За и против детската градина.

Едното ми дете не е ходило на детска градина, другото ходи, т.е. имам поглед и върху двата варианта. Определено съм ЗА детската градина. Не само аз, но и децата ми. Дори Виктория се жалва, че е пропуснала тази веселба.
А имаме възможност Габриела да не ходи на детска градина.

оооох лоша тема, ще стане скандал пак.

ЗА детската градина.
защото... ох мога да пиша дълго...
учат се на самостоятелност
общуват с други деца
и много други предимства. мързи ме да пиша.
сега гледам дъщеря ми вкъщи, спях я от градина да не мъкне болести на бебето. полудява детето вкъщи горкото.

Трябваше да избирам между два варианта за сина ми - двете баби / на смени / или детска градина. До един момент го гледаха бабите, но забелязах, че започва да му става скучно с тях, става твърде капризен. Освен това аз се изморих да тичам постоянно от къща на къща, за да го водя и прибирам  
И така реших да пробваме с Детската градина. Не бях убедена, че ще е за постоянно. Но детето се адаптира много бързо, почти не е плакал и видимо се чувства добре. Освен това научи много песнички и стихотворения и е доста самостоятелен в заниманията си. Аз съм "ЗА" градината, ако детето се чувства добре там и ходи с желание.

моето дете не е простак?!
учат се на простотия и в градинките. ти твоето дете не го ли извеждаш? не го ли събираш с други деца?
99% от децата не искат да си дават играчките, това няма общо с градината.
повечето деца от групата на дъщеря ми не се бият и бутат, тези които го правят са били такива и преди това.
за болестите - ами родителите си пускат децата болни. но пък моето дете не е боледувало тази година почти.
децата имат ослабя имунна система до три годишна възраст. боледуват повече. за това не съм привърженик на яслата. детската градина е след 3годишна възраст.

mordecai ти си така или иначе твърдо "против" за какво ти е тази тема  

Сложно е. Според мен зависи от самото дете. То си показва кога и дали. Така мисля аз.
Аз съм била дете, което никога не свикна и не хареса детската градина, дори и училището. Тиха, затворена и плаха. Може да е минус, но такава бях. Не се научих да играя с другите и да отвръщам на огромната енергия и на доста често срещаната агресивност. Засега синът ми се очертава като мен. Знам, че за яслите винаги и независимо от детето съм твърдо против. Тук, в Белгия, майчинството трае 3 месеца и след това започва яслата. За бебе на 3 месеца   Никога   За мен едно дете има нужда от домашната среда и от майка си (или рдотелите си) минимум до 2-3 годишна възраст. Напълно съм ЗА общуването с децата, но за едно дете, вече уверено, разбиращо и знаещо и сигурно в любовта и сигурността на родителите си, а това не става преди 4 години. Мое мнение. До 4 синът ми ще е с мен. Пак с деца и общуване, но не сам по 8 часа с други деца, кое с кое по-непредвидими.
Виждали сме се на гости с приятелски семейства и тяхното "бебе" - то го блъска, тъпче, гази, удря, налага, събаря... синът ми гледа неразбиращо и даже не плаче от почуда. Ако мога да спестя всички тези отрицателни емоции на все пак ЕДНО БЕБЕ - винаги  

 

Според мен авторът на темата трябва да се въздържа от обобщения и квалификации, защото звучат обидно. НЕ само детската градина влияе на детето, дори бих казала, че в по-голяма степан влия семейната среда за това как се държи или ще се държи то. Лошите думички се учат много лесно - моят син ги научи доста преди градината от кварталните батковци, които се кефеха как им подражава. До градината вече ги беше забравил ....

Има много и различни видове детски градини - общински, частни, с религиозна насоченост, почасови... Със сигурност има и НЕ-просташки. Предполагам де, няма откъде да знам.

Има теми с по 10-15 страници по ТОЧНО тази тема

Иначе съм изцяло "ЗА" градината. Плюсовете са повече от минусите!!!!

Защо трябва да сте толкова крайни? Подразбира се, че всеки родител (или не) трябва да се е родил научен и сигурен ли? Недейте така, аз поне съм абсолютно съгласна с mordecai  
Познавам деца, ходещи на ДГ, и не. Има ОГРОМНА разлика. Едните (неходещи) гледат, изчакват, плахо посягат, пробват се. На наши близки децата ходят и като дойдат у нас започват да блъскат Криско, да го налагат с играчки по главата, да пищят и да се тръшкат. Съжалявам, но това е факт! За повечето, не слагам всички под един знаменател. Малкото дете и бебе си е малко дете и бебе и то има нужда от майка си. Не искам да уча на агресия сина си, не искам да се среща с агресивността и надпреварата в невръстна възраст. Радавам се, че мога да го направя  

За детска градина. Децата се учат на самостоятелност, на ред, общуват с други деца и т.н.
Алекс също иска да ходи на градина.

