Любими книги за деца от съвременни български автори

Анет,  наясно съм, че няма да намеря явление с подобна популярност в България - опитвах се да разбера какво българско четат сега децата там. Ние навремето сме чели също доста преводни неща, но имахме и любими български писатели, нали? А  от българските мами разбирам, че и там повече вървят чуждите заглавия.

Все пак има и писатели, които са издържали теста на времето и до днес звучат интересно, дори и да не са особен популярни (например една древна моя книжка на Катя Воденичарова, Хоп Троп - Сашо само нея иска да четем, а също и 4ичо Пейо)

Но май пак стигаме до глобализацията - аз, честно казано,  за Франклин за пръв път  научих в България. А и тук май няма френски герой с популярност подобна на него и  Дора.

Ние снощи от поредицата "Във вълшебната гора" на издателство Фют четохме. Свежи са книжките, звучно римувани, за животни, мога да намеря някакви допирни точки. И българският не е някакъв засукан или патетично архаичен или носталгичен, няма "бабата-с внучката-на нивата-в каручката", надявам се, че разбират, поне слушат от начало докрай, което за мене е нещо.
Но не е лесно с българските книжки, не съм попадала например на увлекателна нон-фикшън литература. Не сухо-научна, а написана от сърце и с тръпка на детско учудване, като местната книжка "Ако решиш да отидеш на Луната". Една от последните книжки на английски, която четох, беше биография на Моцарт, написана през погледа на сестричката му, все едно разказана от дете като за дете.  Мога да кажа, блазе им на американците в чужбина, не мисля, че биха имали литературни затруднения.

към чуждестранните заглавия с удоволствие съм чела "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада", "Карлсон, който живееше на покрива", "Пипи дългото чорапче", "Приказки по телефона". Но това на по- късен етап. Не са за мънички деца.
Да ви попитам български народни приказки не обичат ли по- малките? (Болен здрав носи, Житената питка и всички останали с хитрата лисица и глупавият вълк) или и те не се разбират?
А, приказките на братя Грим, Андерсен (последният е малко тъжен и разбирам ако не се харесва) ?

С моя син  ги попрочетохме българските приказки - харесват му,  но ги изчерпахме а и май вече стана малко голям за тях.

Изчетохме с интерес и доста от книжките на издателство Фют и на Златното пате - разни горски билкови аптеки, състезания в гората, Гъбарко, и т.н.

Сега търся нещо като за малко по-големи, с истински деца и истински истории...

Знам, че за бг автори говорите, но щом Ники1 сгази лука, ще последвам и аз. 

Та- Джани Родари помните ли? Лукчо? И имаше и едни страхотни приказки, ама не помня как се казваше книжката, май "Приказки на Дж. Родари"...?

Тандури, и аз бях като теб. Любимото занимание като се прибера от училище в 4кл. беше да си приготвя обяда и да ям и чета "Под Игото" и разкази на Елин Пелин. 

май за "Приказки по телефона" иде реч...
*
Вазов проза с ужасен напън четох в гимназията,за фън не си го представям

Подшушвам, че скоро на български ще излезе една книжка с приказки на Джани Родари "Животни без зоопарк". 

Български народни приказки - рядко. Честно казано, и аз като започнах да ги препрочитам неотдавна заради децата, останах смутена: от кървищата на клания-недоклан, от размазания мозък на лисицата, и от разни морални странности: дразнеше ме циничният тарикатлък на лисицата, който на всичкото отгоре побеждава. А имаше една за мечката и как някой я обидил, че й мирише устата, и тя това ще го помни цял живот . Понякога наистина ми струва усилие да ги възпитавам да не се връзват на глупости, и да са благодарни на добронамерената искреност, и ей на - тази приказка за капак.
 
Последно им поръчах двуезични книжки от този сайт:
http://www.languagelizard.com/Bulgarian_s/1907.htm
Приеха ги, слушаха. Тази за лисицата и щъркела я има, и аз я харесвам, там можахме да коментираме редното и нередното без да влизам в морални чуденици.

Блажка, моят дядо слушаше приказките в 7 без 10 по радио Хоризонт и вечер ми ги разправяше. Не си спомням кървища. Честно.

А тази приказка, за която споменаваш ми е оставила дълбок отпечатък в първокласнишкото ми съзнание.
"Лоша рана заздравява, лоша дума не се забравя".

И други. " Най- хубавите ръце" ( са тези, които работят), "Кой каквото прави за себе си го прави" , "Житената питка" (слабост ми е. Свързвам я с хора), "Майчина сълза", "Дядо ряпа вади".

И на мене ми е оставила дълбок отпечатък. Все още се боря със собствената си злопаметност.

Може и аз да не съм в ред. Разбирам приказката в друг смисъл.
Че на много хора напоследък говоренето идва след мисълта.

Ама ти сериозно ли  И аз четях и ядях  Голям сме майтап Даже като ходехме през лятото на село бях организирала всичките хлапета да правим постановка на "Към пропаст" на Вазов  Много добре се беше получило 

''В лунната стая'' - чудесна книжка от Валери Петров (само да не се изложа, но мисля от него беше).
Аз също, странно, не помня кървищата от приказките, а само разните му там спящи пепеляшки и други красавици ...Мечката с белега от брадвата също много ме е впечатлила за цял живот.
И дебеличкият, червен Дон Домат. А на баба Цоцолана имахме прототип в махлата. Изобщо, много ми беше приказно детството, дали ще съумея да създам такова и за сина си?

Вие имахте ли си читателски дневници? Никога няма да забравя как с маман сядахме, аз пишех изводи от книжката, заключения и поуки, а тя копираше, рисуваше и оцветяваше картинки - беше вълшебно. Трябва да си го донеса тук този дневник...


P.S. Моето убеждение е, че децата, за разлика от нас, не възприемат така тежко ужасяващите разпорени кореми на вълци, прерязани гърла и изядени от великани деца. Защо и по какъв механизъм става - не зная. Ами загледайте се в съвременните ''детски'' филмчета по кината - едно няма без насилие, дори и в по-невинен вид - и пак дечковците обръщат внимание на други елементи. Имаше едно за една мистериозна къща - мен ме хваща страх да го гледам, а наблюденията ми върху 4-5 годишни са, че изобщо не беше страхът в основата на интереса им. Ами Монстър Инк, ами разните му там Супер Хироус и т.н.? А как възприемате тенденцията да се правят филми, които никак не са детски, а са за деца - от сорта на Шрек - любим филм, много приказки вплетени, но пък диалозите са съвсем като за възрастни, нищо детско няма в тях. Аз някак си одобрявам, харесва ми това.

chumbi, прости ми отклонението.

Разбира се, защо не? Само че нашите деца си имат тяхната приказка, тук и сега, и нашият модел не е автоматично приложим.

G&J, отклонението ти е много интересно   В днешните приказки наистина също има насилие, което, на всичкото отгоре, се прилага по-скоро върху хора, отколкото върху говорещи приказни животни и изглежда доста по-истинско.

И аз се шокирам днес от някои неща в приказките, които изобщо не са ми правили впечатление навремето.  Но децата май по-лесно отделят измислицата и преувеличението от истината. Приказката за Лошата дума, например, и аз я разбирам като Ники1. А пък на въпроса защо на мечката й мирише лошо устата... ами защото не си мие зъбите - допълнителна поука

За читателските дневници...даже и в гимназията имах един бележник където си записвах разни цитати от книги. Дали нашите деца ще станат такива читатели в този телевизионен свят..