С две ръце съм за доктор Лолова, мислех да ти пращам нейни координати, но се спрях и като прочетох, че ще ходите при нея чак се зарадвах. Досега не съм видяла да претупа някого, изключително внимателна, не бърза, прегледът трае около час, записва всичко подробно, не съм по суперлативите, но за мен тя е една от най-добрите лекари, при които съм ходила. Ще ви стискам палци.
- Публикувана: 13 юни 2007, 14:38 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2023, 09:09 ч.
Проблеми малки и големи с нашите деца
аз мога да предложа да потърся добър специалист тук, да проверя колко би струвал един частен преглед и въобще, да съдействам с каквото мога за мюнхен.
има една мама, която води детето си тук на очен лекар, мога да те свържа с нея. детето имаше нужда и от други прегледи, но доколкото знам тук оправиха очите на детето, а в бг лекарите не се бяха справили. мисля, че и прегледа не е много скъп, пътуването може да се измисли, спането и него може да го измислим по евтино. абе, има възможности.
знам, че това няма да те успокои много, но братовчед ми е например с два различни цвята очи и криви едното. ето снимка
http://boschnakov.com/about.html
има една мама, която води детето си тук на очен лекар, мога да те свържа с нея. детето имаше нужда и от други прегледи, но доколкото знам тук оправиха очите на детето, а в бг лекарите не се бяха справили. мисля, че и прегледа не е много скъп, пътуването може да се измисли, спането и него може да го измислим по евтино. абе, има възможности.
знам, че това няма да те успокои много, но братовчед ми е например с два различни цвята очи и криви едното. ето снимка
http://boschnakov.com/about.html
...... Кривенето се изправи, но сега преди месец пак се появи.
Далекогледството намалява с възрастта /нарастването на очната ябълка/, за разлика от късогледството, което обикновено се увеличава. По тая причина на мен не ми разрешиха да нося лещи преди навършване на 15г. и евентуално спиране на растежа на ябълката. Твърде възможно е диоптъра на Николата да е намалял. Да не се правя на доктор де, но питай...
Моля за помощ!! Маги е доста нестабилна в ходенето-клати се като пате настрани,бързо се уморява,стълбите също са проблем. Едно от нещата,които според мен са проблем е дюстабан. Сравнявах крачетата на двете момичета,но като че ли не намерих разлика. Ще я заведа на лекар,но ми кажете има ли някакъв начин или тест или нещо такова,което да ме ориентира?
Мариана, Ирина има 4-та степен дюстабан, най-високата. При нея беше видимо, освен че, нямаше никакъв свод, а по-скоро там, където би трябвало да бъде, крачето се "изливаше" като мека тъкан, а петичките бяха обърнати навън.
Ако плоскостъпието не е така изявено, просто можеш да я накараш да стъпи хубаво на крачетата и да погледнеш за тези два признака.
Но помни, "патешкото" ходене, може да не се дължи на дюстабан, а просто на недостатъчното движение. Всъщност те и затова често страдат от това, както и от втвърдяване на ставите.
Не е нещо, което да не търпи отлагане, затова, ако искаш иди в работните дни до някой от магазините на Доктор Шол, обикновено имат ортопед, който може да й направи тест с отпечатък на крачето. Така ще се види със сигурност.
Но не се отчайвай, сега ще навакса с движение, дори и да пада често (Ирина беше така), не я спирайте да тича, да се движи. Лятото колко може по-често боса, особено на топлия морски пясък.
Ще укрепне, но разбира се, не очаквай да стане за няколко седмици.
Обувките задължително със стабилна пета, дори и сандалите трябва да са от този тип.
В Горна Баня ти препоръчвам Алексиев, макар че той не обича да слага стелки на деца под 7 години.
Ако плоскостъпието не е така изявено, просто можеш да я накараш да стъпи хубаво на крачетата и да погледнеш за тези два признака.
Но помни, "патешкото" ходене, може да не се дължи на дюстабан, а просто на недостатъчното движение. Всъщност те и затова често страдат от това, както и от втвърдяване на ставите.
Не е нещо, което да не търпи отлагане, затова, ако искаш иди в работните дни до някой от магазините на Доктор Шол, обикновено имат ортопед, който може да й направи тест с отпечатък на крачето. Така ще се види със сигурност.
Но не се отчайвай, сега ще навакса с движение, дори и да пада често (Ирина беше така), не я спирайте да тича, да се движи. Лятото колко може по-често боса, особено на топлия морски пясък.
Ще укрепне, но разбира се, не очаквай да стане за няколко седмици.
Обувките задължително със стабилна пета, дори и сандалите трябва да са от този тип.
В Горна Баня ти препоръчвам Алексиев, макар че той не обича да слага стелки на деца под 7 години.
Исак също е с дюстабан. Наистина е видимо с просто око, че свода липсва, но при него петите са на вътре, а пръстите са изнесени навън - дори докторът ни показа, ако ги наместим с ръка навътре, как се полувача свод. Дар правилно ти е казала - ходене бос - сега ходи с едни терлъци в къщи, лятото съвсем бос ще ходи, сандали с пета задължително и нашия доктор каза никакви стелки - според него от стелките мускулите се отпускат, което им е проблемът, докато като няма стелки, мускулите на крака се стягали и по този начин вдигали свода. Е, Исак е на 3 години и половина, така че за вашата възраст може да не е така. Успех и дано всичко бъде наред.
Явно почти всички минаваме през подобни неволи.
Водила съм Цецко в 3-та градска и съм много доволна,после водих и внучето на кака ми/биологичната/ и то има напредък с очилата.
А за крачетата най-добре хубаво да го оставяте босо да ходи,въпреки,че е трудно,казвам го от съвет на съпруга/ортопед/на моята приятелка.В началото гледах много скиптично и се вайках какво ли ще го правим са тази похотка и краката с пръстите навътре,но човекът излезе прав с времето всичко си дойде на място и сега търчи немога да го стигна.
Да вметна,че и аз съм имала същите проблеми кривогледство и дюстабан.И очила за корекция съм носила,отделен е въпросът,че сега нося очила.че все много учена ще ставам
Спомням си,че издържах със стелки за дюстабан точно един месец и край.Гледам ,че всичко си е било до времето и нещата са се оправили постепенно.
Само търпение и събиране на повече мнения по интересуващите ни болежки за децата ни.
Успех и дано бързо всичко се оправи.
Водила съм Цецко в 3-та градска и съм много доволна,после водих и внучето на кака ми/биологичната/ и то има напредък с очилата.
А за крачетата най-добре хубаво да го оставяте босо да ходи,въпреки,че е трудно,казвам го от съвет на съпруга/ортопед/на моята приятелка.В началото гледах много скиптично и се вайках какво ли ще го правим са тази похотка и краката с пръстите навътре,но човекът излезе прав с времето всичко си дойде на място и сега търчи немога да го стигна.
Да вметна,че и аз съм имала същите проблеми кривогледство и дюстабан.И очила за корекция съм носила,отделен е въпросът,че сега нося очила.че все много учена ще ставам
Спомням си,че издържах със стелки за дюстабан точно един месец и край.Гледам ,че всичко си е било до времето и нещата са се оправили постепенно.Само търпение и събиране на повече мнения по интересуващите ни болежки за децата ни.
Успех и дано бързо всичко се оправи.
Благодяра ви,момичета! Аз знам какво е дюстабан,но никога не съм виждала.Затова исках да попитам как точно да разбера дали има нещо.Ето,оказа се,че има и степени. Тя има свод,това е сигурно. Може би само ще трябва да внимавам за обувчиците. А иначе си давам и аз сметка за липсата на движение. Сега се учим как да ходим по стълбите и изобщо не я спирам-нека се движи колкото може повече. Лятото живот и здраве да е ,ще я заведа на село да ходи босичка.
Надявям се,че като гледа Ралица как тича,ще се научи и тя. Просто засега и липсва увереност. А и няма как да е другояче-само от седмица е в къщи.
Надявям се,че като гледа Ралица как тича,ще се научи и тя. Просто засега и липсва увереност. А и няма как да е другояче-само от седмица е в къщи.
! Даже и Маги да не е дюстабан,ще бъде добре за общата и координация и равновесие. Която мине добре по въжето,получава награда.
Нашият проблем не е здравословен. Проблемът ни е, че за всяко нещо Исак пита "може ли?". До днес си мислех, че нещо сме го побъркали детето и си мисли, че е в затвор или пък друга глупост сме направили или какво ли не ми мина през ума. На въпросът му "може ли?", отговорът е "Разбира се, че може, нали си си у дома, можеш да правиш каквото си искаш и не е нужно да питаш дали може.". Та днес сутринта му казвам да си занесе пижамата на леглото, на което той ми отговаря "Може ли?". Това ме шокира и се питам - може ли да задава този въпрос заради отговора? Дали 8 месеца по-късно продължава да се чувства несигурен, че е у дома и иска да го чува. И ако е така, дали не трябва да почна да му го повтарям постоянно или просто да чакам той да продължава да си търси отговора с това "може ли?" и дали пък не се заблуждавам и той наистина не си мисли, че е в затвора 
Даааа ....
Ние имаме 2 проблема които ме мъчат.
- Марти още ходи на пръсти почти през 1/3 от деня. По цял ден с баща му миличко и кротичко повтаряме "стъпи и на петички моля те". И така през 5 минути. Развил е здрави прасци от това упражнение. Консултирахме се със специалист (има много висок свод) - не било проблем. Иначе спортува - плува, кара колело, кара ски, тича .... ама ходи на пръсти с кеф.
- Следващият ни проблем е "придобит". Като дойде в къщи на 1 година и 5 месеца, детенце спеше самостоятелно в кошарката си в детската стая (отворени врати към нашата спалня - 2те врати са една срещу друга в коридора на 1,5 метра). След това "отказа" кошарката и започнахме да разгъваме диванче всяка вечер (решение до организирането на цялостно преустройване на стаята). После започна да "изисква" да го "приспиваме", след това един от нас да спи с него (ако се събуди сутринта и не го завари в стаята си - рев, криза ...). От 4 месеца се настани в нашата спалня (по средата) и отказва да си спи в стаята. Обяснява, че щял да започне да спи там като дойде в къщи сестричката. Сам не искал.
От една страна ми се ще да се опитам по-настойчиво да го "върна" в стаята му да нощува, от друга виждам че просто не желае да спи сам в стаята си не от глезотия, а от душевен дискомфорт. Засега изчакваме с кардинално решение, но не спираме да се чудим как да постъпим ....
Ние имаме 2 проблема които ме мъчат.
- Марти още ходи на пръсти почти през 1/3 от деня. По цял ден с баща му миличко и кротичко повтаряме "стъпи и на петички моля те". И така през 5 минути. Развил е здрави прасци от това упражнение. Консултирахме се със специалист (има много висок свод) - не било проблем. Иначе спортува - плува, кара колело, кара ски, тича .... ама ходи на пръсти с кеф.
- Следващият ни проблем е "придобит". Като дойде в къщи на 1 година и 5 месеца, детенце спеше самостоятелно в кошарката си в детската стая (отворени врати към нашата спалня - 2те врати са една срещу друга в коридора на 1,5 метра). След това "отказа" кошарката и започнахме да разгъваме диванче всяка вечер (решение до организирането на цялостно преустройване на стаята). После започна да "изисква" да го "приспиваме", след това един от нас да спи с него (ако се събуди сутринта и не го завари в стаята си - рев, криза ...). От 4 месеца се настани в нашата спалня (по средата) и отказва да си спи в стаята. Обяснява, че щял да започне да спи там като дойде в къщи сестричката. Сам не искал.
От една страна ми се ще да се опитам по-настойчиво да го "върна" в стаята му да нощува, от друга виждам че просто не желае да спи сам в стаята си не от глезотия, а от душевен дискомфорт. Засега изчакваме с кардинално решение, но не спираме да се чудим как да постъпим ....
Нашият проблем не е здравословен. Проблемът ни е, че за всяко нещо Исак пита "може ли?". До днес си мислех, че нещо сме го побъркали детето и си мисли, че е в затвор или пък друга глупост сме направили или какво ли не ми мина през ума. На въпросът му "може ли?", отговорът е "Разбира се, че може, нали си си у дома, можеш да правиш каквото си искаш и не е нужно да питаш дали може.". Та днес сутринта му казвам да си занесе пижамата на леглото, на което той ми отговаря "Може ли?". Това ме шокира и се питам - може ли да задава този въпрос заради отговора? Дали 8 месеца по-късно продължава да се чувства несигурен, че е у дома и иска да го чува. И ако е така, дали не трябва да почна да му го повтарям постоянно или просто да чакам той да продължава да си търси отговора с това "може ли?" и дали пък не се заблуждавам и той наистина не си мисли, че е в затвора
Фокси, набързо ще ти отговоря: продължавай да му отговаряш и да добавяш всеки път, че: "Разбира се, че може, нали си си у дома, можеш да правиш каквото си искаш и не е нужно да питаш дали може."