Блонди, бъди сигурна, че не зависи от ДГ или поне не изцяло. Моя син също не ходи на ДГ, но последното, което мога да кажа за него е, че посяга плахо и се пробва. Вярно - дава си играчките на други деца, но не смятам, че това има нещо общо с неходенето му на детска градина

Да, така е, наистина зависи основно от домашната среда и възпитание. Може би аз прекалено жаля детето си и не съм готова да го пусна на крехката възраст на 2 или 3 годинки сам с цяла група деца. Може да е грешка, знам ли 

Определено ЗА , но пък съм против ясли- поне за моето дете. И с някои уговорки - не преди 3 г. Моята я дадох чак на 3, 5г. Сега е 2-ра група и се чувства прекрасно, но свикването и беше почти цялата първа година.
Не всички деца се учат на простотиите, които се говорят в градината  До дете си е. Как пък дъщеря ми не каза нито един цинизъм за 2 години? Казвала ми е, че някои деца говорят лоши думи и като съм я питала какви- "няма да ги кажа, защото са лоши".Това е, не се притеснявам.

Не е задължително да е по-лошо. Със сигурност обаче ще му е по-скучно.

Тук едва ли става дума за грешка. Не всички деца се адаптират в градината. Всичко е въпрос на конкретна преценка за конкретното дете. Лично аз, ако можех да си го гледам щеше да го гледам по-дълго, но просто не става  

И това не е задължително, разбира се  

Аз съм доволна, че ги пуснах. Особенно за големия. Преди това беше плах и несигурен, все се вреше покрай мен. Дори на площадката не играеше с децата, а при конфликт винаги им отстъпваше. Имахме възможност да не ги даваме, но поговорихме с баща им и решихме, да опитаме.
Не съжалявам нито за момент, въпреки че Виктор свикна доста трудно и 2 месеца си мрънкаше всяка сутрин.
Сега е съвсем различен, научи се да отстоява себе си, научи се, че не е центъра на вселената, че не можа да командва винаги (както прави в къщи с брат си), че понякога може и да загуби, но това значи следващия път да се постарае повече. Научи се да общува и да играе. Да не споменавам стихотворенията и т.н. все пак те могат да се научат и в къщи, не споменавам и самостоятелността, защото аз така или иначе не им ходя подир дупетата  .
Според мен децата, особено тези които нямат братя, сестри или други близки роднини деца задължително трябва да тръгнат, ако не на 3, то на 4 или 5 години. Някога хората не са ходили по градини но семействата са били с 5 - 10 деца и общуване не е липсвало.
Аз самата не съм ходила на градина и ми трябваха години в училище докато се науча да се справям, изминах дълъг път които другите бяха извървели още в градината.

След 3 годишна възраст съм ЗА  

Вече сте изброили повечето неща....аз бих прибавила и развиване на инстинкт за самосъхранение,НО докато детето не може да си каже:Искам вода! или Боли ме коремчето! съм ПРОТИВ  

Много зависи от детското заведение. То от квартал до квартал има даже разлика.

На есен с песен тръгваме на ясла, другата година на градина.

Аз не съм ходила на градина и това се отразява на
социалното ми общуване с другите все още /дори на тази възраст/.
Не бих постъпила така със Стефан, както майка ми.

Така въпросът звучи малко странно?  Едно дете не е добро или съответно лошо защото ходи или не ходи на градина? Моето /малко се повтарям/ не е станало по-лошо, защото ходи на градина-напротив даже. Ако имате възможност и сте убедени, че детето не бива да ходи на градина-ок, решението си е ваше. Защо трябва да се делят така децата? Възпитанието си зависи от домашната среда най-вече. И все пак мисля, че е добре да ходи, пък дори и след 4 годишна възраст. Иначе има вероятност в у-ще да му е по-трудно с адаптацията, да не говорим за болестите, през които задължително се минава първата година от градината. Не, че са тежки или много страшни, но ако започне да кара всички видове шарки чак след 1-ви клас, ще е много по-сложно /това просто като пример/.

аз съм ЗА градината най- вече, защото детето се чувства добре там! осигурявам му общуване с връстници, което не може да получи ако го гледам у дома. понякога еднообразието е досадно не само за майките, но и за дечицата.

На 4 или 5 съм напълно съгласна, за бебе преди 2 или малко след това... рано ми се струва. Иначе съм съгласна с твоя постинг, но да дам себе си за приемер - ходила съм много на градина, но така и не се научих и не свикнах с нея. Беше ми всичките години всекидневна мъка, тъга, тежест, неразбиране. Тежко! И в училище пак беше така, въпреки годишния ми опит в училище.    И заради това смятам, че и си е до дете, до характер и гъвкавост, няма закономерност за всички. Хубаво е родителят да успее да прецени кое би били положително или не чак толкова за неговото дете.

Зависи от самото дете...няма еднозначен отговор  

ПП Моля не ми дърпайте косите,че съм с маска  

по- лошо няма да бъде, естествено. но ще реагира на ситуации така, както е наблюдавало единствено вкъщи... мисля, че на възраст 3 години дечицата могат сами да изграждат мироглед, а родителите само да ги насочват в пътечката от ценности, които смятат за задължителни детето им да има.

Много зависи от градината!
Моят в първата се научи да плюе, да употребява думичката "глупак" и да отстоява физически правата си  
Във втората точно обратното. Като го подпитвах дали се кара и бие с други деца там, той ми отговоряше, че лелките не давали   Отделно го занимаваха много повече и научи много неща. Свикна да е сред деца не само на неговата възраст.
От 4 години ходеше на трето място. Научи се да ползва вилица и нож   и не само  
За детска градина съм, но да е на ниво  

Невинаги детето се чувства добре ТАМ. Ако не излизате, да, няма как да общува, но ако го водиш в парка или в градинката с майки и деца, веднъж или два пъти дневно, играят с часове наред, но ти си там.... това е добро разрешение. Поне за мен.

