Проблеми малки и големи с нашите деца

Фоксче, обадих се тази сутрин на сестрата в градината и тя ми каза, че варицелата е от 20 дни в градината и поетапно боледуват голям процент от децата. Не мога да я опазя нито на едното нито на другото място, така че да съм я водела.

Мартин е жалка гледка. Вдига по 39 градуса през 5 часа и пъпките се множат със скоростта на светлината. Лежи и пъшка (което не е характерно за него). Въздържа се геройски да не се чеше.

Фоксче, споко. Ние скоро ще направим 7 год. и ще бъдем първи клас и още не можем да броим хубаво. В градината от една година ме омайват как не ги извеждат навън да играят защото много учели.Аз от няколко месеца я уча да брои до 20 без успех. До 10 броим без проблем. Та сега съм измислила нова система . Написала съм цифрите до 20 и се учиме да ги познаваме оказва се че така и е много по лесно. Отделно така се бях вбесила на госпожите .Синът ми е учил в същата градина без да се занимавам с него. На 7 год. познаваше всички букви можеше да смята до 10 и неговите госпожи никога не са се оплаквали и не са делели децата спрямо това какво работят родителите.В тази група има 2-3 деца на едното майка му е лекарка, на другото баба му а на едното баща му е в общинския съвет. Та днес нашата ми казва как Аля била най умна от всички-майка и е лекарката.Преди време една от госпожите с която двете не се понасят откакто е тръгнала на градина я беше била. Отивам да я взема и нашата ми казва пред госпожата- Мамо госпожата ме би обръща се към нея и и казва -Аз какво ти казах че ще кажа на мама.Като започнаха едни оправдания. От тогава не са си позволявали да я бият. А относно варицелата ,на синът му му дадох една лъжица вино. Леле как се беше обринал на сутринта, имаше пъпки и на езика си но вдигна за малко температура 38. След това четох в книгата на Спок и му пълнех коритото със вода и разтворено нишесте най обикновенно. Така го оставях да стои 10 мин изтривах го и го обличах. От това пъпките го сърбяха по малко и не останаха никакви белези.
 Моята дъщеря също си цокаше пръста. Боже какво ли не опитах докато не започнах да и казвам че ще и паднат ноктите , че ще и излязат червеи от ноктите. Една вечер както режехме ноктите едно нокътче на крака и падна понеже се беше ударила. Мале какъв рев само беше. Мина време докато я успокоя и я убедя че ако не си цока пръста други нокти няма да падат. Вечерта ляга и слага ръката под възглавницата . Питам я няма ли да си смуче пръста , а тя ми отговаря че никога повече няма да го сложи в устата си и с това се приключи.

Нашия доктор за варицелата ни беше предписал една течност за мазане и едно прахче за пъпките. Облекчаваше сърбежа и предпазваше от възпаление пъпките. Ама ние бяхме единия с 10, другия с 11 пъпки. Много малко беше обрива, в едни страхотни жеги беше. Моята майка ми беше забранила да ги къпя, но аз ги оставях да цопат във водата по половин час вечер. Само не сапунисвах - мокреха се. То иначе от жегата и потенето си мислех, че ще е по-лошо.
На юначето бързо оздравяване!

Ние имаме проблем, появил се от детската градина. От няколко месеца дребния започна да говори много високо, направо вика като говори. Ужасно е просто. Предположихме, че е от общуването в детската градина и се оказахме прави. Вчера мъжът ми говорил с учителката и тя му казала, че така говорели там, за да се чували. Ама като следствие на това, детето изобщо не може да контролира силата на гласа си и направо вика като говори. Непрекъснато му правим забележки, но то наистина не се усеща. Вече ми излязоха мазоли на езика да поправям новопоявилия се диалектен говор и това викане. Вече на себе си станах досадна. Ама какво да направя, като не мога да го изместя в софийска детска градина. То не, че там говорят като аристократи, то където и да ходи, все така ще говори. Та това са ми двата проблема - диалектното произнасяне на много думи и високото говорене, то какво говорене, направо си е викане.

Кудку, да ти имам проблема. Моят мъж е гръмогласен за трима, Вики - също. И освен другото и двамата са доста бъбриви. Аз в тяхната компания трудно си меря силата на гласа. Така, че ако "има и по-зле" ти върши работа - проблема ти е решен.
А ние си имаме грозен алергичен обрия по горната част на дланите. Вики май е алергичен към сняг. Беше потресен. "Аз толкова много обичам снега" А аз като една гадна майка му напомних "ти и шикилад много обичаш" ...
"Вече не обичам толкова, повече обичам да играя със сняг". Далаверата е, че икономисваме сапун от снощи.

Да се включа и аз в темата .Моята принцеса заедно с тати е в болницата от една седмица.Вчера потвърдиха диагнозата за салмонела.Вчера и взели пак проби и казват че вече са отрицателни и утре трябва да ги изпишат.Четох някои неща за салмонелата,но не ми стана ясно може ли толкова бързо да се изчисти.Ще съм ви благодарна ако някой е минал по този път и сподели.