Дали може след 8 месеца? Може, може.
Смятай наобратно (образно казано). Бил е близо три години "там". Умножи (пак съвсем образно) по две. Ако стане на 6 и продължава да пита, тогава го брой за проблем!
Ирина след два пъти повече време у дома, продължава да пита от време на време. Макар вече да се шегуваме, контрирайки я с: Ти кажи, може ли? И тя се смее... Но навиците, навиците...
Д_Ива, и за двата "проблема" няма да мога да ти бъда полезна.
За ходенето на пръсти - Ирина думкаше на цяло стъпало като слонче, заради дюстабана. Ние се мъчихме да я учим да ходи на пръсти... Да ги съберем с Марти, да взаимстват?
За спането при вас, пак не знам. Може да е за добро, а може нежно да ви манипулира...
Аз спах до главата на Ирина и с хванати ръце плътно една година, после се отделихме. Откакто е сама, не е искала да спи при нас, но се е опитвала да ме кара да й чета с часове, преди да заспи. Със сигурност компанията помага. Когато баткото идва, хич не й липсвам...
Дар, благодаря ти .
Д-Ива, и аз ти завиждам за ходенето на пръсти - нашия трябва да ходи на пръсти и на пети, но не можеш да го накараш. Хубавото е, че се вижда някакъв свод вече, дано ходенето по терлъци помага.
А за второто - дали пък не е свързано с предстоящото идване на второ дете? Може да иска да е сигурен, че сестра му няма да го измести от сърцата ви. Исак преди да се роди бебето ги правеше същите неща, само че ние спим в една стая, та той сутрин като станеше, чакаше да го извикаме в леглото, иначе се цупеше (това беше преди да започне да става сам от леглото). Сега вече не прави такива неща. Не знам, каква възраст сте посочили за момиченцето, но това може да е проблем - сега например ситната от няколко дни реве по цяла нощ и аз спя с нея в хола на дивана, като много внимавам Исак да не разбере за това.
.Д-Ива, и аз ти завиждам за ходенето на пръсти - нашия трябва да ходи на пръсти и на пети, но не можеш да го накараш. Хубавото е, че се вижда някакъв свод вече, дано ходенето по терлъци помага.
А за второто - дали пък не е свързано с предстоящото идване на второ дете? Може да иска да е сигурен, че сестра му няма да го измести от сърцата ви. Исак преди да се роди бебето ги правеше същите неща, само че ние спим в една стая, та той сутрин като станеше, чакаше да го извикаме в леглото, иначе се цупеше (това беше преди да започне да става сам от леглото). Сега вече не прави такива неща. Не знам, каква възраст сте посочили за момиченцето, но това може да е проблем - сега например ситната от няколко дни реве по цяла нощ и аз спя с нея в хола на дивана, като много внимавам Исак да не разбере за това.
Дар, винаги успяваш да направиш "терапевтични" коментари.
Със сигурност има процент манипулиране в спането при нас, но съм склонна да мисля, че с порастването и с осъзнаването на факта че е осиновен и "различен" се старае да търси подсъзнателно все по-голяма близост с нас и да иска да му се разказва приказката за това "Как Марти е дошъл в къщи".
Фоксче, не знам дали е полезно да се ходи по цял ден на пръсти, ама нас определено ни притеснява. Да оставим настрана факта че всички обувки са с амортизирани носове, но просто не ми се вижда естествено да ходи така. От днес с баща му решихме като го видим да ходи така, да не му правим забележки а да почваме и ние да ходим така. Засега "работи", веднага спира и умира от смях, но след 5 минути - пак. Не се знае колко дълго ние ще сме "в час".
Със сигурност има процент манипулиране в спането при нас, но съм склонна да мисля, че с порастването и с осъзнаването на факта че е осиновен и "различен" се старае да търси подсъзнателно все по-голяма близост с нас и да иска да му се разказва приказката за това "Как Марти е дошъл в къщи".
Фоксче, не знам дали е полезно да се ходи по цял ден на пръсти, ама нас определено ни притеснява. Да оставим настрана факта че всички обувки са с амортизирани носове, но просто не ми се вижда естествено да ходи така. От днес с баща му решихме като го видим да ходи така, да не му правим забележки а да почваме и ние да ходим така. Засега "работи", веднага спира и умира от смях, но след 5 минути - пак. Не се знае колко дълго ние ще сме "в час".