Абсолютно съм съгласна с Блонди. Смятам, че детето трябва да е с майка си, с баща си и с родителите си, които ще му дадат любов и топлина, които ще го възпитат по най-добрия възможен за тях начин, детето няма да се среща с агресията и няма да се научи да й отвръща. Не смятам, че 2-3 лелки и 1-2 учителки могат да възпитат детето ми по-добре от мен, най-малкото защото трябва да се занимават с 20 деца. Убедена съм, че не искам чужди хора да ми възпитават детето, защото едва ли ще го направят по-добре от мен. Те едва ли могат да му дадат това, което ще му дадат родителите му. Това са основните ми мотиви защо дъщеря ми няма да ходи на градина.

писах конкретно за моето дете 

Да!!!! А и за не мога да го занимавам толкова разнообразно, както педагозите в градината!!! Не е задължително да стане агресивно само от ходенето на градина!!! Моето човече се научи да се защитава, но не напада друго дете само за идеята.

Струва ми се, че авторът на темата няма нужда от дискусията. Мнението му е категорично и крайно. Аз лично не бих искала детето ми да е в една група с неговото, защото никога не съм съумявала да водя диалог с подобен род хора, а родителите на децата (в групата в градината и в класовете в училище) имат доста неща, които да обсъждат и за които да вземат заедно решения.

Само две думи по повод казаното от Блонди: напълно съм убедена, че агресивността при децата не е функция на груповите занимания. Дъщеря ми не ходи на детско заведение, но е доста опЕрена, да не кажа по-лоша дума. Понякога няма задръжки с бой да си извоюва нейното. Не че това ме кара да съм горда майка, но е факт.

За мен от значение са нуждите на детето. В настоящият момент виждам, че тя непрекъснато търси компанията на други деца. И аз, и бавачката й ежедневно я събираме с деца на нейната възраст, но за съжаление това не й стига. Мнението на бавачката е, че за Ирина е по-добре вече да ходи на градина и аз го споделям. Но ако вместо това виждах, че тя се чувства некомфортно, като я водя да играе в кварталната ДГ, че отказва да влиза там и пр. - ами нямаше да я запиша.

Аз също мисля, че ролята на родителите и на възпитателите в ДГ е съвсем различна. Но учителките в ДГ не заместват майката и таткото. Те просто допълват това, което ние правим за израстването на децата. Ако родителят съумее да намери ДГ, в която детето ще получава внимание и добра грижа, на мен ми се струва,че от това детето само би спечелило.

Против съм за моето си дете-деца. Не приемам обобщения от рода на - ходи на градина - значи става супер самостоятелно и контактно. Не ходи- нищо не научава и в училище все боледува и му е трудно.
Всичко си е до детето.
Моята и ден не е ходила на градина, може да те купи и продаде. Запознава се от раз и с деца и възрастни без да и мигне окото.
В първи клас не е боледувала и ден, за разлика от съучениците си ходили и на градини и ясли и предполагащи се, че са изградили имунитет. Нямаше проблем нито с адаптацията, нито с децата и учителите.
Племенника ми е ходил и на ясла и градина. Няма по боледуващо и по срамежливо дете от него. На 13 е, а го е срам да отиде да купи нещо от магазина дори.
Да не говорим пък за това, че дете не ходило на градина няма да научи нещата, които връстниците му научавали в градината. Нищо подобно. Имаш ли време и желание можеш да си го научиш на абсолютно всичко. Дори според мене по-бързо и на повече неща 
Не обичам и обобщенията от рода на тези, че дете ходило на градина научава само простотии и става простак.

Както винаги си съвсем права. Именно затова казвах, че е важно родителят да прецени (когато е възможно, де) дали да пусне детето си на детска или не. Имаме тук агресивни приятелчета, никога неходили на детска, но все така блъскащи се и оправни.    С Криско ходим в градинките при деца, ами... него го е страх... любопитен е, иска да гледа, но никога да участва и никога да е близо до тях без мен на метър от него. Затова си мисля, че сам с група деца без нас би му било трудно. Не знам, може да греша, така ми се струва.

Съгласна съм.

А пък на мен ми е интересно какво мисли майката на детето. Защото предполагам, че тя го отглежда.

Съгласна съм с mordecai и до известна степен с Блонди. (Това че детето е плахо може да е характер, а не резултат от неходене на ДГ. За такива дечица ДГ е доста хард преживяване)
Надявам се да не ми се налага да пращам детето си на ДГ, освен предучилищна, като в същото време се надявам че ще направя всичко за да не го лишавам от социални контакти, но не с деца, събрани на едно място по случаен признак, като в ДГ, а с деца с които АЗ съм преценила, че искам да си общува. Наречете ме сноб, но смятам че в ранна детска възраст е много важно с кого и как си общува едно дете, и че е по-добре аз да прецинявам сега с кого да си контактува, вместо след години да се тръшкам че не ми харесва средата му.

