Проблеми малки и големи с нашите деца

Абе жена, остави детето да заспива с теб. После ще искаш да се гушкате преди заспиване, ама то няма да иска. Сега е моментът да се гушкате. Детето има да наваксва, не го лишавайте от това удоволствие. Показва вече привързаност и започва да изпитва нужда от вас, да ви се доверява. Не го изоставяйте.

Нашият дивчо разреши да го гушнем също така три месеца, след като беше дошъл в нас. После нещата се кротнаха, имаше един период, в който искаше да седи по цял ден в мен и изпадаше в истерия, когато трябваше да стана и да свърша нещо. Направо имах чувството, че въздух не ми достига, направо се задушавах. Но ми се насити и сега ме гони вечер от стаята си, защото искал да спи сам.

Колко добре те разбирам... 
Само едно не ми стана ясно. Във вашата стая ли спи или в отделна?

Ваньо и Бени заспиват сами от около месец. Ваньо беше на 2 години когато дойде при нас. 6 месеца спяхме в една стая, като от неговото легълце ме делеше една тясна пътечка. После се пренесохме и той си спеше в отделна стая, но винаги някой от нас с баща му седеше при него след приказката за лека нощ докато заспи. Не на леглото, а отстрани - на компютъра. Той има здрав сън и рядко се буди, но когато се будеше преди да дойде Албена винаги тичаше при нас и останалата част от нощта я прекарваше в нашето легло. Когато дойде Бени се почувства батко, който трябва да закриля и вече не иска да идва при нас.
Бени заспива бързо, но спи много леко и е немислимо да бъде пренасяна от едно легло в друго без да се събуди. Миналата година през почивката и тя спеше между нас с баща й (и сега май ще е така), после имаше малко неспокойствие и от нейна страна, но бързо отшумя. Палеца винаги си го е смукала при заспиване и това вече не ме притеснява. Като заспи - изваждам го внимателно. Клатенето преди сън отшумява много бавно. И до ден днешен отвреме-навреме се случва за кратко. Но тя никога не е спала сама в стая откакто е при нас - батко й е на съседното легло от самото начало.

Според мен именно този момент на оставането сами в леглото и заспиването в нашите деца отключва някои техни страхове и поне аз всяка вечер внимателно си ги наблюдавам, целувам и погалвам често докато се уверя, че са се унесли в сън. Ние сме оставили една лампа да свети до стаята им, така че хем да не им пречи на съня, хем да не са съвсем на тъмно ако се събудят през нощта.

Моят съвет е - оставяй я в легълцето си, но бъди до нея докато заспива поне известно време. Първо на креватчето, после някъде настрани в стаята. И в никакъв случай не я оставяй в пълна тъмнина сама!

    

Така мисля

Абсолютно съм съгласна. Толкова съжалявам, че не гушках и носих детето си повече, защото се страхувах да не свикне с това , а пък на гърба ми лежеше цялата домашна работа и времето все не стигаше. Пълна глупост! - сега се опитвам да я гушна, ама тя вече не искаааааа, щото била голяма . Ако имаше кой да ме бие по главата тогава, че да ми дойде акъла - нямаше да е лошо

Здравейте и благодаря за съветите.
Малко уточнение: ние спим в една стая. Проблемът е че тя иска да спи с нас( по точно с мен) и ако я оставя, после не мога да я преместя - събужда се и всичко започва отначало. А аз наистина й се радвам, че започва да се гушка в мен, но от друга стврана се страхувам, че това няма да е много полезно за нея ( да спи между нас).  Няма да е много самостоятелна, ще бъде страхлива и т.н. Може би това е някакъв преходен период и той ще отшуми сам.
Вчера пробвах да стоя през цялото време до нея, докато тя заспи на нейното креватче(детска кушетка) и мисля, че беше по-добре.
Благодаря ви още веднъж.
Поздрави,
Ирина М.

Аз ще повторя вече казаното до тук от другите мами. Но и аз съм съгласна, че детето трябва да се следва, то показва в какви периоди от живота ви заедно какви нужди има. Смученето на пръст е класически пример за опит от страна на детето да се справи с безспокойството и несигурността. Ако се чувства затищена и сигурна, когато спите заедно, не й отказвай. Ще дойде време, когато това изобщо няма да й се нрави и ще си заспива сама. Това няма никакво отношение съм самостоятелността, а към изграждане на усещането за защитеност и сигурност у детето. Казвам го от опита, който имам с моята дъщеря. Когато усети, че в живота й има стабилна и непроменяема величина, когато усети че си е у дома, престана да се клати и да си лапа пръстите. Това се случи на четвъртата седмица. При вас може да отнеме повече време, всяко дете е различно. Но физическата близост помежду ви е много важен фактор, по важен от дисциплина, самостоятелности т.н.

