За и против детската градина.

Абсолютно съм съгласна с Блонди. Смятам, че детето трябва да е с майка си, с баща си и с родителите си, които ще му дадат любов и топлина, които ще го възпитат по най-добрия възможен за тях начин, детето няма да се среща с агресията и няма да се научи да й отвръща. Не смятам, че 2-3 лелки и 1-2 учителки могат да възпитат детето ми по-добре от мен, най-малкото защото трябва да се занимават с 20 деца. Убедена съм, че не искам чужди хора да ми възпитават детето, защото едва ли ще го направят по-добре от мен. Те едва ли могат да му дадат това, което ще му дадат родителите му. Това са основните ми мотиви защо дъщеря ми няма да ходи на градина.

писах конкретно за моето дете 

Да!!!! А и за не мога да го занимавам толкова разнообразно, както педагозите в градината!!! Не е задължително да стане агресивно само от ходенето на градина!!! Моето човече се научи да се защитава, но не напада друго дете само за идеята.

Струва ми се, че авторът на темата няма нужда от дискусията. Мнението му е категорично и крайно. Аз лично не бих искала детето ми да е в една група с неговото, защото никога не съм съумявала да водя диалог с подобен род хора, а родителите на децата (в групата в градината и в класовете в училище) имат доста неща, които да обсъждат и за които да вземат заедно решения.

Само две думи по повод казаното от Блонди: напълно съм убедена, че агресивността при децата не е функция на груповите занимания. Дъщеря ми не ходи на детско заведение, но е доста опЕрена, да не кажа по-лоша дума. Понякога няма задръжки с бой да си извоюва нейното. Не че това ме кара да съм горда майка, но е факт.

За мен от значение са нуждите на детето. В настоящият момент виждам, че тя непрекъснато търси компанията на други деца. И аз, и бавачката й ежедневно я събираме с деца на нейната възраст, но за съжаление това не й стига. Мнението на бавачката е, че за Ирина е по-добре вече да ходи на градина и аз го споделям. Но ако вместо това виждах, че тя се чувства некомфортно, като я водя да играе в кварталната ДГ, че отказва да влиза там и пр. - ами нямаше да я запиша.

Аз също мисля, че ролята на родителите и на възпитателите в ДГ е съвсем различна. Но учителките в ДГ не заместват майката и таткото. Те просто допълват това, което ние правим за израстването на децата. Ако родителят съумее да намери ДГ, в която детето ще получава внимание и добра грижа, на мен ми се струва,че от това детето само би спечелило.

Против съм за моето си дете-деца. Не приемам обобщения от рода на - ходи на градина - значи става супер самостоятелно и контактно. Не ходи- нищо не научава и в училище все боледува и му е трудно.
Всичко си е до детето.
Моята и ден не е ходила на градина, може да те купи и продаде. Запознава се от раз и с деца и възрастни без да и мигне окото.
В първи клас не е боледувала и ден, за разлика от съучениците си ходили и на градини и ясли и предполагащи се, че са изградили имунитет. Нямаше проблем нито с адаптацията, нито с децата и учителите.
Племенника ми е ходил и на ясла и градина. Няма по боледуващо и по срамежливо дете от него. На 13 е, а го е срам да отиде да купи нещо от магазина дори.
Да не говорим пък за това, че дете не ходило на градина няма да научи нещата, които връстниците му научавали в градината. Нищо подобно. Имаш ли време и желание можеш да си го научиш на абсолютно всичко. Дори според мене по-бързо и на повече неща 
Не обичам и обобщенията от рода на тези, че дете ходило на градина научава само простотии и става простак.

Както винаги си съвсем права. Именно затова казвах, че е важно родителят да прецени (когато е възможно, де) дали да пусне детето си на детска или не. Имаме тук агресивни приятелчета, никога неходили на детска, но все така блъскащи се и оправни.    С Криско ходим в градинките при деца, ами... него го е страх... любопитен е, иска да гледа, но никога да участва и никога да е близо до тях без мен на метър от него. Затова си мисля, че сам с група деца без нас би му било трудно. Не знам, може да греша, така ми се струва.

Съгласна съм.

А пък на мен ми е интересно какво мисли майката на детето. Защото предполагам, че тя го отглежда.

Съгласна съм с mordecai и до известна степен с Блонди. (Това че детето е плахо може да е характер, а не резултат от неходене на ДГ. За такива дечица ДГ е доста хард преживяване)
Надявам се да не ми се налага да пращам детето си на ДГ, освен предучилищна, като в същото време се надявам че ще направя всичко за да не го лишавам от социални контакти, но не с деца, събрани на едно място по случаен признак, като в ДГ, а с деца с които АЗ съм преценила, че искам да си общува. Наречете ме сноб, но смятам че в ранна детска възраст е много важно с кого и как си общува едно дете, и че е по-добре аз да прецинявам сега с кого да си контактува, вместо след години да се тръшкам че не ми харесва средата му.

Това щях да напиша и аз

Блонди,
Това е добро решение, но за съжаление за малки деца, каквото е твоето. Ние живеем в Борово, квартала е "млад", има много деца, но през деня по площадките няма деца по-големи от 3 г. И едно 4, 5 годишно дете скучае със сигурност. Казвам го от опит, минала седмица ги оставих в къщи, ами Виктор подивя, излизаме на вън, а там е пълно с бебета. Всички деца в квартала с които си играеше докато беше малък са на градина и аз не бих могла да му осигуря никаква компания. Така че това с излизането по парковете си е до време.

значи щом пита за детска градина става въпрос за деца над три години. безсмислено е да пишем за по-малки деца.

Разбира се, напълно съм съгласна. Всичко е до време. Аз ти цитирах по-скоро ситуация в България, което ни се случва 3-4 пъти годишно, лятото за по 2 или 3 месеца, но тук градинки няма, деца накуп няма, общуване няма.  Така че удържам положението засега, но не може да е така още дълго време. Не и за доброто на детето, знам го. Разбира се, че едно по-голямо дете няма какво да прави с бебета, та дори разлика от 3 до 4 годинки при тях вече е съществена и батковците и каките са важни и труднодостъпни 
Сложно е, пак казвам, да се прецени според детето. Сестра ми никога не е искала да играе на улицата и с деца, мълчаливо е понасяла детската, пази тъжни спомени от нея. Аз също бях ужасена и мразех детската, но роптаех и мрънках. Същевременно игарех от сутрин до мрак навън и с плач се прибирах вечер. Много е относително, много е трудно, особено за родители, които имат по-малък избор. 

Амиии....добре?  Тогава темата май трябваше да се казва "против детската градина", защото така или иначе "за" не те интересува?