Това щях да напиша и аз

Блонди,
Това е добро решение, но за съжаление за малки деца, каквото е твоето. Ние живеем в Борово, квартала е "млад", има много деца, но през деня по площадките няма деца по-големи от 3 г. И едно 4, 5 годишно дете скучае със сигурност. Казвам го от опит, минала седмица ги оставих в къщи, ами Виктор подивя, излизаме на вън, а там е пълно с бебета. Всички деца в квартала с които си играеше докато беше малък са на градина и аз не бих могла да му осигуря никаква компания. Така че това с излизането по парковете си е до време.

значи щом пита за детска градина става въпрос за деца над три години. безсмислено е да пишем за по-малки деца.

Разбира се, напълно съм съгласна. Всичко е до време. Аз ти цитирах по-скоро ситуация в България, което ни се случва 3-4 пъти годишно, лятото за по 2 или 3 месеца, но тук градинки няма, деца накуп няма, общуване няма.  Така че удържам положението засега, но не може да е така още дълго време. Не и за доброто на детето, знам го. Разбира се, че едно по-голямо дете няма какво да прави с бебета, та дори разлика от 3 до 4 годинки при тях вече е съществена и батковците и каките са важни и труднодостъпни 
Сложно е, пак казвам, да се прецени според детето. Сестра ми никога не е искала да играе на улицата и с деца, мълчаливо е понасяла детската, пази тъжни спомени от нея. Аз също бях ужасена и мразех детската, но роптаех и мрънках. Същевременно игарех от сутрин до мрак навън и с плач се прибирах вечер. Много е относително, много е трудно, особено за родители, които имат по-малък избор. 

Амиии....добре?  Тогава темата май трябваше да се казва "против детската градина", защото така или иначе "за" не те интересува?

Глупаво е да сравняваш децата , които ходят на градина с тези, които - не, възпитават се някои умения там, но не се формират характери, семейството е определящо. Иначе в градината всички да бяха еднакви, а не са 
С простотията детето ти ще сблъска- ако не в градина, в училище, но пак не е задължително да въприеме този начин на поведение.
По-скоро съм за градината и то за моето дете, а не за всички деца по принцип, имах намерение да го спра заради честите болести, но в крайна сметка се справихме с това.

Против съм.
Но не знам дали ще имам възможност да я гледам след септември.

Освен, че майката е свободна през деня и може да работи, друго предимство на градината не намирам, по отношение на самостоятелност и контактност- изцяло зависи от характера на детето, в нашия случай, няма какво повече да учи.
Контакти има достатъчно, около обяд и сутрин са по-малките навън, след 14 ч. остават по-големите, а вечер има от всякакви възрасти. В дните с лошо време рядко имам проблеми, заиграва си се сама, а и е достатъчно голяма, за да не мрънка, че иска навън, когато вижда, че вали например.
Това, което ме спира да я пусна е основно, че работното ми време няма съвпада с това на градината, менюто й трябва да се промени тотално и половината от времето, през което сега е на въздух, ще го прекарва в затворено помещение, пък и се каним за второ от доста време, ако се престраша, варианта да ми носи вируси и шарки по време на бременността хич не ми харесва.

Ето още една подобна тема

Ами постави го и така : С какво ще е по-добро моето дете от детето на комшията,което ходи на ДГ?
              Като ти чета писанията,да ме извиняваш,но си личи,че не си ходила на ДГ.Там децата се учат и на ТОЛЕРАНТНОСТ.Приемат,че има различни хора и не обиждат.Другите били "просташки семейства" ,а твоето какво е ? Самия ти начин на мислене подсказва,че се смяташ за нещо повече,което както и да го въртиш си е точно просташко и еснафско.Така разсъждава човек,който НЕ ПРИЕМА различията в социалнен,финансов и какъвто щеш друг аспект.Ами ако в ДГ има дете ,което не чува  или не вижда добре КАК ще се държи твоето неходило на градина дете??? Дали няма да смята,че е нещо повече? И ще обижда без да се замисли за какво става дума.Свидетели сме на подобни "сценки" ежедневно в училищата и ДГ-ни.Слиза от лъскаво возило,изтупан ,а поведението му на " "нещо повече" ......говори сещай се за какво!!! 
               

Противоречиш си  ако ги учеха на това, нямаше да сме свидетели на ...


 

За толерантност да говорим между 15-20 или 30 деца с 2 или 3 лелки и неясно какви искания от всяко от тях   Има деца, които отрано се сработват с другите. При други деца не е така. Цял живот съм била съобразителна и толерантна и досега съм такава. Но няма да забравя като дете в детската как по-наперените момичета ме слагаха да легна на пейката и скачаха с крака върху гърдите ми. Само защото бях тиха и неагресивна. Благодаря  , ако мога да спестя това на детето си - ВИНАГИ!!! Недейте да извъртате темата от детската градина до физически недъзи, нещата нямат нищо общо.

Сега си мисля, че нещата имат още много аспекти.
В момента в Бг има недостиг на детски градини. По тази причина ние сме доволни, ако изобщо детето е прието в що-годе прилична общинска градина (говоря за нашия град, където частната градина е една и не е добра). В тази ситуация родителят не може да избира градина, не можеда избира учителки, които му допадат като отношение или като темперамент... за избор на учебна програма да не говорим.

