Публикувана: 13 юни 2007, 14:38 ч.
Последно мнение: 25 апр. 2023, 09:09 ч.

Проблеми малки и големи с нашите деца

401 527
2 568
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са симптомите на хиперактивност и дефицит на вниманието?
Къде мога да диагностицирам хиперактивност в София?
Какви са препоръките и методите за управление на хиперактивност и дефицит на вниманието?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са симптомите на хиперактивност и дефицит на вниманието?
  
  Хиперактивността се проявява чрез непрекъснато движение, трудност при седене мирно, неспокойствие по време на сън и други подобни прояви. Дефицитът на внимание се характеризира с трудности при задържане на вниманието, непостоянство в интересите и склонност към разсейване.
- Къде мога да диагностицирам хиперактивност в София?
  
  Хиперактивността може да се диагностицира в Клиниката по детско-юношеска психиатрия „Св. Никола“ към Медицинската академия и в Детската психиатрия в Княжево. За диагностика е необходимо направление от личен лекар.
- Какви са препоръките и методите за управление на хиперактивност и дефицит на вниманието?
  
  Работата с деца с хиперактивност и дефицит на вниманието трябва да започне в ранна възраст, преди 6-7 години, за по-добри резултати. Важно е да се работи с ресурсен учител и специалисти, а при необходимост и с медикаменти. Някои методи за управление включват стриктна диета, игрови подход към храненето, споразумение с детето да опитва нови храни, работа с ресурсен учител и в някои случаи медикаментозно лечение.
- Каква е клиничната картина и диагностичните критерии на хиперактивността според МКБ-10?
- Какви са основните характеристики на хиперкинетичните разстройства според МКБ-10?

# 2 310 27 ян. 2014, 11:14 ч.

Мнения: 357

Детето е на 4 години и имам усещането , че някой е говорил в негово присъствие, но това не са родителите или близки до тях. Въпроса е дали нещо не се е говорило в градината. Това би било доста неприятно. Аз лично на моята дъщеря от две годишна съм и разказвала Нейната приказка и тя вече я приема нормално. В началото усещах болката от разказа . Приказката не й харесваше,да не кажа ,че дори се разреваваше. Сега пак не я харесва , но я приема като нещо нормално, защото й показвам снимки от този период. С всяка измината година внасям по нещо ново хубаво в разказа за да се чувства щастлива затова ,че сме заедно.

# 2 311 27 ян. 2014, 14:48 ч.

Мнения: 712

Цитат на: mama merita в нд, 26 яну 2014, 17:11

при условие , че все още не е уведомено от родителите си за осиновяването!...

Не ми стана ясно, говорите ли с дъщеря си на тази тема?... Или питаш за някое друго дете?

Иначе и аз съм се изумявала, че нашето дете, след като проговори, започна да разказва съвсем конкретни спомени от времето, когато е била на една (!) годинка... Т.е., изглежда спомени е имала и преди да проговори, но не е можела да ги сподели. А сега ни обяснява разни неща, за които ние самите сме забравили и няма как да са били чути от нас... Например, наскоро ми показва една четка за коса с изядена от кучето ни дръжка и пита, защо дръжката е счупена. Казвам й, че не знам (защото бях забравила!) и тя ми разказва, как кучето е гризало четката и затова я няма дръжката. Кучето ни се спомина, когато тя беше две годишна (сега е на 3г.4м.). И се сетихме, че когато тя беше на годинка - годинка и половина, много обичаше да носи в леглото на кучето четката за коса, за да се забавлява като гледа, как то я гризе... а ние не й позволявахме, разбира се... Simple Smile

Такива случки и примери имаме не малко... Съпругът ми казва, че изглежда тя като бебе си е водила записки и просто вече може да ги споделя... Grinning

И в тази връзка сега от време на време просто възкликваме: "пак е извадила някоя записка"... Simple Smile

Интересна тема... Simple Smile

# 2 312 27 ян. 2014, 16:34 ч.

Мнения: 357

Питането ми беше за друго дете, което ни е доста близко приятелче! Аз разбира се бързам да уведомя от рано моето дете , за да си спестя притеснението някой "доброжелател" излишно да я притеснява. В един от първите пъти когато я извеждах с количка ми беше зададен въпроса , "чие е това дете", от жена която ме вижда за първи път. Оказа се че тази жена е професионално обременена бивша служителка от дом за деца до 3 г. Хора всякакви , ограничени ,несъобразителни или както аз ги наричам "безцветни".
Ето една интересна статия http://www.silnabulgaria.com/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D1%8F%D0% … 1%87%D0%B0%D1%82/

Последна редакция: вт, 28 яну 2014, 16:12 от mama merita

# 2 313 20 фев. 2014, 18:10 ч.

Мнения: 12

Мили майки,помощ!!!

