Публикувана: 13 юни 2007, 14:45 ч.
Последно мнение: 15 юни 2007, 15:35 ч.

Да предпазим децата си от нас самите

5 490
116
1

# 105 15 юни 2007, 12:46 ч.

Мнения: 920

Цитат на: MamaZ в пт, 15 юни 2007, 12:38

Цитат на: Мадам Гоца в пт, 15 юни 2007, 12:16

Давате за пример смешни ситуации. Естествено, че няма да го набия за това. Но когато за 17 ти път бърка в контакта след безкрайни кротки обяснения от моя страна. Кажете, как да му обясня, че токът убива.

Обезопасих контактите със специални капачки. Когато започна да прави опити да махне и въпросните предпазители обяснявах надълго и широко за тока, огъня и колкото и стресиращо да е, просто запалих един лист хартия пред нея, за да види нагледно ефекта.
Интересът към контактите секна. Peace

И аз ги обезопасих. Каквото намери подходящо, ръга там. Виждаше, че ние ги отваряме по някакъв начин - и той, нали си ми е умен, на мама чедото, защо да не може. Аджеба, какво толкова интересно става там, че му е забранено. Е, не съм идеална. Забравила съм нещо, което на мен не ми е минало през ума, че може да отвори контакт, но той се сеща.

# 106 15 юни 2007, 12:53 ч.

Мнения: 1 134

А, аз търся обезопасители за уста... Все още пъха всичко в нея - ръце, фиби, украсите от дрехите си. Явно, вманиачена от принцеските истории е решила да а...а скъпоценности, щом веднъж беше опасла почти всички лъскави камъчета от блузата си. ooooh!

Няма оправия. Говоря, обяснявам, плаша, именно по този повод я ударих през ръцете - нищо не помага. Sad

# 107 15 юни 2007, 12:56 ч.

Мнения: 920

Цитат на: MamaZ в пт, 15 юни 2007, 12:53

Няма оправия. Говоря, обяснявам, плаша, именно по този повод я ударих през ръцете - нищо не помага. Sad

Ех, ако това можеше да се намери. И аз бих си сложила.

# 108 15 юни 2007, 13:11 ч.

Мнения: 8 769

Цитат на: Мадам Гоца в пт, 15 юни 2007, 12:16

Малко по-горе дадох пример за това, кога удрям. Аналогичен беше с твоя пример. Прочете ли?
Не се връзвай чак толкоз, никой не обвинява тези майки.
Темата тръгна от случаите на побой с летален край, все пак. Това едва ли някой одобрява.

# 109 15 юни 2007, 13:15 ч.

Мнения: 24 467

Първо- виждала съм майки да удрят точно поради тази причина, която на м-м Гоца й се вижда смешна. Смешно, смешно- ама не е. Второ- виждала съм да се удря едногодишно бебе /уж леко по устата и крачето/, загдето си събувало обувките в количката, защото бутнало на кучето опашката и за какви ли още не "смешни" работи.
Ами и моето бебе махаше капачките от контактите. Това не ме накара да го набия или да го шляпна. Просто съпругът побая на тези контакти. Големият пък къде се е катерил и как се е връщал /и още се връща/ от игра- и това месеци и години наред... и какво, аз не съм ли правила? Ако мен не са ме удряли, защо аз да го правя и ако на мен би ми било обидно да преглътна, защо да карам децата да го правят.
За всяка ситуация може да се намери колая, стига да искаме.

# 110 15 юни 2007, 13:36 ч.

Мнения: 920

Цитат на: Доня Туфиня в пт, 15 юни 2007, 13:11

Цитат на: Мадам Гоца в пт, 15 юни 2007, 12:16

Да, ама тръгна от пошляпването през боя до побоя. От пошляпването не се умира, не се чупят ребра и черепи.

# 111 15 юни 2007, 13:39 ч.

Мнения: 920

Цитат на: Judy в пт, 15 юни 2007, 13:15

Аз не съм виждала. но сигурно има. Леле, колко обувки сме загубили. Е, за контактите, не побая - не искаше или не можеше. И аз предпочетох да го набия пред това - да го фани тока.

