Проблеми малки и големи с нашите деца

Здравейте,
при цялото ми старание и висене в Детската градина не можах да осъществя среща с директорката - още вчера й изпратих копие на писмото, за да е в течение на събитията със сина ми, но като че ли всички са много по-ангажирани и не желаят коментар.
Мираета, вече съм убедена в думите ти:
"...Сложното е и че в градината си имат разни вътрешни взаимоотношения, чието развитие няма как да знаеш.Питам се, дали директорката има ресурс да помоли въпросната възпитателка, да помисли какво от нейна страна би могло да се направи, или би предпочела да не се раздухва въпроса."
Не искам да водя война, най-вече защото съм сигурна, че ще е в ущърб на детето ми. Но и со благо и со кротце пак май не се получава - а не искам да си самовнушавам, че вече е белязан.
Ами ако детето ми започне да бъде местено от група в група, или, не дай Боже - в друга ДГ, после от училище в училище - повод винаги може да се намери?...
Трябва да съм закрилник на детето ми; вече започвам да се страхувам какви биха били последствията, ако отстоявам позиции...
Деца-индиго? Не знам...
Знам само, че  всичко това оставя следа в душата му и с всяка изминала сутрин оставям едно по-плахо и несигурно, а не моето - жизнерадостното  дете, в ДГ.

На пъро време това намерих за индиговите деца.Препоръчваха ми и книга преди доста време, но на мен нещо не ми се четеше.
http://www.dar-center.com/article/?article=170

Ами_Д, ако наистина всичко това е опит да те омаломощят, за да "клекнеш" на техния вариант, а не чиста проба неглижиране на професионалните задължения, ще ти предложа нещо в скоро време.

Интересува ме едно: Във всяка ОДЗ нейде в началото на учебната година се провеждат родителските срещи. При вас имаше ли? Там четоха ли ви разни нещица за какво заляга в плана на въпросната - като интеграция на деца от ромски произход, деца с по-особен статут, с увреждания и т.н.? Това е извън наредбата за вътрешния ред на ОДЗ-то. Ако е така, помоли да хвърлиш един поглед.
Но и дори да няма или да ти го откажат, мисля че на едно официално писмо от сдружение, пък макар и незнайно, ще бъде прието по-сериозно.

Отдавна при такива епизоди съм си мислела за някаква образователна дейност по ОДЗ-тата, да, предимно за възпитателите, защото ако са педагози - би трябвало да са наясно поне отчасти със спецификата при осиновените деца. При положение, че са осведомени от родителите, че детето е осиновено, а това обикновено (поне при мен) се прави с цел да се вземат предвид някои фактори, например:
1. Различни дефицити - за да се има предвид частичното "забавяне", а не да избързват с оценки за нисък IQ тест
2. Евентуални смущения в комуникацията
3. Евентуални остри реакции при раздяла с майката
4. Странни и необичайни навици на детето при хранене, спане или в различно от спокойното емоционално състояние... и т.н

За да ги имат предвид и без да изисквам специално отношение и грижи, най-малкото да не се правят неуместни забележки, да не затормозяват детето със забрани и наказания за действия или бездействия, които не са въпрос на дисциплина или желание, а произхождат от конкретна и основателна причина.
Единственото "особено", от което имат нужда тези деца е разбиране и време. Също както и другите, разбира се, в това спор няма, но сравненията в някои случаи са подходящи само за хора, които не са наясно с детайлите. Педагога в ОДЗ, би трябвало да е нещо повече от "леля, която наглежда децата".

Все пак, нека опитаме с добро. Може и да проработи. Но да си знаеш, Ами_Д, имаш подкрепа.

Ami _D,  като човек ,който познава детските градини отвътре ще ти кажа следното.Много трудно ще постигнеш това, което желаеш за детето си в същата ДГ. Премести го.Няма да го подмятат от градина на градина и от група в група, не се тревожи. Само се постарай, ако е възможно, да подбереш новато . Проучи учителките най-вече. И не казвай , че е осиновен.
Ако е невъзможно преместване, тогава другите варианти, които са ти предложени. Аз така бих постъпила.

Късмет! 

Дар, започвам да мисля, че двата варианта се размиват - опита да се предам от една страна;от друга - да се улесни  дейността им в групата - се пак групата беше представена едва ли не "стерилна" по отношение  наличността на деца. На родителската среща подобни "наболели" въпроси не се засягат; все едно, че те реално не съществуват ( май само ние сме от по-различно естество).
Естествено би било желанието им всичко да е безпроблемно, но действителността не е такава - пак повтарям, че всяко дете е индивидуалност и към всяко би трябвало да има адекватен подход.
Колкото до предположението и предложението на Дарена :"Много трудно ще постигнеш това, което желаеш за детето си в същата ДГ. Премести го.", ми е трудно дори да го мисля в момента.
След 6-месечен престой в къщи, последващ идването на сина ми в НЕГОВИЯ ДОМ, у нас, започна посещение в Частна Детска градина. Поради отдалеченост, и не на последно място и по финансови причини, след надпревара в е-нет класирането, успяхме на трето класиране да влезем точно в тази ДГ; половин година беше в основната сграда на ДГ с нови непознати деца.
От 1-ви септември чинно започнахме пак там, но на 1-ви октомври се оказа, че трябва да е преместен във възрастовата му група - в друга сграда и с нови деца.
Навсякъде имаше "необяснима" за тях неприспособимост: ръкавите на блузата му бяха мокри, дъвчейки ги от притеснение; не заспива следобяд или за разлика от останалите са буди стряскащо се след 10 минути сън-унес. Явно беше притеснението му дали ще дойда да го взема от това ново място и защо тук не е с приятелите си?....и т.н.
А да проуча предварително възпитателките, ми се струва абсурдно невъзможно.
Както и това - да крия, че е осиновен.
Винаги съм търсела съпричастност чрез споделянето,  на странните му понякога прояви и поведение; Обявявала съм отсъствието му , когато имаме среща със социалните, тъй като след тези срещи и вероятно несъзнателното пробуждане на стари спомени, го правеха възбудим, дори се напикаваше, и т.н., и т.н.
И понеже вече  прекалявам с търпимостта ви от дългите ми постове, ще кажа, че не се срамувам от това, че синът ми е осиновен, не желая да расте в лъжа или комплексиран от този факт.
Ще се опитам да го възпитам като толерантен към всички младеж, който да не се чувства в никакъв случай аутсайдер или неудачник в живота.
Опитвам се - Бог да ми помага.
И на всечки вас.

Не че с нещо ще ти помогна с този ми въпрос, ама кой е възпитател в тази ДГ, доктор Менгеле???
Как е възможно дете да си дъвче ръкавите и лелката да не вдене, че детето е притеснено, уплашено, има нужда от утеха.... Лошото е, че със скандали и разправии нищо няма да се получи. Но пък и с толерантност към дебилни, безчувствени кретенки също.
Според мен просто ги мързи и това ескалира в злоба и агресия към детето ти
Ох, незнам... кураж мила! Детето ти е прекрасно!

Ами_Д , само като предложение
Ако му потърсиш другарче в групата, дете с което да контактуватеи звън средата на градината, така той може да се чувства по уверен, когато има приятелче.
Ние не сме имали проблеми нито в яслата, нито сега в градината, Светослав си е доста социален и направо си е наперен, обаче в неговата група има още едно осиновено детенце, което трудно се адаптираше и даже отиваше към агресия.
Родителите му непрекъснато търсеха лични контакти с останалите дечица и с нас, канеха ни в къщи, излизахме из парка семейно. Детето прогресира в контактите и се адаптира. Сега си е спокоен в градината.