Изчетях почти цялата тема,но не мога да си дам отговор и решение на проблема!

Осинових прекрасно момченце края на 2012 Год,беше на 1 Год и 4 месеца,до преди 2-3 месеца си беше по детски послушно и спокойно дете.преминахме най спокойно през периода на адаптацията.

От известно време 2-3 месеца е нещо ужасно,за всичко е НЕ!
Пипа всичко което не му е позволено,пипа е меко казано ,по точно дърпа,блъска.
Пр:печка,телевизор и т.н
Имам чувство че всичко прави нарочно и не мога да разбера защо!
Когато го помоля тихо,спокойно все едно не говоря на него,чак когато нервите ми не издържат и то след няколко дни и повишава тон (понякога изкрещя)-спира

Така че моля майки с опит за съвет!

# 2 314 20 фев. 2014, 19:03 ч.

Мнения: 33

Чудесно! Имате си едно съвсем нормално детенце на около 3 години- поздравления
Това в съвсем естествен етап от израстването. Малко е уморителен и изнервящ, но един ден преминава... Може да потърсите по книжките някои техники за справяне в конкретни ситуации, но ... най-добре не се впрягайте, детето проверява докъде може " да стигне" и ще продължи да го прави докато расте по най-разнообразни начини и с изобретателни средства. Деца! Колкото повече внимание и любов получават, толкова по-щастливи сме всички - и те , и ние! Успех! Наслаждавайте на най-очарователния период от израстването на детето Ви!

# 2 315 20 фев. 2014, 21:10 ч.

Мнения: 357

Цитат на: geoma в чт, 20 фев 2014, 18:10

Имам чувство че всичко прави нарочно и не мога да разбера защо!
Когато го помоля тихо,спокойно все едно не говоря на него,чак когато нервите ми не издържат и то след няколко дни и повишава тон (понякога изкрещя)-спира

Така че моля майки с опит за съвет!

Много позната ситуация ,но аз така излизам от нерви разтреперана , че получавам най-умилителното изречение-моля те стани пак добра майка . Е след тази молба изведнъж всичко ми минава. Но ползвам и друг метод. Обяснявам , защо да не се пипа . И ако и това не проработи ,започвам да пипам играчките ,които мнооого обича. Т.е. Ползвам хомеопатичния метод -на подобното с подобно.

# 2 316 20 фев. 2014, 23:50 ч.

Мнения: 690

До болка позната ситуация. На това му викат "кризата на 2-3 годишните" И това не е само при осиновените деца. Всички минават през такъв етап, така опознават света, както е написала igam_k - проверяват до къде могат да стигнат. При нас имаше моменти, в които - знае, че не трябва да пипа, гледа ме в очите, казва "НЕ" и отива и пипа, и очаква моята реакция. По повод печката, и двете ми дъщери се "опариха" и престанаха да пипат, разбраха и усетиха защо е това "НЕ" от моя страна.
За телевизора може да импровизираш, например - като го пипа (най-често децата обичат да го изключват и включват от копчето), без да те забележи да изключиш антената и телевизора да се "развали" и да не може да гледа детски един ден. Вечерта извикай някой комшия или приятел - да го "поправи" .... (но не тате, дядо, вуйчо или чичо, защото те са от семейството и винаги ще оправят всичко и утре пак ще поправят нещо). Децата са малки, но ще си направят причинноследствената връзка. Ще осъзнаят смисъла на думичката НЕ. Преминава този период, при някои по - бързо и лесно, при други не толкова. Трябва да се въоръжим с много търпение, да намерим допирната точка, да се учим взаимно - те от нас и ние от тях.

# 2 317 14 март 2014, 09:12 ч.

Мнения: 59

Здравейте,не съм писала но ви чета редовно.
Преди точно 90 дни и ние си осиновихме момиче на 11,5 години вече в пубертет.
Минахме през ада, меко казано, но повярвайте ми всички наши усиля си заслужават.
Погребала съм детето си и никога на бях пила хапчета за нервно неразположение.
Сега пия,но пак си струва.
Тя се променя всеки ден и то е за добро,но дългия и престой в домовете си е казала своята дума.
Постигнахме доста с правила и много говорене.
В училище децата я бяха изолирали,но сега вече търсят нейното внимание.
Да не ви казвам,че идвайки у дома знанията и бяха не за 5 клас, а за 2.
Навакса с много труд и сега с лекота си изкарва средни и добри резултати.
В дома са я карали само да може да чете гладко урока.
Така и в приемното семейство,ама започна да разбира как трябва да се учи.
Говорим и за биологичните и родители,ала не иска и да чуе за тях.
Стана педантична с хигиенните си навици,което много ме радва,защото нямаше никакви.
И така в общи линии за сега върви добре.
Поздравявам всички намерили своите деца и не се страхувайте да вземете по-големи
струва си усилието и няма страх от тайната за осиновено дете.
Поздрави на всички оцелели мами Емилия
..

