беше на срещата в Стара Загора си спомня първите няколко часа преди да се убеди, че децата го искат и обичат, и преди да намери Лъчи на Креми за приятел- как блъскаше децата! И аз тогава си мислех за хиперактивност, но не беше такова, а чиста депресия. Не сме имали други проблеми-  освен, че проблемите при нас избиват в агресия - бой и удряне, и обиди. Когато го взех - беше бебе на 8 м - биеше ме по лицето- такива шамари ми залепяше - на ден по 20 -тина- какво ли му е било тогава- като не можеше и да ми каже. Хем ме гушкаше , хем ме биеше - сякаш оттогава искаше да ме изпита дали го обичам.
 От почти три месеца ходим на психолог - и съм много доволна. Не защото е осиновен- при нас проблемите възникнаха на друга основа , както казах- но и осиновяването си има значение.

неизвесна не се притеснявай, няма опасност да ни досадиш.
Много те моля, напиши на каква възраст са децата ти и на каква сте ги осиновили - това също би било интересно за нас.

DarZa Men , няколко думи за хиперактивността.

Много е важно да знаете, че хиперактивността е поведенческо разстройство при децата, което следва да бъде диагностицирано от ПСИХИАТЪР, след събиране на анамнеза, съответни изследвания и т.н. Психолог, педагогог, логопед може да изразят съмнения за хиперактивност, но за наличието на такава може да се говори само и единствено след поставяне на диагноза от психиатър или екип от специалисти, в който задължително присъства психиатър.

Много родители смятат, че детето им е хиперактивно, просто защото е прекалено палаво, шумно, буйно, енергично, не задържа внимание, липсва му концентрация, не контролира импулсите. Да, но всичко това не е достатъчно, за да бъде поставена диагнозата хиперактивност. Има няколко типа хиперактивност - в зависимост от начина на проявление на симптомите, честотата и дълбочината им.

В София безплатно диагностицират хиперактивност в Клиниката по Детско-Юношеска Психиатрия "Свети Никола", към Медицинска Академия и в Детската Психиатрия в Княжево - и на двете места можете да заведете детето си с направление от личния лекар. Познавам колегите от "Свети Никола" - детските психиатри там са едни от най-добрите в България.

В "Свети Никола", както и в Княжево просто диагностицират проблема - бил той хиперактивност или нещо друго. Разликата между двете места е, че в "Свети Никола" (за разлика от Княжево) няма стационар - в зависимост от индивидуалния случай, детето се води всеки ден, в рамките на определено време, за диагностика. Диагностиката е под формата на игри с други деца, консултация с психолог, логопед, психиатър и т.н. За Княжево нямам наблюдения.

След диагностиката от психиатър вече идват психолозите, логопедите и другите помагащи специалисти. В самата диагноза се съдържат препоръки към родителите - например: препоръчват се индивидуални консултации с психолог, логопед и т.н. Към момента психиатрите се въздържат от медикаментозно лечение на хиперактивността - медикаменти се изписват в наистина тежките и трудно овладяемите случаи.

И всъщност, позитивното е, че колкото е да е трудна хиперактивността за детето и по-скоро за родителите му, в много голям процент от случаите, тя се израства с възрастта.

Тези дни ще се опитам да намеря повече неща за хиперактивността при осиновените деца (много често срещана при тях), както и да ви препиша диагностичните критерии за различните видове хиперактивност от Международната Класификация на Болестите - 10та Ревизия.

Много стриктна диета прилагам - напук на всички баби, дядовци и лелки, които твърдят, че не може да лишавам децата от "вкусотии". В нашето мяню няма гризки, шоколад, боядисани бонбони и сокове, мляко, което не се разваля. Давам прясно млако, боза, айрян, мин. вода и чай от билки, а не от пакетчета. Кисело мляко им приготвям от истинско прясно мляко, кремовете са от натурално нишесте без оцветители. Вечер прекарват по половин час във водата, играят си с пяната, пчсъка е другото много успокояващо нещо за тях. Ритуалите преди заспиване с двете приказки в леглото на мама и тате, целувките и чаят без захар с малко лимон са също в точно определено време.
Вики е с признаци на хиперактивност още от бебе. Галенето по гърба и масажите също го успокояват. Имахме една криза след първите разговори с него по темата, че не е бил точно в коремчето на мама. Имахме проблеми в детската - всеки ден чупеше по нещо. След поредната счупена играчка всех от ръцете му новата кофа за пясък, надписана с лака на мама и я дадох на детето, на което беше счупил играчката. Половин час рева, пищя, крещя, моли ме за да я му я върна. Беше ми много гадно. Държах го седнал на краката ми, притисках го до себе си, усещах как блъска сърцето му и повтарях тихичко колко много го обичам, колко много ми е мъчно, че плаче, но просто трябва да даде новата си играчка на детето, на което е счупил новата играчка, защото е постъпил неправилно. Когато се поуспокои го носих до в къщи и продължавах да обяснявам защо съм постъпила така. Вече две седмици в детската няма проблеми и всеки ден си повтаряме, че той е най-послушното дете, готвим заедно, много помага и нищо не чупи засега.

Това което аз намирам за проблемно при Милен /обаче се опасявам че много му се вглеждам и ме е страх да не го нароча от пусти перфекционизъм/ е склонността му да истерясва от нищо.

Ей така както си стои си навърта на пръста че нещо трябва да стане на неговата и писва - започва да ни дърпа за ръката, задължително трябва да има публика поне от 1 човек, така че игнорирането в другата стая не помага. Влачи се подир този който си е набелязал за публика, дърпа му ръката докато го накара да стане, и той се пуска от ръката и се пльосва на земята. Вие и се дере до изтощение, спира за малко и пак продължава. Нито приема, нито предава през това време. Ако се опитам да го гушна, дере и хапе много зло. Чак личицето му се изкривява от злоба. Оня ден не успя да хване никой от нас за ухапване и сам си захапа пръстите на ръката.

Всичко това трае десетина-двайсе минути и не се случва много често /да речем напоследък веднъж на десетина-петнайсе дни/.

След като "бурята" премине е най-гушкавото дете на планетата. И като го попитам защо е плакал ме гледа с най-невинните очи на планетата и няма идея за какво става дума.

Обаче не зная каква част от тази истерия се дължи на изоставянето и осиновяването, каква на "кризата на тригодишните" и каква на типичното поведение на детето зодия близнаци.

За това за мен е ценно да прочета какво ще споделите вие за този тип поведение, ако то се наблюдава при децата ви.

Теа, мерси!

Хиперактивността ме интересува много, но това, което всъщност ме притеснява най-вече е дефицита на концентрация.
Имам едни съмнения, че съм била (може и още да съм) носител на подобен синдром и си спомням колко проблеми имах в детството си, благодарение на това.
Тогава, обаче подобни термини бяха научна фантастика и всичко се обясняваше с изключително научното наименование - разсеяност.

Момичетата горе, споделят много важни и интересни неща.

Впечатли ме диетата на к.димитрова. Разбира се, подобно хранене би било най-малкото полезно, за което и да е дете.

Разбира се, някои неща са извън възможностите ми. В София истинското мляко може да се намери само на пазарите, продавано от чичовци и лели в бутилки от безалкохолно. Има и известна доза опасност за заразяване, не знаем произхода на това мляко, дали дават на животното лекарства и т.н.

Ирина си беше свикнала с проста храна и доста от нещата, които опита в последствие бяха нови за нея. При някои трябваше да опитва повече пъти, за да се реши да преглътне и да установи, че й харесва. С "глупостите", както ги наричаме, нямаше как да се спасим. Заобиколени сме навсякъде с тях, децата навън постоянно гризат Зрънчо, вафли, чипс. Изборът пред едни широко отворени очи, твърдото НЕ и компромиса е много труден. Все пак се опитвам да ограничавам максимално тези "екстри".