А ние с баща й понякога тоооолкова искаме мъничето да спи при нас, ама не... Не й е комфортно въобще. Върти се като шугава и като се намести върху някой от нас се разбужда и иска в креватчето...

Не се тревожи! Никола осиновихме в края на 7мия му месец и от тогава на практика 2, 3 месеца живя върху мен. В смисъл от сутрин до вечер висеше в една торба (слинг), за да сме близо един до друг. Само нощно време си спеше в неговото легло до нашето. После на годинка без никакъв проблем си го преместихме в отделна стая, нито е станал страхлив нито нищо... даже напротив прекалено е намахан и аз умирам от ужас като ми се отдалечи в някоя градинка.

Ирина, децата имат нужда от докосване, прегръщане и целуване, нашите имат нужда 100 пъти повече от останалите.  Въобще не се спирай, особено ако ти иде отвътре 

Светослав е на 6 години и спи с нас, по точно или с мене или с баща си , но не желае да спи сам.
Иначе изобщо не е страхлив, най контактното дете е в градината и изобщо е много самостоателен.
Позволяваме му да спи с нас, защото и на нас ни е приятно, въпреки че доста ритници отнасям

да се разпиша пак. окуражете ме, да спра да си тормозя детето.
днес не го тормозих, но предните два дни. . .
причината- смучене на пръсти / доста често, вече съм споменавала/
два дни го държах с ръкавичка- първия ден до обяд, следващия- цял ден, че се и пробвах вечерта, ама хич не ми се получи / щеше да се пръсне от плач и не можах това да го понеса/
защо се юрнах да го превъзпитавам тъй скоро?!
позвъних на стоматоложката ми, която е със специалност детска стоматология, та тя рече- смукането е фатално- изтъняват пръстите и е възможно да се деформира горната кост на челюстта, оправянето и после е кошмарно за децата, а и не винаги се получава, отсече, че трябва да го отуча от тоз навик и че ще се консултира допълнително с една ортодонтка и ще звънне пак / не се е обадила, утре ще я търся/.
биберона го ползва като чесалка за зъби / т.е. една от играчките му/ и няма начин да заспи с него.
опитвам непрекъснато да му вадя пръстите от устата и почти успявам, обаче един час преди сън и преди самото заспиване изваждането на пръстите от устата води до хистеричен рев
оплаках се  / другите ни проблеми са бели кахъри и май я караме към свикване един с друг/

Спри да тормозиш детето, бе жена!
Да, смукането на пръста не е хубаво. На моя единия палец е деформиран и сигурно цял живот ще остане така. НО това не е най-важното сега - обичай детето си и му се наслаждавай - това е най-важното.

Тц, не е фатално, мойта кака е красавица(имам свидетели), а го смука почти 3 години.

спрях вече бе хора!!!!
къса ми сърцето като плаче, ма нали искам да постъпя както е добре за него, все пак не съм нито доктор, нито стоматолог и затуй ги питам.

продължаваме с деликатните проби, които със сигурност няма да дадат резултат, ама нейсе. . .

 

Моят си е смукал пръстите / не пръстче, а цели три пръста!/ повече от две години.Е, има леко издадена горна челюст, но не му пречи толкова, нито зъбите му са криви.И аз да кажа, красавец е!/И аз имам свидетели!/
Независимо, че беше на по-голяма възраст и отучването от този навик беше крайно наложително, първите три-четири седмици не съм се опитвала да променя нищо, ама абсолютно нищо в навиците му!Дори и на гърне не съм го учила, показах му, той много-много не се ентусиазира и толкова!Водех си го с памперс навсякъде за ужас на бдителни лели и баби по градинките.
Пръстите си смучеше не постоянно, но винаги при заспиване, събуждане и често насън.След един месец реших да коригирам този навик.Купих от аптеката лак ,който е специален.За три дни спря да си смуче пръстите, просто се оттучи.Но аз продължих да го мажа с този лак още малко/ вече не помня колко, но поне две седмици имаше/, за да съм сигурна, че няма да си върне навика.
И така ,вече го няма този проблем.Нищо няма на пръстите, не са изтънели.

За последен път ще го напиша: Смукала съм си пръста до 2-ри или 3-ти клас!

Пръстът ми не е по-тънък и деформиран. Беше, но се оправи с времето
Имам отворена захапка, да. Леко "шъшкам". Хм, казват че е чаровно.  

Но държа да подчертая, че си изхвърлях шините за корекция на захапката. Това е всичко. Нямам психически, емоционални и здравословни проблеми вследствие на това.
Вие си решавайте, но за моите деца, това съм го сложила в торбата с белите кахъри.