Публикувана: 14 юни 2007, 02:06 ч.
Последно мнение: 29 юли 2007, 12:57 ч.

Какви жертви (НЕ) бихте направили за децата си?

6 253
105
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какъв е балансът между жертвите, които трябва да направим за децата си?
Какви жертви очаквате от децата си в замяна и какви жертви очаквате да направят децата ви за вас отсега нататък?
Какъв трябва да бъде балансът между отдаденост и егоизъм в отношенията с децата?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какъв е балансът между жертвите, които трябва да направим за децата си?
  
  Жертвите за децата са необходими до момента, в който те се чувстват обичани и защитени. Важно е да се избягват безсмислени жертви, които водят до обезличаването на родителите или детето. Отдадеността и саможертвата трябва да бъдат в рамките на здравия разум, като взаимното уважение и зачитането на правата на децата са от съществено значение. Не си струва да жертваме индивидуалността си, превръщайки се в роб на домакинството, забравяйки хобитата, интересите и приятелите в името на детето. Важно е да поддържате своята идентичност и да не ставате обсебени от тях, като насърчавате тяхната независимост и отговорност. Жертвите за децата често включват неща, от които се отказваме съзнателно, за да бъдем родители. Те могат да бъдат малки ежедневни компромиси, които не ни харесват, но правим заради нашите деца. Не се чувстваме като рядка изчезваща порода, тъй като много хора споделят подобни чувства.
- Какви жертви очаквате от децата си в замяна и какви жертви очаквате да направят децата ви за вас отсега нататък?
  
  Не очакваме децата ни да правят жертви за нас, ако това означава да отнемат от собственото си щастие, здраве и радост. Раждането на децата ни беше удовлетворяване на силна нужда да ги имаме до себе си, и не ги смятаме за жертва на това, което правим за тях. Не се очакват жертви от децата, а по-скоро се стремим да ги научим на самостоятелност и отговорност. Важно е да избягваме мечешките услуги и да насърчаваме развитието на стойностна и независима личност.
- Какъв трябва да бъде балансът между отдаденост и егоизъм в отношенията с децата?
  
  Отдадеността и саможертвата трябва да бъдат в рамките на здравия разум, като взаимното уважение и зачитането на правата на децата са от съществено значение. Важно е да запазиш своята идентичност и да не се обсебваш или трепериш над тях, като насърчаваш тяхната независимост и отговорност. От съществено значение е да се намери баланс в отношенията с децата. Не става дума за това да им служим, нито за това да бъдем прекалено егоцентрични. Родителите и децата трябва да са доволни, като се избягват крайности.
- Коя жертва е вредна за децата?
- Какво очакват, когато станат възрастни, а ние остареем?

# 75 26 юни 2007, 23:28 ч.

Мнения: 2 109

най-пряката връзка е разочарованието и отчаянието на майката на девойката (тя има 3 деца)

питах ви за жертвите/компромисите/лишенията и очакванията, защото човек като дава, все пак донякъде го прави с очакване.
докато децата ни са малки, сладки, добрички и правят сладки белички, изискват много грижи и жертви.... и понеже са толкова страхотни и най-добри, жертвите не са жертви. казваме си колко е лошо майките да са егоистични (да мислят за собствените си нужди, да се грижат И за себе си).
и нищо не очакваме в замяна.
но какво правим, когато ни пораснат сладките дечица.
аз съм учителка, преподавам на тийнеджъри и виждам и чувам потрисащи неща. понякога имам трудности в съчетаването на грижите за сладкото бебе и 15-годишните, които по някакъв начин са и мои деца. и като си помисля, че моят син също ще минава през 15-годишнината си... как ще оцелея? донякъде се надявам да ми дадете здрав разум по въпроса. понякога се отчайвам. (това е защото работя по много и спя по малко Wink

)
освен това брат ми се държи гадно с родителите ни, въпреки че са се грижили много за него.
всичките тези противоречия са ми интересни, и исках да знам какво мислите по въпроса и вие.

ох... сори...пак пих бира...... Simple Smile

# 76 27 юни 2007, 10:25 ч.

Мнения: 1 584

Аз имам един модел за поведение (засега) учителката ми по немски тук. Поне по разказите на приятели в бг и нейните (когато се запознахме преди 5 г - дъщерята беше на 14, синът на 11) намирам огромна разлика в поведението.

Тя самата печели много добре, мъжът й е доста важен в Даймлер-Крайслер. С 2 думи - в никаъв случай не се борят за оцеляване. Та дъщерята получаваше джобни пари 30е на месец. Като имате предвид, че чаша кока-кола в заведение е 3Е смятайте за какво става дума. Получаваше от родителите си необходимото облекло и помагала за училище. Допълнително 2 пъти в годината по 280е на сметка. Тя решава какво да си купи с тях. И си прави сметка дали ще ги даде за 2 панталона по 100е, или ще си купи повече модерни дрешки.

Децата искат телефон - няма проблеми. Родителите плащат таксата - децата плащат сами сметките си от джобните пари Peace

Това са само 2 примера, но според мен това е вярната посока .. Даваш отговорност,а не само заповеди и ограничения Peace

Дъщерята прави 2 практики вече, защото не беше сигурна какво иска да учи след като завърши - нямало е никакъв натиск от страна на родителите за избор на едната или дугата професия. Сега след завършването на гимназия е решила и заминава за 1г в Канада - ще работи в старчески дом. Без голяма заплата - осигуряват и престоя там и малко джобни....
Ще има 4 седмици отпуска лятото - и познайте какво каза майка и - да не е луда да се връща в Германия през отпуската - трябва да използва да пътува и разглежда там Peace

Май съм малко офф от темата за жертвите, ама понеже се засегна и въпроса с възпитанието да примера ми изникна пред очите Simple Smile

# 77 27 юни 2007, 10:33 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: kalina na kayo в вт, 26 юни 2007, 23:28

казваме си колко е лошо майките да са егоистични (да мислят за собствените си нужди, да се грижат И за себе си).
и нищо не очакваме в замяна.

Аз определено не казвам и не мисля така. Не пренебрегвам нуждите си в името на детето.

Цитат на: kalina na kayo в вт, 26 юни 2007, 23:28

донякъде се надявам да ми дадете здрав разум по въпроса. понякога се отчайвам. (това е защото работя по много и спя по малко Wink

Повечето тук имаме малки деца и не бихме могли да ти дадем 'здрав разум' от собствен опит. Баща ми е отгледал и възпитавал 5 /пет/ деца и на последното търпи тотален провал /не само по негово, но и по мое мнение/. Та броя на децата не е показателен. А и децата са толкова различни... за всяко подхода е различен.

# 78 27 юни 2007, 11:57 ч.

Мнения: 2 109

Цитат на: Isa в ср, 27 юни 2007, 10:33

Цитат на: kalina na kayo в вт, 26 юни 2007, 23:28

Аз определено не казвам и не мисля така. Не пренебрегвам нуждите си в името на детето.

Може би трябваше да пусна темата и в кърмаческия. Там преобладаващото мнение е малко по-различно.

# 79 27 юни 2007, 12:08 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: kalina na kayo в ср, 27 юни 2007, 11:57

Може би трябваше да пусна темата и в кърмаческия. Там преобладаващото мнение е малко по-различно.

Може...аз не съм кърмила - явно от чиста проба егоизъм и нежелание да се грижа за нуждите на детето си Thinking

# 80 27 юни 2007, 12:15 ч.

Мнения: 2 795

Някак си неясна ми се струва плоскостта на размишленията ти, доколкото разбирам, трябва да приемем, че майката забравя за себе си в името на детето и се превръща в някакво подчинено същество на собственото си дете(може би не толкова пресилено, но нещо такова). От децата си винаги съм искала да ме възприемат, като пълноправен човек и да имаме взаимното си уважение. Да отговорността за повечето неща в началото е на майката, но постепенно и детето получава собствениете си отговорности, които трябва да спазва.
Връзката действие и последвалата отговорност от следствията е нещо, което детето трябва да научи в процеса на израстването си и за това са родителите. Не способността, едно дете до направи такава причиноследствена връзка е по вина на родителя, не зависимо дали той си мисли, че е направил големи жертви и саможертви, явно е допуснал грешка във възпитанието.
Никой не е застрахован от подобни грешки, но при явни такива, ми се струва по разумно да се опиташ да ги оправиш, а не да ги вменяваш на детето си като негова лична отговорност.
В тази плоскост разсъждавам аз.

# 81 27 юни 2007, 13:03 ч.

Мнения: 2 109

Цитат на: Кифлата в ср, 27 юни 2007, 12:15

Кифла, за кои точно размишления говориш?
В тази тема повечето мами като че ли са против забравянето за себе си (за разлика от предходната тема, която породи тази... там се говореше за лоши майки егоистки)

# 82 27 юни 2007, 13:10 ч.

Мнения: 7 819

Цитат на: kalina na kayo в ср, 27 юни 2007, 11:57

Цитат на: Isa в ср, 27 юни 2007, 10:33

Цитат на: kalina na kayo в вт, 26 юни 2007, 23:28

Аз определено не казвам и не мисля така. Не пренебрегвам нуждите си в името на детето.

Може би трябваше да пусна темата и в кърмаческия. Там преобладаващото мнение е малко по-различно.

В кърмаческия повечето майки са с по едно дете и то им е първото, а и е още бебе. Така че това какво мислят те най-вероятно с времето ще претърпи известна промяна. От друга страна, ако възприемаш кърменето като жертва за която ще искаш отплата, то по-добре мини на АМ Wink

. Знаем как съжаляват "горките некърмени дечица" с лошите майки, майките кърмачки и какво от това на мен не ми пука. Моите деца не са "горки" и аз не се възприемам както егоистка!
Всички разбира се сме "жертвали" по нещо за децата си, но въпроса е дали това което сме направили е жертва за нас самите. За мен ставането през нощта, не излизането вечер и т.н. не са жертви, а нещо което съм очаквала и с което съм се примирила, още с решението да имам деца. За мен е жертва разнасянето по цял ден на ръце и поради тази причина, аз никога не съм го практикувала с децата си и на другите не съм позволявала Wink

. Но за някой майки и разнасянето на ръце и приспиването и кърменето до 3 г не е жертва, хора всякакви. Щом нещо обаче за теб е жертва, за която очакваш дори само признание после, то не я прави.

# 83 27 юни 2007, 13:39 ч.

Мнения: 2 795

Цитат на: kalina na kayo в ср, 27 юни 2007, 13:03

Ами основното зададено като тема или поне както аз я разбирам-за жертвите в майчинството. Далеч съм от създаването на концепцията за перфектната майка, не знам коя е предишната тема, попаднах на тази и в нея си разсъждавам.
За мен е неприемливо да се гледа на майчинството като някаква крайност, обвързана с жертви, може би защото съм далеч от обобщаващите и гръмки фрази, не ми допада подобен подход към живота.

# 84 27 юни 2007, 14:30 ч.

Мнения: 2 109

съвсем нарочно се старая да задавам въпроси, а не да казвам моето си мнение, защото ми е интересно какво мислите ВИЕ. така че гледам размишленията да не си ги споделям. може би затова не са ти ясни. ?! нз...
"Жертва не е непременно нещо тежко или нагнетяващо. просто е нещо, от което се отказваш съзнателно, макар и да не ти е кеф. " цитирам сe Mr. Green

това е другата тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=196580.0

# 85 27 юни 2007, 14:47 ч.

Мнения: 2 795

Цитат на: kalina na kayo в ср, 27 юни 2007, 14:30

"Жертва не е непременно нещо тежко или нагнетяващо. просто е нещо, от което се отказваш съзнателно, макар и да не ти е кеф. " цитирам сe Mr. Green

По твоята формулировка излиза, че всяка проява на отговорно и зряло поведение е жертва, защото зрелостта изисква точно това да взимаме решенията спрямо отговорностите си, а не според кефа си. За мен зрялост и жертва не са еквивалент.
Когато човек задава въпрос е хубаво да казва и собственото си мниние, за да тече нормален диалог.
Сега ще погледна и другата тема.

# 86 27 юни 2007, 14:57 ч.

Мнения: 2 109

не искам да влияя на вашето. наистина ми е интересно.

# 87 27 юни 2007, 17:05 ч.

Мнения: 2 242

Калина 'тенденциозна', защото това е историята разказана от гледната точка на родителя и със сигурност ще звучи доста различно, разказана от дъщерята Wink

А колкото до саможертвата/лишенията/компромисите и кърменето - аз не намирам никаква връзка?
Кърмила съм първото си дете. Ще кърмя и второто и ... никога не съм мислила по този начин.

Въпреки че имах здравословни проблеми решението да кърмя беше мое, не го направих в името на детето, а защото АЗ така съм преценила за най-добре... виждаш ли разликата? Аз поемам отговорност за моите действия и те не са защото някой или нещо ги изисква/очаква. Когато, както и защото аз преценя. По същият начин ще гледам на действията на децата си след време – когато, както и защото те преценят. Решенията не са на база друг субект, било то и детето. Така излиза че един родител наистина ще диша в името на детето си (без дори да има представа защо го прави) и после ще очаква то да направи същото.
Спрях да кърмя, когато здравето ми се влоши и кърменето не беше добро решение нито за мен нито за детето.

Отношението ми към компромисите и лишенията, е изградено още преди да родя – според мен е въпрос на мироглед и отношение към възпитанието по принцип... не разбирам как кърменето ще изгради нещо толкова сложно и важно Wink

... освен ако не е проява на закъсняло съзряване или заместване на някакви комплекси.

# 88 27 юни 2007, 17:41 ч.

София
Мнения: 1 084

Не се жертвам, правя каквото трябва.
Жертвата означава пренебрегване на себе си в полза на нещо. Мисля, че, както и в брака, отношенията с децата изобщо не трябва да са с усещане за жертви от нечия страна.

# 89 5 юли 2007, 20:15 ч.

Мнения: 988

Цитат на: Ellypr в ср, 27 юни 2007, 13:10

Цитат на: kalina na kayo в ср, 27 юни 2007, 11:57

Цитат на: Isa в ср, 27 юни 2007, 10:33

Цитат на: kalina na kayo в вт, 26 юни 2007, 23:28

Аз определено не казвам и не мисля така. Не пренебрегвам нуждите си в името на детето.

Може би трябваше да пусна темата и в кърмаческия. Там преобладаващото мнение е малко по-различно.

В кърмаческия повечето майки са с по едно дете и то им е първото, а и е още бебе. Така че това какво мислят те най-вероятно с времето ще претърпи известна промяна.

Девойчета мили, убихте ме Grinning

имате почерпка от една мноого, мноого развеселена кърмачка Whistling

Препоръчани теми

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Бързи въпроси и отговори деца - 10

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Козметика за деца

Причина:

Причина: