- Публикувана: 14 юни 2007, 14:02 ч.
- Последно мнение: 22 юни 2007, 15:36 ч.
"Черната фантазия"
Да. Но не след ковчега на " половинката". Искам да умра в мир със себе си и друго, да умре той преди мен, за да страдам много. Ей такива работи... Да се разболее, да му дам органи, да хвърлям пръст по ковчега му.., Абе, да се гърча в мъка. И това не е, откакто съм "омъжена". Просто идва на различни нива в разни етапи от живота ми и то с определен човек. Иначе за оная свобода и за оня ковчег на Бу- незнам защо, но искам мъж ми да е жив и да гледа как страдам за друг 
Това е чернотата от другата страна. Не, че си искам живота от преди, а искам онова, което мога да имам, без значение дали ще го нараня- нека се гърчи!
Това е чернотата от другата страна. Не, че си искам живота от преди, а искам онова, което мога да имам, без значение дали ще го нараня- нека се гърчи!
Уф, първо прочетох заглавието и видях анкетата, та за това отговорих с "да, често", но после видях, че е за половинките. Аз за него рядко имам такива, обикновено са когато закъснее, а не знам къде е. По-често са за детенце и майка ми, която живее сама. Гледам да се контролирам, за да не си късам нервите, а и от малко "суеверие" - да не предизвикам лошото. 
Всички съм "погребвала" и себе си включително, не че е приятно, но въображението няма спирка.
и аз така. 
За другия купон не ща, искам мъки, да умра в мъки... На темата нищо й няма, ние сме зле. Или айде, само някои, аз първа, да дам кураж, че инак няма си признаят без бой и катафалки. 
Фантазията как светяваш на момента маслото на някой, който те е ядосал, е отделна работа.
въобще не става дума за светване на маслото на някой, като те е ядосал.
може да си представяш че мъжът ти е умрял щото просто ти се иска някой друг.
Бу, ти това ли питаш?
Дали искам мъжа ми да е умрял, за да съм с друг? Е що пък чак трябва да е умрял? 
Очевидно аз съм най-лошата тук. 
Никога не съм имала бяла фантазия.
Виж, черна съм имала обаче. Всички предишни връзки съм погребвала. Даже съм правила нещо като тест.Ако не ми домъчнее за него, е време да си обирам крушите. И си ги обирах.
П.П. Обаче за Кошчейовата смърт не смея и да си помисля. Искам си го.
Никога не съм имала бяла фантазия.
Виж, черна съм имала обаче. Всички предишни връзки съм погребвала. Даже съм правила нещо като тест.
Ако не ми домъчнее за него, е време да си обирам крушите. И си ги обирах.П.П. Обаче за Кошчейовата смърт не смея и да си помисля. Искам си го.
Всички съм "погребвала" и себе си включително, не че е приятно, но въображението няма спирка.
АбсУлютно
В реалната ми фантазия съм си представяла живота без "човека до мен" (някой ден ще разкажа от къде тръгна този лаф), но не съм го убивала, дори и насън, може би в сънищата ми той е единственият оцелял до сега, но компенсира с това, че го сънувам като виновния да се случи нещо с децата
Не виждам нищо лошо в алтернативата, както и не намирам за необходимо да погреба някой(дори и мислено) заради нея.
Не виждам нищо лошо в алтернативата, както и не намирам за необходимо да погреба някой(дори и мислено) заради нея.