Аз също съм дълбоко възмутена от тези "педагожки".
Това ли са оплакванията - че си дъвче ръкавите, стряска се на сън и т.н.?  Ами че в нашата група имаше дете (растящо с БР), което целеше другите с храна по време на обяд. Друго се напишква и даже на... на 4 години. Не знам в коя църква свещ да запаля за истинските професионалисти, на които попаднах в най-невзрачната на пръв поглед детска градина в квартала. Моят син въобще не искаше да заспива, те го научиха отново да спи на обяд. Ядеше си ъгълчетата на завивките - постепенно отвикна. Все още му се случва да се напишква по време на сън. Говори непрестанно, гризе си ноктите, веднъж ми се оплакаха, че е инициатор 4 момчета да влизат да пишкат заедно в тоалетната и да си пишкат по краката... да продължавам ли? Любимец е в групата и цялата детска градина го познава.
На госпожите казах, че е осиновен и никой друг не разбра, дори лелята не знае. За 2 г. и половина досега само веднъж е ставало въпрос за това когато беше започнал да рисува само в черно и червено и просто ми обърнаха внимание, че това е знак за безпокойство. Лелята ни е серт - сутрин й се иска никое дете да не доведат и като започнат да прииждат лошо й става, ама няма къде да ходи. 
Не знам,  моля се с теб нещата да се оправят! Дано си спомнят нещо от това, което са учили за да станат детски учителки!

реших да споделя нещо с вас, колко съм права не знам но все пак, та моето дете е родено януари и вече е на 4, по-скоро почти на 5, осиновено е на 6м., в другите темички писах че никога не сме крили този факт от него, сега обаче неговите въпроси стават повече, може би това е просто защото сега осъзнава това по своя си все още детски начин. Пиша всичко това  защото така може би ще изясня картинката на проблема. До миналата есен за него се грижеше една жена, която цял живот е била учител в детска градина, и мога да кажа учител с главни букви, тя си остана част от нашето семейство и една от бабите за Боби, все пак той трябваше да тръгне на градина. Пуснахме го обаче във втора група а не в първа, дедето е много будно и умно/ нали е на мама юначето/ преценихме че в първа група няма да му е интересно, дали сбърках не знам, но не искам да се връщам назад. Тогава установихме, че е най - малкия, е разбира се някои деца са по-големи от него с месец, други с година и това оказва влияние. Питахме госпожите дали подхода ни е бил прав, те казаха че не е проблем и детето ще навакса, благодарна съм им защото там той научи много други неща и това е нормално, но пък децата не го приеха добре. Пропуснах да кажа, че не информирахме учителките за това, че детето е осиновено, но пък мисля че те знаят, от друга страна ако се изкажа по - меко не е любимец на учителките. И ето вече една година след това, Боби ходи с  желание на градина, доста е разсеян, което му създава проблеми, но от два дни първо едната учителка заяви, че няма проблем с дисциплината, но пък да си помислим дали не е добре да не го пращаме догодина в предучилищна група, после другата госпожа снощи каза, че имал проблем с дисциплината /кое от двете е вярно /, но че не е за тази група. А той се справя, смея да кажа доста добре с ученето на резлични песнички, стихчета, английския също добре му върви. В къщи прави упражненията,  но тъй като е доста разсеян става по-бавничко. Питам се как да постъпя, не мисля че е редно да местя детето защото това ще го травмира, от друга страна той изживява своя си труден период, защото всеки ден говори за осиновяването. Аз може би съм по-кротка по характер и може би сбърках като не заявих, категорично че детето няма да се мести и е добре както полагаме усилия в къщи да срещнем разбиране и в градината, колкото и да не ни харесват, знам ли. Нали все пак няма дете което не може да пише пък дори моториката на ръката му да не е толкова раздвижена.
Извинете ме за дългия пост, просто имах нужда да споделя с някого.