# 2 318 14 март 2014, 11:05 ч.

Мнения: 25

Емилия, възхищавам ви се и ви се радвам. Ще се обикнете още повече и детето ви изглежда е на път да стане "за пример". Но и това не е най-важното, а да расте здраво и щастливо, а с родители като вас и божа помощ това няма да е трудно. Благословени сте, че сте открили тази своя дъщеря. Пожелавам ви хармония и щастие занапред! Да знаеш, че много ме трогна!

# 2 319 14 март 2014, 11:56 ч.

Мнения: 13 424

Емилия, аз също се радвам и много ти се възхищавам! bouquet

Щастливи бъдещи дни!

# 2 320 14 март 2014, 12:05 ч.

Мнения: 357

Много е приятно , че се включваш Емилия! Ще се радваме да споделиш как се справяш с възникналите проблеми! Много кандидат осиновителки имат нужда от такава помощ за да се решат да поемат по твоя път. Късмет!

# 2 321 14 март 2014, 16:20 ч.

Мнения: 131

Емилия, аз също се радвам за вас и ще бъде доста полезно, според мен, да споделяш тук своя опит със справянето с възникналите проблеми. Знам, какво е да наваксаш множеството дефицити, предизвикани от престоя в институция. Дъщеря ми си я взехме, когато беше на 1г.10м. Сега скоро ще навърши 7 години и ще бъде първи клас тази година. Много труд беше през изминалото време, много нерви. Много е наваксала, но и все още има да наваксва за да достигне своите връстници. Страхувам се от този първи клас, не знам как ще се справим. Освен това искаме и да си имаме сестричка....за да не сме сами Simple Smile

. Подали сме документи за второ дете, но все още не са се обадили, вече година. Критериите ни отново са същите, като при първото ни дете. Но вече се питам дали да не променим изискванията си в посока към увеличаване на възрастта. Но като имам напредвид изминалия опит, се страхувам от това дали ще се справим с напасването, приемането и т.н. , когато децата имат ясни спомени за това, какво е било преди да дойдат при нас.
Та в тази връзка, ще ми е от голяма полза споделения от теб опит.
Желая ви много радостни моменти заедно Hug

# 2 322 14 март 2014, 16:59 ч.

Мнения: 712

Емилия, прегръдки и от мене и респект!:) Пожелавам ви да сте здрави, усмихнати, много хармония и все така успешно да майсторите трудните ситуации... Hug

# 2 323 15 март 2014, 02:48 ч.

Мнения: 690

Еми, много Hug

и от мен. Радвам се, че напредвате, мога само да предполагам през какво минавате, защото и ние до някаква степен сме се сблъсквали и продължаваме да се натъкваме на разни остатъчни дефицити. Ще постигате все повече успехи bouquet

Пиши по-често (знам, че не остава много време в натовареното ежедневие за писане във форума)

# 2 324 15 март 2014, 16:24 ч.

Мнения: 32

Еми,
поздрави и прегръдки и от мен! Радвам се, че нещата между вас вървят и се борите с трудностите.
И аз като майка на късно осиновено дете искам да ти кажа, че проблемите ви са съвсем нормални и сигурно няма как да бъде иначе. При нас беше на приливи и отливи, понякога по-добре, понякога направо отчайващо. Година след осиновяването се е случвало да си мисля че никога няма да се оправят нещата и безвъзвратно съм съсипала живота си. Към днешна дата обаче година и половина след осиновяването мога да ти кажа, че има трайно подобрение и атмосферата в къщи е много по-спокойна. Пак имаме проблеми, но се решават много по леко и бързо. Сигурно след втората година съвсем ще изчезнат;)
Та съвета ми е стискайте зъби, по малко емоции, повече търпение, ясни правила които се спазват винаги без изключение. И се грижи за себе си. Споделяй, срещай се с приятели, ако трябва потърси специализирана помощ. Ще успеете сигурна съм:)

Препоръчани теми

КАКВО ПОВЕЧЕ НЯМА ДА КУПЯ - тема 5

737
На пазар

158 Коледарчета в Америка пишат късмети и сурвакат за здраве

Жената ,,Домакиня,, или как се отразява стоенето вкъщи

Случаят “Рафа”

Причина:

Причина: