Проблеми малки и големи с нашите деца

Здравейте на всички!
Случайно попаднах на Вашия форум, четох със затаен дъх и се регистрирах.
Повечето от проблемите за които пишете са ми познати. Осиновихме си момченце на 1 г. и 8 месеца. На тази възраст не можеше да дъвче (само на пасирани храни), речниковия запас беше “оп-па” (като падне) и “ало” (звън на телефон). Без причина лягаше по корем на пода и започва да си блъска главата. Вечер заспива с палец в устата и т.н. още в дома е оперирано от стръбизъм, но забелязах кривене на очичките. На по късен етап се оказа ,че има астегматизъм и носи очила.
За гушкането не съм имала проблем, защото още като ни го доведоха в дома за да ни го представят, детето се залепи за мен и не искаше да се върне. Аз и съпругът ми го приехме като знак, че то ни е избрало и е за нас. Не му сменихме и името, защото то е вече личност и беше свикнало с това име. Поне тази промяна да му спестим.
Започнахме да се учим да дъвчем със солети. Вечер стоя до него и му вадя пръста докато заспи и след това. Всичко го вършехме в памперса. Веднъж през лятото го облякох само по тениска (по голо дупе) и като видях как както тичаше в движение се изака ми стана ясно, че ще ни бъде много трудно.
Записах го на ДГ когато стана на 2 г. и 4 м. (1А група). Естествено ходихме с памперси. Предупредих персонала, че не искам да го тъпчат. Исках с времето то да прояде само , а не да се отврати от някои храни.
И така и стана. Точно на 3 години (в деня след рожд.ден – просто съвпадение) започна да казва за чуркане и акане и памперсите останаха само за през нощта. Малко по късно и това отшумя.
В един момент започна да ми прави проблем с ходенето на ДГ. Смених градината, защото се оказа, че проблема е в едната Госпожа. Сега сме вече в предучилищна група. Ходи с желание. Спи в самостоятелна стая сам. Оставям го сам за да отида до някъде. С компютъра сме на “ти”. Малко ни е трудно писането и рисуването, но смятам че с търпение всичко ще се нареди.
И във времето като се замисля всички трудности се забравят, когато ме прегърне и каже “това е мойта мама и аз много я обичам”. Забелязала съм, че много иска обичта не само да му се показва, доказва, а и казва.
Май станах многословна, но искам да Ви дам кураж: дерзайте има смисъл в това, защото тези деца не са по различни от останалите, те да дълго чакани и обичани от нас!

И аз като психолог-самодеец да подкрепя Мираета - хубаво е това. Викат му transitional object - общо взето нещо, което замества майката, когато я няма. Знак е, че детето е привързано към майка си, но е и достатъчно самостоятелно, за да си намери начини да понесе отсъствието и за определено време. Нека си мъкне нещата; при нас ако видите каква плюшена менажерия спи в леглото, вече девет години....
Практически съвет за хигиената - което не може да се пере, може да стои във фризера за известно време (една нощ), в найлонова торба.