Странното при  нея е, че вкусовете се менят с дни. Един ден казва, че обожава нещо, на другия - Аз това няма да го ям, не ми харесва!
Друг път съм убедена, че не яде нещо, а тя ме смайва, грабва предлаганото от някакви хора и те ме гледат зле, защо заричам така детето...

Относно храненето, майките с по-малки дечица, са донякъде улеснени, въпреки че и те си имат предпочитания.
Съветът, който мога да дам на майки с по-големи деца, които упорито стискат устнички първите дни у дома е:

1. Опитайте да го превърнете в игра. Ирина не беше яла почти пет дни и аз умирах от ужас вече. Опитах какво ли не, включително в отчаянието си й набутах в устата една хапка и тя веднага повърна...Докато една вечер, взех един банан и му нарисувах очи, уста, папионка и се престорих, че говори. После го оставих близо до нея и ми идеше да крещя от радост, когато след малко я видях, че даже си го е обелила сама и яде!
Ходехме често навън и аз носех винаги нещо в раничка. Вода, сок, сандвич. Ядеше в движение, по улиците изяждаше повече, отколкото у дома за цял ден.

2. Направихме си споразумение. Сядам срещу нея и к казвам: Хайде сега, само лапаш този залък, сдъвкваш малко и, ако не ти харесва, ето ме, можеш да го изплюеш в ръката ми. Но, ако не опиташ, няма как да разбереш дали е хубаво или лошо. Мама няма да те кара да ядеш насила, ако не ти харесва. - често й показвах, сдъвквах пред нея това, което й предлагам, а тя наблюдаваше с интерес. Никога не съм я карала да изяде нещо против волята й. Случвало се е да опитва нещо по 3-4 пъти, след което да започне да го харесва.
Сега знае, нещата се опитват, а после ако ни хареса ядем, ако ли не...плюем.

Съветите ми не са гениални, но важното в случая е, че без да искаме ние очакваме от едно 4 годишно дете да се държи като 4 годишно (или 2, или 3, или 6 годишно). И то го прави все по-често. Освен в някои ситуации и тогава трябва да си представим, че детето пред нас, независимо от ръста си е като новородено, и да започнем от А и Б.

Мамо Галя, за конкретно подобни 'истерични' прояви, не мога да взема отношение. Ще очакваме други майки да се включат.

Момичета, минахме през всичко това преди 6 месеца, когато след изследване - психологическо в "Клиника по детско-юношеска психиатриа" при д-р Терзиев- се останови че нашият син има "Хиперактивност с дефицит на концентрация". Хиперактивността се изравяваше от години в това - не можеше да седне и да се заиграе с играчка за повече от 10 минути, не седеше мирен, и съня му беше неспокоент, удряше си глават в таблата на леглото, клатеше се на пред назад на колене и ръце, непрекъснато напрегнат. Като почна училище не можеше да седи на едно място, непрекъснато ставаше и се разхождаше, говореше с децата, дърпаше ги и т.н. След 3 клас започна срив надолу - отказваше да учи и ходи на училище, започнаха скандалите в къщи с него, бягствата. След като се установи тази диагноза, думите на д-р Терзиев бяха, че колкото по- рано се започне работа с такива деца, и естествено се разбере на време (6-7години),толкова по- бързо се влиза в релсите, но хиперактивността с годините намалява, докато дефицита на концентрация си остава. Ние не се лекуваме с медикаменти, но ако се наложи ще започнем и това. За сега сме с ресурсен учител - такъв има и в детските градини. Това е в общи линии.

Korni, Д-р Терзиев е много добър

Ето клиничната картина и диагностичните критерии на хиперактивността от МКБ-10 - това е Международната Класификация на Болестите, по която психиатрите в България диагностицират. Има и друга, американска, класификация (DSM-IV), където хиперактивността е разделена по различен начин, но в България се ползва МКБ-10.

Хиперактивността в МКБ-10 е включена към т.нар ХИПЕРКИНЕТИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА - група разстройства , които се характеризират с

1. ранно начало
2. съчетание от зле модулирано поведение с подчертано невнимаване и липса на устойчиво участие при изпълнение на задачи
3. генерализиране на тези поведенчески характеристики в различни ситуации и във времето.

Хиперкинетичните разстройства възникват винаги рано в развитието - обикновено в първите 5 години от живота. Основните характеристики са:

- липса на постоянтсво в дейностите
- тенденция за прехвърляне от една дейност на друга, без да се завършва изцяло нито една от тях
- заедно с това е налице дезорганизирана, зле регулирана и прекалена активност.

Тевзи особености обикновено са налице и в училищните години, понякога - в зряла възраст, но в повечето случаи се наблюдава подобрение в активността и вниманието.

Хиперкинетичните деца често са безразсъдни и импулсивни, предразположени към злополуки, нарушават дисциплината по-скоро поради необмислени прояви, отколкото поради преднамерено незачитане  и предизвикателство.

Разстройството се среща  няколко пъти по-често при момчетата, отколкото при момичетата. Обичайно е съчетано с трудности в четенето или други проблеми с обучението.

ДИАГНОСТИЧНИ УКАЗАНИЯ:

Кардинални особености са  нарушеното внимание и хиперактивност. за посатвяне на диагноза трябва да са налице едновременно нарушено внимание и хиперактивност; освен това, те трябва да се проявяват в повече от една ситуация - например вкъщи, в училище, в клиниката.

Нарушеното внимание се проявява като преждевременно прекъсване на изпълнението на задачите и оставяне на дейностите незавършени. децата често сменят дейностите си една с друга, привидно губейки интерес към една задача, тъй катос еотклоняват към друга.

Хиперактивността означава прекалена активност в ситуации, които изискват относителен покой. В зависимост от ситуацията тов асъстояние оже да включва бягане или скачане или ставане от мястото, когато се изисква децата да останат седнали; прекомерна приказливост или шумност; шавливост или въртене, докато детето е седнало

Придружаващите симптоми не са нито достатъчни, нито необходими за диагнозата, но помагат за поставянето й:

- липса на дистанция в социалните взаимоотношения
- безразсъдство в ситуации, включващи известна опасност
- импулсивно нарушаване на социалните правила за поведение (чрез досаждане или прекъсване дейността на другите хора; чрез избързване с отговори преди да са били завършени въпросите; трудности при чакане на ред). Всички тези признаци са характерни за децата с това разстройство.

Гореописаните поведенчески проблеми трябва да са с ранно начало (преди 6-годишна възраст) и голяма продължителност (повече от 6 месеца). В предучилищна възраст обаче е трудно да се разпознае хиперактивността поради широките граници на нормата - само крайните степени трябва да водят до поставяне на диагноза в предучилищна възраст.

Разновидности на хиперкинетичните разстройства по МКБ-10:

F.90 Хиперкинетични разстройства

F.90.0 Хиперкинетично разстройство с нарушение на актиността и вниманието
(включва разстройство с дефицит на вниманието или синдром на хиперактивност; разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност)

F 90.1 Хиперкинетично разстройство на поведението  - диагностицира се, когато са налице всички критерии за хиперкинетично разстройство и всички критерии за поведенческо разстройство (F91)

