Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 410 670
  • 2 568
  •   1
Отговори
# 1 800
  • София
  • Мнения: 9 517
Знам, че не знаят какво се е случило, въпросът е те да разберат, че не може да не знаят, какво се е случило  Peace

И това ще им го повтарям още 4 години, защото не можеш да оставиш 20 деца на възраст между 2,5 години и 3,3 години сами в една стая. Защото за да не знаят, какво е станало децата, те са били сами  Peace

За училище ми е мъка от сега, но все пак там децата са по-големи... що рани е имал синът ми от детската и аз все пас съм си правила, ама вече ми писна - цял живот ще носи 2 см. белег на бузата си, защото в детската не знаят, какво става  Close

# 1 801
  • Мнения: 2 123
Ку, аз нямам празен ден без задвратник ... а си ми пътеводна светлина за упоритост, и абсолютна всеотдайност - адмирации и не ми противоречи на тая тема  Close

Моята адаптация беше свързана не толкова с обичането, колкото с преодоляването на моята лична конкуренция с първата му майка ... три години самоанализа, самоизяждане и самонаказване ... слава богу, че го направих докато детето беше малко, че ако тоя автотренинг го бехме провели през очарователния пубертет ... незнам!

ПС
Сега заради окото кате вечер по два часа - пишем, прекопираме и бодем мозайка ...таковало си е майката, ама съм ужасена колко не вижда дитету ... просто не ми се вярва.

# 1 802
  • Мнения: 3 736
Ние пък ще караме две години предучилищна - една в градината и една в училището. поне засега така се очертават нещата, но може и да не отложим първи клас, ще видим, още е рано, но съм подготвена за този вариант. Баща му го приема не много добре, но не мисля да си озорвам детето.

Е, Фус, не мога да си върна детето, не че не ми минава още през ума като се вбеся. Пък той ме вбесява да степен да ми хвърчат искри от учите и да ми излиза пяна от устата. Много страшна ставам. Последно ми идваше да го удуша с една найлонова торба. Направо си се представих.

С другата майка никога не съм имала проблем. Толкова добре я възприемам, че нямам думи да се опиша. Никога не ми е пречела.

Очите ще се оправят. Братовчед ми бил много кьорав на тази възраст, но се оправил.

Ох, учителят по акордеон нещо излезе много несериозен, сега отивам в Нашите деца да пускам тема да питам.

Последна редакция: ср, 13 апр 2011, 12:34 от ku[d]ku[d]yaka

# 1 803
  • Мнения: 737
Фуси,  Hug Hug Hug
А докторите какво казват, какви са перспективите и какво може да се направи?
Май сега ви е периода за по-активни действия?
Може би да се потърсят някъде специалисти извън България?

(Аз по ред причини започвам да се съмнявам във възможностите на нашето здравеопазване)

# 1 804
  • Някъде в България
  • Мнения: 1 036
Много интересни разсъждения прочетох! Истината е, че аз си я чувствам като моя от първия миг, в който я видях и тя си е моя. Изобщо не се сещам, че е родена от друга жена и хич не ми пука от нищо. Изнервя ме понякога, ама тъй като се е метнала на баща си Simple Smile

П.П. Хубаво е да прочетеш как мислят нормалните хора и какво чустват при осиновяване Hug Hug Hug

# 1 805
  • София
  • Мнения: 9 517
П.П. Хубаво е да прочетеш как мислят нормалните хора и какво чустват при осиновяване Hug Hug Hug
няма нормални и ненормални, просто всички сме различни  Hug

# 1 806
  • Русе
  • Мнения: 12 521
Истината е, че аз си я чувствам като моя от първия миг, в който я видях и тя си е моя. Изобщо не се сещам, че е родена от друга жена и хич не ми пука от нищо. Изнервя ме понякога, ама тъй като се е метнала на баща си Simple Smile

 Отдавна не влизам в този подфорум, обаче прочетох това и не мога да не кажа,че се чувствам по същия начин. Grinning

# 1 807
  • София
  • Мнения: 9 517
та по този повод да попитам - аз не си падам по другите деца - не мога да ги лигавя, не ме кефи да ги гъделичкам, целувам и т.н., приемам ги като деца и толкова, нямам сили да кажа "ох, на леля сладурчетата" и др. подобни неща, падам си само по моите деца, това нормално ли е  newsm78

# 1 808
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Изнервя ме понякога, ама тъй като се е метнала на баща си Simple Smile

Аз дори и тази утеха нямам със сина си. Метнал се е на мен по проклетия по всички показатели. Даже с майка ми са в противоречие за същите неща, за които и аз с нея на неговата възраст. Разликата е, че той е като зареден с експлозив и си изкарва всичко навън веднага, а аз мълчех и така и не се научих да споделям, че и до ден днешен съм си така.

