Слънчоглед, не сме пробвали когато беше малък и сега ни е още по-трудно. Не иска да остане сам и това си, не иска да пробва. Уж казва да, ще пробвам, но не го прави.
- Публикувана: 13 юни 2007, 14:38 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2023, 09:09 ч.
Проблеми малки и големи с нашите деца
Момичета, а консултация с психолог правили ли сте? Може би би могъл да помогне, явно децата се страхуват, може да се страхуват от изоставяне. Ние си мислим, че са големи и че нямат причина, но те? Моята иска да остава сама поне за малко, самостоятелна е, но ако сме заедно навън има страх да не ме изгуби, въпреки, че се отделя с колелото и съм обикаляла да я търся, а тя се прибрала у дома.
П@нди, страха от тъмното го преодоляваме пак малко по малко като се сблъскваме с него, т.е. понякога целенасочено сме излизали като се стъмни - зимно време около 21 часа и се разхождаме по улиците. Обяснявам, че тъмното не е страшно само по себе си, навън има още хора, младежите тогава излизат и това му е забавно дори. Но обяснявам, че страшното е повече когато не знаеш къде и как да ходиш в тъмно, а и не само. Аз казвам, че в гората и по светло сама не бих тръгнала. Трябва говорене заедно с пробване, а за духовете най-вероятно има някаква причина от къде е дошло това, ние за духове например дори не сме чули 
.
При нас да, има страх от изоставяне, може и да изчакам още малко и да опитам да говоря с психолог, но най-вероятно трябва да пробвам с такива, които са по-специализирани в осиновителните проблеми. Иначе съм пробвала, но ефекта беше обратен, още повече не иска да остава сам без мен някъде.
. При нас да, има страх от изоставяне, може и да изчакам още малко и да опитам да говоря с психолог, но най-вероятно трябва да пробвам с такива, които са по-специализирани в осиновителните проблеми. Иначе съм пробвала, но ефекта беше обратен, още повече не иска да остава сам без мен някъде.