Проблеми малки и големи с нашите деца

Стейси, и при нас вечер преди ядене и спане е най-големият екшън обикновено.
Помня, че и вие сте с куче. Имате ли някакъв напредък по отношение на него?
Нашата кротка лабрадорка отнася доста скубане. Уж нали галим и се любуваме, но това бързо прераства в един хм...дружелюбен тормоз. И с едно наше приятелче се държи по същия начин. Вчера даже се целуваха двамата по бузките, но днес пак трябваше да отървавам другото дете от "ласките" на сина си.
И понеже и с мен се държи така и от време на време с татко си , вече си мисля, че това му е начинът да покаже близост и привързаност.
Но определено скубането е проблем за решаване. Онзи ден на площадката си позволи това с едно дете и последва толкова остра реакция от страна на родителите, че за малко щяхме да си отнесем боя. Не всеки е толкова толерантен към грубости спрямо децата му, нищо, че в случая става въпрос за дете на годинка и нещо и повечето хора не го правят на въпрос.
Прочетох книгата и е наистина много полезна. Но ще трябва малко самодисциплина от наша страна.

Съжалявам,че ще го напиша, но ако на площадката, където ходя има дете, колкото и да е малко, което системно скубе, щипе, удря или хапе другите деца хич няма да си водя детето там. Също и ако моето дете прави това, просто няма да го събирам с други деца, докато не преодолеем проблема.

Добре, но как да преодолее проблема, ако стои сам вкъщи и го няма изкушението? Как ще разбера, че го е преодолял?
Следобед ще се видим с психолозите от п групата за взаимопомощ и ще поставя въпроса.
Аз все си мисля, че като попадне на други деца като него и като го поохапят и оскубят, ще схване и ще спре. Но...може и само така да си мисля. Вкъщи като му дръпна косата да разбере, че боли, ми се усмихва...

Събирането с други деца на този етап ще доведе до постепенното им отдръпване или ще го постави в ситуация, в която по-голяма дете ще си върне и тогава ще стане страшно. Ако Вашето дете е системно тормозено от друго дете на площадката, колкото и малко да е другото дете, колкото и да не разбира, дали ще сте ок? Може би просто изпробва нещо или има нужда от по-голямо пространство, или просто не е готово за социализация.
Пак казвам,ако е моето дете не бих го оставила да удря, хапе или скубе други деца. Ще свикне, че така ще получава каквото иска докато не се намери някой сериозно да отвърне. А и другите деца не са виновни с нищо, за да търпят. Поне аз не бих търпяла. И да, едното ми дете мина през много дълга и тежка адаптация, включително с агресия у дома към мен и баба си. За щастие навън избягваше децата или не ги отразяваше, изобщо не умееше да се защитава - бутали са я по-големите, вземали са й играчката от ръцете по-малките деца. В училище за очна да отговаря с удряне на обиди и провокации и все тя беше виновна, а другите невинни. Завършва четвърти клас и често се оплаква от съученик, който е 3-4 пъти по-едър от нея, че я спъва и бута. Е, не ми е приятно. Ама хич не ми е приятно.
Мисълта ми е, че ако сега позволим на дете да бъде агресор или жертва, за вбъдеще берем плодовете на това си решение и няма да ни харесат.

Аз не му позволявам да прави тези неща, но се случва. Още повече, не мисля, че го насърчавам. Него също го скубят и блъскат от време на време. Далеч не сме единствените "агресори" на площадката.
Всичко, което ме съветваш МамаРу, не знам как ще се приложи, ако детето ходи на ясла. Всички, на които децата им хапят, ги спират от ясла ли?
Не мисля, че дрямането вкъщи и самотните разходки биха помогнали, даже биха задълбочили проблема. Толкова енергия за изразходване има, че остава и да се клюфнем по цял ден вкъщи. За това, че му е рано за социализация също не мога да се съглася. Но ще питам психолозите. Започвам да разбирам донякъде, защо няма много активност в тази тема.
Все пак благодаря.