В тази ситуация за мен е напълно обяснимо защо някои родители предпочитат детето да не ходи на ДГ. Аз самата получих културен шок на родителската среща в детската градина, където бяха приели Ирина. С госпожите говорехме на напълно различни езици и перспективата да се разберем не беше голяма. За мой късмет детето беше прието на две места и второто "събеседване" премина много добре. Днес я записах. Но имаше голяма вероятност да не я запиша изобщо и да си остане вкъщи. Предпочитам това, отколкото да ходи при учителки, които не се усмихват и излъчват дистанцираност. (ама и аз съм една лигла според тези госпожи )

sladka hapka, какво ти събеседване, тук на повечето места не ти казват кои са учителките, чак на есен 

Аз съм твърдо ЗА детските градини. Имам възможност да ги сравнявам с не български и определно мисля, че нашите са много на ниво. В никакъв случай не бих липила детето си от детска градина.

Абе голям зор видях. Хората се чудят как да ги запишат изобщо някъде, аз обикалям като някое куку и проучвам градините. Добре, че на второто място се оказаха свестни и ми обърнаха внимание. Показаха ми базата, отговориха на всичките ми въпроси, заведоха малката да играе с каките на двора... супер беше. И я записах. Спечелиха ми доверието. Дано имаме късмет и наесен да е все така.

По принцип съм съгласна с теб, но ако ще се наема детегледачка, то детето пак не е с родителите си 

И още нещо. Подразбира ли се кой ще се откаже от професията си или това се обсъжда и решава от двамата. Ако жената ти иска да работи и може да осигури финансово семейството ви, готов ли си да останеш вкъщи с децата?

Демек, колко съм велик и мога да го осигуря. А жената може да не е удовлетворена да седи 100 г. вкъщи да гледа деца.

Mordecai, подкрепям напълно мнението ти против детската градина и напълно приемам аргументите, които си изложил. Аз не съм ходила на детска градина и както вече написах, моето дете също ще се лиши точно от това преживяване точно по същите причини, които ти си изложил.
Няма да се съглася с теб само за едно - "Ако един мъж може да осигури финансово семейството си така, че да може жената да не е длъжна да започва работа е много добре". Моят мъж ме осигурява финансово, но въпреки това аз ходя на работа и не си давам детето на градина. Предпочитам да ходя на работа, вместо да си седя вкъщи и да гледам детето по цял ден и да нямам и една секунда личен живот. Действа добре на нервите и на самочувствието. С две думи - против патриархата съм. Но - хора всякакви, свят - широк. Сори за лиричното отклонение, ама не се удържах, болна тема ми е.

Блонди, имаш лоши спомени от градината  По-горе не случайно споменах, че е важно градината да е хубава! А не събрали на едно място 30 деца и ги оставят сами да се оправят  Такива градини и аз не одобрявам 
Мъж ми също не е ходил на градина, имал си е жена да го гледа  не виждам разлика с тези, които са ходили. Само където се разболя от шарка на дърти години, покрай синчето  Като се обади в работата да каже, че има варицела, не му повярваха 
На мен лично ми е трудно да се въртя все покрай децата, ходи ми се на работа  Но мъж ми има едно условие, разходът за гледане на децата да не е по-голям от парите, които ще изкарвам 

Мисля, че ходенето на ясла/градина зависи и от детето, и от родителя. Има деца които много страдат в тези заведения и не успяват да се адаптират. Винаги има по няколко такива в групите (интересното е, че много често са момченцата), наблюдавах го в яслата на дъщеря ми. Други деца пък много обичат да ходят на такива места, като дъщеря ми. Тя не обича, а направо обожава. Сутрин препира да тръгва, там блъска на вратата да влиза по-бързо и даже се е случвало и да се сърди ако не й отворят веднага А преди да я пусна (1г7мес) просто не смееше да приближи друго дете, изключително неконтактна беше. Сега като види деца и не мога да я удържа. За градина даже не ми е минавало през ум да не я пускам.

Както казах, от родителя също има значение дали е по-добре или по-зле да пусне детето си в такова заведение. Аз лично колкото и пари да имам, пак не бих стояла в къщи да си гледам децата. Ето сега родих 2 деца през 2 години, това означава да се обрека на не знам си колко години да си гледам само децата. А аз не съм спирала повече от 2-3 месеца работа за всяко дете. Така се организирах, че хем си гледах децата, хем работех от вкъщи, но ако не бях пуснала дъщеря ми на ясла просто мисията щеше да бъде невъзможна. Освен това има майки, които много добре успяват да се занимават с децата си, да измислят постоянно игри, да ги учат на разни неща, имат търпение и подход. Трябва да призная, че аз не съм от тях. Освен това с бебе в къщи да занимаваш пълноценно по-голямо дете си е цяло предизвикателство. Пример от преди 2 дни само - изваждам аз пластелин и решавам да играем с 3-годишната ми дъщеря. Бебокът обаче (на 11 мес.) започва да протестира, защото той също иска да пипне вълшебното вещество. Обаче няма как да му дам, защото той веднага го лапва. Опитвам се да го залъжа, но той понеже е хитър от малък, не се примирява. Така става, че дъщеря ми пак остава сама в заниманието си, защото аз трябва да залъжа малкия да не крещи за пластелина. И всеки път така става. Единствената успешна игра, която успях да приложа е на чичо доктор, ама пациентът е малкото братче. Но последиците бяха покъртителни, защото един ден докато замалко бях в кухнята дъщеря ми реши сама да го прегледа и щеше да му извади сливиците буквално. А той не се оплаква и вече като взе да се дави разбрах, че нещата са загрубяли. Та така със заниманията в къщи. Със сигурност дъщеря ми ще научи повече в градината, отколкото в къщи, защото при нея се получава така, че брат й я дърпа назад. Предпочитам да контактува с деца на нейната възраст и вечер да дивее с брат си по бебешки. Сега се сещам, че яслата за нея също беше много полезна що се отнася до намаляване на ревността, която имаше като се роди бебето. Тя си имаше статут на голяма и си ходеше на ясла, което беше много добре, тъй като не беше свидетел на безкрайните кърмения и занимания с бебето и така имаше по-малко поводи за ревност. Майките на две деца с малка разлика ще ме разберат много дбре за какво говоря.

Накратко, ако родителят е готов да се отдаде на детето си и да поеме изцяло отглеждането и удовлетвпряването на интелектуалните му и социални нужди - чудесно. Ако не - детските заведения са чудесна алтернатива.
Извинете ме за дългия постинг, не знам дали имахте нерви да ме прочетете.

.

Аз съм от жените, които искат да работят. Ей така, не желая да съм вечна домакиня, обичам да съм сред хора, искам да се развивам и не на последно място - харесвам си професията. И в този ред на мисли - колкото и да изкарва съпругът ми, няма да си остана вкъщи, не ми харесва и идеята с детегледачката.
Големият ми син не е научил нито една простотия и цинизъм, въобще по мои наблюдения градината му се отрази добре. Боледува често само първата година.
Аз ценя приятелствата  си от градината и училище и не смятам да лиша и децата си от това.
Да, за градината съм, но съм против яслите.
Малката си я гледаме двамата - и двамата работим. Догодина живот и здраве лятото ще тръгне на градина.

добре казано
изцяло подкрепям(с изключение на определението"по мързеливички" за майките ,които имат помощ от бавачка-аз не работя ,но ми помага и бавачка)
а и говорих с педиатърката и тя каза ,че ако е възможно е добре до 3-4 годишна възраст детето да се предпазва от болестите в детските градини и ясли и идеалния вариант е да е до майка си

Никол за бавачката-ние имаме бавачка,но предимството е,че бавачката сам си я избираш и  в нашия случай тя е жена интелигентна,културна и добра и влиянието и върху сина ми може само да ме радва,докато нивото на лелките в детската съжалявам ,но не ми вдъхва доверие.(един друг татко бе пуснал тема за как лелките пускали чалга на децата и те после(на възраст 4-5 години) припявали текстове със сексуално съдържание)

за съжаление има родители, които са принудени да търсят и добрите страни на детската градина,поради финансови затруднения

Само да добавя по повод чалгата - честно, не съм вярвала, че е възможно да пускат на децата такава музика в градината...НО...снощи,докато слагах дъщеря ми да спи, тя ми запя "Буря"- ама точно както си е, думи, мелодия..  Питам я къде я е научила -"в градината ни я пускаха и всички пяхме и танцувахме"  голям купон ще да е било.Е, пуснали им само тази песен, после слушали детски песнички, но е факт?!?  Успокоява ме само, че сега е в дежурна градина, за 2 месеца, после се връща в нейната, от която пък съм много доволна,до сега нито веднъж не са им пускали чалга, отношението към децата е много добро, персоналът е на ниво...абе всичко си е ОК.
Тази сутрин пък влизаме в градината, имаше и други родители, едно по-малко детенце плачеше...аз съответно наблюдавам как ще постъпи госпожата/майката още беше там/.Въпросната госпожа , много спокойна, мило гушна детенцето,започна да го успокоява и го прибра вътре.До тук добре, майката си тръгна, аз също се готвя да си тръгвам...в този момент излиза госпожата и започва да се оплаква на някаква друга госпожа, ама се възмущава на висок глас "как може, те за какви ни имат, никакво доверие нямат в нас, ще ми казва тя /майката на детето/, че той това не обичал и да не съм го карала да яде...ами да ми каже в очите, че ми няма доверие, защо ми го води тук тогава, а не си го държи вкъщи..." и тем подобни гневни излияния    А, после пък, обръщайки се към мен/нямаше вече др. родители/ ми вика: "Абе тия малките от 53-та са на много ниско ниво,на какво са ги научили,моите до Нова година ги бях научила и да ядат сами и да спат..." и т.н. и т.н. Е извинявайте, ама просто се втрещих. Не и ли беше неудобно-ние също идваме от въпросната 53-та ЦДГ ?А смея да твърдя, че определено ги занимават децата.Нормално е дете от първа група,което едва е свикнало с неговата си градина,да плаче,да не иска да яде? И какво е това лицемерие - пред майката мила и добра,после оплюва.Поне да беше изчакала и аз да тръгна.
Пак казвам, по принцип съм ЗА градината, но зависи от самата градина..не, ами дори само от това на каква госпожа ще попадне.
Съгласна съм с доста от доводите на автора, именно за това дадох дъщеря ми чак на 3,5 г., защото точно този период/до 3 г./ детето действително има най-голяма нужда от майка си и баща си.