# 1 809
  • Мнения: 2 123
Фокс и аз не обичам деца - дразнят ме ужасно и ми пречат. Ама моето си е мое искам си го непрекъснато и нито ме дразни, нито ми пречи  Mr. Green Влачим се навсякъде заедно и засега нямам необходимост да "си почина" от него

Очите въобще не са ми притеснение, тъй като мързеливо око съм имала и аз. Лично съм го играла тоя филм и си знам пътя.  Просто ми е кофти за него, защото сме в началото на упражненията и той много се затруднява, ама много ... Когато гледа с двете очи никога не е имал проблем с писането на букви например... сега трудно стои на реда, разминават му се чертичките и той плаче  Laughing
Прекопирането също му е страшно трудно с едното око, а с двете умира от кеф.

довечера ще редим мозайка ... дано да му е по-добре

# 1 810
  • София
  • Мнения: 9 517
Просто ми е кофти за него, защото сме в началото на упражненията и той много се затруднява, ама много ... Когато гледа с двете очи никога не е имал проблем с писането на букви например... сега трудно стои на реда, разминават му се чертичките и той плаче  Laughing
Прекопирането също му е страшно трудно с едното око, а с двете умира от кеф.

довечера ще редим мозайка ... дано да му е по-добре
е, смятай че на този етап вече бих се отказала - аз съм мека мара... браво за упорството ти  Peace

ПП Благодаря, че и ти не си падаш по другите деца, олекна ми че не съм само аз  Sad

# 1 811
  • Някъде в България
  • Мнения: 1 036
И аз не обичам да се лигавя с другите деца. Да ги гушкам и мачкам. Не ги докосвам докато те не дойдат да ме докоснат/мразя да ме пипат и затова си мисля, че и децата не си падат всеки да ги ползва за пластелин/. Когато дойдат в училище някои обичат да се гушкат, други не в началото или пък никога, затова си чакам - като ме гушне детето, гушкам го и аз, но ако не ме пипа и аз не го пипам. Мисля, че децата имат право на лично пространство и право на мнение по въпроса Grinning
Моята е глезлива, но едва отскоро започнах повече да я гушкам, защото тя започна повече да ме гушка.

# 1 812
  • София
  • Мнения: 1 330
   Нашето си е наше... А адаптацията  ( на майката) при две е двойна - още не съм на себе си.Ох, чета ви и от един месец мога да повторя всичко, което са написали Кудку, Дзвер, Луската, Мата за себе си... включително в случките и подробностите се повтаряме... Та затова и не пиша - стигнах до извода, че явно всички сме в зимно-пролетна депресия и чакам да ни мине  Hug

# 1 813
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Не е само депресия - натрупва се умора, много умора, която трябва да разсеем по някакъв начин. Всеки от нас трябва да си намери как - за него си.

По-нагоре Дар беше писала за нуждата от споделяне. Подкрепям я на 100 %. Всички имаме нужда да споделим, да получим разбиране и поне някаква подкрепа. Форумът не е достатъчен. Нужен е непосредствен контакт при споделянето и изкарването на големите страхове. Много е полезно.

Нужна е и почивка. Казвам го за хората, които наистина са обсебени от грижите за децата - за тези които никога не сме се делили от децата си. Имаме нужда от почивка именно за да сме максимално полезни на тях. Няколко часа без децата, в компанията на приятели, зареждат неимоверно. Трябва да намерим начин да си го позволяваме. Трябва и да зареждаме отвреме навреме батериите, защото иначе няма да издържим.

# 1 814
  • София
  • Мнения: 9 517
   Нашето си е наше... А адаптацията  ( на майката) при две е двойна - още не съм на себе си.Ох, чета ви и от един месец мога да повторя всичко, което са написали Кудку, Дзвер, Луската, Мата за себе си... включително в случките и подробностите се повтаряме... Та затова и не пиша - стигнах до извода, че явно всички сме в зимно-пролетна депресия и чакам да ни мине  Hug
Катри, много те мисля - аз се одетих през 3 месеца, вярно че второто беше съвсем новородено, но направо не ми се мисли за този ми период - като на филмова лента ми се върти в главата... за теб пък с по-големи деца, с малка разлика и без мъж ти... мисля, че си герой, ако още си жива - чета те по другите подфоруми и се успокоявам, че все още дишаш  Hug

Ганката, Дар както винаги естествено е права  Peace

Общи условия

Активация на акаунт