Консултация за Детска церебрална парализа с д-р Чавдаров-запитвания,мнения

До Същият Автор.

Все още нямам е-майл от БГ-мамма. Възможно е да съм допуснал грешка при изписването му. Ето защо го изписвам за сведение още веднъж: hospital@cpcentresof-bg.com

Това е сайта на болницата (www.cpcentresof-bg.com), където можете също да влезнете във връзка с мен, когато имате да споделите информация, която сметнете че е съвсем лична, а също така и да се информирате относно ДЦП, ползваните методи на лечение в Болницата и Медицинския център към нея, какви договорености с НЗОК имаме, баланса на дружествата, връзки с други правителствени и неправителствени организации обслужващи ДЦП по света.

Форумът е чудесен.Чудесно е хора с нашите проблеми да общуват открито, а не както се случва - по коридорите на клиниката, на ухо - шепнешком. Ние няма от какво да се срамуваме, ние само трябва да изискваме държавата, министерствата, "единствените" клиники да "влязат в час" и да осигурят на нашите деца модерно и адекватно лечение, а на нас, техните родители, пълна информираност, обучение, условия за нормален, достоен живот. Сигурно Ви позвуча пресилено, откъснто от действителността ? Така е! Нищо обаче няма да се случи ако ние, родителите, въпреки огромната психическа тежест и липсата на свободно време не станем двигател на един такъв процес. Бяхме при Чавдаров, след това в Германия и Украйна. Нашите деца имат право на същите условия, на същите усмивки и отношение от страна на персонала на клиниките, от същата лекарска компетентност и желание за работа в екип от рехабилитатори, психолози, ортопеди, офталмолози и т.н. С две думи - група родители сме твърдо решени да започнем борба за тази промяна. Имаме идеи, цели, имаме надежда. Всеки, който мисли като нас и вярва, че родителите са тези, които ще променят системата, е добре дошъл.
                                                                                     

Абсолютно споделям мнението, че родителя е неотменна част от терапевтичния екип и като негов член той е проводник на информацията за собственото си дете. Така и ефекта от лечението е максимален, защото детето прекарва само малка част от времето си в болницата, а през по-голямото остава в къщи, където ако родителя не знае от какво има нужда детето му (а това понякога е доста специфично), то терапевтичните усилия на специалистите на практика пропадат.

Болницата в Красна Поляна бе съзадена през 1989 от двама родители "с повече връзки" и от специалисти познаващи проблемите на заболяването. През годините болницата продължаваше да се развива пак с помощта на много родители и дарители, като даренията оставаха за болницата наистина. Специално тази болница дължи съществуването си на родителите на тези деца, които са били заинтересовани от нейното развитие и благополучие, така че съм абсолютно съгласен с Жоро и Анита

За съжаление в момента състоянието на много столични болници е плачевно (с изключение на тази, която дори има възможност да вложи печалбата си в инвестиции за ДМА) и както каза кмета на София, предстои приватизация на всички общински дружества, каквото сме в частност и ние.  Може да сте сигурни, че приватизаторите ще се интересуват предимно от атрактивното място на което е разположена болницата, а не от проблемите които лекува, каквато е и моята частна информация. Така че в близко бъдеще е възможно децата с ЦП да останат и без тази болница, която въпреки различните мнения се грижи за децата с ЦП организирано и насочено.

В момента съм започнал кампания за трансформиране на болницата от общинска частна собственост в държавна собственост. Задачата, която съм си поставил е да защитя болницата, защото стане ли същата държавна, никой няма да може да я приватизира. Не съм против приватизацията, частната инициатина и конкуренцията, защото те са движещ фактор в развитието, но скромният ми опит и познания в областта на ДЦП и обслужването й, както и посещенията в различни подобни болници в Европа показват сериозната държавна, общинска и частна подкрепа, която получават такъв тип болнични заведения и държавната политика която закриля тези деца.

У нас за съжаление сме далеч от тези неща и всеки се опитва сам да си реши проблема прескачайки за 10 дни я до Германия, я до Украйна, я до САЩ. Но 10 дни или една операция не решават проблем, чието решаване изисква ежедневна работа с тези деца от съответен екип специалисти обогатен с родителя на детето. За съжаление задачата която съм си поставил ще излезне този път непосилна за мен и скромната светлинка която пазихме 15 години и насочвахме с нея много деца, ще угасне. Но какво от това, нима казвам нещо ново, като всички знаем какво се случва в последните 15 години.

Проблема с вероятната загуба на болницата и невъзможността да я съхраня правейки я държавна собственост ме мъчи вече повече от 2 месеца. Сега знаете и всички Вие, които може би също сте част от тази болница, а на мен май ми поолекна. Аз ще продължавам усилията си към одържавяване на болницата. "Ако падна, дано някой друг да ме смени!"


Нанди, още ли продължават гърчовете ? Имам идея за тях ......

Здравейте, Оля!
Казвам се Мая Петрова и съм майка на дете, за което търсихме помощ при вас преди три годинивъв факултета по логопедия. За съжаление не можахте да ни помогнете и се наложи да търсим друг логопед.
Поводът, по който си позволявам да пиша е, че ме изумява двуличието на хората по принцип.
Преди 3 години бяте на мнение, че специалистите в клиниката на
д-р Чавдаров не са изобщо добри и че самият доктор Чавдаров се държал като собственик на клиниката и експлоатирал екипа си и там не било възможно да се получи никаква екипна работа, защото екипът работел под стрес. Затова и сте напуснали? А и смятате, че най-добрата екипна работа се прави във факултета по логопедия?

 

Просто изказвам мнение! Не може ли?

Здравей докторе

Много се радвам да видя постингите тук при майките и дечицата които имат нужда.

Поздрави на всички
Боби