Иве,може и да не е точно това
ku[d]ku[d]yaka    и тука така си крещят, направо е кошмарно ,ама ще чакам май месец, като ги натирят на 24-ти от градината, че нали ще са ученици...докато си е в къщи цяло лято  да се превъзпитаме 

Дидка и аз си го помислих това,като знам какви са специалисти тук,чак ми настръхва косата  .

Поуспокоих се- вече се тревожех за себе си от това, че не ме притесняват подобни прояви (мислих си, че е прихванала викащото "говорене", поради тежкото чуване на баба и дядо, които компенсаторно говорят високо); неприлични думи: "Мамо пък еди кой си казва гъз! Ама аз така не говоря-само казвам дупе!" ; новопоявили се изрази: "Много важно! Пука ми!"...
Не се впрягам и от оплакванията на госпожите: "Днеска пак я наказахме, защото:"... е много шумна; отказва да работи в група; закача другарчетата си"...
Ама наистина не разпознавам тези явления като проблеми! Отдавам ги на детската емоционалност и спонтанност... Само си мисля: "Горките госпожи! Всичко им се поднася на степен 25!"

Да, може- горе-долу седмица е достатъчна при адекватно лечение! Споко!

Божее, сега пък и алергия към снега ли? Обърка се този свят ей!... Нищо не е каквото беше!

Ами не знам, той Бобко е прихванал от нас, че сме доста устати и двамата, та си пляска бая разговорни думи. Онзи ден баща му в колата викна на една шофьорка, която ни засече: "Патка" и тоя се обади отзад от столчето: "смотана". Май аз не съм в ред, че се ядосвамм на това, че го учат на пениса да казва "паца", пък за обидните думи не ми пука толкова. Просто явно вечер след работа викането му ми идва в повече заради умората. И другото, което искам е да го науча да говори правилен български език с ударения, където трябва и правилно изговаряне на думите, да не казва "казАх", "одиме" и "правИхме" и така нататък, пък филтъра за думи мисля, че сам ще си го изгради с порастването. Така и не успях да свикна с диалекта от тази част на България.

Иве, на мен веднъж ми се наложи да водя дребния в спешното в Русе и се изплаших, обаче да ти кажа, след като тук в София в инфекциозна ни сложиха ей така диагноза мононуклеоза и го мъчиха със системи, без да видимо зле детето, нямам много вяра на докторите. Навсякъде има и много добри и много скапани специалисти. Пиши как сте.

Кудку остави детето да се навика на воля,ще му мине  .
Колкото до специалистите знам,че навсякъде е така,но нищо не можем да направим.
Иначе ги чакам до 1 час да си дойдат,оформят болничния на мъжо и епикризата.Вече нямам търпение да си ги гушна,особено малката ми принцеса.Не съм ги виждала две седмици  .
Виждам е и навън времето май не е лошо,поне не духа и ако позволява като се приберат веднага ще я заведа на разходка.
Лек ден момичета 

ААААААААА имало и други викащи.
Добре, споко съм.

е и аз си изтървам нервите и макар че по принцип си говоря доста тихичко и аз викам Боби сега е на фаза, "като искаш послушно дете - вземи си друго", а като кажа че не искам друго дете и ще го обичам дори и да не слуша идва и ме гушка с едно подкупващо "извинявай мамо, много те обичам" друг любими израз- "ще си намеря друга майка", честно казано знам че това са само думички, знам и колко много се обичаме, но понякога направо не знам какво да кажа и затова го гушкам ....

Здравейте мами, аз като едно съвсем наскоро порастнало дете ( с изгубено детство - разводи, натравяния, линейки и т.н) искам да ви припомня някои неща от детството, които сякаш сте позабравили. За да не изглежда изказването ми поучително ще ви кажа, че го казвам не за да ви уча (повечето определено сте научили повече от мен), а за да се усмихнете и да се "сетите", именно това :
1. че ви е харесвало да сте болнички ( говоря за грип, лека кашлица , боли ви гърло-по-леки болести), защото мама и тати или бати са ви обгрижвали, имало е повече внимание, получава ли сте повече "шикилад" , "судулет" , 'бонки" ...
2. било ви е досадно, когато мама или баба пипа челото ви двайсет пъти  и се тюхка, и се вайка и само повтаря "Утре отиваме на доктор", "А, а , как лошо кашляш" ! Е, хем сте болни, хем да не кашляте ... Нужно ли е с всяка дума да ми обяснявате, колко съм зле, я по-добре ми метнете една вафличка ...
3. омръзвало ви е да ви тъпчат с такава манджа, онакава манджа, точно когато, ама изобщо не ви се яде, а тоооолкова ви се играе... И да тичат покрай вас с лъжицата. Едно е да напомниш, друго да навлизаш в личното ми игрално пространство с някаква лъжичка...
4. омръзвало ви е да ви се карат за неща, които така или иначе са се случили - разсипал си вода, счупил си цветето, изял си на мама червилото, изхвърлил си котката през терасата ... Абе, нали съм детето, нищо детско не ми е чуждо ... 
5. чудили сте се защо в някакви ситуации, които са могли да минат без никакво напрежение, се получава въпрос от конспекта с въпроси за държавен изпит в УНСС ...