# 112 15 юни 2007, 13:46 ч.

Мнения: 24 467

Темата тръгна не точно от смъртоносния побой. Авторката по- точно израдзява следното становище:
"Моето мнение е че боят,дори пляскането,защото много майки мислят,че то не е бой ,не е възпитателен, дори много сериозно може да нанесе вреда на децата. Нека се замислим,всеки път,когато посегнем на детето си дали не се проваляме като родители."
Ясно е, че тук не пребиваме хлапетата си, или поне са малко тези, дето го правят. Затова се спираме на въпросното пошляпване, потупване, подръпване на ухо и т.н.

# 113 15 юни 2007, 14:38 ч.

Мнения: 920

Цитат на: Judy в пт, 15 юни 2007, 13:46

Нека се замислим,всеки път,когато посегнем на детето си дали не се проваляме като родители."
.

Не мисля. И не мисля, че съм се провалила, защото съм "пошляпвала". Майка ми никога не пошляпваше. Беше вечно сърдита.

# 114 15 юни 2007, 14:43 ч.

Мнения: 24 467

Забележи, че това, което си цитирала като мое изказване съм го дала изрично в кавички- това е постът на авторката на темата, не моят. Laughing

, даже изрично соча, че това е "нейното становище".
А моето мнение съответства до някъде на нейното. Ако не съм намерила друг начин, значи нещо у мен, като родител, не е на място. Е, чак да се чувствам тотално провалена- едва ли, но определено това говори за проблеми у мен самата.

# 115 15 юни 2007, 15:02 ч.

Мнения: 589

Влезнах в темата по много причини. Прочетох по диагонал, но горе-долу се ориентирах кои са "за" и кои "против" пошляпването и защо.
  Аз лично имам бебе и тинейджър в къщи. Напоследък дъщеря ми има доста странно поведение и трудно се справям с нея. Откакто е във ваканция на два пъти ме изкарва извън равновесие и си признавам, че и посегнах. Мен ме боли два пъти повече. Нищо не постигам с говорене. Яд ме е на мен, че не успявам да се справя и си мисля, че по-скоро аз имам нужда от психолог. Или аз съм прекалено изнервена или тя е в много тежък пубертет, за който май не съм подготвена. Накупих и изчетох сума книги за бременност и бебета, но досега не съм чела нищо за възрастта над 10год. Децата са много по-различни от моето поколение, а едва ли бих си спомнила, ако и аз съм била същия шемет.
  Чувствам вина, че и причиних болка! Баща и също смята, че поведението и е ужасно. Тя не ми се сърди и разбира защо я шамаросах, но и това ме плаши. Защо се примирява с шамара, а докъто говорех нищо не постигнах.
  Чудя се дали не изисквам прекалено много от нея. Отлична ученичка е. Завърши с 2 петици. Всички я хвалят и казват, че е много възпитано дете, тактично, интелигентно. Вкъщи обаче е...
  Дайте едно рамо! Препоръчайте ми литература!

# 116 15 юни 2007, 15:35 ч.

Мнения: 550

Още веднъж искам да подчертая,че не искам някой да се почувства засегнат.Знам колко дразнещо е да ти кажат ,че си се" провалил"в някаква ситуация,но за мен това е начинът да се възпирам,когато съм много изнервена и на ръба да си "пусна "ръката в действие.Децата не бива да стават отдушник на насъбралото ни се напрежение.Няма никакъв смисъл да се удря едно дете,така само намалява напрежението на удрящия,който обаче ще се почувства виновен и ще страда.Когато родителят е изнервен ,не винаги ще съумее да контролира силата на удара си,така уж едно невинно пошляпване,шамар или нещо друго може да причини грозна синина,натъртване,счупване..Боят по дупето не може да бъде съставна част от дисциплината,той си остава нападение на големия над малкия.Лично аз предпочитам да гледам на детето си като на крехко същество,не че е много послушен,ината му е магарешки и също пипа ,където е забранено,но се убедих,че с повечко приказки и убеждения нещата стават по- лесно и за мен и за него.
И все пак вие сте идеалните майки за вашите деца,те ви приемат такива,каквито сте,вие сте всичко за тях!
Моята единствена цел с пускането на тази тема бе се опитаме да променим,ако е възможно ,нещо в самите себе си,нещо в разбиранията ни,че е по-добре да удариш,преди да се е наранило детето,че боят не е средство,дори да си мислим,че помага.

Препоръчани теми

Много предпазливо дете

Идеи за игри с домашни предмети

Махане на памперс и биберон - 3

Разногласия между родителите във възпитанието на детето

Причина:

Причина: