Проблеми малки и големи с нашите деца

Не съм сигурна, че писанието ми е за тук, но не се сещам за друго подходящо място. Та въпросът е следният - в детската градина нещо са му разправяли на дребния преди около месец, че мама го е кърмила и той на няколко пъти го споменава вече: "Мама кърмила" (с ужасен диалектен изговор "кърмИла", от което аз полудявам, но не за това е думата). Та първия път го попитах знае ли какво е да те кърмят и му обясних, че това е, когато бебето пие мляко от циците на майка си. Казах му, ме не съм го кърмила, защото, когато е бил бебе не сме се познавали, понеже не съм го родила, той не е наясно с тези думи, но реших да карам направо. Държа да подчертая, че не съм била изненадана и стресната и реагирах напълно спокойно и на момента. Той продължи да твърди, че съм го кърмила и аз продължих да твърдя, че не съм. Обаче мъжът ми се издразни явно и каза да спра, че съм прекалявала с тези твърдения. Щял да се разправя в детската градина, че говорели на детето глупости. Ама първо, не сме им казвали, че е осиновен и второ, това са сравнително нормални разговори, не може да пазим детето от всичко, което ще му се казва и за всяко нещо да треперим, че може да не е на място. Не, че е тяхна работа дали е кърмен или не, това е друга тема, че е просташко и тъпо, но светът не е идеален.

Дребния не беше повдигал темата около месец, до снощи, когато пак каза, че съм го кърмила, аз му отговорих, че не съм го кърмила, защото, когато е бил бебе не сме се познавали, срещнали сме се по-късно. Казах и, че не всички деца ги кърмят. Обаче той си продължи да си твърди, че съм го кърмила и аз приключих въпроса.

Сега, чуденката ми не е затова, дали той осъзнава какво говори, защото съм сигурна, че не знае изобщо пълното значение на думите и не може да направи връзка, но се чудех дали все пак реагирам правилно, защото мъжът ми приема това като натякване пред детето, че не е родено от нас. Преди два дни му разказвах приказката за Бобо, защото вече проявява интерес към разказването на истории, макар и да не разбира точно за какво се говори и мъжът ми пак реагира по този начин. Честна да ви кажа, дразня му се.
Та започнах да се чудя аз ли не съм в ред. Това са единствените пъти, в които съм казвала на детето, че не е родено от мен.

Лично моето мнение е, че му е рано на детето, но вие двамата с мъж ти трябва да вземете това решение.

А за кърменето - да не учат "Мила моя мамо" в детската?

Ами не мисля, че е от песента, защото той я знае още от дома и я пее, но не пее частта с кърменето и изобщо не пее с думите, а с някакви измислени от него и за кърмене не споменава.
Ами и аз се притеснявам, че е рано, ама пък ме е страх да не изпусна момента, май това ми е проблемът.

и аз съм на мнение, че им е още рано за сериозни разговори. моята не усеща още когато трътката и е наакана, та това ще и обясня.........
а за кърменето кудку ми хрумва просто да му покажеш бебе, което го кърмят и да го оставиш него да задава въпросите. не се втелявай, няма да изпуснеш момента, то детето само ще започне да пита.

аз съм на мнение, че при всяко дете възрастта, когато трябва да се водят подобни разговори е различна и това с твърдението, че 3 години са подходяща възраст е само отправна точка, а не правило.
пробвай се да му кажеш, че не е кърмен, защото не си имала мляко, да видим какви въпроси ще задава. не става дума да го лъжеш, но това си е и самата истина в крайна сметка. после можеш да обясниш ако пита защо не си имала мляко. по малко по малко давай. предполагам информацията е прекалено драстична за малките им главички, а и всяко дете е различно. да не говорим, че сега влизат във възрастта защо. и не отговорите ги задоволяват, а ескалирането на защото.

Хващам се за мата.
Ние със съпруга ми напоследък често обсъждаме дали е дошло времето да говорим с Марина, но тя ми се вижда още малка за този разговор. Обяснявам си моето поведение и с известен страх, но наистина три години ми вижда рано.
Интересното при нас е, че на няколко пъти Марина изпада в лека истерия и крещи искам мама, аз съм до нея, но тя търси нещо друго сякаш, което мен ме хвърли в размисъл, но съпруга ми пък реагира спокойно.

Отделно истериите с къпането се засилиха още повече, вече не дава без писъци да мием и дупето и това след варицелата, при която по съвет на педиатъра не я къпахме. Вчера докато я съблека и се огледам беше претичала гола пищейки половината апартамент

Сигурно сте прави, явно преекспонирам темата в главата си. Пък то мойто е малко тъпичко още, такива сложни разговори с въпроси от негова страна не провеждаме още, само повтаря като папагал нещо, докато ние с баща му изкукуригаме тотално. Другия път мисля да обърна нещата на майтап. Аз всъщност предполагам откъде идва аналогията с кърменето. Има афинитет дедето към цици и се е научил, да вика на гушкането "нани цици", та сигурно от там някой е решил, че съм го кърмИла.

Иначе и Фъстъков започна да истерясва и да реве за мама, обаче честно да си кажа, не мисля, че визира някой друг различен от мен. Има си моменти, в които просто иска да си поплаче и да го гушкам през това време, но и аз като малка съм имала такива желания и затова не се втелявам толкова да търся специална причина. Просто ако видя, че изпитва някаква потребност от нещо, я задоволявам.

