Проблеми малки и големи с нашите деца

Мата, това с чипа е гениално, как не съм се сетила!!!Само че за 15 годишно дете ще искат и нейното съгласие
Това с тръшкането - и вкъщи и навън беше голям проблем(основно мой) с малката-ама порасна и е по-управляема и предвидима от кака си , която от малка без тръшкане или писъци проявяваше завидна самостоятелност и инициативност.Така, че не се гответе за ужасно бъдеще непременно.

Дар, все още се уча и дъх да си поемам и да броя до десет.Дано някога успея да се науча на 100%

Аз определено съм решила да не пречупвам нищо през призмата на осиновяването, на мен ми е трудно да си харесвам детето заради поведението му, това ми е проблемът, казвам го съвсем честно. Аз не го познавам от бебе и друг не съм го виждала и идвайки в семейството ни с тази агресия, просто не го понасям през по-голямата част от денонощието, не мога да го сравня с това какъв е бил кротък преди или нещо подобно. Да, знам, че е в детския пубертет и ще мине, обаче нямам база за сравнение. Дано разбирате какво искам да кажа, че вече съвсем изкукуригвам.

Кудку, реакцията ти е съвсем нормална и много точно си го казала.
Интересното при Бобо е, че моментите на агресия се редуват с моменти на близост, а теб все още те възприема като забавление, но това ще мине с времето. За съжаление, както вече казах, Исак може да се бори за титлата най-добро дете на планетата, та не знам, какво да те посъветвам. Но ти си знаеш - търпение, откъсни се малко и си почини, погледни нещата от страни, пък после пак във вихрушката. Иначе Бобо е страхотно дете, а само да го видите, как наперено ходи хихихиххихихи - сладур.

Друг вариант за преборване със ситуацията, който предлагат психолозите е т.нар. "силна прегръдка". Като забие или заудря - стисваш го така, че да не може да движи ръчичките, гушваш го и го притискаш силно докато се успокои.
Аз обаче не съм го практикувала - не ми се е налагало

Куку, разбирам те - ти си във фазата "най-хубавите деца са спящите деца", но бъди сигурна че преминава   

Ние така постъпихме. Този вариант заедно с другия с "напускането" е описан в "умните" книжки и понеже детето изпадаше в истерия като напускахме ... гушкахме силно.

Кога бе, Гале, мен вече 8 месеца ме мъчи - като заспят и двамата и аз имам чувството, че съм в Рая  .

Това пак показва, че децата са различни - при нас силната прегръдка води до незабавна, неконтролируема истерия - или е до деца, или така са ги наказвали, знам ли 

Гушкането е най-неприемливият вариант за нас, просто изпада в истерия, бедна ви е фантазията за каква истерия става въпрос. Ще се оправим, само че ще е много бавно. Майка му  на Бобо е проблемът, не Бобо, просто нещата при мен ще станат много бавно, кофти е като ти се роди дете, да е направо в пубертета, ама то пък идеален рай нямало.

Гушкането в момент на истерия и при моите два дЗвера води до истерия още по-голяма от началната.
Игнора води до истерия също, но в пъти по-малка, така че избрах това.

Фоксче, трета година вече е при мен, така че споко.
По-препатилите казват, че са чували, че имало светлина в тунела.
Понякога когато са супер-енергични и тръшкащи се и т.н, се моля да стане време за сън, а като легнат и заспят стават направо ангелчета - едни такива по-леки от въздуха.

Е ти уби всичко детско в мен - отивам да си тегля ножа, някой да вземе Исак от детската, а преди това да мине да нагледа и ситната у дома 

горе главата, момичета. има няма още някакви 14-16 години има да се мъчим, после ще ни се родят внуци и всичко ще си дойде на мястото .

 

Дай боже да оцелеем  . Моите съученици вече гледат внуци  , аз се чувствам като бавноразвиваща се или пък ... ненам каква ....

Разбира се, че децата са различни, емоционалност, темперамент - всичко има значение, но в момента надали е само пубертет.

Много е явно, когато ходите по-дълго и често в някоя институция и опознаете децата и те вас.
Едни се затичват към вас и искат веднага да ги гушкате, да ги милвате, други се доближават с желание, но ако посегнете към тях се дърпат, дори удрят... трети гледат отдалече като през стъкло, сякаш изобщо не ви виждат... четвърти ще ви скъсат дрехите от дърпане като знак на някаква странна демонстрация, че ви харесват...

Много пъти съм казвала, в началото с болка, докато го приема, че Ирина не ме допуска до себе си. Тя беше интровертна за някои неща, за други беше всичко навън!
Това, което постигнахме най-бавно беше именно физическата близост, изобщо физическият контакт.

Трудно се преглъща, факт.
Поне за мен това беше едно от разбитите ми очаквания, които се оказа, че все пак съм имала.

За послушание и тя беше много послушна, прекалено даже. Бях много радостна, когато прояви първото си неподчинение и я подстрекавах даже. После ми се изяде главата, но го предпочитах пред механичното, роботско послушание.

Изобщо, има един период, в който е трудно да харесаш (да заобичаш) едно непознато дете, което те плаши и показва, че не те приема. И точно тогава най-парадоксално започвате да градите връзка, докато един ден, някъде между чувството за вина, самообвиненията и гнева, усещаш, че обожаваш това дете, а то те гушка и казва, че те обича...

За да не бъда голословна, преди Иринка да легне до мен, за да спим заедно, минаха 6-7 месеца. Дотогава ми позволяваше инцидентни, откраднати ласки и докосване само при необходимост. После нещата градираха до крайни предели на глезене, мачкане и галене.
Просто казвам, че понякога става по-бавно.

за всички страдащи души...................
http://de.youtube.com/watch?v=7bMzFmu0vdc
http://de.youtube.com/watch?v=AqCmzU6e7-k
 на мен много ми помага........когато искам да падна, падам тук. после е по-леко.