Извинявай, ако съм била по-рязка. Не казвам да дремете вкъщи, но децата наистина под три години трудно общуват с други деца, те просто нямат тази необходимост. Освен това площадки и места с много деца и шум натоварват нервната им системата, която още е в процес на оформяне и бързо се претоварват. Опитай да водиш детето навън без много деца наоколо. Може за компания да си с още една майка е толкова. Мога само да предполагам, че детето ти така ще е по-спокойно. Другото, което мога да кажа е, че част от децата са агресивни в периода преди проговарянето, защото не могат да кажат какво искат или чувстват и след проговарянето проблемът отшумява. При дъщеря ми наистина отшумя след като вече можеше да се изразява. Друг повод за агресия е ревност или съперничество - ако детето възприема друго дете като заплаха за мястото си в семейството/ сърцето на родителя. Ако детето е бутано, скубано и удряно на площадката от други деца то ще възприеме този тип поведение за норма и ще го прави и то. В яслата не биха оставили децата да се скубят и хапят без никакви последствия. Както ще има оплаквания от страна на родителите, чиито деца да пострадали, така и ще има сигнали от персонала към родителите на по-буйните деца. Дори знам за случаи, когато по-агресивни деца са били гонени буквално от ясла/ градина - родителят настойчиво е молен и притискан да не води детето. В яслите и градините такива деца като първа мярка се слагат за известно време на столчето. В градините учителката привиква детето, дава му някаква задача край нея, разговаря с него...
Това, което аз бих направила в твоя случай:
- не водя детето на пълна с деца площадка
- извеждам от площадката, ако детето ми проявява някаква агресия или е обект на такава (има други деца наоколо, които скубят, бутат...)
- говоря на детето за правилата - че не се бием, скубим, блъскаме и следя плътно как се държи. Предварително обяснявам, че ако прави така ще си тръгнем и наистина си тръгваме.
Относно социализацията, за която има мнооого време:
- извеждам на разходка на широки открити пространства, например парк, където да може да тича, да кара балансбайк или тротинетка, да питаме топка и подобни.
- Намираме си компания от 1-2 максимум дечица, с които се разбира и движим с тях, но не винаги.
Консултация с психолог или специалист по детско развитие никога не е излишна, така че можеш да си я направиш, разбира се.

И ти извинявай. Просто малко не ми се ще  да си представям детето ни като бъдещ агресор, но самият факт, че поставям въпроса на обсъждане значи, това ме притеснява доста.
Психоложките ми предложиха на първо време да му отвличам вниманието като започне да закача други деца и да сме в по-тесен кръг от деца, за да мога да го контролирам, а ако и това не помага,  да го дръпна настрана или да си ходим. Това за яслите и детските градини го споменаха, че са виждали много жалби от родители. Така че, ще се опитваме да изчистим проблема, докато е време.
Благодаря и на теб за идеите. Аз доскоро и сама не исках да се бутаме на площадки, на които е пренаселено. И като цяло гледам да има такива съоражения, които да са по-безопасни за него. Тротинетки и неща от сорта той още не може да кара, но като ги види в парка винаги се пробва да се качи. Много е бърз и пъргав и все му е интересно при по-големите. Влияе се и иска да участва. Явно проблемът е, че иска да се социализира, но поне вербално не може и се опитва да привлича вниманието със дърпане и скубане.
Онзи ден като ни заплаши гневния татко на друго дете как ще ни бие два шамара, малкият сам усети, че става екшън и набързо се присламчи към мен. След това нямаше следващи скубания...за деня. Мисля, че ако бяхме отишли там без компания, щяхме логично да си тръгнем, въпреки, че всички майки и баби на площадката тръгнаха да защитават нас, а не семейството, което си пиеше кафето на барчето, очаквайки децата им сами да се гледат.

Дали едно дете ще израсне агресор или жертва зависи от много неща и в доста малка степен от нас. Никой родител не иска нито едното, нито другото за детето си, обаче и да се оставят децата сами да се оправят в малка възраст също не е правилно. Децата са адски сензитивни и усещат това, което на нас не влияе и не забелязваме винаги. Но те не умеят да обясняват емоциите си да ги назовават, не търпят разочарования, не умеят да изчакват. Трябва да бъдат научени на това.
Когато синът ми беше на 1г ходехме рано сутрин в парка на една конкретна площадка. Понякога идваше по някое дете. Като се затопли след 10 нахлуваше една група деца от близка детска градина. Нахлуваха с викове и блъскане по стълбичката към общо три пързалки. Грубо се блъскаха едно друго, включително и сина ми, и друго дете, ако има на площадката в това време. Учителките нито веднъж не видях да правят опит да въдворят ред, да ги учат да се изчакват, да им кажат да внимават с по-малките деца. И ставаше така, че с други майки на бебоци се изнасяхме щом нахлуеха хуните Атилови от детската градина. Може би трябваше да направим ние забележка на госпожите, ама не го направихме.
Днес никой не учи децата на елементарни обноски и поведение. Същото се пренася и в класната стая, и в училищната лавка.
И все пак отнякъде трябва да се започне.
Това, което мен ме поставя нащрек (личен опит не само с моето дете) от споделянето в предишен пост е дяволитото изражение на детето докато го прави. Сякаш разбира и нарочно го прави - за внимание, за реакция, сякаш нещо търси, провокира. Ако наистина правилно съм разбрала, този поглед предвещава трудно овладяване на ситуацията, заредете се с търпение. И говорете, обяснявайте кое е правилно, кое не, защо не бива да се прави. Въвеждайте правила и граници - "ако удариш/ ухапеш си тръгваме". След няколко тръгвания така започват да се усещат.
Аз бях забелязала, че дъщеря ми не търпи повече от 3-4 деца на затворена площадка (оградена), затова я извеждах от площадка като се съберат повече деца или директно я водех зад съседен блок, където площадката беше голяма поляна, на която търчаха и викаха поне 20-30 деца, но моето дете се чувстваше добре. Или ходехме в парка пак по същата причина - пространството и липсата на ограда на площадките там.
Всяко дете е различно, но правилото е, че малките деца под три години нямат толкова нужда от компания и социализация, отколкото от спокойна и контролирана/ сигурна среда, предвидимост, режим, защото това им дава чувство за сигурност в огромния и шумен свят.

Mama Ru, съгласна съм с почти всичко написано от теб, но тъй като за пореден път споменаваш "дяволитото погледче" и колко предвещава нещо, ще си позволя да споделя моето мнение. Аз пък мисля, че когато е правено по този начин (в никакъв случай не е оправдано и не трябва да го оставим без реакция), но това по-скоро говори за доста добър контрол над себе си. Този тип опити да впечатлиш, да си забелязан или каквото и да е, мисля че все пак са по-лесното за овладяване, ако има навременна и адекватна реакция. По-страшното и сложното според мен поне е когато детето го прави защото не се овладява, защото има нещо което го гневи, защото има причина да не се чувства добре. Тогава най-сложното ако не успеем да разберем точно какво го кара да се чувства зле или другия вариант, когато пък ситуацията си ни устройва и не искаме да я променяме - какво ли да кажа за пример, липса на внимание в къщи, ангажирани родители или още по-лошо ... подобен пример на агресия в къщи. Затова наистина си мисля, че основното наистина е това, както каза и ти ... да следим за емоциите, чувствата на детето, какво го напряга, какво не и да му осигурим да расте в подходящата за него среда. Тази основа като дете дай Боже да спомогне да намали риска от това да стане агресор. В този случай, ако реално с този поглед то се опитва да привлече вниманието с тези си действия, по-скоро аз си мисля, че когато са в къщи насаме трябва да си говорят много за това как вниманието може да се привлича и по други начини, може просто да се заяви, може да го получи и по-хубав начин, а на самата площадка действително да не се позволява чрез дърпане в страни от децата и да се прекратява контакт с деца веднага щом започне да го прави. Специално аз от опит мога да кажа, че моето дете също когато искаше близост не знаеше как да си иска и това създаваше проблеми - не точно същите като тук обсъжданите, но ..., след говорене сега вече започна да си казва "гушка ми се" и мисля, че нещата са по-различни.

