Стиуацията е следната: обикновено следобед ги изкарват на една тераса, където играят, докато дойдат родителите. Терасата е с изглед към входа на яслата, но на противоположния и край. Повярвайте ми, няма по-дълго разстояние за мен, от това м/у терасата и входа. Всеки ден още щом ме види Йоана, че се задавам по пътя, прекратява всякакви игри и започва да реве с цяло гърло. Ама рев, ви казвам. На мен сърцето ми се къса, а тя не спира да се дере. Успокоява се чак когато я гушна и и кажа да помаха на лелките за довиждане. Едва тогава се появява бегла усмивка и през хлипове дава целувка и казва: Чао! Персонала на яслата взе да ме заглежда подозрително и да ме информира как "всички деца се радвали, когато видели родителите си, а Йоана - що така плаче!?" Имам чувството, че ме мислят за някой изверг, който си тормози детето .
Много моля, някой ако е имал подобен проблем да ми сподели как се е справил. Че откровено се притесних вече и аз.