Използвам много билки за чая на децата. Идеята е, че сами ги берем - дори е разтоварващо. децата познават вече лайката и липата, различават ги по аромата. Една много малка щипчица корени от валериан веднъж седмично върши чудесна работа.
Мама Галя, от скоро Преси се дърпа и врещи, налита на бой по мен. Добрата страна на кошмара, е че се упражнява да изтласква въздуха през устата и това доста помага за говоренето. И винаги търсим публика. Като пишеш за зодия близнаци се сещам за сестра ми като беше малка. С часове лежеше като вцепенена когато "пееше своята песен на протеста". Не издаваше нито звук, не реагираше на нищо. Уникален инат беше.
При Вики това мина когато беше на около година и половина - такова виене, пищене и блъскане по количката беше, че ходенето по улиците беше голям кошмар.
За дефицита на внимание искам да попитам - как се отчита при едно тригодишно дете? На децата бързо им доскучава. То на мен като възрастен като не ми е интересно...
Понякога си мисля, че прекалявам като непрекъснато се вглеждам в тях и търся под вола теле.

Теа, достатъчно изчерпателна си в писаното - благодаря! Всичко, което пишеш отговаря на това, което става и ставаше със сина ни. Тези фактори, които определят тази диагноза са налице, и винаги са били. Всичко е точно и ясно. А това за дефицит на концентрация при 3 годишно дете- много лесно ще го разбереш като го наблюдаваш, и му дадеш да се занимава с игра, която изисква да се действа бавно и да се мисли - подреждане на фигура от гланцови фигурки (изрязваш фигурки от гланцово блокче, и го караш да реди, това което той иска, дали дълго време се заиграва с една игра и е постоянен и т.н).

И аз скоро се замислих над тази диагноза-хиперактивност с липса на концентрация.Става дума за Лъчезар.В нета някъде имаше примерни симптоми и ако детето ни отговаря на 6 от тях може и да се замислим над тази диагноза,е Лъчи отговаряше на 11 а те бяха 12 ако не се лъжа.Но търсейки оправдание за поведението му и евентуални специалисти които да поставят диагнозата той в понеделник на 11-ти ме убеди че трябва да побързам 

На него май не само концентрация му липсва ами и инстинкт за самосъхранение.Метна се от 1.5 височина с главата надолу и естествено получи комоцио.Пързалка бе,това беше само една пързалка.Не искам да описвам изживяванията си докато излязат снимките и разберем че не си е пръснал черепа.Но на другия ден понеже сме със сътресение и трябва да не тичаме и да не дивеем предприехме разходка и отидохме на едно кафе с ниски люлки и ниска катерушка и никакви деца които да го вдъхновяват.Да ама не 2 часа всичко беше точно и се люля и си игра кротко,но.... в един момент пак ме помоли да го залюлея и аз го направих лекичко естествено и се обръщам,правя крачка и чуват яко ТУП.Обръщам се и виждам Лъчи проснат на земята по гръб и ново комоцио,ново сътресение.Не знам още къде се намирам след тези инциденти и мъките в болницата които изживя,но май ми е време да се разтичам и да се опитам да направя нещо по въпроса докато не се е убил.Пропуснах да спомена и инцидента в София като изскочи на пътя и колата спря на 2 см от дупето му-балона си гонел човека бе какво толкова 

Та ето тези преживявания и подобни които ни се случват редовно за да не губя ритъма  плюс всички останали симптоми които Теа е описала ме карат да си мисля че май май ще трябва да търсим специалисти и ние 

п.п Ако някой не е виждал Роки на 5 години след боксов мач да ми се обади да му пратя снимки 

Вики дълго може да стои само пред телевизора - тогава кротува. Иначе всичко прави набързо - движи се когато се храни, върти се и шава непрекъснато, много е креслив и шумен. Речевото му развитие е изпреварващо, изобщо от бебе е с изпреварващо развитие. Подскачаше като пружина и разби кошарата. С пластелина, водата и пясъка е кротък - заиграва се. Непрекъснто говори, познава всички съседи и ги разпитва къде отиват, какво носят. За него е много важно да е център на внимание и общо взето успява по един или друг начин. За разлика от него братче близначе е като невидим понякога.