НАШИТЕ МЪЖЕ-КАК ТЕ СЕ СПРАВЯТ СЪС ЗАГУБАТА?

  • 2 674
  • 38
  •   1
Отговори
# 15
  • Пловдив
  • Мнения: 3 193
Шоше,а моят като гушне бебето на кумовете ми и като видя как го гледа,направо ми се къса сърцето.Вечер като заспи го гледам и се чудя кога и дали ще го направя татко.Когато кумата беше бременна,той така нежно си слагаше ръката на корема и,когато бебчо риташе,че просто нямам думи да опиша мъката,която изпитвах.Винаги гледа да ме успокои по всеки възможен начин,въпреки собственото му страдание.

# 16
  • Мнения: 541
здравейте!струва ми се,че понеже малко объркано писах,излиза че аз не съчувствам на мъжа си или нещо такова.а всъщност повече ме боли заради него-защото той изпитва болка.малко ме е срам да си призная,но няколко дни след като излязох от болницата,сигурно заради ужаса който преживях там,бях наблегнала повече на моето страдание,отколкото на неговото.сега ми е мъчно че малко го бях пренебрегнала но важното е че като се поосъзнах малко,му оказах подкрепата от която се нуждаеше.не можете да си представите колко тъжно изглеждаше когато един път бях взела на ръце новороденото бебе на едни приятели,защото тогава трябваше да държа нашето  бебе.едва се сдържа да не се рзплаче,просто ми се рзби сърцето.честно казано не искам да го виждам със същата физиономния отново,и затова в негово присъствие не вземам бебето макар че ми е много приятно да се занимавам с него.сега важното е да се подкрепяме един друг и да вярваме че някои ден ще бъдем щастливо двучленно,тричленно или н-членно семеиство.
момичета,пуснах тази тема защото е важно да осъзнаем че мъжете може и да не знаят какво е да си бременна,но когато нещо лошо се случи,те наи-героично пренебрегват своята мъка и се опитват да ни помогнат.а представете си как се помага на човек,на когото незнаеш какво му е!!!
така че определено заслужават уважение за това.а без моето голямо съкровище никога не бих могла да преживея това,което ни се случи и лошите неща,които продължават да ни се случват едно след друго.

Последна редакция: вт, 26 юни 2007, 17:09 от ани4ka

# 17
  • Мнения: 4 700
Ани4ка, аz раzбрах какво искаШ да кажеШ. Чувствам се по съЩия начин. В,ера вечерта пак даваха някакво предаване zа новородени и аz видях как мъжът ми се zагледа в бебчетата и как им се радваШе. В момента в който аz се обърнах да видя какво гледа, той веднага смени програмта. Страх го беШе, че пак Ще ревна. Виждам колко много обича децата и zнам, че го боли zа наШето (въпреки, че той има син на 19 години) и zнам че много го боли zа мен. Боли го като ме гледа страдаЩа и не zнае как точно да ме успокой.

Определено zаслужава уважение. Обичам го и се радвам, че е до мен в моменти, когато не ми е добре.   bouquet


П.П. и моят мъж, както при Верити, беШе първият, който видях като се събудих от упойката. За което съм много благодарна. И zа това, че беШе с мен преz цялото време.

# 18
  • до морето
  • Мнения: 494
Тук сме се събрали все булки луди по мъжете си - срам за всичко феминистки! Браво на нас, харесва ми това, мразя когато често жените дружно оплюват мъжката част на човечеството. ...а може би ние сме намарили най-свястните момчета.
Погледната от друг ъгъл личната ни трагедия по бездетието ни е подарила също толкова ценен подарък - любовта и вярността на мъжа, който истински обича жената. Нацелувайте днес своите рицари!
Малко се въодушевих, но обичам, когато хората са позитивни, а потингите на всичко тук преливат от обич.

# 19
  • Мнения: 80
Мила ани4ka, надявам се да си се съвзела напълно от ужаса, който си преживяла.
Ние не сме преживявали подобен шок, но гледам милото как е неотлъчно до мен в най-трудните ми моменти. Наблюдавах го как се притесняваше дори и за цветната снимка. И тъй като той не можеше да изпита това, което аз мога сигурно през главата са му минавали най-черните мисли. Наблюдавам как страда с мен всеки месец, как понася болката ми изразена по всевъзможни начини – ревове, отчаяние, обвинения, меланхолия и как знае че няма какво да направи, просто няма. Мъжете са създадени да разрешават проблемите и когато са изправени до стената, притиснати от невъзможността да направят каквото и да било – ги боли, и то много. Но трябва да са силни, нали затова са мъже. Цял живот им е набивано в главата, че не трябва да проявяват слабост. Той е най-голямата ми опора в най-черните ми моменти. Обичам го безрезервно много и съм благодарна, че го има. Постепено наблюдавам как двугодишната ни обща борба за дете направи и двама ни по-добри, засили връзката ни и ни научи да посрещаме трудностите с търпение.