Истериите с къпането са ми много познати, особено като е пропуснато дълго време къпането поради болести, а как ревеше за косата... ужас, не ми се сеща. Пиша, за да те успокоя - от около месец започна да се къпе сам, е не съвсем сам, но предимно сам. От тогава му е голям мерак за къпане постоянно и непрестанно. Така че ще се оправят нещата, но трябва още време.
От друга страна като чета и си мисля - порасна ми детето, вече не е бебе, човек е. Колко проблеми се оправиха, колко истерии спряха ей така почти изведнъж... ама ми е малко мъчно за бузестото бебе, което беше.

Ние решихме проблема с къпането като баща му му дава душа и се къпе сам. Приема го като игра и писъците настават като му вземе душа и къпането приключи.

гусжа аист ще потвърди. малки деца, малки дертове, големи деца............
пазете си нервите, ще ни трябват...........

Проблемът с къпането от самосебе си се оправя, вярно е. При Ваньо премина, и при Бени сме на път да премине, даже имаме две къпанета почти с удоволствие. Е, снощи се присети пак да мрънка, ама не много убедително и най-вече защото й се спеше.

Колкото до говоренето... Аз с Ваньо започнах да говоря когато той попита и каквото той попита (около 4 години беше). Много задълбахме, доста преживяхме... Обаче като почина дядо му тази тема започнахме много рядко да я подхващаме. Като че ли едната болка се поизмести от друга - от страха, че може да изгуби още някого от сегашния, реалния живот. Постепенно и разговорите за смъртта затихнаха и сега сме си на ниво много въпроси за всичко. Последният интерес, свързан с коремчето, е как точно майката си вкарва семенцето от таткото в коремчето.

Аз за себе си съм решила - децата ще ме водят. Каквото и когато попитат - ще им отговарям. Каквото поискат да знаят извън това, което аз знам, ще им помогна да го узнаят.

Говорили сме за кърменето. Казала съм му каквото си е, но той не се впечатли много, че не е кърмен. Последният ни разговор за кърменето междувпрочем завърши с интерес от негова страна дали на Албена ще й пораснат гърди. Виж Албена проявява много по-голям интерес към голи гърди - да ги разглежда и пипа.

тц, не потвърждавам, дертовете винаги са големи, ама различнииии
поне се надявам и те да го усетят един ден
е, ако им се паднат ангелчета , каквито ние бяхме, няма и да го усетят 

Относно темата за кърменето - моята е малка и не разбира нищо от раждане, кърмете и т.н. Обаче така ми налита на женските ми форми....дано й мине скоро тая мания. Като види някоя девойка с по-голямо деколте по телевизията и веднага почва "сиси, сиси", не може още да казва добре "ц".

ku[d]ku[d]yaka , да кажа и аз, детето наистина ще те води само, мамите доста неща са писали, на мен ми се щеше да споделя че и моят мъж реагиа по същия начин, като твоя. Ние никога не сме крили от Боби нищо и спокойно сме говорили на тази тема, но първия път като каза нещо беше "аз имам две майки", и това беше около възрастта на твоето дете, но се оказа че не осъзнава какво говори, аз просто казах че наистина има две майки, после доста дълъг период не последва почти нищо , следващото беше "осиновен какво означава" но с идеята че това е лоша думичка, и обяснявахме, а между временно ползвахме и кучето в обясненията, как сме го взели от мъничко  и как то си има друга майка, ами нещо в този дух. Това до миналата есен, когато направо си попита дали е излязъл от моето коремче и аз на момента реших да не го лъжа и да си кажа, сега как точно си представя нещата в неговата си главица,не знам, но знае. Тези разговори обаче никога не ги води, когато баща му е на близо, или ако подхване въпроса и той се прибере, разговора приключва, все едно никога не се е състоял. И нещо по-весело, малкия отдавна иска братче и сестриче /и двете / та това беше коледно желание - до Коледа да има бебе в къщи, да ама аз обяснявам - не може така нали знаеш мама не може ит.н., неговият отговор, "ами като не можеш - ще отидем в къщата с многото деца и ще си вземем от там"

Уникален ни е проблема. От три дни тоалетната е най-важното място у нас. Едното дете отказва да ходи по специалната голяма работа. Голямо реване падна. В чудо се видях. Стиска се и пищи като да го колят. Всички сме съпричастни. Извадихме бебешкото гърне от килера. наредихме го насред къщи и ...се молим, увещаваме, убеждаваме. От писъците и реването започва да реве и другия - братска солидарност. В чудо да се види човек. Накиснала съм едни сушени сливи - нали това беше средство за разхлабване? Имаше по едно време такава дискусия. Снощи му давах да пие зехтин. Мислех, че е запек, но той се стиска.
 Де е чичко Фройд? 

Калина, щом се стиска най-вероятно има проблем, най-вероятно физиологичен - огледай го за хемороиди, кръв в изпражненията, болка някаква. Нашият имаше външни хемороиди миналата година - ходенето по нужда беше смърт. Педито каза, че е нормално за неговата възраст, но аз хич не й вярвам де. Абе, ти си знаеш по-добре от мен, ама аз да си кажа.