Мили mordecai, съпругата ти с какво се занимава? С какво образование е? На колко години е?

Извинявам се за любопитството, но една кариеристка с 2 висши образования, шеф на собствена фирма и същевременно с две деца /едното в Американски колеж и влязла с първите/ и да я затвориш вкъщи да си гледа децата - абсурд! Мъжът й също не би й позволил да седи и да гледа децата. Същите й са били с бавачка, ходили на ясла и градина, но не коя да е. Образовани и възпитани деца.  Пример за подражание. Зависи от кръга от хора/средата, населеното място и възпитанието на родителите. Тук ролята на ДЗ е по-малка, т.е. допълва наученото вкъщи.

Много се съмнявам, че в този форум има майки, които не се интересуват от условията/персонала и записват децата си в най-близката ясла/градина, само и само да ходи детето в детско заведение.

Пък може и да има, знам ли?!..........Е, аз последвах примера на сладката хапка

Кумът ни е приятел на мъж ми от както са били на 1 годинка. Приятелство за цял живот.
Дано и моето дете създаде такива някога.

Моите деца са ходили на градина. Но песента "Буря" не ми е известна. Явно и вие разбирате от поп-фолк.

Забелязвам, че мъжете (включително моят) са по-скоро против детската градина.
А майките как да работят?? Поради тази причина съм ЗА
 Аз също не искам да давам моя син лично, но в нашия квартал няма деца на възрастта му, всички са на детска. Е, няма да го лиша от приятели!!! Ще го пратя.

Това са пълни щуротии. Не може да твърдиш и обобщаваш, че насила се търси добрата страна в градината, защото така се налага. В Детската градина има много положителни страни, най-малкото, че детето ще си има приятели, с които ще води разговори, ще мечтае, ще си играе, ще бъде в конкурентна среда. Нещо общо с някой набор - съвсем по-различна е тръпката, от тази да има с мама, с тате или баба. Никой не може да ме убеди, че детето му, което е на 4-5 години и стои в къщи, успява да се забавлява и се чувства страхотно с мама и баба. Какво прави по цял ден това дете? Ето това не ми става ясно от такива теми. Става в 9, излиза на разходка самО или с бебетата ... и после какво?

Разбираме до толкова, до колкото я въртят навсякъде и е меко казано популярна. В случая не се хващам за самата песен,не е от вулгарните чалгарии,но не е там въпросът.Вкъщи чалга не слушаме, ако това намекваш-иначе щях ли изобщо да се възмутя?Няма логика просто.

Права си Нем!
Всички искат възможно най-добротата ДГ и там има нещо като конкуренция м/у заведенията.
По-оправните директорки успяват да намерят и персонал, и помощ от фирми и държ. учреждения.
Така че ДГ не са това, което са били преди 15-20г. За частните пък да не говорим!

За останалото какво да кажа - все по-често срещани са такива залитания на някои пресни (зелени) родители. И във форума и около мен.
Гледам им сеира, честно казано, как около 4-5та година на децата вече търсят къде полудневни групи в читалища, къде детски клубове.
Щото става ясно, че дете на тази възраст не му е интересно с родител, още по-малко с баба.

абсолютно съм съгласна с Ню.
НИКОГА един възрастен не може да разбере света на децата. за справка - "Малкия принц"...

Аз съм ЗА детската градина. Децата трябва да общуват с деца.

аз пък съм съгласна с mordecai
и не знам къде някоя мама го бе писала(май Шани-Шани извини ме ако греша )но много ми хареса
та бе писала нещо в смисъл,че само въображение и парички са нужни и детето с родителя ще прекара хиляди пъти по весело
и да не ходи на градина едно дете пак общува с връстниците си,но под погледа на родителя

Моето си общува и без да е на градина 

абсурд, освен ако не е клоун.
имаш ли идея как протича един ден в градината? имаш ли идея колко ги занимават и на колко неща ги учат? виждал ли си тържество в детска градина? всеки път, когато има тържество плача от щастие и не мога да повярвам, че това е моето дете и че е научило толкова много. или пък в допълнителните занимания - в нашия случай английски и приложни изкуства.. отидох на открит урок.. децата могат да броят до 100 на английски... могат да пеят песнички.. е извинявай... и това е за 12 лв. на месец. кажи ми къде другаде ще си пратиш детето на английски за 12 лв? или гледачка за 2 лв. на ден?

Ъъъъъъъъъъ, пийс! 

просто говорите за различни деца 

ъхъ, ама другаря дето е пуснал темата ме нерви нещо:)

И мене ме нерви. Връща ме в Американския Юг през по- миналия век.

  Абсолютно подкрепям! Моят син ходи и на танци - ами изгледай един годишен концерт на школата "Танцувай с мен" и ми обясни как точно ще му организираш такова изживяване само с въображение...