Хмм, моите наблюдения са, че тези неща не ги прави от изнервеност, още по-малко от липса на внимание. По-скоро скубе и дърпа някой, който му е интересен. Мен конкретно ме скубе най-често, когато има пълното ми внимание: например - гушнала съм го и го гледам в очите. Реакцията му точно в този момент ми напомня на коте, което те драска, когато се втренчиш в него. Може да усеща някаква напрегнатост в погледа ми, знам ли. Ама то като знаеш, че следва нещо такова, без да искаш се напрягаш.
Разбирам аз да си чопля телефона и той да дойде да ме ухапе, за да му обърна внимание, но не е такъв случая.
Освен това той много добре умее и да бъде нежен и ласкав вече - и с мен, и с децата. Просто понякога нежностите тръгват в друга посока.

Видях, че е на година и 4 м., но не знам от колко време е с вас. Може да са някакви формирани навици, които постепенно в новата среда да се променят. Може и да е липсата на способност да се изрази предвид възрастта и след време пак да се научи, но каквото и да е, аз бих пробвала да разгадая причината, ако ще и с налучкване и с много говорене. Мисля, че децата от съвсем малки разбират учудващо много. Аз за сериозните неща говоря с детето си като с голям, само използвам по-опростени изрази и без сложни думи, въпреки че е доста по-голям вече, но мисля че и от малки разбират много.

Пак се включвам защото току-що прочетох нещо, което може би е доста по темата, не зная дали е истина, но от опита си подозирам, че е много възможно:
„Децата, които най-много се нуждаят от любов, ще я търсят по най-нелюбящия начин..“— Ръсел Баркли

Така е. Непрекъснато търсене на внимание от всеки и на всяка цена. Дори и да я нахокат, но пак е доволна, защото е постигнала целта. За съжаление външните хора не разбират, че всъщност детето се нуждае от позитивно внимание. Нарочат ли го веднъж да глупаво, невъзпитано, лошо от там нататък единственото внимание, което му обръщат е да на правят забележка, когато се е провинило

Аз изобщо не се съмнявам, че е така.
Даже да му се скарам за нещо, идва и се гушка в мен.

Здрасти пак, с кучетата има известно подобрение с ежедневно повтаряне, но като цяло тормозът си е гарантиран. Майка ми каза, че ние с брат ми също дълго сме тормозили кучето. Повтарям, че се гали, че е приятел и демонстрирам. Относно изразяването на любов/интерес чрез хапане и скубане съм 100% сигурна... Моят син така ми показа още по време на срещите, че не приема...дойде и ме ухапа любовно по бузата...допреди това само плачеше през цялото време. Определено смятам, че е търсене на внимание, неумел опит за общуване и най-вече чувството за власт. Не в лош смисъл. Я си представете как знаете едно копче, което ще накара мама да подскочи...е, няма ли да се изкушите да го натиснете 1000 пъти?
Всички съвети на мама Ру според мен са адекватни, контакти в по-тесен кръг, най-вече, за да можете вие спокойно да наблюдавате и реагирате. Аз и сега, когато децата са много култивирани се изнервям като се струпат с 5-6 деца....ставаш разноглед направо, нито те чуват нито те виждат. Освен това смятам, че трябва да намерите нещо, което да харесва на детето и в което да е добро....за да придобие самочувствие. За нас това е баланс колелото, дребният е виртуоз, не слиза от него и има самочувствие, а вече и каска 🙂 и ходи сега при децата да се запознава и да си показва колелото. Също мисля, от личен опит, че нашите пресилени реакции определено влошават нещата. Аз винаги при такава ситуация ги наказвам на пейката...но така и не успях да ги направя със спокоен тон, който не прелива от възмущение. Дани вие успеете, и да...ако се държи неприемливо или ще седи на пейката или ще си тръгне. Смятам, че трябва да се научат да си чакат реда на стълбичката или за люлката още от много мънички. И все пак...отново от личен опит, т.к. всичко драматизирам...не това не е драма, детето не е Хитлер и след 1000 повторения ще схване, че не трябва да го прави, а вие ще го изтърпите, защото го обичате 🙂 леле, наистина съм помъдряла за тези 9 месеца...нищо че до преди малко крещях 😆