# 20
  • Мнения: 2 422
Тук сме се събрали все булки луди по мъжете си - срам за всичко феминистки! Браво на нас, харесва ми това, мразя когато често жените дружно оплюват мъжката част на човечеството. ...а може би ние сме намарили най-свястните момчета.
Погледната от друг ъгъл личната ни трагедия по бездетието ни е подарила също толкова ценен подарък - любовта и вярността на мъжа, който истински обича жената. Нацелувайте днес своите рицари!
Малко се въодушевих, но обичам, когато хората са позитивни, а потингите на всичко тук преливат от обич.
smile3501 smile3501 smile3501 smile3501 smile3501 newsm51
Когато аз се събудих от упойката моя мъж го нямаше Weary беше на работа.
Най-голямата сила която претежава е да крие чувствата си такъв си е smile3516 нотези си чувства не ги крие  luvbed newsm53

# 21
  • Мнения: 306
Просълзих се с тази тема. Много обичам мъжа до себе си. Не мога да ви опиша каква болка и вина изпитвам при мисълта, че не мога да го направя баща. Виждам го как се радва на другите деца.  А децата по принцип много го обичат, защото той е много забавен и все им прави разни номера. Благодая на Господ, че го имам и че е до мен. И го виждам как всеки път се опитва да скрие мъката си, когато видим, че и този месец не се е получило.

# 22
  • Мнения: 2 422
По гадно е когато той не може да направи дете Cry Cry Cry Cry Cry Embarassed

# 23
  • Мнения: 939
По гадно е когато той не може да направи дете Cry Cry Cry Cry Cry Embarassed
А когато и двамата не могат?

# 24
  • Мнения: 3 010
Вие пък квото сте тръгнали да ги оплаквате.........  Sad моя не си дава много много зор........ В4ера в за4атие 4етох 4е пове4ето мъже са такива.... доста моми4ета казаха, 4е сякаш са сами в борбата за бебе


Най-голямата сила която претежава е да крие чувствата си такъв си е....

Аз също все се мъ4а да изтръгна нещо от него- но..... 4ак сега с тая извънмато4на ми показа да разбера, 4е е много съпри4астен и му е тъжно през какво минавам- все пак не него а мен ме бърникат постоянно и режат....

Последна редакция: ср, 27 юни 2007, 17:50 от Dendy

# 25
  • Мнения: 141
Понякога е малко нетактичен.
Гледа да се наяде и да си полегне, да пусне телевизора и да забрави...Омръзнало му е от неуспехи.

# 26
  • Мнения: 939
Ако с мъжа ми бяхме се разменили - аз мъжа, а той - жената, не бих могла да "кръжа" около жена си постоянно. Не искам да обиждам никого, ама защо мислите, че мъжете трябва постоянно да ви обръщат внимание? Зная, че болката е голяма, ама все пак... Аз не мога да карам мъжа си постоянно да ми съчувства и да ми "виси" на главата.

# 27
  • Мнения: 3 010
Ако с мъжа ми бяхме се разменили - аз мъжа, а той - жената, не бих могла да "кръжа" около жена си постоянно. Не искам да обиждам никого, ама защо мислите, че мъжете трябва постоянно да ви обръщат внимание? Зная, че болката е голяма, ама все пак... Аз не мога да карам мъжа си постоянно да ми съчувства и да ми "виси" на главата.

MI6inkata никой не говори за постоянно кръжене, но аз най-малкото бих разговаряла за проблема, а не да отменям въпроса и да се мъ4а да го закопавам.....

# 28
  • Мнения: 939
Въпрос на разбиране - то аз не искам да говоря, пък него да го карам.... Не ,че както казах бягството решава въпроса, ама като няма какво да направя - какво да говоря вече...

# 29
  • Мнения: 2 422
По гадно е когато той не може да направи дете Cry Cry Cry Cry Cry Embarassed
А когато и двамата не могат?
ОЩЕ ПО ГАДНО НООООООО КАКВО ДА СЕ ПРАВИ Confused
Ако с мъжа ми бяхме се разменили - аз мъжа, а той - жената, не бих могла да "кръжа" около жена си постоянно. Не искам да обиждам никого, ама защо мислите, че мъжете трябва постоянно да ви обръщат внимание? Зная, че болката е голяма, ама все пак... Аз не мога да карам мъжа си постоянно да ми съчувства и да ми "виси" на главата.
НЕ ИСКАМ НИКОЙ ДА МИ ВИСИ НА ГЛАВАТА  НЕ ОБИЧАМ ДА МЕ ОПЛАКВАТ И ДА МЕ ЛИГАВЯТ но понакога имам нужда от разговор и прегръдка Embarassed Cry

Общи условия

Активация на акаунт