И не мога да разбера защо, след като един родител е взел решение да дава (или съответно да не дава) детето си на детска градина, трябва да убеждава всички останали, че точно неговото решение е правилното?
Аз съм категорично ЗА детската градина и съм сигурна, че детето ми се чувства ОТЛИЧНО там, аз също - защото знам, че е на добро място

А бе, аз като майка си признавам - бих откачила, ако трябва до 6 г. възраст да го отглеждам - на мама детето. Няма да съм полезна нито за него, нито за себе си.

Какъв е начина? Разходка от 10 до 13 ч., връщане в къщи - обяд..., сън?... или не... майката може би трябва да прави нещо за ядене. И после, какво? Ще му чете приказка. И после? Ще му включи ТВ - това е. Защото и тя е уморена. Не може по цял ден да обикаля улиците и парковете, за да доставя удоволствие на детето си. А и не всеки път става така. Аз съм си мислила, че детето ми иска да излиза всеки ден на разходка. И като станем, храня го и му казвам: "Хайде да ходим навън!". И така - всеки ден. Един ден, хлапето ми каза: "Ти излез сама, а аз ще те чакам тук" . Да не се окаже така, че аз излизам, заради нея, а тя - заради мен?
Идва и един такъв момент, в който излизате в парка, по улицата и т.н., но няма деца. Няма! Някои са се прибрали в къщи, някои са на градина, някои са заминали някъде..., някои са болни... и оставате на улицата сами. Детето се оглежда, тича хаотично наоколо, започва да се лигави от скука - иска сок-не иска сок, иска дъвка- не иска дъвка, иска чипс- не иска чипс... това е..., какво си мислиш, че се прави по цял ден? Освен това, майката ти казах, че по цял ден не може да тича по парковете и улиците, тя се уморява, има нужда от почивка, има нужда да се прибере в къщи, да прибере в къщи разхвърляните играчки, да направи нещо за ядене за вечерта, да изчисти тук-там, да измие съдовете...
Но пък всеки си гледа детето, както намери за добре. Аз не бих си оставила детето в къщи на 4 годишна възраст, дори и да съм много богата. Разликата, ако съм богата ще бъде само в това, че ще я запиша в частна градина, някъде по Иваняне и Банкя, а не тук.

Мисля, че повечето жени са така. Поне около мен жените. И не сме кариеристки. Просто и ние имаме нужда да общуваме с връстниците си.   Затова детето на градина, а мама на работа.

Колко време? Час- два докато сте навън.
Незнам твоето как е, но моето като се прибираме започва кански рев защо си тръгваме. Докато я съблека, нахраня и приспя, вече съм капнала. Завъртя се из къщи, малко домакинска работа и тя станала и рев пред вратата пак да сме навън.

Никол, не става въпрос за такова общуване. Това не е общуване. Да поиграеш 5-10 мин. на пясъка с непознато дете, 10 мин. да постоиш в къщичката с друго непознато дете и да се люшкаш половин час с трето непознато дете, не е общуване. Говори се за вид общуване, в група, когато детето знае, че това е Сийка, това е Минка, това е Спас и те са неговите приятели и утре ще правят заедно нещо с пластелин. Общуването, когато ги слагат по леглата да спят, да се усмихват един на друг и да си смигат заговорнически, когато се събудят..., да играят на нещо в двора на градината и да очакват с нетърпение сутрин приятелката им да я доведат на градина.
Хаотичното тичане по детската площадка не е никакво общуване.

Ей сега минах покрай една градина. Дечицата бяха излезли в дворчето и играеха организирано с една топка, две от учителките тичаха с тях. Децата се смееха, явно им е харесала играта Аз по площадките не съм виждала така организирано да си играят група деца, пък и майките редом до тях, за да няма произшествия. Пожелах си и моята щерка да може да се включи в тези игри 

След 19 ч. е така на нашата площадка, ела някой път и ще видиш   децата си се познават, играят на майки, бащи, бебета и не знам си какви  а за спането- спането в един хангар с 30 други деца не ми е приоритет на този етап аз в детската никога не съм спала, лежах и гледах 2 часа тъпо, щото така трябвало, вместо да си играя 

Прави ми впечатление, че повечето изказващи мнение "против" градините всъщност имат малки деца и те са им първите. Ами и аз забавлявах добре децата си докато бяха на по 3, но сега големия е на почти 6 и честно казано бих се притеснила ако предпочита само и единствено моята компания и ме смята за най-забавния човек на света.
Не че сега не се забавляваме или не общуваме, но са много приятни (и за двама ни) миговете вечер когато споделя какво е станало през деня му, с какво се е сблъскал, какво го е зарадвало или обидило.
Иначе много се заваляваме Събота и Неделя когато сме заедно и ходим на интересни места, но не може човек само по театри, кино, музеи и др. да си прекарва времето.
Да не забравяме и това, че сега е лято и децата все пак има къде да излязат, ами какво ги правите късна есен и зимата когато вали и когато не може да си по цял ден навън? В крайна сметка става точно както е писала и Ню, стават, ядат, четеш книжки, гледат едно филмче докато ти оправиш къщата, излизате за час - два, ядете, обръщате си внимание, спят, ядат, излизате за час, прибирате се готвиш, те тъпеят, ядат, четеш книжка, играете нещо и хайде по леглата и това всеки божи ден. Ами за едно 2 годишно може и да е върха на сладоледа таз програма, но за едно 5 годишно не е.