Уф, тези цигари!

ами номерът е не да правите 'опити" за правила , а да наложите правило,
което да се спазва от тази секунда - завинаги.
пушене само на терасата. точка.

Ще споделя и моя опит. Ситуацията ни беше горе долу същата- аз не пуша, той да. Почнах да го подпитвам "Кога ще откажеш цигарите", отговорът неизменно беше "Скоро". В един момент разбрах че го е страх, беше пушил към двайсетина години. Давах му примери, не досадно и не с караници, на хора отказали цигарите след толкова дълъг "стаж". В един момент купихме и Табекс, няколко седмици отлежава докато събере смелост да го пие. Когато почна всеки път, когато кажеше "Пуши ми се", го хващах за ръката и почвах да му говоря за нещо друго, за някакви планове зьа бъдещето и т.н. И в крайна сметка ги спря. Две години от тогава ( и дано да се увеличават ). Казвам му колко много се гордея с него че е успял, но мисля че и той се гордее с това. Чат пат споделя с приятели че не е толкова трудно и че е доволен че е спрял. В резултат почти непрекъснатите му киселини изчезнаха. Направихме бебе, както се вижда от лентичката ми ( не че преди да ги спре сме се опитвали де).
Сега чат пат ако се сдрачим за нещо ми натяква че съм се опитвала да го моделирам и заради мен е отказал цигарите. Но пък един път аз не се сдържах и понеже имаме 12 години разлика в негова полза му казах че най малкото, което може да направи за да живеем по дълго заедно, е да спре да пуши и да се грижи за себе си . Абсолютно глупава реплика, но понякога думите изпреварват мисълта. 
А..и забелязах че на служебния си компютър си е сложил някаква програмка, която му брои колко цигари НЕ е изпушил и колко лева е спестил
В резюме мисля че трябва да се намери някакъв личен подход на убеждаване, без да ставаш досадна, да покажеш подкрепа, защото наистина много хора си мислят че не могат да се справят и ги е страх.

Моите думи

И двамата пушим, но или на терасата или под абсорбатора в кухнята, в другите стаи не  Трябва да го помолиш да се съобрази поне малко с теб. Не е необходимо да ги откаже човека, но има много места където може да си пафка, няма да измръзне на терасата я. Докато бях бременна и кърмех не пушех и знам колко е дразнещо. А най-кофти е да се спи в помещение, в което се пуши, това ми е останало спомен от студентските години.

И по-лошо има! Аз съм бременна и от 2 месеца не пуша (което не съм и вярвала, че може да стане, тъй като съм дългогодишна пуша4ка)
В4ера със съпруга ми бяхме на гости на неговите родители - и предствяш ли си изумлението ми, когато и двамата (съпругът ми и майка му запалиха пред мен и си пафкаха необезпокоявано..!)

Не се изумявай, за съжаление пушачите сме малко или много егоисти. Докато не си кажеш, не се надявай пушач да се сети. Не говоря изцяло, но голяма част, сме така.

абе, може и така да е...все пак, аз самата до скоро бях пушач и то заклет - обаче честно си признавам, криво ми стана криво и гадно.

Извинявай, но от какво ти стана криво? Че другите хора си пушат, а ти не? Не се излагай и не започвай да обясняваш за вредатата от дима за пасивните пушачи - та ежедневно поглъщаме с храната и въздуха, който дишаме много по-огромно количество дори и механични замърсители. Ако живееш на върха на планината, обградена от вековни борове и някой дойде в твоята землянка и я одими с няколко цигари, може би би имало резон да се тръшкаш, че ще те отрови, но живеейки всред цивилизацията ....

Ние пък сме обратния вариант, аз пуша, мъжът ми - вече не!

Аз пуша единствено и само на терасата, ама няма дъжд, няма сняг, няма пек - вън!

Като ходим при майка му, аз пак пафкам на балкона, а жената пепелници ми принася, и ме кани вътре, но не!

Навик!

Типично изказване на пушач - всичко е отровно така,че димът от моята цигара няма да те убие. Малко повече толерантност и малко повече информираност на тази тема се иска от пушачите. Чети книжки и ще разбереш, че не си никак права 

А ако се наруши, какво става?
Не мога да го спра да си купува цигари, освен да му бия шута?

Пуша на едната тераса. Там пушат и всички гости. В заведение сядаме на маса за непушачи. Ако ми се пуши, излизам навън. На маса за пушачи сядам само ако ВСИЧКИ в компанията ще пушим. Никой не е длъжен да ми търпи дима - нито вкъщи, нито в заведение. Ако искаш да няма цигарен дим, постави ясни правила - къде и как може и не може да се пуши у вас. Все пак у дома трябва и на двамата да ви е комфортно.

Съпругът ми пуши навън, живеем в къща и това не е проблем,
зимата се навира в гаража, ровичка си по колата и си пуши цигарата  .
Преди години се пушеше у дома, когато и аз бях пушачка, и като се сетя какъв ужас беше
 и как се наслоява катрана, никога вече няма да позволя цигара вкъщи.

Ми щом присъствието му ти е по-важно от здравето ти, а пък на него не му пука много за това, явно и на теб не ти е проблем, че пуши из вас. Иначе защо ще търпиш друг да се разпорежда със здравето ти и въобще да ти налага среда, която не ти харесва?
Пуша, но последното, което бих правила, е да изисквам от мъжа ми да ми търпи цигарения дим. Смятам, че е на първо място въпрос на уважение!

Аз пуша,той не.
В колата не пуша въобще,не ми е приятно,вкъщи съм на терасата с цигарата.
Той ми казва,4е не му е приятно да излизам като прокажена,но на мен не ми е приятно да умирисвам в къщи.
Единствено паля в стаята с комютъра,тя ми е като кабинет и то от време на време.