Има си няколко страни, сподред мен. Едната - ситуацията го учи да се бори и да побеждава. На серивлност и на всичко друго, необходимо му за оцеляване в нашия свят. Мисля, че детето трябва да научи тези уроци, да се научи да се харесва, да играе според правилата, за да избягва проблеми, да ги заобикаля. Другата - учейки това трябва да се научи да отстоява себе си, да изразява своята същност, за се бори за правото си да бъде уникален и да научи останалите, че трябва да зачитат това му право.
най-гадния вариант - да избере за себе си пътя на аутсайдера, на палавника, на човека, който все трабва да наваксва, да му помага някой.
Странно е да се разсъждава по този начин за едно 5-годишно човече, но нашите деца живеят в друго време, те растат многог по-бързо от нас, израстват много повече от нас. Ние нямаме шанс да догоним тяхното развитие, да разберем тяхното време. Те са родени в 21 век и само можем да се надяваме, че нещичко можем да научим от тях.
Изобщо май не съм по темата. Вики се бори за сворто място в групата, където е в идентична ситуация. Случи на нескопосана учителка, и на леля скандалжийка, мина през всички кръгове на ада. Търгнах миналата година да сменям градина. И се спрях. Оставих го сам да се справи. Бях до него, но той сам стихна до лелката, дето го овързваше с тксо. Не зная какво я прави, ама я върти на пръста си. Не, че не е наказан по принцип, но голямо другарство си имат.
А за изоставането с материала. На теория е по-добре детето да е с малко по-големи деца, обае си зависи от детето - от това, което сме учили като тип холеричен, или екстравертно или интровертно дете. Подхода към детето от страна на учителките е един и същ, но може да се "открие" на похвали ли реагира по-добре, или на санкции. Да се подскаже на учителката, особено на тази, която има проблем с дисциплината дали да го хвали или да наказва. Да се дозират и редуват похвала и наказание. Работи и идеята, че точно тази учителка тио е приятелка, че харесваш нещо у нея /напр. нежен глас, усмивка/ - нещо позитивно, което да накара детето да се опита да я хареса.
Ужасно дълго стана.

kali 7, извинявай че с намесвам без да съм от вашия подфорум, но попаднах на постинга ти.
Не го пускай по-рано дори и да супер будно дете и да се справя с ученето.
И аз бях в дилема дали да пусна момченцето си по-рано в предучилищна и после училище, защото е доста умен.
Радвам се, че се отказах и си тръгна с набора. И съм доволна от избора си още повече че ходи на езикова школа с предния набор и имам почва за сравнение.
Може и да са интелектуално надарени и узрели за наука, но чисто психически не са - 1 година си е 1 година.
Успех!

Каква една година - моят син е роден на 11 декември, до януари са месец, месец и нещо. Нещо сбъркано има в тази система - 31 декември да определя кой с коя група да е в детската и кога да тръгва на училище. Това според мен - би трябвало деленето да е примерно до септември, понеже моя очевидно е доста по-назад от другите в групата, особено децата, родени в началото на годината. Това за съжаление до момента не го стимулираше, а му действаше точно наопаки. Дано се промени преди да тръгне на училище, че ще е мъчение.

фоксче, и моето детенце е родено на 14 декември.Много мислих за това дали да не го дам със следващият набор първи клас. Сега е предучилищна. Много се промени в положителна посока. Много голямо значение имат учителките в детската. Ние бяхме в една детска, която нанасяше само поражения и на нищо не ги учеше.Чак си мислех, че детето ми не е в ред. Въпреки многото местения и след много мислене- за и против, го преместих в предучилищна в училище, но предварително проучих нещата. Сега сме много доволни и аз , и той.   
Не се тревожи- наваксват много бързо.

darena,  и ние обсъждаме вариантите освен предучилищтната в градината да изкараме и предучилищната в училище. По скоро се притеснявам да не му се отрази неблагоприятно на психиката това, че ще изостане един вид от другрчетата си, те и сега го подиграват че е бебе, макар че както и на нас, така и на него прави впечатление че някои от децата не могат все още да говорят по-скоро говорят по бебешки, но всяко дете е индивидуално. Проблем е разсеяноста му, но си мисля, че ще е разсеян и на 6 и на 7 и на 8г. Е ние ще работим и в къщи - купихме книжките по които се упражняват в градината.

kalina@ наистина идеята беше, че за него е по-добре да е с по-големи деца, първо самият той комуникира по-добре с малко по-големите деца, по-интересно му е. А за системата от похвали именно от учителката, която казва че има проблем с поведението си права, но тя просто няма този подход, как да ти кажа миналата година беше първата седмица - отиваме вечерта да го приберем - децата са навън, бяха останали четири дечица - оказа се, че е загубила двете и не знаеше къде са, е и едно от загубените дечица беше моето, тъкмо бях побесняла но трябваше да се скрам и на него за да го науча да не ходи никъде без да се обажда, в същото време госпожата си говореше с някого.

darena, Фоксче, kalina@  Dincho  благодаря ви  , макар и мненията да са различни все пак те ми помогнаха да се поуспокоя, че доста ме беше стегнала шапката, както се казва.