Да предпазим децата си от нас самите

Непрестанното крещене и обидните квалификации също приемам за вид психически тормоз. Викала съм, макар и да не съм обиждала никога с епитети и квалификации. Рядко, но съм викала. Затова съм съжалявала. Причини мога да си намеря, но няма смисъл, не го одобрявам и се старя да не го правя.

Лекси, разбирах те. Дъщеря ми е в такъв период и това провокира изпробването на всякакви неща от моя страна.
Но, хайде обяснете ми следното:
Наскоро наблюдавах дъщеря си (в съседната тема ще я опиша подробно каква е), как се държи с моята баба. Нямаше и помен от тръшкащо се, капризно, неразбиращо или правещо напук дете. Няма повишаване на тон, заплахи, какво остава за пошляпване.
Баба ми е много интелигентна, в крак с времето жена, която при всеки мой фалцет ме гледа буреносно, дръпва ме в съседната стая и започва да ми изрежда какво причинявам на любимато й правнучка, как я стресирам като й викна и пр. Точно 2 часа след това се сеща какво направила майка ми като малка и какъв бой, съответно яла...
Е, добре де - не опира ли всичко до здрави нерви, улегналост и в крайна сметка, мъдрост от наша страна? Защо бабите и дядовците възпитават съвсем не по - лошо децата без сприхавостта и изнервеността, които родителите имат в излишък?

Как'Сийка и Лекси много добре са го обяснили.
И аз съм имала случаи като на Лекси. И то само с дъщеря ми. Синът ми, макар и по-малък, не ми тества по този начин нервите. Различни са децата. По различен начин възприемат света.
Родителите също са различни.
И да, права си за бабите и дядовците-при тях има повече улегналост, може би и повече мъдрост. Но не ивнаги. Децата бързо разбират къде минава номера. Сег аи двамата се качват на главата на дядо си, и знаят, че ще им се размине.
Не го правят с нас или с баба си.

Послесдно. Децата се учат сами от грешките си, наистина, но не смятам, че трявба да ги оставяме да ги згази кола, за да разберат за какво става въпрос, нали.
Та по този повод-при всеки удобен случай правя забележки/карам се на дъщеря ми, че си лапа мръсните ръце. Обяснявам какво може да се случи.
Не вдява.
Е, от два дни се сдоби с афти в цялата уста и реве.
Обясних й от какво са. Дано вече ме е разбрала.

Аз много се карам и шляпам малката. Не си търся извинение и също мисля че не трябва да я удрям, но не издържам. Понякога наистина не мога да се справя с нея.
 Преди няколко дена видях една майка с три деца-  момиче на около 10г., момче на 3г. и бебче на 5-6м. Беше толкова спокойна чудех се как ли се справя.
Въпроса ми към тези които не удрят и не се карат на децата си е как се справяте наистина, споделете.

MamaZ, явно едни го могат други не Сигурно има начин да се мине и без шляпане и резултатът да е същия, обаче аз това не го умея . За мен крещенеето, викането и обидите са недопустими, за разлика от шляпането /до определена възраст/. Бих се измъчвала много, ако повиша тон на детето си или още по-лошо - обидя го, но нямам угризения по отношение на пляскането Явно освен до здрави нерви и улегналост, въпросът опира до това кое е приемливо за даден родител и кое не.
Моите баби също при никакви обстоятелства не биха ударили внучката си, но пък в замяна тя се разхожда по главите им

Големият ми син също е преминавал през такива кризисни периоди, напр. при тръгването му на ясла и след това, между 2 г. и 3 г.
И на мен ми е идвало да го цапардосам веднъж, та да ме запони, както се казва... но никога не съм го правила. Сега се радвам, че поне на този напор удържах и се измъкнахме и двамата здрави и читави от периода. Когато закрещеше и ме задърпаше просто се вторачвах в една точка и го оставях да се накрещи. Стисках зъби и стоях. Ако реши да ме дърпа или удря го отдръпвах многократно, хващах му ръцете и пак просто гледах и чаках... и това постепенно за няколко месеца отмина. Водила съм го в стаята му и съм кузвала като реши, че е свършил с бесовете да ме повика. Не мисля че боят или дори пошляпването биха помогнали да решим този проблем по- бързо.
Сега пак си прави бели, но никога не е правил нещо нарочно, с цел да ме ядоса. Вероятно част от причините за това са, че вероятно все пак изпитва към мен някакво уважение, особено след като вече не е толкова малък и може да сравни отношението на своите родители към него и това, на други родители към техните деца. Не мисля поне по този начин /чрез пошляпване, подръпване на ухо, особено сърдене/ да се излагам пред него и да му показвам, че съм безсилна да се справя с проблемите. За самия него е много по- възпитателно да осъзнае, че проблеми се решават чрез самообладание, което не зависи от възрастта, а от личността и доколко тя е осъзнала предимствата и недостатъците от определен тип поведение. С изпускане на нерви не се решават проблеми, напротив, могат да се задълбочат.

Точно "безсилие" е това, което ни кара да правим едно или друго.
Така е, Лекси... Аз викам и знам, че е равносилно на биенето...
Единствената ми утеха с оглед статута на моето семейство е, че съм нещо като змея на св. Георги по отношение на двамата - т.е. съжителството им с мен ще им подсигури 100 % канонизиране след време.

Judy, уточних, че според мен пошляпването е бизмислено при деца под 3,5 - 4 г. Единствено служи за отпускане на изопнати родителски нерви, а по отношение на детето е безмислено, грозно и вредно. Защото детето не може да се контролира, не разбира и т.н.

Представи си само за миг какъв би бил животът ти без детето и вярвай ми - всяко желание да се караш и удряш ще изчезне....

MamaZ, може би защото аз не съм бита /с 2 - 3 изключения/, но пък баща ми ми е крещял и ме е обиждал, съм сменила тактиката така да се каже...

Judy  страхотна си!!!!!Вси4ко което си написала го подкрепям на 100%

Разбрах те, Лекси, давам примера със сина си за тези, които мислят, че просто някои майки имат т.нар. "късмет" с кротки деца, и поради това не им се налага да вкарват поучителната метода на боя и пошляпването. Изразявам съгласие с авторката на темата, която още в първия си постинг говори в тази насока. Просто има начин за справяне с децата, който да не ги кара да се чувстват унизени и, пази Боже, да вреди на психическото и физическото им здраве и живот.
В момента чета една много интересна за мен книга- "Проблемни деца" с автор Димитър Борисов Чавдаров. Изследванията му са в областта на централнатанервна система, но книгата е основно насочена към родителите, които следва да разпознаят навреме поведение у техните деца, което не е поведение на нормално дете, а съставлява проблем на нервната му система- изоставащо или забавено развитие, трудности в обучението и отклонения в поведението- много често срещани. Повечето от проблемите са преодолими и без лекарства, но в никакъв случай, както при децата с такива проблеми, така и при децата без такива, които просто преминават през определена нормална фаза от развитието си, не се препоръчва подобен начин на възпитание. То само задълбочава или създава проблеми, не ги решава.
gyendalin, дадох кратък пример за това, как аз и съпругът ми у нас се справихме с типичната криза на 2 годишния ни син. Сега бебето ми е на година и месец. Много шава и много пипа. Просто не виждам никакъв смисъл нито от бой, нито от каране- възприемам го просто като едно бебе с недоразвит мозък /като всички бебета/. Като си го представиш такова, каквото то наистина е, ще осъзнаеш, че не само е безсмислено подобно отношение, но те и натоварва теб самата допълнително. Какво правя с него- разчистила съм жилището отдавна. В долните шкафове има само неопасни и нечупливи неща. И да ги отвори и да ги разсипе- какво толкова станало, чисто и нормално любопитство.
Люлеем се на люлка. Става време да си ходим. Грабвам го и то писва- типична ситуация. Какво правя- просто му казвам, че ще си ходим, защото тати /бати/ ни чака и трябва да се храним /да се къпем, да си лягаме/ и категорично го слагам на колелцето му /количката/. Не давам каквито и да било поводи за размисъл и преговори. Ами да ти кажа честно бебето е млъкнало за точно минута. Показвам котката, кучето, тревичката, цветенцето, другото бебе и т.н. Още от тази възраст за детето трябва да е ясно кой определя правилата и какви точно са тези правила- ясни, прости и не много на брой. Така дори и като по- голямо навиците са вече създадени.
За мен е много важно и друго- детето да се възпитава от възможно най- малък брой хора в най- ранната му възраст и тези хора да имат еднакви изисквания към него. Така то намира по- лесно ориентирите си и си изгражда мнение за околния свят възможно най- непротиворечиво.

Това,което си описала е тежък побой,който за съжаление е редовна практика в повечето ромски семейства-снощи в новините предполагам видя за какво иде реч...
Не смятам,че някоя майка от този форум може да се сравни с неграмотността,посредствеността и безцеремонно наглото и неуравновесено държание на "хората" от малцинствата.Абсурдно е дори да си го помисля 
Съвестта ми е чиста и не смятам,че трябва да "предпазвам" детето си от мен самата.Не ми се връзва въпроса ти с конкретния пример,който си дала

благодаря за разбирането Judi и за това че не ме съдиш. Това с гледането в една точка много ми хареса аз също съм го правила и име ефект.
Благодаря и на теб Лекси.
Аз също й говоря, обяснявам за пиленцето, тревичката, или когато го обръщаме на игра, просто понякога много се измарям, нямам сили за игри. Когато съм весела и тя е весела и спокойна, или когато я разсмивам, но не мога всеки ден по цял ден да й правя смешки и да съм в еуфория. Аз я гледам сама, таткото се прибира късно от работа, бабите я виждат 1 месечно. Не искам да се оправдавам и това не е оправдание, просто явно трябва да отрека пляскането/боя както и да го наречем/ и повишаването на глас.

Ето, наистина зависи от детето.
В абсолютно същата ситуация:
а)-дъщеря ми ще е убедена още на люлката,че трябва да слезе, защото ..... и дори ще слезе сама
б)-ако грабна по този начин синът ми, то половинчасов рев и тръшкане не ми мърдат. При него има нужда от по-дълга подготовка.
В никой случай обаче това не е повод за пошляпване, разбира се!

Давате за пример смешни ситуации. Естествено, че няма да го набия за това. Но когато за 17 ти път бърка в контакта след безкрайни кротки обяснения от моя страна. Кажете, как да му обясня, че токът убива.

Обезопасих контактите със специални капачки. Когато започна да прави опити да махне и въпросните предпазители обяснявах надълго и широко за тока, огъня и колкото и стресиращо да е, просто запалих един лист хартия пред нея, за да види нагледно ефекта.
Интересът към контактите секна.